№ 60
гр. гр.Велинград, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20235210200132 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД, с ЕИК:
*********, против Наказателно постановление № 13-2300048 от 29.03.2023
година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2
КТ.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт и се
иска неговата отмяна. Твърди се, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи самостоятелни основания за отмяна– не била изпратена
покана до нарушителя за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, актът не бил съставен в присъствието на
представител на нарушителя, а съдържанието му било предварително
попълнено и само му бил предявен да се запознае с него, с което било
нарушено правото му на защита. Не били обсъдени подадените от
дружеството възражения, не били преценени всички доказателства. В
наказателното постановление липсвали изложени мотиви.
По същество не били установени по безспорен начин елементите на
трудовото правоотношение.
Липсвало издадено постановление за обявяване на правоотношението
между жалбоподателя и завареното да полага труд в обекта на контрол лице
за трудово, съгласно чл. 405а, ал. 1 КТ, поради което нарушението се явявало
1
несъставомерно.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Ш. оспорва жалбата. Счита
издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което следва да се потвърди. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 59, ал. 2
ЗАНН /наказателното постановление е връчено на 06.04.2023 г., а жалбата е
подадена на 20.04.2023 г./, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 14.11.2022 г., около 16:00 часа служители на ДИТ Пазарджик-
свидетелите ст. инспектор Г. В. М. и гл. инспектор Ф. А. А. извършили
проверка за спазване на трудовото и осигурителното законодателство в обект
шивашки цех, находящ се в гр. Велинград на ул. „Христо Смирненски“ № 5А.
По това време обектът работел. Проверяващите заварили там лица да шият
на шевни машини, сред които и свидетелката А. М. Е.. От работещите
разбрали, че обектът се стопанисва от жалбоподателя „Софи и Стеф Фешън“
ЕООД. На мястото присъствало лице, което се легитимирало като
представляващ дружеството /Р. Д./. Същата потвърдила, че „Софи и Стеф
Фешън“ ЕООД стопанисва шивашкия цех.
На работещите били раздадени декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ,
които да попълнят. Част от тях напуснали обекта, а останалите, около 10
човека, започнали да попълват декларациите.
На проверяващите им направило впечатление, че една от заварените да
работят в обекта жени /свидетелката Е./, се консултира често с г-жа Д. при
попълване на декларацията. Изискали от нея документ за самоличност, за да
сверят дали вписва верни данни в декларацията, какъвто обаче не носела в
себе си. Това наложило да бъде потърсено съдействието на служители на РУ
Велинград. При извършена проверка по посочените в декларацията данни се
установило, че вписаните имена не са на лицето, което я попълва. Тогава А. Е.
заявила пред полицейските служители и пред служителите на ДИТ
Пазарджик, че вписва в декларацията имената на друга жена, която в момента
отсъства поради заболяване и че е дошла да я замества. Казала, че е
регистрирана като безработна в Агенция по заетостта и получава обезщетение
за безработица. Тогава попълнила нова декларация, в която вписала личните
си данни и това че работи за „Софи и Стеф“ ЕООД от 14.11.2022 г. като
„шивачка“ с работно време от 08,00 до 17,00 часа и обедна почивка един час,
с два почивни дни, за 30,00 лв. дневно възнаграждение, както и че не е
подписвала договор.
На дружеството била връчена покана да се яви в ДИТ Пазарджик и да
представи трудовите досиета и сключени трудови договори на заварените да
2
работят в обекта лица. Първоначално определената дата била променена с по-
късна по искане на дружеството, заради проблем със съхраняваните
електронно данни. На следващата дата 22.11.2023 г. за А. Е. бил представен
Договор за изпълнение на дейност от 14.11.2022 г. Според него
жалбоподателят възлага на Е. да извърши прикачване на ръкав на блуза-876
броя за ушиване на ишлеме към фирма „Бианка Велинград“ ЕООД с ЕИК:
*********, за което се е задължил да й плати възнаграждение в размер на
200,00 лв., дължими при изработване на съответната операция на модела,
както и допълнително възнаграждение при преценка на възложителя.
При извършена справка в информационната система на НАП за
регистрирани трудови договори от 14.11.2022 г. се установило, че към тази
дата такъв не е регистриран за завареното да работи лице. Констатациите при
проверката били обективирани в констативен протокол за извършена
проверка № ПР2238506/18.01.2023 г.
Контролните органи счели, че представения Договор за изпълнение на
дейност е неотносим към съществуващото правоотношение между страните и
на 19.01.2023 г., в присъствието на управителя на „Софи и Стеф Фешън “
ЕООД, бил съставен АУАН 13-2300048, за това че дружеството, в качеството
си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, на 14.11.2022 г. в обект
„шивашки цех“, намиращ се в гр. Велинград, ул. „Христо Смирненски“ №
5А, не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила с А. М. Е.,
ЕГН: ********** като трудови правоотношения, като не е сключил трудов
договор в писмена форма. Посочено е, че лицето е заварено на обекта да
работи като шивачка и че е в собственоръчно попълнена от декларация е
декларирала елементи на трудово правоотношение. Като дата на извършване
на нарушението е посочена 14.11.2022 г., когато Е. е заварена да работи в
обекта на контрол, а като дата на установяване- 22.11.2022 г. при преглед на
фирмената документация в ТД „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, когато
за А. Е. не е представен трудов договор. Актът за установяване на
административното нарушение е съставен в присъствието на управителя на
дружеството и му е връчен на същата дата. При съставянето му в графа
възражения е вписано, че „има възражения относно констатацията на
нарушението“.
В срока по 44, ал. 1 ЗАНН са постъпили възражения, че
правоотношенията между заварената да работи в обекта на контрол А. А.ова
Е. и „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД са възникнали от сключен договор за
изработка, предмет на който е постигането на трудов резултат, а не престация
на работна сила. Възраженията били счетени за неоснователни и въз основа
на АУАН 13-2300048 от 19.01.2023 г., на 29.03.2023 г.. е издадено
обжалваното наказателно постановление. Административнонаказващият
орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН, като е
квалифицирал нарушението по чл. 62, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ и е
ангажирал отговорността на въззивника на основание чл. 416, ал. 5, във вр.
чл. 414, ал. 3 КТ. Наложил е имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
3
Фактическата обстановка съдът установи от показанията на свидетелите
Г. В. М. и Ф. А. А.. Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и А.
относно обстоятелството за извършена на посочената в АУАН и в
обжалваното наказателно постановление дата проверка в обекта на контрол,
при която А. Е. е заварена да шие заедно с други лица, както и за липсата на
сключен между Е. и „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД трудов договор към тази
дата. В тази част показанията им са непротиворечиви, еднопосочни и
последователни, почиват на личните и непосредствени впечатления за
възпроизведените пред съда факти. Не се установи свидетелите да се намират
в отношения с дружеството, които да дават основание на съда да счете, че са
предубедени или заинтересовани от изхода на делото и че биха го уличили в
извършване на процесното нарушение, поради които съдът кредитира
показанията им, които счита обективни и правдиви.
Показанията на контролните органи се подкрепят и от показанията на
свидетелката А. Е., която не отрича, че е била на посочената дата в обекта,
стопанисван от жалбоподателя, където при проверката е заварена да шие на
машина. В показанията си пред съда свидетелката заяви, че преди години е
работела за дружеството и че е била повикана отново да работи за няколко
дни поради увеличения обем на работата, защото е „добър работник“. Посочи
също и че не е подписвала трудов договор, защото към този момент е
получавала обезщетение за безработица и е била посъветвана да сключи
граждански договор.
Показанията на свидетелите се подкрепят от представените и приети по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от
правна страна:
Съставеният акт за установяване на нарушението и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентен орган, съобразно, чл.
21, ал.4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0693 от 15.08.2023 г., в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Описанието на фактическата
обстановка и правната квалификация на нарушението се посочени в тях по
идентичен начин.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на
производството по установяване на нарушението и в това по налагане на
санкцията да са допуснати съществени процесуални нарушения
на съдопроизводствените правила, които са самостоятелни основания за
цялостната отмяна на наказателното постановление – при съставяне на
АУАН, предявяване и връчване на същия и при издаване на наказателното
постановление са спазени разпоредбите на ЗАНН.
Спазени са изискванията на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Актът за
установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на
законния представител на санкционираното юридическо лице и е подписан от
4
свидетели, присъствали при проверката в обекта на контрол, което се
установи от показанията на свидетелката Г. М..
Неоснователни са възраженията, че до дружеството не е изпратена
покана за съставяне на АУАН, а само призовка за представяне на документи,
с което е нарушено правото му на защита.
Установи се от показанията на свидетелката М., че дружеството е
уведомено по телефона за датата на която следва да се яви за съставяне на
АУАН, който начин е сред предвидените в субсидиарно приложимия в
административнонаказателното производство чл. 178, ал. 11 НПК и че на
посочената дата се е явил управителя, което се потвърждава и от подписаната
от него разписка за връчването му. Макар така извършеното призоваване да
не е удостоверено писмено от длъжностното лице, което го е извършило,
видно от съдържанието на самия АУАН, той е връчен на надлежно
упълномощен негов представител на 19.01.2023 г., който се е запознал със
съдържанието му, включително и с възможността да депозира възражение в
три дневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Такова писмено възражение е
депозирано в срок и настоящият съд счита, че „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД е
упражнило в пълен обем правото си на защита на административната фаза от
процеса. Последното е имало възможност да се запознае с АУАН, след като
му е връчен и да се защити адекватно. Да се приеме обратното би означавало
да се предаде ненужно формален характер на административнонаказателното
производство, което би противоречало на целта и на духа на закона.
Спазени са разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН в хода на
установяване на нарушението и на чл. 57 от ЗАНН при издаване на
наказателното постановление. Нарушението е подробно описано – посочени
са обективните обстоятелства от неговия състав- датата и място на
извършването му, деянието, с което е осъществено чрез описание на
установените при проверката факти, посочена е нарушената разпоредба. В
акта и в наказателното постановление по идентичен начин е посочено, че с
поведението си работодателят, не е уредил като трудови отношенията по
предоставяне на работна сила от А. М. Е., като не е сключил с него трудов
договор в писмена форма. В АУАН са посочени лицето актосъставител,
свидетелите по акта, индивидуализиран е и нарушителя. В случая
фактическите и правни основания за ангажиране на
админинстративнонаказателната отговорност на субекта са посочени по
начин, по който същият да разбере за какво нарушение се счита обвинен и да
организира защитата си.
Съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано.
Кодексът на труда изисква между страните да е сключен трудов договор
в писмена форма, когато предмет на престацията е предоставянето на работна
сила. Задължението да сключи трудов договор с работника е в тежест на
работодателя, предвид че предоставената работна сила се ползва от него и в
5
негов интерес. Работодателят всякога извършва нарушение, когато приема на
работа работници и служители без сключен с тях писмен договор, т. е. когато
допуска в неговото предприятие и в негов интерес да се предоставя работна
сила.
От показанията на разпитаните като свидетели актосъставител Г. М. и
свидетеля Ф. А., които са непротиворечиви, дадени от позицията на
незаинтересовани от изхода на спора лица, съдът намира за установено
наличието на трудово правоотношение между А. Е. и „Софи и Стеф Фешън“
ЕООД. Същите са заварили А. Е. да работи в стопанисвания от дружеството
обект като шивачка, което обстоятелство се потвърждава и от показанията на
разпитаната като свидетел по делото А. Е.. В съдебно заседание на 13.07.2023
г. свидетелката Е. заяви, че е била на 14.11.2022 г. в шивашкия цех и е
работела, че е извикана на работа, защото е имало „голяма поръчка“ и защото
я познават като „добър работник“. В подкрепа на тези извод е представената
по делото декларация по чл. 402, ал.1 т. 3 КТ, попълнена лично от Е. по време
на проверката, в която са посочени елементи на трудово правоотношение-
работно време, почивки, трудово възнаграждение, лицето, което го е наело,
вкл. и че работи от 14.11.2022 г.
Отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат като трудови
правоотношения, за които между страните следва да е сключен трудов
договор в писмена форма. Съдебната практика е категорична, че в случаите
на несключване на трудов договор при съществуващо трудово
правоотношение и полагане на труд по него, е налице неизпълнение на
задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ и приложимата административно-
наказателна норма е тази на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Предмет на трудовото правоотношение е отдаването под наем на
работната сила на работника за ползването й от работодателя. Отдаването под
наем на работната сила е процес на влагане на умствени и физически сили и
възможности в полза и за сметка, и в интерес на другата страна-работодателя.
Разполагането с предоставеното благо, което се съдържа в личността на
неговия носител, го поставя в юридическа зависимост. Това прави полагания
труд несамостоятелен и зависим. В процеса на изпълнение на трудовите
задължения работникът е подчинен на разпорежданията на работодателя, на
създадената от него организация на работния процес. Работодателят
организира условията на труд и осигурява средствата за изпълнение на
работата. За разлика от него, лицата, които осъществяват за своя сметка
независима професионална дейност сами организират труда си, определят
реда, формите и условията за неговото отдаване и полагане.
Действително шивашка дейност може да се извършва и по договор за
изработка. За това е необходимо, във всеки конкретен случай, да се преценява
характера на договора, съобразно неговото съдържание-правата и
задълженията, които се установяват с него. Независимо как е наименован
договора неговото съдържание се определя от правата и задълженията на
6
страните по него.
В настоящия случай съдът счита, че между страните е съществувало
трудово правоотношение. А. Е. е заварена да шие в обекта заедно с други
лица, че е извикана да извършва тази дейност във връзка с увеличения обем
на работа. Изпълнявала е дейност възложена от жалбоподателя, при
създадена от последния организация на трудовия процес /работно време и
почивки/. С оглед естеството и характера на работата, същата е изисквала
предоставяне на работна сила. Типичната и непосредствена правна цел, която
е мотивирала страните да сключат договор е предоставянето на работната
сила от Е. и ползването й от насрещната страна, а не резултатът от тази
дейност. А. Е. е наета от „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД за изпълнение на
дейност по шиене на дрехи по сключен между жалбоподателя и Бианка
Велинград ЕООД договор, като е предоставяла своите физически умения и
способности в процеса на ушиване на облеклата, при създадена от
насрещната страна организация на трудовия процес, поради което е налице
трудово правоотношение. Отдаването на работната сила от лицето А. Е. е за
сметка и в интерес „Софи и Стеф Фешън“ ЕООД. Наета е да работи от
жалбоподателя, което е изрично е посочено в попълнената при проверката
декларация по чл. 402, ал.1, т. 3 КТ и което потвърди пред съда, работила е
заедно с други лица, при създадена организация на трудовия процес от
дружеството. Изводът, че Е. е предоставяла работна сила в полза на
въззивника не се опровергава от представения Договор за изпълнение на
дейност стр. 7 от а. н. дело 132/2023 г. на РС Велинград. Същият, като частен
диспозитивен документ, не носи достоверна дата на съставянето му, което не
изключва възможността да е създаден за целите на
административнонаказателното производство-за прикриване на трудовото
правоотношение. Извод в тази насока е и обстоятелството, че в попълнената
декларация от Е. е посочено, че не е подписвала договор, а от показанията й
пред съда се установи, че по това време, като лице, получаващо обезщетение
за безработица е била посъветвана да не сключва трудов договор. Освен това
съдържанието на самия договор сочи елементи на съществуващо трудово
правоотношение-задължение на изпълнителя да не злоупотребява с доверието
на възложителя и да не разпространява поверителни за него сведения
/фирмена тайна/, станали му известни при и по повод изпълнението на
възложената работа; задължения на възложителя да проведе инструктаж
относно специфичните изисквания при изпълнение на възложената работа; да
дава конкретни указания при поискване; да заплаща месечно възнаграждение
до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи, все права и
задължения, регламентирани в КТ по повод полагане на наемен труд,
несъвместими при организиране на дейността на изпълнителя по договора за
изработка. Нещо повече в попълнената от завареното да работи лице
декларация е отбелязано работно време, почивен ден, почивка по време на
работа и дневно възнаграждение. Следователно в случая действителната воля
на страните е била да уговорят престиране на работна сила, а не постигане на
7
конкретен резултат.
От гореизложеното следва, че е между страните е съществувало
трудово правоотношение, в изпълнение на което лицето А. Е. е полагала труд
в обекта на контрол, за което не е имала сключен трудов договор. С това
„Софи и Стеф Фешън“ ЕООД, в качеството си на работодател, е нарушил
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, като е допуснал до
работа лице, с което няма сключен трудов.
Без значение е, че А. Е. е наета поради увеличения обем на работа, тъй
като и в тези случаи чл. 68 КТ предвижда сключване на трудов договор.
Правноирелевантно за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството е, че при правоотношението не е обявено за
трудово по реда, предвиден в чл. 405а КТ, тъй като обявяването на
правоотношението за трудово не част от състава на нарушението по чл. 62,
ал. 1 КТ.
Поддържаната теза от жалбоподателя, с която се отрича извършеното
нарушение по КТ е изцяло неоснователна, същата не може да бъде споделена
и е опровергана от наличната по делото доказателствена съвкупност.
Твърдението, че е налице несъставомерност на деянието, поради липса на
елементи на трудово правоотношение с лицето Е., следва да се разглежда
само и единствено като изградената в хода на делото защитна позиция.
Правилно наказващия орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като случая не е маловажен. С оглед значимостта на защитаваните
обществени отношения при предоставяне на работна сила, с разпоредбата на
чл. 415в,ал.2 от КТ законодателят изрично е изключил квалификацията
маловажен случай за нарушенията по чл. 62,ал.1 и ал.3 от КТ.
Съдът счита, че правилно е приложен законът досежно размера на
санкцията. При индивидуализирането й, с оглед обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път и не са налице данни от него да са
произтекли вредни последици, същата закономерно е определена в
предвидения от закона минимален размер, който е 1500 лв. Според съда така
определената санкция ще спомогне да се изпълнят целите на
административното наказание по смисъла чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл
наказателното постановление следва да потвърди.
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН, право
на разноски има въззиваемата страна. Искането за присъждането им се
заявено своевременно от процесуалния представител на
административнонаказващия орган- в хода на съдебните прения. При
осъществено процесуално представителство от юрисконсулт следва да се
присъди възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, а именно от 80 до 120 лв.
Съдът като съобрази, че по делото са проведени две съдебни заседания,
8
на всяко от които се е явявал процесуален представител на ответника, счита,
че дължимият размер на разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт възлиза на 100 лв. /сто лева./. Същите следва да се присъдят на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, доколкото
териториалните дирекции не са самостоятелни юридически лица.
По изложените съображения, настоящият състав на районен съд
Велинград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-2300048 от 29.03.2023
година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, с което
на „Софи и Стеф Фешън” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
управление гр. София, район Триадица, ж. к. Гоце Делчев, ул. Ген. Кирил
Ботев“, бл. 11Е, ет. 9, ап. 44, е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, на основание чл.414, ал. 3 от КТ, за
нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, „Софи и Стеф Фешън” ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и управление гр. София, район Триадица, ж. к.
Гоце Делчев, ул. Ген. Кирил Ботев“, бл. 11Е, ет. 9, ап. 44, да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски за
юрисконсултско възнаграждение по а. н. дело 132/2023 г. по описа на Районен
съд Велинград, в размер на 100,00 лв. /сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на
страните по делото, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9