Р
Е Ш
Е Н И Е № 1527
17.12.2019г, гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
девети граждански състав,
в публичното заседание на двадесет
и осми ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа
докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1279/ 2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна
жалба на адв.М.Л.-***, като особен представител на Р.Т.С. *** против Решение №
1324/ 08.04.2019г. постановено по гр.д.№ 17968/2018г. по описа на ПРС – ХІ
гр.с., с което e признато
за установено в
отношенията между „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД - гр. **** Грилихес и Р.Т.С. ***,
че Р.Т.С., дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: ****, следните суми: главница
в размер на 771, 14 лева, дължима по договор за стоков кредит № CREX- 02964005 от 20.11.2012 г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от
10.01.2017 г., договорна възнаградителна лихва в размер на 62, 64 лева за периода от 20.12.2012 г. до
20.02.2014 г., договорно обезщетение за забава в размер на 433, 96 лева за
периода 21.12.2012 г.- 07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 23.08.2018 г. до
окончателното погасяване, които суми е разпоредено Р.Т.С. да заплати на
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД- гр. ****, със ЗИ на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 7923 от 30.08.2018г., постановена по частно гр. дело № 13750/ 2018 г. на ПРС,
V бр. с-в, като са
присъдени на ищеца направените разноски по делото. По изложени доводи в жалбата
се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата
страна „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД-гр.****, представлявано от ИД Л. Д., по
изложени съображения се оспорва жалбата като неоснователна и моли да се
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се
присъждане на юриск.възнаграждение в размер на 150 лева.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните на
основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от
надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с
обективно съединени искове по чл.422 ГПК от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД-гр.****
против Р.Т.С. *** за установяване на вземания, произтичащи от сключен между БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ответницата ДПК от 20.11.2012г. , които са били
прехвърлени с договор за цесия между ищеца и първоначалния кредитор на
ответницата от 10.01.2017г. и които вземания представляват главница в размер на
771, 14 лева, дължима по договор за стоков кредит № CREX- 02964005 от 20.11.2012 г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от
10.01.2017 г., договорна възнаградителна лихва в размер на 62, 64 лева за периода от 20.12.2012 г. до
20.02.2014 г., договорно обезщетение за забава в размер на 433,96 лева за
периода 21.12.2012 г. - 07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 23.08.2018
г. до окончателното погасяване, за които суми издадена ЗИ по ч.гр.д.№ № 13750/
2018 г. на ПРС, V
бр. с-в. В подкрепа на заявените факти са представен с исковата молба процесния договор за паричен заем № CREX- 02964005 от 20.11.2012 г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата, Извлечение от приложение №1 към договора
за установяване прехвърлените вземания с длъжник Р. Т.С., Пълномощно за
уведомяване на длъжника за извършената цесия, изготвено уведомление за извършената
цесия.
С отговора по исковата молба ответницата чрез назначения си
особен представител е оспорил исковете с поддържаното и с въззивната жалба
възражение относно възможността уведомлението до длъжника по чл.99, ал.3, пр.І ЗЗД да бъде извършено чрез назначения за това в производството по делото особен
представител на страната при връчване
на исковата молба с приложения и същото на основание чл.99, ал.4 ЗЗД да породи
действия спрямо длъжника, независимо от приетото в Решение № 123/ 24.06.2009г.
по т.д.№ 12/2009г. ТК - ІІ ТО в насока съобразяване на това обстоятелство на
основание чл.235, ал.3 ГПК.
При уважаване на така предявените искове районният съд е отчел
представените от ищеца писмени доказателства, удостоверяващи сключения между първоначалния кредитор – „БНП
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата ДПК от 20.11.2012г. за финансиране
закупуването на спално обзавеждане, с приложение на фактурата за закупуване на
описаната стока, условията , при които е отпуснат кредитът и усвояването на
сумата по кредита, както и доказателствата, удостоверяващи прехвърлянето на
вземанията, вкл. спрямо настоящата ответница,
по договор за цесия от 10.01.2017г. , която възможност изрично е
предвидена в процесния договор за кредит. Във връзка с главното спорно
обстоятелство дали цесията е породила действие и спрямо настоящата длъжница е отчетено
представеното по делото нотариално заверено Пълномощно № 3135/ 2017 с дата на
нотариалната заверка 10.01.2017г.и приетата от съдебната практика възможност
задължението на цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането да може да бъде изпълнено и от цесионера при изрично упълномощаване в
тази насока, с оглед на което е налице представено адресирано уведомление до
ответницата от страна на ищеца. Прието е от съда, че с оглед изрично
уговореното в чл.8 от процесния ДПК всички съобщения и уведомления, отправени
до кредитополучателя да се считат получени и узнати от него, ако са изпратени
на посочения в договора адрес, който в случая е същият, посочен в личната му
карта/ представено копие по делото/, поради което е прието изпълнение на
задължението на поетото от цесионера задължение за извършване на уведомление до
адресата, а при липса на данни за изпълнение на задължението от длъжника, вкл.
