Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В.,
21.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря Т. Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№2573/2021година по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено между страните,
че в полза на ищеца „В. И К. - В. ” ООД, гр. В. съществува вземане срещу ответника
Т.Д.С., ЕГН ********** *** в размер на сумите, както следва: 291,23лева, представляваща остатък от
дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. № **** с обект
на потребление на адрес гр. В., бул. „Вл.В.“ **за периода от 11.02.2019г. до
09.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 23.09.2020г. до окончателното погасяване на
задължението и сумата от 16,62лева,
представляваща остатък от лихва за забава начислена върху
главницата за периода от 14.04.2019г. до 16.09.2020г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 260341/24.09.2020г. по ч.гр.д. № 11890/2020г. по
описа на ВРС, 19 състав.
Ищецът основава исковата си претенция
на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата
молба: Ответницата
има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни
от ищцовото дружество, в качеството му на ВиК оператор, в обект на адрес гр. В.,
бул. „Вл.В.“ **отчитани под аб. № ****. На основание чл. 5, т. 6 и чл. 33 ОУ,
потребителите са длъжни да плащат в 30-дневен срок след издаване на фактурата
на потребените от тях услуги. Твърди, че е доставил услуги за периода от
11.02.2019г. до 09.09.2020г., цената, на които ответницата не е заплатила. По
партидата й е натрупана като дължима главница от 291,23лева, както и лихва от
датата на съответните падежи до 16.09.2020г. Поради неплащане на суми, вкл. на
горепосочените, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 11890/2019г. по описа на ВРС, срещу която ответницата е
подала възражение в срок, с което обосновава си правния си интерес от
настоящата искова молба. Уточнява, че задължението по фактурите касае служебен
отчет на осн. Наредба 4/11.09.2004г. на МРРБ. Искането отправено до съда е за
уважаване на исковата претенция така, както е била заявена. Претендират се
направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от
ответника.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и оспорва исковата молба,
като излага аргументи в тази насока.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със
заповед №260341/24.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. №11890/2020г. по описа на Районен съд– В., ответникът е
осъден да заплати на ищеца суми, част от които са предмет на установяване в
настоящото производство, доколкото същите се претендират, като остатъчни
задължения след частично изплащане на задължения последователно на 26.10.2020г.
и съответно на 11.11.2020г.
Видно от материалите по заповедното дело е, че
длъжникът е подал възражение, което е обосновало правния интерес от заявената
форма на защита. Вземането по заповедта е съответно на частично заявеното с
настоящия иск.
Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество
да установи пълно и главно, че ответникът е потребител /собственик, ползвател/
на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период по партида с абонатен
номер № **** на адрес гр. В., бул. „Вл.В.“ бл.№ 24, вх. В, ап. 24; че
количеството вода, за което се търси заплащане на цена е начислено при
наличието на предпоставки, даващи му основание за служебно начисляване при
правилно определяне размера на задължението, изискуемостта на задължението и
размер на мораторната лихва върху главницата.
От
приложената на л.18 от делото справка за недобора по партида с абонатен номер ****, е видно, че същата се води на
името на ответника, като общото задължение за консумирана вода по фактури за процесния
период възлиза съответно в размер на 291,23лева - главница и 16,62лева –
обезщетение за забава.
От справка на СВп на л.34-37 се установява, че ответникът Т.Д.С. е собственик на процесния водоснабден имот за процесния период по
силата на договор за покупко – продажба.
От представения карнет на л.46 се установява, че за периода от 14.03.2019г.
до 10.04.2019г., отчитането на консумираната в имота на ответника вода се е осъществявало
ежемесечно с отбелязване, че водомерът е повреден, като е начислявано
служебно потребление от по 5м3 месечно.
От представените 3 бр. уведомителни писма на л.38-39 се установява, че ползвател
на имота е бил уведомен на 16.09.2016г. за изтекла валидност на метрологична
проверка на индивидуален водомер.
Представено е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- В.” ООД, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г., както и 2бр. Решения на КЕВР - №№
Ц-37/23.12.2019г. и Ц-20/28.12.2018г., ведно с обяви.
За установява размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието
заключението на в.л. по изготвена
съдебно - счетоводна експертиза. Същото, като обективно и компетентно
дадено на база проверка в счетоводството на ищеца, и като неоспорено от
страните, бива възприето от съда в цялост. Партидата с абонатен номер ****
в.лице посочва, че към датата на проверката се води на името на ответника - Т.Д.С.,
считано от 10.02.2020г., а преди това на името на Ц. Д.С.. В таблица вещото
лице е отразило 19бр. фактури, издадени от дружеството за периода 14.03.2019г. до 10.09.2019г. Стойността на
главницата по партида с абонатен номер **** сочи да е 291,23лева и 16,62лева,
начислено обезщетение за забава върху него. В с.з., експертът поясни, че сумите
са начислени служебно, съгласно Наредба 4 и ОУ от по 5кубика на месец на член
от домакинството. Плащания не са установени.
На първо място, следва да се отбележи, че между страните не е спорно, че
ответникът има качество на потребител на
предоставяните от ищеца услуги. Доколкото още с исковата молба е въведено
твърдение, че част от задълженията по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, са заплатени от абоната на 26.10.2020г.,
съответно и на 11.11.2020г., този неоспорен факт следва да се третира и като
сигурно извънсъдебно признание на неизгодния за ответника факт, а именно че
същият е ползвал и потребил ВиК услуги за процесния адрес.
По отношение на настоящата искова претенция, касаеща служебно
отчитане на консумираната в имота на ответника вода, съдът намира, че:
Приложими в случая са и
нормите на Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В чл.18, ал.3 от Общите условия е вменено задължение
за всеки потребител, когато се касае за сграда етажна собственост или такава с
повече от един потребител, да постави индивидуален водомер. Съгласно чл.11, ал.
4 и 5 от Наредбата в редакцията й от ДВ бр.63/17.08.2012г., поддържането и
ремонтът на тези водомери се осигурява и е задължение на потребителите. Тяхно е
и задължението /чл. 22 ОУ, идентичен на чл.35 от Наредба 4/2014г./ да
осигуряват свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на В и К оператора
за извършване отчети на водомерите. Съгласно чл. 32, ал.10 от Наредбата
операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира само
водомерите, монтирани на водопроводните отклонения или така наречените общи
водомери. За разлика от тях, индивидуалните водомери са собственост на
потребителите, които носят отговорност за тяхното поставяне и тяхната
изправност.
Не се споделя възражението на
ответника, че сумите са недължими, с оглед, че начисленото количество вода е в
разрез с процедурите, предвидени в Наредба № 4. В случая безспорно се установи
от ангажираните по делото доказателства, че водомерът в имота на ответника е
бил повреден, за което последният е бил
надлежно уведомен с 3бр. писма от ищцовото дружество. Вярно е твърдението, че
писмата са били адресирани до Ц. Д.С., но видно и от заключението на
изготвена съдебно - счетоводна
експертиза, това лице е било титуляр на партидата до 10.02.2020г., след която
дата е била ответницата. В същото време не се представят и доказателства
затова, че водомерът е отремонтиран, респ. съдът приема, че ответницата е била
уведомена и е знаела за неговата неизправност, датираща още от 2016г. Именно това
е наложило в процесния период да се извършва служебно начисление, което в
случая е било в минимален размер от по 5куб.м.месечно. Достатъчен е обективният
факт на неговата повреда, доколкото монтирането и поддръжката на водомера е
договорно задължение и ангажимент на абоната. Следователно ответникът е
неизправната страна в облигационната връзка и съобразно общия принцип, че никой
не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, следва да се
приеме, че повредата/липсата на индивидуален водомер не го освобождава от
заплащане на потребените ВиК услуги. Съответно
пък невъзможността да бъде отчетено с точност количеството потребени ВиК услуги
налага при повреда/липса на водомер да бъде начислена служебна консумация,
изчислена съобразно предвидените в общите условия и Наредба № 4 от 14.09.2004г.
методики.
Поради всичко
изложено съдът преценява, че в качеството му на потребител за ответника е
възникнало задължението да заплаща стойността на потребената вода и на
количествата отведени и пречистени отпадъчни води, реално доставени и отчетени
по предвидения в Общите условия ред.
Съгласно заключението на проведената
по делото съдебно - счетоводна експертиза за претендирания период по партида с
абонатен номер **** задължението за
главница е в размер на 291,23лева. В тежест на ответника е било да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил задължението за плащане.
Доказателства в тази насока не са ангажирани, а и липсват изобщо такива
твърдения, поради което съдът преценява, че ответникът дължи посочената сума.
Главницата, както е поискано следва да се присъди, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 23.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
По претенция за установяване съществуването на вземане за
лихва за забава върху горните задължения съдът намира следното: на основание
чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация - В.” ООД,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Ответникът е изпаднала в
забава за заплащане на цената на доставените му
ВиК услуги по издадените фактури за процесния период, считано от
деня, следващ изтичането на 30- дневния срок от издаване на съответната
фактура. Съгласно заключението на в.л. задължението върху главницата от 291,23лева
е 16,62лева. В този размер и за процесния период претенцията за обезщетение за
забава следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните
такива в настоящото производство са - 50лева юк.възнаграждение, 75лева
допълнителна ДТ, 180лева депозит за вещо лице. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на възнаграждението доколкото същото е в минимален
размер. Така, общо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 305лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство от 75лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „В. И К. - В. ” ООД, гр. В. ЕИК **** съществува
вземане срещу ответника Т.Д.С., ЕГН ********** *** размер на
сумите, както следва: 291,23лева,
представляваща остатък от дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по
партида с аб. № **** с обект на потребление на адрес гр. В., бул. „Вл.В.“ **за
периода от 11.02.2019г. до 09.09.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 23.09.2020г.
до окончателното погасяване на задължението и сумата от 16,62лева, представляваща остатък
от лихва за забава начислена върху
главницата за периода от 14.04.2019г. до 16.09.2020г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 260341/24.09.2020г. по ч.гр.д. № 11890/2020г. по
описа на ВРС, 19 състав, на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Д.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.” ООД, ЕИК ****, сумата от 305лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Д.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „Водоснабдяване и канализация - В.” ООД, ЕИК **** сумата от 75лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 11890/2020г. по описа на ВРС, съдебно - деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: