Р
Е Ш Е Н И Е
21.01.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
По ВНОХД № 4986/2018 г.
Софийският Градски съд,
Наказателно отделение, VII-ми въззивен състав в откритото
съдебно заседание на единадeсети
януари две хиляди и деветнадесетата
година в състав :
Председател : Николай Младенов
Членове
: Веселина Ставрева
мл.с.
Светлана Атанасова
При
участието на съдебен секретар Снежана Колева и прокурора Дойчо Тарев, разгледа
докладваното от съдия МЛАДЕНОВ
ВНОХД № 4986/2018 г. по описа на
СГС, като за да се произнесе по същество взе предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК /Въззивно производство/ чл.313-340 от НПК.
С
присъда от 01.10.2018г. по НОХД № 21303/2016г. на СРС, НО, 104 – ти състав
първоинстанционният съд е признал за виновен подс. Л.Я.Г. в това, че на 22.11.2015 г., около 10:40 часа,
в гр.София, ж.к. „Дружба", по бул. „Цветан Лазаров" до №112, с посока
на движение от бул. „Христофор Колумб" към ул.„Обиколна", управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат", модел
„Пунто", с ДК № , с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда,
а именно 1,3 на хиляда, установено по надлежния ред - с протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта №737/23.11.2015 г. на МБАЛ „Св.Анна" - гр.София" АД след
като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал.1- НОХД №13070/12 г. на
СРС, НО, 93 с-в, влязла в сила на 03.09.2012 г. - престъпление по чл.343Б,
ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.303, ал.2 от НПК вр. чл.54 от НК е осъден на „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест
месеца, както и глоба в размер на 500,00 лв.
Съдът на основание
чл.66,
ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието Лишаване от свобода
за срок от три години.
Съдът на
основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК е лишил подс.Л.Я.Г.
от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Недоволен от
този съдебен акт е останал подсъдимият Г., който депозира въззивна жалба и
допълнение към нея чрез служебния си защитник адв. Т.. Преди всичко се поддържа искането за отмяна на присъдата и
постановяването на нова оправдателна такава, поради неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Неправилно СРС е приел,
че субективно деянието е било извършено при форма на вина пряк умисъл. Посочва
се, че не била изяснена причината подсъдимият да употреби алкохол, след като
законодателят не е предвидил настъпването на определен резултат в това
престъпление, то нямало обстоятелства, които да изключат приложението на чл.
9, ал.2 от НК. Алтернативно се иска изменение на присъдата чрез
намаляване на размера на наказанието.
С въззивната
жалба не се правят доказателствени
искания.
В
разпоредително заседание на 06.11.2018 г. въззивният съд по реда на чл.
327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага провеждането на въззивно съдебно следствие.
В СЗ пред
въззивния съд подсъдимият Г. не се явява.
За него се явява служебният му
защитник- адв. Т.. СГП изпраща прокурор.
Прокурорът по същество
оспорва жалбата като моли същата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и да се потвърди изцяло първоинстанционната присъда. Посочва се,
че съдът е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактическата
обстановка и е стигнал до единствения извод, че подсъдимият е автор на
процесното деяние.
Защитникът на подс. Г.– адв. Т. моли да се уважи въззивната жалба
по основанията изложени в нея. Излага, че посочената в обвинителния акт
фактическа обстановка се различава коренно от действителното фактическо
положение. Посочва се, че от писмените доказателства по делото, а така също и
от събраните на съдебното следствие гласни такива, трудно би могло да се
достигне до заключението, че е доказано по несъмнен и категоричен начин участието
на подзащитния му в инкриминираното деяние. На следващо място се твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че подзащитният му умишлено е целял
настъпването на посочените общественоопасни последици. Следва да се има предвид
и факта, че първоинстанционният съд не е отчел и конкретната специфика във
връзка със склонение на конкретното деяние, а именно времето и мястото на
неговото осъществяване и причините довели до него. Прави се искане
първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова
оправдателна такава спрямо подзащитния му, алтернативно моли при
постановяването на решението да бъде намалено наложеното наказание с по-малък
размер.
Подсъдимият Г. нередовно призован, не се явява, по отношение на
него е проведено задочно въззивно
производство в хипотезата на чл. 269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК.
Въззивният
съд като взе
предвид доводите и аргументите във ВЖ, аргументацията на страните във
въззивното производство пред СГС, както и събраните доказателства по делото и
след служебна проверка на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намира за
установено следното :
В
производството пред СРС са събрани необходимите доказателствени материали за
разкриване на обективната истина. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи
от чл.
14 и чл. 305, ал. 3 НПК и е направил подробен анализ на
доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност
и взаимна връзка.
След
извършен собствен анализ на доказателствата, настоящият съдебен състав установи
следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от
първата инстанция.
Подсъдимият Л.Я.Г.
е роден ***г*** българин, с българско гражданство, осъждан за извършено
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК по НОХД № 13070/2012г. по описа на СРС,
НО, 93 състав, което осъждане е влязло в сила на 03.09.2012г., с ЕГН **********.
На
22.11.2015 г. подс. Л.Г. след като употребил алкохол управлявал л.а.„Фиат
Пунто“ с ДК № и се движел в гр.София,
ж.к.„Дружба“ по бул.„Цветан Лазаров“ с посока на движение от бул.„Христофор
Колумб“ към ул.„Обиколна“.
Около 10:40
ч. подс.Г. се намирал до №112, където бил спрян за полицейска проверка от служители
при ОПП-СДВР - свидетелите К.В.К.и К.Л.А..
Подс.Г. не
представил на проверяващите СУМПС и силно лъхал на алкохол. Полицаите
изпробвали Г. за употреба на алкохол с техническо средство алкотест „Дрегер 7410+”,
фабр. № АЯ8Е-0296, проба №5388, което отчело положителен резултат 1,25 на
хиляда съдържание на алкохол в издишания от Г. въздух.
На Г. бил
съставен АУАН фабричен № 420831/22.11.2015 г. и бил издаден талон за медицинско
изследване за наличие на алкохол в кръвта, след което Г. бил съпроводен до
Първа градска болница, където дал кръв за медицинско изследване за установяване
наличие на алкохол в кръвта.
От
изготвената химическа експертиза №737/23.11.2015 г. е видно, че съдържанието на
алкохол в кръвта на Г. е 1,3 на хиляда.
Тази фактическа обстановка се установява
след анализ на събраните по делото доказателства, които първата инстанция
обосновано е посочила и коментирала в своите мотиви, а именно: показанията на свидетелите К.В.К.и К.Л.А.,
както и приобщените по реда на чл. 281,
ал.4 вр. ал. 1, т.2 от НПК, заключението на химическата експертиза, акт за
административно нарушение бланков №420831/22.11.2015 г., талон за медицинско
изследване №0344875, както и другите писмени доказателства, събрани по
досъдебно производство №1971/2015 г. по описа на 08 РУ- СДВР, прочетени и приобщени
по реда на чл.283 от НПК и справка за съдимост на подсъдимия
Установената от въззивния съд фактическа
обстановка по съществото си кореспондира с установената от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на
прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му се
споделят и от въззивния състав.
Въззивният съд намира, че вътрешното
убеждение на районния съд по основните съставомерни факти, е формирано въз
основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали,
като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните по
делото свидетели.
По основния въпрос- авторството на
деянието, както и във връзка с предявените и пред тази инстанция аналогични на
правените вече пред СРС, възражения следва да се посочи, че действително от
събраните пред първата инстанция гласни доказателствени средства се обособяват
показанията на двамата свидетели – полицейски служители – К.В.К.и К.Л.А.,
потвърждаващи този факт.
Съпоставката относно последователност,
детайлност и логична връзка на изнесените обстоятелства, дават основание и на
въззивния съд да счете, че възпроизведеното от двамата полицейски служители, че
подс. Г. е лицето управлявало л.а.„Фиат Пунто“ с ДК № ******– жълт на цвят на
22.11.2015г. е достоверно. Тук в тези техни твърдения се констатира
последователност и в двете фази на производството – досъдебно и съдебно. Да
действително забелязва се не добър спомен относно датата и годината, но за
изясняване на тези обстоятелства съдът е приобщил показанията им при условията
на чл.
281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК.
Налице е кореспонденция между заявеното
от двамата свидетели К.и А.относно забелязването на л.а.„Фиат Пунто“, спирането
му за проверка, както и неизправността на водача на автомобила в лицето на
подс. Г., а именно при поискването на документи за самото МПС, както и за
предоставяне на „Гражданска отговорност“. Същите са констатирали неизправност
на водача на автомобила , както и наличието на употребен от негова страна
алкохол – „същият лъхал на алкохол“.
Писмените доказателства кореспондират с
останалата доказателствена съвкупност, като следва да се посочи, че за случая е
съставен и АУАН, в който не е вписано възражение от страна на Г..
Правилно и обосновано е и заключението
на изготвената по делото химическа експертиза от заключението, на която се
установява, че от изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето Л.Я.Г.
се доказва етилов алкохол в количество 1,3 промила.
Въз основа на правилно анализирани
доказателства и доказателствени материали, първостепенният съд правилно и
законосъобразно е приел също така, че от събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд, а
именно такова по чл. 343б, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Несъмнено е ,че инкриминираното
поведение на подсъдимия е общественоопасно, тъй като от обективна страна същият
е осъществил състава на престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, като
управлявал МПС след употреба на алкохол над 0,5 промила, установена по
предвидения в закона начин. Осъществен е и другият признак от обективна страна
на деянието, а именно – подсъдимият е бил осъждан за престъпление по чл.
343б, ал.1 от НК, т.е че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 промила /с влязла в сила определение по споразумение по нохд №
13070/2012г. по описа на СРС, НО, 93 състав, влязло в сила на 03.09.2012г./.
Съдът не споделя доводите на защитата
относно обстоятелството, че първоинстанционният съд не е изяснил причините за
употребата на алкохол от страна на подс. Г.. Видно от доказателствата по
делото, в частност и от показанията на двамата свидетели очевидци на деянието,
същите доста категорично описват как подсъдимият е лъхал силно на алкохол. Още
повече същите при извършената от тях проверка са били длъжни да констатират дали същият е употребил алкохол, а не какво е
довело до неговата употреба, като за целта са използвали годно техническо
средство алкотест „Дрегер 7410 +“.
Неоснователен е и доводът на защитата на
подс. Г. относно обстоятелството, че не са отчетени всички възможности свързани
с изясняването в пълен обем на доказателствата довели до установяването на наличие
на алкохол в кръвта на подсъдимия.На първо място видно от доказателствата по
делото на подс. Г. е направена проба за наличие на алкохол с годно към момента на извършване на проверката
техническо средство алкотест
„Дрегер 7410 +“. След констатираните резултати същият е съпроводен до Първа
градска болница от полицейските служители - свидетелите К.и А., където
след вземането на кръвна проба от него е изготвена химическа експертиза , от
заключението на която е установено и
наличието на алкохол и в кръвта му / 1,3 промила/.
Съдът споделя напълно доводите на
контролирания съд относно наличието на субективната страна на престъплението по
чл.
343б, ал.2 от НК от страна на подс. Г.. Правилно първоинстанционният
съд е приел, че в случая е налице пряк умисъл за извършване на престъплението
от страна на подс. Г., тъй като е съзнавал, че управлява МПС след употреба на
алкохол и след като е бил осъждан за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК,
както и че това е забранено, т.е. съзнавал е общественоопасния характер на
деянието и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от това.
Същият е допускал и се е съгласил с настъпването на общественоопасния резултат,
като е съзнавал, че деянието му е противоправно и наказуемо.
Налице е и квалифициращият признак по ал.2
на чл. 343б НК, доколкото за предходното осъждане за същото деяние не е
настъпила реабилитация.
При формирания извод за виновността на
подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние, въззивната инстанция споделя
съображенията на районния съд и по отношение на индивидуализацията на
наказанието. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се
констатират множеството нарушения на Закона за движение по пътищата, видни от справка
картон на водача за издадени наказателни постановления, които правила имат
пряко отношение към процесния случай.На следващо място трябва да се вземе и
предвид като такова и концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, която
надвишава не само 0,5 но и по-високата граница от 1,2 на хиляда промила.Правилно
е преценено, че по делото не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Следва
да се вземе предвид и фактът, че наказанията по първата му присъда „пробация“ и
„лишаване от право да управлява МПС“, не са изиграли предвидената от
наказателния закон нито поправителна и превъзпитателна функция, нито
превантивна такава. Всичко гореизложено налага извод, че наложеното на подсъдимия наказание в размер на една година
и шест месеца „лишаване от свобода“ е справедливо и законосъобразно определено
по вид и размер.Въззивният съд споделя доводите на контролирания съд, че целите
на наказанието по чл. 36 от НК биха могли да се постигнат и без реалното
изтърпяване на така наложеното наказание, като се приложи чл. 66, ал.1 от НК и то
се отложи с три години изпитателен срок. Правилно Първоинстанционният съд е наложил
и кумулативна предвиденото наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
Обосновано районният съд е посочил и
необходимостта размерът на кумулативно налаганото на осн. чл. 343г от НК наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ да бъде над средния размер с оглед
противоправната упоритост в нарушението на правилата по ЗДвП, показващи
по-високата му обществена опасност като водач на МПС. Ето защо въззивният съд
не намира основание за промяна на размера на наложеното от СРС на подсъдимия
наказание.
Правилно и с оглед изхода на делото подсъдимият
е осъден да плати и направените на основание чл. 189, ал.3 НПК
разноски по делото.
При цялостната служебна проверка на атакуваната
присъда въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния
закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или
непълнота на доказателствата, които да
налагат отмяна или изменение на същата. Поради това и като прие доводите в
жалбата на подсъдимия за неоснователни, съдът смете, че следва да потвърди изцяло
постановената от СРС присъда.
Водим от всичко изложено и на основание чл.
334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
присъда от 01.10.2018
г. по НОХД № 21303/2016 г. на СРС, НО, 104-ти състав
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.