Решение по дело №638/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

10.07.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

03.07.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

638

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 382/ 19.05.2020г. издадено от Началник на РУ- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 300лв. на Е.А.М. *** с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.218б от НК вр. чл.207 ал.1 от НК.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Е.М., който моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че не бил извършил виновно посоченото в наказателното постановление нарушение, поради което не следва да му се ангажира административно- наказателната отговорност за деянието, което не е осъществил. Настоява, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган е допуснал съществени нарушения на императивните разпоредби на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени или алтернативно да го измени като намали размера на наложената глоба претендирайки разноските по делото.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: Димитър Петков изгубил мобилния си телефон в гр.Кърджали на 01.05.2019г. По този повод уведомил органите на РУ- Кърджали на 26.12.2019г., въз основа на което била образувана преписка с рег.ЗМ № 4/ 2020г. по описа на РУ- Кърджали. Била извършена проверка, която приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.05.2020г. с указание материалите да се изпратят на началника на РУ- Кърджали по компетентност за налагане на административно наказание на жалбоподателя Е.М. по реда на чл.218б от НК.

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 7- дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което било връчено на жалбоподателя на 23.05.2020г., а жалбата била подадена на датата 26.05.2020г.

Нарушеният текст на чл.207 ал.1 от НК представлява състав на престъпление, според който се предвижда наказателна отговорност за този „който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил…“ Предвид стойността на инкриминираната вещ от 500лв., която е до размера на две минимални работни заплати за страната, на основание чл.424 ал.5 вр.чл.218б, ал.1 от НК е издадено обжалваното наказателно постановление. Поради това за него важат общите правила на административнонаказателното производство с изключение на съставяне на акт за установяване на административно нарушение, който не се издава съгласно чл.36 ал.2 от ЗАНН. При правилно установена фактическа обстановка обаче наказващият орган е допуснал процесуално нарушение от категория на съществените, което опорочава цялото производство и води до отмяна на обжалваното наказателно постановление. Това е така, защото при описването на фактите не е посочена датата на извършване на нарушението. Написано е кога е намерена вещта, но никъде не е посочен срока до който е трябвало да бъде съобщено на неговия собственик, на властта или на този който я е изгубил. В случая инкриминираната дата не съвпада с тази на намирането на вещта, защото законодателят е предвидил едноседмичен срок до който поведението на дееца не е нито престъпление, нито нарушение. Ако наказващият орган беше посочил именно този срок, то нямаше да бъде допуснато процесуално нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като законът предвижда описанието на нарушението като задължителен реквизит на наказателното постановление. Липсата му води до невъзможност на жалбоподателя да организира защитата си, тъй като не е наясно за какви факти е санкциониран.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 100лв., но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000лв., възнаграждението е 100лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 100лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и процесуално представителство на едно съдебно заседание, в което дори не е проведен разпит на свидетели. Заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение не надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА. Затова не следва да бъде намаляван. Доколкото издателят на наказателното постановление е Началника на РУ- Кърджали, то следва Областна дирекция на МВР-Кърджали в качеството й на юридическо лице съгласно чл.37 ал.2 от ЗМВР, в чиято структура се намира наказващия орган, да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът

 

               Р Е Ш И:

                                                                                        

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 382/ 19.05.2020г. издадено от Началник на РУ- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 300лв. на Е.А.М. *** с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.218б от НК вр. чл.207 ал.1 от НК., като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали да заплати на Е.А.М. *** с ЕГН ********** сумата от 100лв. представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийски Административен съд по реда на закона на глава ХІІ от АПК в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

                                     

                                                                       Районен съдия: