Решение по дело №988/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 7454/05.05.2025 г. от Г. И. Ч., [ЕГН], с адрес гр. Сливен, кв. „Дружба“ 7, вх. А, ет. 3, ап. 9, срещу Решение № 186/13.02.2025 г., постановено по АНД № 4826/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, ХІІІ състав, с което е потвърдено НП № 23-0003209 от 18.09.2024 г., издадено от Началник ОО „АА“ Варна, с което на Г. И. Ч., [ЕГН] от гр. Сливен, на основание разпоредбата на чл. 99, предл. 3 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение разпоредбата на чл. 99, предл. 3 от Закона за автомобилните превози, вр. чл. 40, ал. 3, изр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията.

В жалбата се излагат оплаквания за допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал 1, т. 1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. Неправилна е дадената правна квалификация на нарушението по реда на чл. 99 от ЗАвПр вместо по реда на чл. 102, ал.4 от ЗАвтПр. Отправеното искане към касационния съд е за отмяна на обжалваното решение като се постанови друго, с което да се отмени НП или да се преквалифицира деянието по чл. 102, ал. 4 от ЗАвПр.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - началник на областен отдел на ИА " Автомобилна администрация" -Варна, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за отмяна на решението на ВРС като неправилно и законосъобразно, респ. отмяна и на НП на осн. чл.28 от ЗАНН.

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна е Наказателно постановление № 23 - 0003209 от 18.09.2024 г., издадено от Началник ОО "Автомобилна администрация" гр. Варна, с което на основание разпоредбата на чл. 99, предл. 3 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева.

От фактическа страна ВРС приема за установено, че на Ч. като водач на МПС „Бова 13“ с рег.№ [рег. номер] от категория М3 следвало за извърши международен превоз на пътници по редовна автобусна линия Варна/България до Атина /Гърция, съгласно Разрешително № 000547/7 и Приложение 1 към разрешителното, с начален час на тръгване 9.00 часа от Автогара Варна.

Около 09: 00.02 часа на 07.07.2024г. св. В. П. - инспектор в ОО "Автомобилна администрация" гр. Варна установил, че автобус с рег.№ [рег. номер] от категория М3, извършващ международен превоз на пътници по редовна автобусна линия Варна, България - Атина, Гърция, с начален час на тръгване 09: 00 часа от Автогара "Варна", в действителност в този час 9.00ч престоява на площад „С.“, където се качват пътници в превозното средство.

Св. П. установил, че водачът на автобус с рег.№ [рег. номер] от категория М3, а именно жалбоподателя Ч., е нарушил разпоредбата на чл. 99, предл. 3 от Закона за автомобилните превози вр. с чл. 40, ал. 3, изр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, доколкото водачът не е спазил началния час и място на тръгване от горепосоченото маршрутно разписание, поради което и на същата дата 07.07.2024 г. св. П. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя Ч. за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН.

АНО изцяло възприел констатациите в АУАН, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на акта и издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 99, предл. 3 от Закона за автомобилните превози, наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева за извършено от него нарушение на разпоредбата на чл. 99, предл. 3 от Закона за автомобилните превози вр. с чл. 40, ал. 3, изр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията.

За да потвърди НП, въззивният съд приема, че правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.

Съдът е кредитирал показанията на св. П. като последователни, логични и изключително подробни, като той категорично заяви, че около 09: 00 часа на 07.07.2024 г. лично е установил автобуса управляван от Г.Ч., извършващ международен превоз на пътници по редовна автобусна линия Варна, България - Атина, Гърция, да престоява на площад „С.“, където са се качвали пътници в превозното средство.

Очевидно е, че с това свое поведение жалбоподателят Ч. е нарушил разпоредбата на чл. 99, предл. 3 от Закона за автомобилните превози вр. с чл. 40, ал. 3, изр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, доколкото водачът не е спазил началния час и място на тръгване на автобуса, съгласно Разрешително № 547/1, издадено от Изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация", поради което и според съда правилно е била ангажирана административно - наказателната му отговорност.

Съдът не е приел възражението, че наказателното постановление и съставения АУАН не отговарят на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5, респ. на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, напротив - нарушението е описано коректно и ясно, с всички свои съставомерни белези и по - никакъв начин не затруднява правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари след издаване на разрешителни от държавите, през чиито територии преминава маршрутът на линията, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице издава разрешителното, валидно за територията на Република България, в толкова екземпляра, колкото е броят на автобусите, необходими за експлоатацията на линията, и предоставя на лицето по чл. 2, ал. 1 пълния комплект разрешителни за обслужване на определената автобусна линия. В чл. 40, ал. 3 от Наредбата е разписано, че разрешителните за обслужване на определената автобусна линия са лични и не се преотстъпват. Неразделна част от разрешителното са схемата на маршрута, разписанието, графикът за работа на екипажите и тарифата за превоз по линията, които са прикрепени към него, като не се допуска разкомплектуване. При тази правна уредба основателно АНО е квалифицирал правилно нарушението като такива по чл. 99 от ЗАвтП, която разпоредба предвижда ангажиране на отговорността на този, който наруши реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари, чрез налагане на глоба или имуществена санкция в размер на 2000 лв. В случая се касае за нарушение при използването на разрешителното за международен превоз на пътници, неразделна част от което съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари са схемата на маршрута и разписанието.

Правилно в АУАН и в НП са взети предвид конкретно установените факти и обстоятелства за случая, за който правилно са приложени специалните разпоредби на Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари и чл. 99 от ЗАвтП. Нарушението е достатъчно ясно описано в АУАН и НП, а наложеното за него наказание е в съответствие с фиксирания размер в чл. 99, предл. 3 от ЗАвП.

Субект на конкретното административно нарушение е физическо лице. Формата на изпълнителното деяние е бездействие, поради което правилно административнонаказващият орган е посочил като място на неговото реализиране гр. Варна.

Тезата на касационния жалбоподател за погрешна правна квалификация на извършеното деяние по чл. 99, предл. 3 от ЗАвПр вместо по чл. 102, ал. 4 от ЗАвПр не се приема от касационната инстанция.

Изрично в посочената от касатора разпоредба на чл. 102, ал.4 от ЗАвПр е посочено, че водач на моторно превозно средство за обществен превоз по автобусни линии, който не спира на определените спирки или който откаже да превози лице, притежаващо издаден по съответния ред превозен документ, се наказва с глоба 300 лв. В случая изпълнителното деяние е различно - неспазване на маршрутното разписание - час на тръгване 9:00ч. от автогара Варна, като същият престоява около 9:00ч. на пл.С. за качване на пътници, респ. не е спазил мястото и часа на тръгване.

Касаторът е обвинен за нарушаване на маршрутното разписание, като водач на превозното средство, който е потегля от различно място и час от заложеното в разписанието, т.е. за неспазване на маршрутното разписание.

Съгласно посочената административнонаказателна разпоредба на санкциониране подлежи всеки – „който“ наруши реда за ползване на разрешителните за извършване на превоз на пътници.

В обобщение при извършената инстанционна съдебна проверка не се установи основателност на постъпилата жалба, поради което същата следва да се остави без уважение.

 

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 186/13.02.2025 г., постановено по АНД № 4826/2024г. по описа на Районен съд – Варна, ХІІІ състав

 

Решението не подлежи на обжалване.