РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Велико Търново, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Колева
при участието на секретаря Силвия М. Т.
като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №
20214100100096 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е искова молба от Д. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес град Горна
Оряховица, ул.”К.п.” № , ет., ап., чрез пълномощник – адвокат Е.Д., срещу Г.Ф. – град
София. В нея ищцата твърди, че на 28.01.2020г. в град Горна Оряховица, в района на
кръстовище на ул.”О.П.” и ул.”П.”, неустановен автомобил, управляван от неизвестно за нея
лице, я ударило докато пресичала на пешеходната пътека на ул. „П.“, в резултат на което
получила следните увреждания – закрито счупване на костите на дясна подбедрица,
наложило кръвно наместване и фиксиране с метал, причинило й трайно затруднение на
движението на десния долен крайник над 30 дни и срок на лечение и възстановяване над
десет месеца, както и кръвонасядания с оток на меките тъкани в дясната седалищна зона, на
дясната мишница, дясната буза и ухо, дясната челно-теменна област на главата. Твърди, че
по случая било образувано досъдебно производство, но същото било спряно с
постановление на прокурора, тъй като напусналият произшествието лек автомобил и
неговият водач не били установени. Излага, че вследствие полученото при инцидента
увреждане е търпяла интензивни болки и страдания непосредствено след него, както и дълго
време след извършената й операция, не се е възстановила напълно и е налице осезателен
двигателен дефицит при движенията на крайника. Сочи, че в продължение на около три
месеца не е могла да си служи с десния крак, което довело до изключителни трудности при
осъществяване на ежедневните дейности по придвижване, обличане, тоалет. По-голямата
част от възстановителния период прекарала на легло, което налагало близките й да се
грижат за нея. Страдала от силно главоболие и виене на свят, както и повече от месец от
болки в цялото тяло. Посочва, че вследствие на преживения шок от настъпване на ПТП,
причинените й множество телесни увреждания, продължителното лечение и възстановяване,
изпаднала в депресия, изразяваща се в напрегнатост, безсъние, повишена раздразнителност
и тревожност. Излизането навън пораждало силен стрес у нея, особено при пресичане на
1
пешеходна пътека. След инцидента значително ограничила социалните си контакти. Твърди,
че вследствие на произшествието й били причинени и имуществени вреди, изразяващи се в
разходваните от нея средства за лечение и възстановяване. Посочва, че предявила
застрахователна претенция пред ответника, но последният отказал плащане. Поради това
прави искане за осъждането му да й заплати сумата от 26 000 лв. – обезщетение за
претърпени от нея вследствие на настъпилото произшествие с неидентифицирано МПС
неимуществени вреди и сумата от 1 952.32 лв. – обезщетение за претърпени от същото
произшествие имуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.01.2021г. до
окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата фактически обстоятелства, на които
основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените
обективно кумулативно съединени искове по чл.557 ал.1 т.1 КЗ – за заплащане на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на увредено при ПТП лице от
напуснало произшествието и неустановено МПС.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Г.Ф. е подал писмен отговор на ИМ, в който
оспорва исковите претенции по основание и размер. Оспорва изложените в ИМ твърдения
относно механизъм, причини и обстоятелства при настъпване на ПТП, както и наличието на
причинната връзка между последното и твърдените увреждания. Оспорва ищцовите
твърдения за настъпване въобще на ПТП, както и вина за същото, ако се е осъществило, да
има водачът на неидентифицираното МПС. В условията на евентуалност, прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която като пешеходец сама
се е поставила в опасност, движейки се по платното за движение при наличие на обособени
тротоарни площи.
Поради настъпилата в хода на производството смърт на ищцата /на 10.09.2021г./, с
протоколно определение от 07.10.2021г. съдът е конституирал по делото на нейно място,
като нейни правоприемници, наследниците й по закон В. СТ. Г. и АН. СТ. К. /низходящи/.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалните си представител по пълномощие,
поддържат исковата молба и предявените с нея искове. Молят за уважаването им в
претендираните размери по съображения, подробно изложени в писмена защита. Правят
искане за присъждане на възнаграждение на упълномощения адвокат по реда на чл.38 ЗА
поради оказаната им безплатна адвокатска защита.
Ответникът, чрез своя пълномощник, поддържа отговора на ИМ и направените с него
възражения. Моли за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани.
В случай, че съдът намери същите за основателни, моли претендираната законна лихва да
бъде присъдена от датата на подаване на ИМ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложения протокол за оглед на ПТП, вследствие получен сигнал за
настъпило произшествие между пешеходец и неизвестно МПС на 28.01.2020г. бил извършен
оглед на „У“-образно кръстовище на ул.“О.П.“ и ул.“П.“ в град Горна Оряховица,
приключил в 10.05 часа. По протежение на южния тротоар на ул.“О.П.“ е установена
пешеходна пътека, тип „Зебра“, успоредна на оста на улицата. С постановление от
12.06.2020г. образуваното за престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“ вр. ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1
от НК досъдебно производство № 57/2020г. по описа на РУ-Горна Оряховица е било спряно
поради това, че проведените процесуално-следствени действия и оперативно-издирвателни
мероприятия не са установили участвалия в произшествието автомобил и неговия водач.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св. Р. Б., сестра на
пострадалата Д.Т., се установява, че всяка сутрин в около 7 часа последната отивала пеш до
дома на свидетелката, за да се грижи за детето й. На 28.01.2020г. рано сутринта, пред 7 часа,
2
Д.Т. й звъннала по телефона и плачейки й съобщила, че неизвестна кола я е блъснала и е
избягала. Свидетелката отишла веднага на място, при което видяла сестра си, която била на
земята, облегната на последния паркиран в непосредствена близост до края на пешеходната
пътека автомобил. Тя не можела да върви, не можела и да се изправи поради силни болки,
при което тя я натоварила в автомобила си и я откарала в Спешна помощ. След направена
рентгенова снимка и установено счупване на десния крак била откарана в болницата във
Велико Търново, където на следващия ден била оперирана. По-късно била проведена
рехабилитация и правени опити да се движи с помощта на патерици, но тъй като не успяла
да се научи, близките й осигурили проходилка. Пострадалата изпитвала силни болки,
кракът й постоянно отичал и спяла с поставена под него възглавница. В продължение на
около 4-5 месеца не можела да се движи сама. За нея се грижели близките й, а посещенията
на рехабилитационни процедури ставали с помощта на санитарка, която я смъквала и
качвала обратно в дома й. След като отново започнала да помага в отглеждането на детето
на св. Б., пострадалата останала да живее постоянно в дома на последната, тъй като
изпитвала затруднения да върви на по-големи разстояния, кракът й я заболявал и се подувал.
Свидетелката установява, че непосредствено след инцидента, сестра й споделила, че
слизайки от тротоара започнала пресичане на дългата пешеходна пътека на „У“-образното
кръстовище и както вървяла по нея, чула кола и видяла светлини, след което колата я
ударила отзад. В резултат на удара тя се завъртяла и паднала на земята. За да се махне от
пешеходната пътека и да не я удари друго МПС, движейки се по земята, тя успяла да се
премести до паркираните в този край на пешеходната пътека автомобили. Св. Б. посочва, че
я е намерила на това място, като пострадалата била със скъсани и кални дънки и яке от
дясната страна.
Св. М. Ч. установява, че в деня на инцидента Д.Т. била откарана в Спешна помощ, след
което в болницата във Велико Търново, където била оперирана и проведена рехабилитация.
След изписването й, той помагал при качването в дома й, тъй като тя не можела да се движи.
Не можела да се придвижва и с помощта на патерици, поради което за нея се грижела
дъщеря й. Около половин година продължило възстановяването й, като се мъчела да се
движи с проходилка. Свидетелят установява, че седмица преди разпита му пред съда Д. му
споделила, че все още изпитва болки в увредения крайник и той се подувал, заради което
през нощта спяла, вдигайки го на възглавница.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза получената от Д.Т.
травма на дясната подбедрица /фрактура/ е в резултат на удар, който отговаря да е получен
от външните части на МПС, а останалите травми от дясната страна на пострадалата в
резултат от удар в терена след удара от МПС, като разположението на последните показват,
че се касае за падане от собствен ръст и не са идентични с травми, получени при побой.
Вещото лице устно допълва и пояснява, че с оглед местоположението на фрактурата същата
не може да бъде получена от удар с ППС с животинска тяга, а нейната тежест изключва
получаването от удар с велосипед. Според експерта тежък удар с предмет в областта на
коляното може да доведе до подобна фрактура, но по делото липсват такива данни, а и с
оглед установените травми, много характерни за ПТП, подобна възможност е изключена.
Според заключението, вследствие на ПТП пострадалата е получила закрито вътреставно
счупване на костите на дясната подбедрица, извършено кръвно наместване и фиксиране с
метал, както и контузна рана на дясна подбедрица, кръвонасядане на седалището,
кръвонасядане на дясна мишница, кръвонасядане по дясна буза и дясна ушна мида,
кръвонасядане по главата, главоболие и световъртеж. Падането на земята след получения от
МПС удар обосновава получените рани и кръвонасядания по дясната страна на тялото и
главата на пострадалата. Вещото лице е посочило, че възстановителния период за описаните
кръвонасядания е около 20 дни, а за получената фрактура на костите на подбедрицата
обичайният срок за лечение и възстановяване е около дванадесет месеца. При извършения за
изготвяне на заключението преглед на пострадалата, експертът е установил двигателен
3
дефицит в дясната колянна става около 20% и болков синдром, провокиращ се при
натоварване на десния крайник и при климатични промени. С оглед изминалия период от
време от датата на получаване на увреждането и характера на същото, вещото лице е
заключило, че тези ограничения са дефинитивни и за цял живот.
По делото е изискан и приложен диск, съдържащ видеофайл със запис от охранителна
камера, обхващаща началото на кръстовището на ул.“О.П.“ с ул.“П.“, и е извършен оглед по
реда на чл.204 ГПК, констатациите от който са отразени в протокола от проведено съдебно
заседание от 07.10.2021г. Пряка видимост на тази камера към пешеходната пътека и мястото
на произшествието няма. Въпреки това от записа в деня и времето на инцидента се
установяват два автомобила, движещи се по ул.“О.П.“ в посока центъра на града, подаващи
ляв пътепоказател при приближаването си на кръстовището с ул.“П.“. И двата автомобила
не могат да бъдат идентифицирани на записа, единствено се установява марката и модела на
втория от тях. Видно от приложения по делото протокол от 29.01.2020г., бил е извършен
оглед на автомобил същата марка и модел, но констатациите в него не са достатъчни да
обосноват извод, че това е участвалото в процесното произшествие МПС.
Въз основа на всички събрани в настоящото производство доказателства е установен
механизмът на настъпване на процесното ПТП от приетото и неоспорено от страните
заключение на автотехническата експертиза. Отчитайки събраните по делото писмени и
гласни доказателства относно твърдяното ПТП, характера на получените травми и
извършения оглед на приложения по делото диск с видеофайл, вещото лице е приело, че са
налице достатъчно данни, сочещи за настъпило ПТП със следния механизъм – сблъсък на
движещ се автомобил с предната му част и десния крак в областта на дясната подбедрица на
пешеходка, движеща се по обозначената на процесното кръстовище пешеходна пътека,
явяваща се продължение на южния тротоар на ул.“О.П.“ в град Горна Оряховица. От
показанията на св. Б. и приложения диск с видеозапис от камера, разположена в близост до
процесното кръстовище, вещото лице е заключило, че пострадалата се е движила по южния
тротоар на ул.“О.П.“ в посока запад и достигайки „У“-образното кръстовище е предприела
пресичане на ул.“П.“ по пешеходната пътека, тип „Зебра“. Когато водачът на МПС е
предприел маневра „завой наляво“ към ул.“П.“, пешеходката се е намирала на около 1.5 м от
мястото на удара и на около 8.5 м от началото й. Последвал удар, при който пешеходката се
завърта и пада на земята. Според вещото лице мястото на удара е на пешеходната пътека, на
около 10 м западно от източния й край, като в момента на предприемане на маневрата
„завой наляво“ от МПС, пешеходката вече е била започнала пресичане на платното за
движение и превозното средство е било разположено североизточно зад нея, поради което тя
не е могла да го възприеме като движещо се такова. Водачът на автомобила е имал пряка
видимост към пешеходката, която се е намирала отляво и пред автомобила преди и към
момента на настъпване на произшествието. При тези данни експертът е заключил, че
водачът на МПС е имал техническата възможност да възприеме опасността и да предприеме
маневра за завиване наляво след пресичане на пешеходката на платното за движение.
По делото са приложени 3 бр. епикризи, видно от които болничният престой на
пострадалата Д.Т. в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – Велико Търново, в Отделение по
ортопедия и травматология и в Отделение за физиотерапия и рехабилитация е продължил за
времето от 28.01.2020г. до 10.02.2020г., като същата е оперирана и е поставена метална
остиосинтеза със заключваща плака за проксимална тибия, а за времето от 10.06.2020г. до
17.06.2020г. на същата са били извършване рехабилитационни процедури в болнично
заведение в град Горна Оряховица.
Представени са фактури, ведно с касови бонове, за закупени медикаменти, патерици,
импланти, както и удостоверение и фактура за заплатен престой в болнично заведение и
потребителска такса.
Не се спори, че пострадалата е адресирала до ответника писмена застрахователна
4
претенция за претърпените от нея при процесното ПТП вреди, въз основа на която е била
образувана щета № 20-210275/30.10.2021г. и по която получила отказ за заплащане на
претендираното обезщетение.
От установената по-горе фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи:
Производството по делото е образувано по искове, квалифицирани по чл.557 ал.1 т.1 от
КЗ. Законовата разпоредба на чл. 558 ал. 5 КЗ обвързва допустимостта на предявените
претенции от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между увреденото лице и Г.Ф. и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред Фонда, отказ да бъде платено обезщетението или несъгласие на
увреденото лице с размера на определеното обезщетение. В настоящия случай исковите
претенции са допустими дотолкова, доколкото пострадалата е предявила извънсъдебна
претенция към ответника, който се е произнесъл по нея, отказвайки плащане. Поради това и
с оглед наличието на всички абсолютни процесуални предпоставки, предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане.
Предявените искове, както бе посочено по-горе, намират правното си основание в
нормата на чл.557 ал.1 т.1 от КЗ, за основателното провеждане на които в тежест на ищците
бе да установят при условията на пълно и главно доказване настъпилото събитие,
причинено виновно от водача на неидентифицирано МПС, претърпени вреди – техния, вид,
тежест и размер, и причинна връзка между вредите и събитието.
Показанията на св. Б., установяващи мястото, на което е намерила пострадалата и
възпроизвеждащи разказаното й от нея непосредствено след инцидента, ведно със
заключенията на приетите съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, както и
извършения оглед на приложеното по делото веществено доказателство, установяват по
несъмнен и категоричен начин, че на посочената в ИМ дата и място е настъпило твърдяното
ПТП, както и че именно вследствие на същото на Д.Т. са били причинени телесни
увреждания. И двете експертни заключения изключват възможността произшествието да е
причинено от ППС с животинска тяга или от велосипед, както и възможността пострадалата
да е получила установените по делото телесни увреждания при нанесен побой, а самият
характер на същите и да се е самонаранила. Несъмнено се установява по делото, че
увреждащото МПС е напуснало местопроизшествието и впоследствие не е идентифицирано.
Неоспореното от страни и прието от съда експертно заключение на автотехническата
експертиза, почиващо на всички събрани по делото доказателства и на знанията и опита на
експерта, което съдът изцяло кредитира, установяват по несъмнен начин описания от св. Б.
и твърдения в ИМ механизъм на ПТП. Водачът на неидентифицирания автомобил е имал
видимост към пешеходната пътека и движещата се по нея пешеходка на около 50 метра
преди мястото на удара, в осветения участък на фаровете на автомобила, поради което той е
разполагал с техническата възможност да я възприеме, като е бил длъжен да спре и да я
пропусне, и като не е сторил това е допускал нарушение на чл.119 ал.1 ЗДвП. Ето защо,
съдът намира, че по делото се установява твърдения от ищците деликт, в т.ч. всички
елементи на отговорността по чл.45 ЗЗД. Изложеното обосновава извода, че
произшествието е настъпило поради виновното /доколкото не се установява обратното –
чл.45 ал.2 от ЗЗД/ и противоправно поведение на водача на неустановения автомобил, който
е нарушил горепосочената разпоредба от ЗДвП, като това поведение се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.
Пострадалата, като пешеходец, е предприела пресичане на улица „П.“ в град Горна
Оряховица по пешеходна пътека. Установено е от експертното заключение на
автотехническата експертиза, че когато автомобилът е предприел маневра „завой наляво“
пешеходката вече е започнала движение по пешеходната пътека, като автомобилът е бил
разположен североизточно зад нея и тя не е имала възможност да го възприеме, като
5
движещо се МПС. Правото на пешеходеца при пресичане на платното за движение по
специално очертана и сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека е абсолютно, но то
следва да се упражнява при спазване на правилата, произтичащи от разпоредбите на чл.113
и чл.114 от ЗДвП. В случая, пострадалата е предприела навлизане в платното за движение в
момент, когато за нея не е съществувала реална опасност. Не се установява същата да не е
изпълнила и останалите си задължения, произтичащи от горепосочените разпоредби и това
неизпълнение да се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат, съответно с получените от нея увреждания. С оглед на това, че с поведението си тя
не е допринесъл за този резултат, то възражението за съпричиняване от ответната страна,
като основание за намаляване на отговорността му за вреди, се явява неоснователно.
Както се приема в задължителната съдебна практика (Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС), понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обстоятелства, вкл. характер на увреждането, начинът на
получаването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето на пострадалия и др. Съдът преценява всички обстоятелства от
значение за размера на обезщетението, обществено-икономическите условия в страната към
датата на събитието и застрахователните лимити, вида и характера получените множество
увреждания, тяхната тежест, времетраенето на оздравителния процес и на периода на
обездвижване, включително продължаващите към датата на извършения от вещото лице по
делото преглед при пострадалата болки в десния долен крайник при физическо натоварване
и промяна на климата и ограничение в обема на движение на крайника, провежданото
оперативно лечение и продължителността на възстановителния период, характера и
интензитета на болките и страданията, изживения шок от инцидента, претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер, нуждата от чужда помощ в периода на
лечение и възстановяване, всичко това безспорно довело и до социална изолация. Случилото
се и получените увреждания, както и претърпените в резултат на същите болки,
закономерно са предизвикали неблагоприятни изменения във физическото здравно
състояние на пострадалата и са й причинили емоционални и психически терзания, нарушили
са изключително душевното й равновесие и спокойствие. Това несъмнено изцяло е
променило в негативен аспект качеството й на живот и обичайния му ритъм, двигателната
активност и каквато и да било деятелност за продължителен период от време. При
формиране размера на обезщетението, съдът съобрази практиката на ВКС, както и на други
равни по степен с настоящия съд съдилища, съдът намира, че претендираната сума от 26 000
лв. се явява справедлив паричен еквивалент на претърпените от пострадалата
неимуществени вреди.
По предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди:
Съгласно задължителните указания по т.7 от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС, когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за
лечение следва да се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за
действителното им извършване, както и за техния размер.
С исковата молба са представени фактури и касови бонове към тях – съответно за
общата сума от 1 697 лв., заплатена от пострадалата и удостоверяваща закупуването на
патерици, импланти, както и заплащането на потребителска такса и престой в болничното
заведение. Съдът намира, че необходимостта от направените разходи е безспорна и е
естествен резултат от действителното състояние на същата, поради което предявеният иск за
претърпени имуществени вреди следва да бъде уважен в посочения размер. В останалата
част – до пълния предявен размер от 1 952.32 лв., за разликата от 255.32 лв., исковата
претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, доколкото по
делото не са ангажирани доказателства, установяващи необходимостта от разходване на
средствата по останалите представени фактури и касови бонове и наличието на връзка на
6
закупените медикаменти с получените от пострадалата при процесното ПТП увреждания.
По претендираното обезщетение за забава:
На основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ ответникът следва да покрие спрямо увреденото
лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице – 30.10.2020г., а след изтичането на срока по чл.496 ал.1 КЗ
и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение, дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. Тъй като ищците в случая
претендират обезщетение за забава, считано от 30.01.2021г., то акцесорната претенция
следва да бъде уважена за периода от тази дата до окончателното изплащане на присъдените
обезщетения.
По претенциите за разноски:
При този изход на процеса следва да бъде уважена претенцията на процесуалния
представител по пълномощие на ищците за присъждане на възнаграждение на основание
чл.38 ал.2 ЗА. От представеното по делото пълномощно е видно, че упълномощеният
адвокат е осъществил безплатно процесуално представителство по делото на основание
чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Изявлението за наличието на соченото основание за оказване на безплатна
помощ обвързва съда и при липса на оспорване от другата страна, последната следва да
бъде осъдена да заплати на адвокат Е.Д. възнаграждение в размер от 1 658.79 лв.,
определено съобразно чл. 7 ал.2 т.2 и т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за всеки от предявените искове. В тежест на ответника следва
да бъдат възложени и сторените от ищците разноски по делото за заплатена държавна такса
и възнаграждения на вещите лица в размер на 1 354.41 лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
Ответникът също е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид
отхвърлената част от иска и на основание чл.78 ал.3 от ГПК и чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.25
НЗПП, същият има право на разноски в размер на 10.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Ф. – град София, ул.“Г. И.“ № . ДА ЗАПЛАТИ поравно на В. С.Г., ЕГН
**********, адрес град Д., ул.“К. Д.“ № ., вх.., ет.., ап.. и АН. СТ. К., ЕГН **********, адрес
град София, ул.“К.“ № .., ет.., ап..., в качеството им на правоприемници на починалата в
хода на процеса Д. АНГ. Т., ЕГН **********, съгласно акт за смърт № 488/11.09.2021г. на
община Горна Оряховица, сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени от тяхната майка неимуществени вреди, причинени в резултат
на ПТП с неидентифицирано МПС, настъпило на 28.01.2020г. в град Горна Оряховица,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.01.2021г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Г.Ф. – град София, ул.“Г. И.“ № . ДА ЗАПЛАТИ поравно на В. С. Г., ЕГН
**********, адрес град Д., ул.“К. Д.“ № ., вх.., ет.., ап.. и А. С. К., ЕГН **********, адрес
град София, ул.“К.“ № ., ет.., ап.., в качеството им на правоприемници на починалата в хода
на процеса Д. А. Т., ЕГН **********, съгласно акт за смърт № 488/11.09.2021г. на община
Горна Оряховица, сумата от 1 697.00 /хиляда шестстотин деветдесет и седем/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от тяхната майка имуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП с неидентифицирано МПС, настъпило на 28.01.2020г. в град
Горна Оряховица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.01.2021г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния предявен размер от 1 952.32 лв., за разликата от 255.32 лв., като
7
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.Ф. – град София, ул.“Г. И.“ № ..ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Е.С. Д. при
ВТАК, с адрес град Велико Търново, ул.“П. К. Я.“ № .., офис ., сумата от 1 658.79 /хиляда
шест стотин петдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/ лв. адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищците по делото.
ОСЪЖДА Г.Ф. – град София, ул.“Г. И.“ № . ДА ЗАПЛАТИ поравно на В. С. Г., ЕГН
**********, адрес град Добрич, ул.“К. Д.“ № ., вх.., ет.., ап.и А. С. К., ЕГН **********,
адрес град София, ул.“К.“ № ., ет.., ап.., в качеството им на правоприемници на починалата в
хода на процеса Д. А. Т., ЕГН **********, съгласно акт за смърт № 488/11.09.2021г. на
община Горна Оряховица, направените по делото разноски за заплатена държавна такса и
възнаграждения на вещите лица в размер на 1 354.41 /хиляда триста петдесет и четири лева
и четиридесет и една стотинки/ лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН **********, адрес град Добрич, ул.“К. Д.“ № ., вх.., ет.., ап..
и А. С. К., ЕГН **********, адрес град София, ул.“К.“ № ., ет.., ап.., ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Ф.
– град София, ул.“Г. И.“ № .сумата от 10.00 /десет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд-Велико Търново.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
8