№ 9
гр. Шумен, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Г.
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20223600600414 по описа за 2022 година
Производство по чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 11/28.10.2022 г. постановена по НОХД № 372/2022 г.
ВПРС е признал подс. Р. Р. А. с ЕГН **********, за виновен в това, че на
22.09.2022 г. в гр. Велики Преслав по ул. Кирил и Методий управлявал л. а.
Фолксваген Голф с рег. № Н ***** след употреба на наркотични вещества –
кокаин, амфетамин и метамфетамин, деянието установено по надлежния ред,
съгласно Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози,
чрез накркотест "Дрегер Драг Тест 5000 с фабр. № ARNA 0022, проба № 158,
поради което и на осн. чл. 343б ал. 3 във вр. с чл. 58 ал. 1 от НК му наложил
наказание 8 месеца лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок, както и
глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8
месеца.
Със същата присъда подс. А. е признат за виновен и в това, че на
22.09.2022 г. в гр. В. Преслав, без надлежно разрешително държал един брой
1
найлоново пликче, съдържащо бяло кристалообразно вещество с тегло 0. 15
гр. с наличие в него на активен компонент „метамфетамин“ с процентно
съдържание 42. 2%, поради което и на осн. чл. 354а ал. 3 т. 1 във вр. с чл. 58а
ал. 1 от НК му наложил наказание 8 м. лишаване от свобода, чието
изтърпяване отложил за изпитателен срок от 3 г., както и наказание – Глоба в
размер на 2 000 лв. На осн. чл. 23 ал. 1 от НК определил общо наказание – 8
м. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок и глоба в размер на 2 000 лв.,
към което присъединил и наказанието Лишаване от право да управлява МПС
за срок от 8 м. Приспаднал на осн. чл. 59 ал. 1 от НК задържането на подс. А.
по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 22.09.2022 г., както и приспаднал и
времето през което подсъдимия бил лишен от право да управлява МПС от
22.09.2022 г. до влизане в сила на присъдата. Отнел в полза на държавата
наркотичното вещество и постановил неговото унищожаване след влизане в
сила на присъдата. На осн. чл. 189 ал. 3 от НПК осъдил подсъдимия да
заплати направените на д.п. разноски в размер на 94. 19 лв.
Срещу присъдата е депозирана жалба от адв. С. Т. – защитник на подс.
А.. В жалбата се сочи, че наложеното наказание за престъплението по чл.
343б ал. 3 от НК е завишено и несправедливо и неоснователно съда не е
приложил разпоредбата на чл. 55 от НК при определяне на наказанието. По
отношение престъплението по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК неправилно е
приложен материалния закон, поради което присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Излагат се подробни доводи във връзка с горните
твърдения. Прави се искане: 1. За отмяна на присъдата по отношение
престъплението по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК и оправдаване на подсъдимия с
приложение на чл. 9 ал. 2 от НК, алтернативно – да се измени присъдата в
тази и част като се преквалифицира престъплението по чл. 354а ал. 5 във вр. с
ал. 3 от НК и на подсъдимия да се наложи наказание глоба в размер по
преценка на въззивния съд; 2. По отношение престъплението по чл. 343б ал. 3
от НК – да бъдат намалени размерите на наложените наказания и да се
приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 3 от НК по отношение наказанието глоба.
В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура
счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Според прокурора
2
присъдата е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се
потвърди.
Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и със защитник.
Защитника поддържа изцяло депозираната жалба и доводите изложени в нея.
Излага подробни аргументи по всеки от доводите в жалбата. Поддържа
направените с жалбата искания. Подсъдимия се съгласява с доводите на
защитника си.
В рамките на своите правомощия във въззивното производство ШОС
установи следното:
На 22.09.2022 г. подс. Р. Р. А. управлявал лек автомобил Фолксваген
голф с рег. № Н ***** в гр. В. Преслав по ул. Кирил и Методий в посока
изхода на града към гр. Шумен. В близост до бензиностанция „Кастрол“
същия бил спрян за проверка от полицейските служители – св. М., Г и Х.. На
подс. А. била извършена проверка за употреба на алкохол с „Дрегер Алкотест
7510“ при което било установено наличие на алкохол в издишания от
подсъдимия въздух 0. 60 промила. Бил издаден талон за медицинско
изследване. След това на подсъдимия била извършена проверка и за употреба
на наркотични вещества с „Дрегер Друг Тест 5000“ с фабричен № ARNA
0022, при което било установено наличие в кръвта на подсъдимия на
следните наркотични вещества – кокаин, амфетамин и метамфетамин.
Издаден бил и втори талон за медицинско изследване. Било предприето и
претърсване в лекия автомобил управляван от подсъдимия, при което подс.
А. предал на разследващия орган един брой найлонов плик съдържащ бяло
кристалообразно вещество.
От заключението на физико-химическата експертиза назначена на
досъдебното производство се установява, че бялото кристалообразно
вещество съдържа метаамфетамин 0. 15 грама с активен компонент 42.2 %
От справката за съдимост на подс. А. се установява, че той не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК.
От справката за водач/нарушител се установява, че на подс. А. са
наложени административни наказания за нарушаване правилата за движение
по пътищата с едно наказателно постановление и 5 бр. фишове.
3
Производството пред районния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ
от НПК – по чл. 371 т. 2 от НПК като подсъдимия е признал изцяло
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
е съгласил да не се събират доказателства за тях.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съда приема,
че подсъдимия от обективна и субективна страна е осъществил съставите на
престъпления по чл. 343б ал. 3 от НК и по чл. 354а ал. 5 във вр. с ал. 3 т. 1 от
НК.
По отношение престъплението по чл. 343б ал. 3 от НК.
Първоинстанционния съд е определил наказания при условията на чл. 58а ал.
1 от НК. В тази връзка приел, че по делото не са събрани доказателства от
които да се направи извод за наличие многобройни или изключителни
смекчаващи вината доказателства. Приел е, че не е налице и втората
предпоставка на чл. 55 ал. 1 от НК, а именно – дори и най-лекото предвидено
наказание да се явява несъразмерно тежко. Въззивната инстанция напълно
приема изводите на районния съд. Тук съда е отчел наличието, както на
смекчаващи вината обстоятелства, така и на отегчаващи такива. Следва само
да се посочи, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да се приеме и
оказаното от подсъдимия съдействие на досъдебното производство за
разкриване на обективната истина. Така приетите за смекчаващи вината
обстоятелства, настоящата инстанция не приема за многобройни, нито за
изключителни. Но, за да се определи наказанието при условията на чл. 55 от
НК следва да е налице и втората предпоставка на разпоредбата, а именно –
дори и най-лекото предвидено наказание да се явява несъразмерно тежко.
ШОС приема, че не е налице и тази предпоставка с оглед обществената
опасност на деянието, като тази степен следва да се преценява през призмата
и на другото осъществено от подсъдимия деяние – това по чл. 354а от НК,
както и обстоятелството, че подсъдимия е осъществил състава на
престъплението по чл. 343б ал. 3 от НК, като е управлявал МПС и след
употреба на алкохол. В тази връзка правилни и законосъобразни са и изводите
на първоинстанционния съд относно вида и размера на наложените на подс.
А. наказания за това престъпление.
4
По отношение престъплението по чл. 354а ал. 3 от НК.
Въззивната инстанция напълно споделя доводите и изводите на
първоинстанционния съд относно липсата на предпоставките на чл. 9 ал. 2 от
НК по отношение престъплението по чл. 354а от НК. Тук възражението на
защитата е, че с оглед малкото количество на забраненото вещество държано
от подсъдимия, обществената опасност на деянието е ниска и съответно са
налице условията за приложение на чл. 9 ал. 2 от НК, поради което и на
същото основание подзащитният му следва да бъде оправдан.
Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК визира две хипотези, при които
инкриминираното деяние не е престъпно, макар и привидно да съдържа
признаците на определен състав на престъпление. Едната хипотеза е, когато
деянието не е общественоопасно въобще и в действителност не оказва
никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения,
а другата, когато обществената опасност на деянието е явно незначителна.
Обществената опасност на деянието е основен признак на всяко
престъпление, поради което отсъствието й или пък явната й незначителност
обуславят и отсъствието на съответното престъпление. Изводът за явно
незначителна степен на обществена опасност се извежда от цялостната
преценка на всички обстоятелства относно обекта на посегателство, степента
на засягането му, последиците от деянието, както и данните за личността на
дееца. И макар, че водеща роля има оценката на степента на обществена
опасност на деянието, на втори план стои степента на обществена опасност на
дееца, която не може да бъде пренебрегвана. Тук приоритет следва да се
отдаде на характеристиките на деянието, но следва да се съобразяват и
особеностите на дееца, тъй като те косвено рефлектират върху деянието. В
разглеждания случай, от гледна точка на малкото количество на държано от
подсъдимия високорисково наркотично вещество, в действителност може да
се приеме, че обществената опасност и вредните последици от деянието са
малки. В такива случаи, законодателят е предвидил занижена санкция за
извършеното деяние, квалифицирайки по като престъпление по чл. 354а ал. 5
вр. с ал. 3 от НК - маловажен случай, по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК. Следва
да се посочи и, че обществената опасност на дееца е сравнително ниска –
същия не е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност за умишлени
престъпления. Още повече, че от доказателствата по делото се установява, че
5
първо по време е деянието по чл. 354а ал. 3 от НК.
Поради горното не се възприема от въззивната инстанция, аргумента на
защитата, че деянието съставлява малозначителен случай по смисъла на чл. 9
ал. 2 от НК. Действително към датата на извършването на деянието
подсъдимият е неосъждан, на млада възраст, работи и количеството на
наркотичното вещество е малко – 0.15 грама, но на инкриминираната дата
подсъдимият е осъществил две отделни престъпни деяния, които макар и да
не са тежки престъпления по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК са с висока степен
на обществена опасност предвид широкото им разпространение в
обществото. Следва да се отбележи, че количеството високорисково
наркотично вещество и чистото съдебно минало на подс. А. са именно
обстоятелствата които налагат квалификацията на деянието по чл. 354а ал. 5
от НК, т. е маловажен случай, а не по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК. Законодателят
регламентирайки като престъпление маловажен случай на деяние е имал
предвид именно такива, които по механизма на извършването си, деец и
останалите си характеристики, се отличават от основния състав на
престъплението с по - ниската си степен на обществена опасност. С оглед
изложеното въззивната инстанция приема, че подс. А. е осъществил състава
на престъпление по чл. 354а ал. 5 във вр. с ал. 3 от НК, поради което ще
следва присъдата да се измени в тази и част като деянието се преквалифицира
от такова по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК, в такова по чл. 354а ал. 5 във вр. с ал. 3
т. 1 от НК. Тъй като за деянието по чл. 354а ал. 5 от НК е предвидено
наказание – глоба до 1 000 лв., ШОС намира с оглед степента на
обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, че за това деяние на подс. А. следва да се наложи
наказание – глоба в размер на 500 лв.
След като настоящата инстанция преквалифицира деянието по чл. 354
ал. 5 във вр. с ал. 3 т. 1 от НК следва присъдата да се измени и в частта и
относно групирането на наказанията. В тази връзка на осн. чл. 23 ал. 1 от НК
следва да се определи наказание до размера на най-тежкото от наложените, а
именно 8 м. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок, глоба в размер на
500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 м. и на осн. чл. 23
ал. 3 от НК към така определеното общо наказание следва да се присъедини и
наказанието глоба в размер на 500 лв. наложено за престъплението по чл.
354а ал. 5 във вр. с ал. 3 т. 1 от НК.
6
В останалите части, присъдата следва да се потвърди като правилна и
законосъобразна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 11 от 28.10.2022 г. постановена по НОХД №
372/2022 г. на Районен съд – Велики Преслав в частта и относно
престъплението по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
престъпното деяние, за което подсъдимият Р. Р. А. е признат за виновен в
престъпление по чл. 354а ал. 5 във вр. ал. 3 т. 1 от НК и му НАЛАГА
наказание ГЛОБА в размер на 500 лв.
ИЗМЕНЯ присъдата и в частта и относно определеното общо наказание
на подс. Р. Р. А., като на осн. чл. 23 ал. 1 от НК определя общо наказание до
размера на най-тежкото, а именно 8 месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване отлага за изпитателен срок от 3 години, глоба в размер на 500 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца и на осн. чл. 23
ал. 3 от НК присъединява към така определеното общо наказание и
наказанието глоба в размер на 500 лв. наложено за престъплението по чл.
354а ал. 5 във вр. с ал. 3 т. 1 от НК.
Потвърждава присъдата в останалите и части.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340 ал. 2 от НПК на страните да се изпрати писмено
съобщение, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7