по приетата по делото ССчЕ за извършено погасяване на процесните парични
задължения, исковете са уважени като доказани по основание и размер.
Пред настоящата
инстанция се поддържа главният довод относно наличието на ненадлежно извършено
уведомяване до длъжника чрез назначения по делото особен представител, който
довод се основава отново на цитираното Решение № 123/ 24.06.2009г. по т.д.№
12/2009г. ТК - ІІ ТО и възражението, че
представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело и не обхваща
получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от
особения представител отсъстващ ответник. Във връзка с това възражение въззиваемото дружество противопоставя възражението, че законът не
поставя специални изисквания за начин и
ред, по който трябва да бъде извършено уведомяването за извършената цесия, както
също се позовава на Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009г. на ВКС –
ІІ ТО по реда на чл.290 ГПК, както и Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д.№
193/ 2018г по описа на ВКС. Следва да
се отчете, че след посоченото от жалбоподателката чрез особения си представител
съдебно решение, е налице установена съдебна практика в насока на правния въпрос относно възможността на цедента
да упълномощи цесионера за връчване на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД, а
приложеното по делото Решение № 567/
18.09.2018г. по т.д.№ 3153/2017г. на ВКС – ІІ ТО възпроизвежда част от мотивите
на БАС във връзка с приетите за неоснователни искове на цесионер по предявени
от същия обективно съединени осъдителни искове във връзка с конкретно
установената по делото фактическа обстановка.
В настоящия случай от приложеното по делото заповедно
производство, както и в хода на първоинстанционното производство доказателства във връзка с изпращане на
издадената ЗИ по чл.410 ГПК, както и по призоваването на ответницата на
посочения от нея в сключения ДПК адрес : гр.****, актуален и към момента на
подаване на заявлението и към момента на образуване на исковото производство
съобразно служебна справка по Наредба №14/ 18.11.2009г., са с удостоверявания
на данни относно отсъствието на лицето от страната поради изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в чужбина. С оглед на това за инициираното от
цесионера връчване на уведомлението, за което е налице изрично пълномощно от
стария кредитор, чрез „Български пощи“
ЕАД, независимо от степента на положените усилия в тази насока, в рамките на
така образуваното съдебно производство не
са налице предпоставки за резултатност с оглед целения правен ефект по
чл.99, ал.4 ЗЗД. В съдебната практика се формира становището относно отчитане
конкретиката на фактическите обстоятелства, свързани с предприетите за реализиране
фактически действия и степента на положените от кредитора усилия за изпълнение
на принадлежащото му задължение по чл.99, ал.3 ЗЗД за връчване на уведомлението
до длъжника, свързано с материално правния ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД. / в тази
насока Решение № 410/ 16.05.2019г. по в.т.д.№ 294/ 2019г. по описа на ВОС, Решение № 1415/02.12.2019г. по в.гр.д.№
2100/2019г на ПОС/. С оглед на това настоящият въззивен състав намира също, че
в конкретния случай не се явява недопустимо връчването на уведомлението по
чл.99, ал.3 ЗЗД на длъжника с подаване на съдебните книжа по исковата молба
чрез назначения особен представител на длъжника, в каквато насока е прието и с
постановеното Решение № 198/18.01.2019г. пот.д.№ 193/ 2018г. на ВКС – І ТО,
макар и във връзка с връчване на
уведомление за предсрочна изискуемост чрез връчване на всички книжа по делото
на ответника да е надлежно, ако е направено на особения представител, от който
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
По така изложените съображения съдът намира, че предявените
искове се явяват основателни, подлежат на уважаване, а обжалваното решение като
правилно и обосновано, подлежи на потвърждаване.
На основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед изхода от правния спор пред
въззивната инстанция на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК,
въззивният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1324/ 08.04.2019г.
постановено по гр.д.№ 17968/2018г. по описа на Пловдивски районен съд – ХІ
гр.с.
ОСЪЖДА Р.Т.С., ЕГН: ********** да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****
сумата 150 лева / сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: Членове: