Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на двадесет и втори март, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Галина Стоянова,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 2302 по
описа на състава за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени е искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/.
Ищците Р.Т.Д., С.В.К.,
И.Т.И., М.Т.И. и И.И.С. поддържат твърдение, че всеки от тях на собствено
основание претърпял значителни неимуществени вреди, като пряка последица от
пътно- транспортното произшествие, реализирано на 04.12.2012г. на км. 25 +100
от главен път І-4 от РПИ, в района на с. Сопот и при описания в исковата молба
механизъм. Вредоносните последици настъпили, при сблъсъка на лекия автомобил
”Пежо”, с рег. номер ********, управляван от П.Л.П., чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника З. „А.“ АД и насрещно движещия се лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. номер ********, управляван от водача Т. И. К.,
в който автомобил пътували всички споменати по- долу пострадали лица. В
следствие настъпването на споменатото ПТП, значителни телесни увреждания
(посочени подробно в исковата молба)
получила ищцата Р.Т.Д., която пътувала на предната дясна седалка на автомобила.
Водачът лекия автомобил „Фолксваген Голф“ - Т. И. К. и пътувалия на задната
седалка на същия автомобилИ.К. Д. са починали поради получените при ПТП тежки,
несъвместими с живота травми. Споменатите
обстоятелства, както и противоправния характер на поведението на водача
на лекия автомобил ”Пежо” - П.Л.П., били установени от наказателния съд, посредством
влязла в сила Присъда № 18 от 23.10.2015г. по НОХД № 364/2014г. съгласно описа
на ОС Ловеч. Тъй като Гражданската отговорност на причинителя на вредите –
водача П.Л.П. била застрахована от ответното дружество – всеки от ищците има
претенции към ответника, в качеството на застраховател: Така ищцата Р.Т.Д.
твърди, че била легитимирана да претендира от ответника изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, които претърпяла поради
причинените й лично телесни травми; ищците Р.Т.Д., С.В.К., И.Т.И. и М.Т.И.
твърдят, че били легитимирани да претендират от ответника изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, които претърпели поради
настъпилата смърт на Т. И. К., тъй като първата била негова майка, втората-
съпруга, а третия и четвъртия били негови синове; Р.Т.Д. и И.И.С. твърдят, че на
отделно основание били легитимирани да претендират от ответника изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, които всяка от тях претърпяла
поради настъпилата смърт наИ.К. Д., който бил съпруг на първата ищца и баща на втората
ищца. При изложените фактически твърдения:
Ø ищцата Р.Т.Д. претендира за осъждане на ответника да й изплати
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 70 000 лева за неимуществени вреди, поради лично претърпени болки и страдания в
следствие на понесените телесни травми и периода на тяхното лечение
Ø ищцата Р.Т.Д., претендира за осъждане на ответника да й изплати
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 180 000 лева за неимуществени вреди, поради смъртта на сина й Т. И. К.;
Ø ищцата Р.Т.Д., претендира за осъждане на ответника да й изплати
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 150 000 лева за неимуществени вреди, поради смъртта на съпруга йИ.К. Д.;
Ø ищцата С.В.К., претендира за осъждане на ответника да й изплати
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 180 000 лева за неимуществени вреди, поради смъртта на съпруга й Т. И. К.;
Ø ищецът И.Т.И. претендира за осъждане на ответника да му изплати
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 180 000 лева за неимуществени вреди, поради смъртта на баща му Т. И. К.;
Ø ищецът М.Т.И. претендира за осъждане на ответника да му изплати
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 180 000 лева за неимуществени вреди, поради смъртта на баща му Т. И. К.;
Ø ищцата И.И.С., претендира за осъждане на ответника да й изплати
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 150 000 лева за неимуществени вреди, поради смъртта на баща йИ.К. Д.;
заедно със законната лихва, върху
всяка една от посочените по- горе суми на претендираното застрахователно
обезщетение, считано от деня на причиняването на вредата на 04.12.2012г. до
окончателното плащане на задължението. С оглед изхода на спора, всеки ищец претендира за осъждане на ответника, да му
заплати направените съдебни разноски, а процесуалният им представител
претендира за възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Ответникът З. „А.“
АД оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. В
становището си пред съда, той не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, покриваща деликтната отговорност на водача на лекия автомобил
”Пежо”, с рег. номер ********, управляван от П.Л.П., нито фактите, установени в
присъдата на наказателния съд. Оспорва твърденията за причините, довели до
настъпване на процесното ПТП, като твърди, че поведението на водача на лекия
автомобил Павел П. не било единствената (изключителна) причина за настъпване на
пътния инцидент и съответно на произтичащите от него релевирани неимуществени
вреди.
На първо
място, ответника поддържа твърдение,
че пътният участък не е бил надлежно обезопасен за използване при зимни
условия, което обстоятелство със сигурност било лишило водача със застрахована
гражданска отговорност, от възможността да реагира адекватно при управление на
автомобила и да избегне настъпването на ПТП, а в този смисъл поддържа
твърдение, че имал правен интерес от привличането на лицата, носещи отговорност за поддържането
на пътния участък – Агенция „П.И.“ и Община У.
като помагачи на негова страна в настоящия процес. Независимо от
изложеното и на второ място – ответникът поддържа
твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат – телесни увреждания за
които се претендира обезщетение от страна на Р.Т.Д., поради това, че тя лично не
използвала предпазен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван; Независимо от
изложеното и на трето място – като се отчита механизма на настъпване на
процесното ПТП, ответникът поддържа
твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат /евентуална хипотеза на
независимо съпричинителство/ от страна на загиналия при ПТП водач на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. номер ******** Т. И. К., за всички
неимуществени вреди, които са настъпили в резултат от настъпването на самото
ПТП. В този смисъл, ответникът твърди, че има правен интерес от привличането на
„Д.з.“ АД, в качеството на трето лице- помагач, тъй като това дружество застраховало
гражданската отговорност на собственика и водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. номер ******** Т. И. К.. Независимо от изложеното и на четвърто
място – ответникът поддържа твърдение,
че загиналите в следствие на ПТП Т. И. К. (водача) иИ.К. Д. (пътник на задната
седалка) съпричинил настъпването на вредоносния резултат, който се свързва с
понесените поради тяхната смърт неимуществени вреди, понеже и двамата пътували
в нарушение на изискванията на чл. 137 от ЗДвП, без да поставят предпазен
колан, с какъвто автомобилът е разполагал на всяка седалка. Освен това,
ответникът твърди, че смъртта наИ.К. Д. била свързана и със собственото му
силно влошено здравословно състояние, което било налице преди настъпването на
пътния инцидент. Независимо от изложеното и на пето място – ответникът поддържа възражение за прекомерност на
претендираното застрахователно обезщетение; Независимо от изложеното и на шесто
място – ответникът поддържа възражение
за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на претендираните вземания
за лихва, за период от три години преди датата на предявяването на иска. По
всички изложени съображения, ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира
да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Третото лице-
подпомагаща страна: „Д.з.“ АД, оспорва надлежната си пасивна процесуална
легитимация, в качеството на трето лице - подпомагащо конституирания в
качеството на ответник застраховател З. „А.“ АД, поддържайки тезата за липса на
всякакъв правен интерес от привличането му за участие. Споменатата своя теза
дружеството основава на правните последици на влязлата в сила присъда по НОХД №
364/2014г. съгласно описа на ОС Ловеч, като отрича тезата за съпричиняване на
вредоносния резултат в следствие поведението на водача на лекия автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. номер ******** - Т. И. К.. Моли за оттегляне на определението за
конституирането му а при условията на евентуалност – оспорва размера на
предявените искове, като счита претендираните обезщетения за несъответни на
действителния размер на вредите.
Третото лице-
подпомагаща страна: Община У., оспорва надлежната си пасивна процесуална
легитимация, в качеството на трето лице - подпомагащо ответника, поддържайки
тезата за липса на всякакъв правен интерес от привличането му. Процесуалната си
теза, общината основава на разпоредбата на чл.2, ал.2, т.1 от Закон за
държавната собственост и чл. 30, ал.1 от Закон за пътищата, които определяли
собствеността на пътния участък и дефинитивно изключвали възможността-
конкретният пътен участък, върху който е настъпило ПТП да е общинска
собственост. Сочат че този пътен участък е в режим на изключителна държавна
собственост, тъй като е част от главен път І-4. Моли за оттегляне на
определението за конституирането му в качеството на трето лице- помагач на
страната на ответника.
Третото лице-
подпомагаща страна: Агенция „П.И.“, оспорва надлежната си пасивна материална
легитимация, в качеството на трето лице - подпомагащо ответника, поддържайки
тезата за липса на правен интерес от привличането му, поради липса на
предпоставки за ангажиране на неговата отговорност за настъпването на
процесното ПТП. Твърди, че пътното поддържане на процесния пътен участък било
осъществено точно и съобразено с нормативно установените изисквания и стандарти
за пътно поддържане. Твърди, че процесния пътен участък е бил опесъчен, както
преди, така и след настъпването на пътния инцидент. Моли за оттегляне на
определението за конституирането му в качеството на трето лице- помагач на
страната на ответника. Оспорва основателността на предявените искове, по
отношение на размера на претендираните обезщетения, но поддържа, че причина за
настъпването на процесното ПТП било единствено поведението на водача на лекия
автомобил ”Пежо”, с рег. номер ********, управляван от П.Л.П., чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника З. „А.“ АД.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Приетите като
доказателства заверени преписи от съдебни актове на наказателния съд, а именно:
Присъда № 18 от 23.10.2015г. по НОХД № 364/2014г. съгласно описа на ОС Ловеч (с
препис – извлечение и от мотивите); Решение № 18/11.02.2016г. по ВНОХД
№360/2015г. съгласно описа на АС Велико Търново обвързват при условията на чл.
300 от ГПК доказателствените изводи на съда, относно факта, че на 04.12.2012г.
около 11.45 часа на км. 25 +100 от главен път І-4 от РПИ, в района на с. Сопот
и при описания в исковата молба механизъм, водачът на лекия автомобил ”Пежо”, с
рег. номер ******** П.Л.П., нарушил правилата за безопасност на движение чл.21,
ал.1, ред 2, колона 2 и след като се движил със скорост от 105 км/ч реализирал
удар с насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. номер ********,
управляван от водача Т. И. К., а така, по непредпазливост причинил смъртта на Т.
И. К., наИ.К. Д. и средна телесна повреда на Р.Т.Д., изразяваща се в счупване
на пета метакарпална кост на лявата ръка. В
мотивите на присъдата (стр.6-7) е обективирано обсъждането на
обстоятелството, че при настъпването на процесното ПТП, от пътуващите в лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. номер ********, само водача водача Т. И. К.
е бил с поставен предпазен колан, като се посочва изрично, че пострадалия
(загинал)И.К. Д. и пострадалата (ищцата) Р.Т.Д. са пътували без поставени
предпазни колани.
Приет като доказателство
по делото препис от Удостоверение за наследници № 1977/30.11.2015г., изд. от Община
Дулово установява, че наследници по закон на починалия Т. И. К. са синовете му И.Т.И.,
М.Т.И., майка му Р.Т.Д. и съпругата му С.В.К..
Приет като доказателство
по делото препис от Удостоверение за наследници № 607/10.12.2012г., изд. от Община
Дулово установява, че наследници по закон на починалияИ.К. Д. са съпругата му Р.Т.Д.,
дъщеря му И.И.С. и по право на заместване - съпругата на сина му С.В.К..
Като доказателство по
делото са приети медицински документи /стр.17-120 от делото/ издадени на името
на ищцата резултати от медицински изследвания – рентгенология, медицинско
свидетелство, епикриза /стр.137-139 от делото/, които съдържат данни за
здравословното състояние на ищцата Р.Т.Д. непосредствено след настъпването на
процесното ПТП и в процеса на лечение и съдържащите се в тях данни не се
обсъждат от съда, тъй като са обект на анализ от допуснатата съдебно-
медицинска експертиза.
Заключението на изслушаната
и приета съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Б.
/ортопедия и травматология/ анализира съдържанието на приетите медицински
документи и обосновава следните изводи:
·
В резултат от
настъпването на ПТП, ищцата Р.Т.Д. е получила контузия на главата; мозъчно
сътресение с умерена церебрастенна симптоматика; кръвонасядане на левия долен
очен клепач; разкъсно - контузна рана на долната устна; четири порезни рани на
брадичката; контузия на лявата мишница; контузия на дясната гръдна половина;
контузия и кръвонасядане в долната част на предната коремна стена; счупване на
5-та дланна кост на лявата ръка; счупване на базата на проксималната фаланга на
5-ти пръст на лявата ръка. Описаните по-горе травматични увреждания често се
срещат при пътуващи на предната дясна седалка в лек автомобил и претърпели ПТП.
Уврежданията се дължат на осъществени директни удари на свободно движещо се
човешко тяло в твърдите тъпи предмети от
които е изработено автомобилното купе.
- Полученото
мозъчно сътресение е било съпроводено с кратка загуба на съзнание, а изразеният
постравматичен церебрастенен синдром и е довел пострадалата до
разстройство на здравето без опасност за живота. Фрактурите на 5-та дланна
кост и счупването на основата на проксималната фаланга на 5-ти пръсти на
лявата ръка са причинили трайно ограничение на движенията на
левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая 2 месеца). Всички
останали увреждания са мекотъканни (по
лицето, тялото и крайниците) и са довели до временно разстройство на
здравето без опаснот за живота
·
Спешна медицинска помощ
на пострадалата е била оказана в Неврологичното отделение на МБАЛ гр. Ловеч.
Извършени са били изследвания и консултации от специалисти. Раните са били
хирургично обработени и зашити. Счупените кости на лявата ръка -наместени и
обездвижени с гипсова превръзка.
- Лечебният и
възстановителен период на всички травматични увреждания от процесното ПТП
при ищцата е приключил за общ срок до 2 месеца, през които ищцата е
понесла болки и страдания. От тях най- силно е
било изразено главоболието, световъртежа и кординационните нарушения. Тези
симптоми (прояви) са типични за пациенти с претърпяна черепно- мозъчна травма и се определят като
т.н. „постравматичен церебрастенен синдром“. Към настоящият момент, ищцата вече не търпи болки, поради голямата
давност от събитието. изминали повече от 4 години и половина.
Травматичните увреждания на ищцата са зараснали, без да са останали от тях
някакви усложнения (ексцес) за нея.
- Вследствие на
осъществения удар между двете МПС под възникналите мощни инерционни сили
тялото на ищцата Р.Д. внезапно се е изместило напред и наляво- в посока
арматурното табло и предното панорамно стъкло. Като се имат в предвид
механизмът на ПТП, интензивнвостта на удара между двете МПС,
местоположението на тялото на ищцата и получените от нея травматични
увреждания, определно може да се
счита че към момента на ПТП тялото и е било „свободно подвижно“ в купето,
тъй ищцата е пътувала без поставен предпазен колан.
Заключението на изслушаната и
приета съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещито лице Х.И. -
осъществяващо сравнителен анализ на данните за механизма на настъпване на ПТП,
които се съдържат в изготвените протокол за оглед на ПТП и скица и мотивира
следните изводи за подлежащите на установяване факти:
- Механизмът на
настъпване на ПТП е следния: На 04.12.2012г. лек автомобил „Пежо 307“ се движи
по главен път 1-4 с посока на движение към София. В светлата част на
денонощието, но при облачно време, на дневна светлина и при условия на добра
видимост, този автомобил се движи със скорост от около 100км/ч, а същото
време в обратна посока и в своята пътна лента - към гр. Варна, се движи лек автомобил „Фолксваген Голф"' със
скорост от около 38км/ч. На прав пътен участък водачът на лекия автомобил „Пежо"
губи контрол над управлението на автомобила и в следствие на това лекият автомобил „Пежо" навлиза в лентата за насрещно движение,
където настъпва удар между двата автомобила (челен - за лекият автомобил „Пежо" и ляв страничен - за лекия
автомобил „Фолксваген
Голф") и са нанесени множество деформации по
корпусите на автомобилите. Лекият автомобил „Пежо" е с повреди и
деформации от челен удар, а лек автомобил „Фолксваген Голф" има
деформации от преден ляв страничен удар, които достигат назад до средна
лява колона. След удара л.а. „Фолксваген Голф" се измества назад и
към десния банкет, а автомобил „Пежо 307" е продължил движението си
премествайки се напред и наляво спрямо посоката му на движение, след което
двата автомобила се установяват в покой. Техническа причина за навлизането на автомобила в
лентата за насрещно движение и настъпването на процесното ПТП е движението на лек автомобил
„Пежо" с несъобразена с конкретните пътни условия скорост. Възможна причина за промяна в траекторията на движение на автомобила
и/ или завъртане на автомобила по време на движение би била движение през
участъци на платното за движение, с различно състояние на пътната
настилка. Няма конкретни
данни, дали пътната настилка на участъка на ПТП е била заледена, а в протокола за
оглед на местопроизшествие е посочено че е „мокра“.
- По изчисление на
вещото лице, скоростта на лек автомобил „Фолксваген Голф" преди удара
е била 37, 9 км/ч. докато скоростта на движение на лек автомобил
„Пежо" е била около 100 км/ч. Към момента, когато лекия автомобил „Пежо" е започнал да навлиза в
лентата за насрещно движение, лекият автомобил „Фолксваген Голф" е бил на разстояние около
20 метра от мястото на удара, поради което за водача на „Фолксваген Голф" ударът е бил
технически непредотвратим.
- Ако водача на лекия автомобил
„Фолксваген голф" бе предприел аварийно спиране, то мястото на удара
би се изместило напред, но ударът пак не би бил предотвратен.
- Според становището на вещото лице, механизмът на
настъпване на процесния пътен инцидент е значително по- сериозно повлиян
от фактора скорост на движение на лекия автомобил „Пежо", в сравнение с
обстоятелството, дали пътната настилка на мястото е била мокра или
заледена в определени участъци.
В дадените пред съда
показания, свидетелят М. Т. Н. заявява, че е брат на ищцата Р.Д.. За
настъпилото ПТП свидетелят бил уведомен от сестра си (ищцата), която го
помолила за съдействие. След погребението на сина и съпруга си, в Силистра, Р.Д.
не пожелала да остане в болница, но се лекувала в домашни условия и със
съдействието на дъщеря си и зет си, които и помагали в бита и дори палели
отоплителна печка, понеже било зимен сезон, а контузиите на ищцата не й
позволявали такава дейност. Според впечатленията на свидетеля, сестра му била
много отчаяна поради внезапната загуба на сина и съпруга си. Преди настъпването
на трагичния инцидент, в който загинал, синът на Р. – Т. бил в отлични
отношения с родителите си и въпреки че работел в гр. Русе, много им помагал. Р.
и съпруга йИ.живеели в едно домакинство преди инцидента, те имали дългогодишен
брак и сами отгледали децата си, били задружно семейство. И. (ищцата И.С.) била
в отлични отношения с баща си преди настъпването на трагичния инцидент, поради
което също понесла много тежко загубата му.
В дадените пред
съда показания, свидетелят А.В.В. заявява, че е сестра на съпругата на
починалия при ПТП Т. К.. За настъпилото ПТП свидетелят била уведомена от сестра
си. Свидетелката имала преки и непосредствени впечатления от семейните
отношения на сестра си и съпруга й. Съобщава, че двамата живеели в едно
домакинство, а синовете на починалия Т. К. били силно привързани към него,
особено по- малкият на възраст И. бил свикнал да заспива с баща си и след
инцидента плачел за него. Семейството на сестра й изпитал емоционални и
финансови трудности след смъртта на Т. К.. Големият му син бил студент извън
страната и бил принуден да работи докато учи, за да се издържа сам.
В дадените пред
съда показания, свидетелят П.Л.П. заявява, че е участник в процесния пътен
инцидент, тъй като е бил водач на лекия автомобил „Пежо". Заявява, че е управлявал автомобила със скорост от около
100 км/ч. Пътната настилка на мястото на инцидента била заледена, осевата
линия, разделяща двете пътни платна не била видима. Управлявания от свидетеля
лек автомобил „Пежо" се подхлъзнал на леда, след удар
от друг автомобил отзад и след загуба на сцепление на гумите, но насрещно
движещия се лек автомобил „Фолксваген голф" също загубил
сцепление на гумите и се подхлъзнал и така, двата автомобила се били ударили на
място, разположено около осевата линия. Свидетелят не очаквал да настъпи удар, той
контролилар автомобила непрекъснато, но разстоянието между двата разминаващи се
автомобили било твърде малко и поради липсата на добро сцепление между гумите и
ледената покривка – настъпил удара помежду им.
В дадените пред
съда показания, свидетелят В.П.С.заявява, че към момента на настъпването на ПТП
той заемал длъжността „старши специалист“ при пътен участък на път І-4 с опорен
пункт с. Микре и служебните му задължения изисквали да контролира
експлоатацията на пътя. Свидетелят заявява, че не помни какво е било
състоянието на пътната настилка на 04.12.2012г., но твърди, че това състояние следва
да е било надлежно отразено в съдържанието на специално изготвени документи –
т.нар. тетрадка за зимното поддържане.
В дадените пред
съда показания, свидетелят Д.М.Д.заявява, че към момента на настъпването на ПТП
той заемал длъжността „отговорник“ при пътен участък с опорен пункт с. Микре и
служебните му задължения изисквали да контролира експлоатацията на пътя и да
организира пътното поддържане през зимата. Свидетелят заявява, че не помни
какво е било състоянието на пътната настилка на 04.12.2012г., но твърди, че
това състояние следва да е било надлежно отразено в съдържанието на специално
изготвени документи – т.нар. тетрадка за зимното поддържане. Свидетелят помни,
че имало снеговалеж, но не помни конкретно кога и как е било извършвано пътното
почистване. Заявява, че данните се съдържат в документи, които следвало да
бъдат погледнати.
Като доказателства
по делото са представени и приети препис- извлечение от „Дневник на дежурния по
зимно поддържане ОПУ- Ловеч сезон 2012-2013г.“, „План за зимно поддържане на
РПИ на областно пътно управление ловеч през есенно- зимен сезон 2012/2013г.“ и
от Договор за възлагане на обществена поръчка за поддържане на републикански
пътища, които са стопанисвани от АПИ- ОПУ Ловеч. Документите съдържат данни за
плановете за пътно поддържане и вписвания за извършване на определени дейности
по пътното поддържане.
В дадените пред
съда показания, свидетелят Д.Р.М.заявява, че към момента на настъпването на ПТП
той бил служител на полицията и по сигнал на дежурния при МВР отишъл на
местопроизшествието, незабавно след като то вече било възникнало. Свидетелят
възприел непосредствено фактите на самото място на инцидента, тъй като
оперативно- следствената група за оглед пристигнала около час по- късно –
изисквало се технологично време да бъдат събрани експертите от състава й.
Свидетелят възприел, че пътното платно било изцяло заледено, нямало следи от
опесъчаване. Свидетелят запомнил това, понеже изпитал субективни трудности да
напусне патрулния автомобил, краката му се пързаляли по пътното платно.
Заледеният участък бил в протежение на поне 150 метра, а свидетелят възприел
този факт, тъй като такъв бил участъка, в който трябвало да бъде отклонено
движението с цел запазване на местопроизшествието. Свидетелят възприел
непосредствено, че пътния участък бил опесъчен едва след като процесното ПТП
вече било настъпило. Според впечатленията на свидетеля, по участъка от пътя на
който станал инцидента, минали поне пет шест пъти поддържащи пътни машини,
преди да пристигне оперативно-следствената група и да състави протокола за
оглед. Дебелината на леда свидетелят не може да посочи, но заявява, че
участъкът му бил добре познат, защото постоянно бил сенчест, обичайно не бил
огрят от слънце.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с множество
обективно съединени искове, които се основават на твърдението, че при наличие
на предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, ответникът в качество на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” дължи
изплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Задължението произтичало от факта, че вредите били настъпили поради виновното
противоправно поведение на застрахования при него водач на лек автомобил ”Пежо”,
с рег. номер ******** - П.Л.П..
Исковете са процесуално
допустими и могат да бъдат разгледани в рамките на едно и също производство –
по начина по който са били предявени от ищците и приети за разглеждане от съда.
Това е допустимо и целесъобразно, като се отчита факта, че разглеждането на
исковете изисква установяване на някои общи за всички страни факти.
За целите на процеса,
съдът ще разгледа първоначално общите предпоставки за възникването на
задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, а отделно – за всеки
отделен иск ще бъдат разгледани специфичните предпоставки, включващи и
конкретното основание на всяка отделна претенция, както и въпросите, свързани с
размера на обезщетението, което би било дължимо, ако искът бъде приет за
основателен.
По наличието на общите предпоставки за
възникване на правото на застрахователно обезщетение;
В резултат от анализа на
събраните доказателства, съдът достигна до извода, че са налице всички
предвидени в закона предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”.
Този извод е мотивиран на
първо място от уредените в чл. 300 на ГПК правни последици от влязлата в сила Присъда
№ 18 от 23.10.2015г. по НОХД № 364/2014г. съгласно описа на ОС Ловеч срещу водача
на лекия автомобил ”Пежо”, с рег. номер ******** П.Л.П.. Възприетите от
наказателния съд изводи, относно визираните в чл. 300 от ГПК правно релевантни
факти обвързват настоящия граждански съд и поради това, няма да бъдат обсъждани
отново.
Въпросите, свързани с причината
за настъпване на процесния пътен инцидент и за причинно- следствената връзка в
контекста на направените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат - ще
бъдат разгледани и обсъдени подробно в рамките на настоящия граждански процес,
понеже, както се вижда от езиковото и логическото тълкуване на разпоредбата на
чл. 300 от ГПК – по този конкретен
въпрос гражданският съд не е безусловно обвързан от присъдата на наказателния
съд по въпроси, които наказателният съд не е обсъдил. В тази връзка и доколкото
обсъди внимателно и задълбочено изводите в заключението на съдебната авто-
техническа експертиза, показанията на разпитаните свидетели С., Д., М. и П. и
записите в приетите писмени доказателства „Дневник
на дежурния по зимно поддържане ОПУ- Ловеч сезон 2012-2013г.“, „План за зимно поддържане на РПИ на областно
пътно управление Ловеч през есенно- зимен сезон 2012/2013г.“ съдът достигна
до извода, че релевираните в исковата
молба вредоносни последици са обективен резултат от едновременното проявление на
множество фактори.
Споменатите фактори са
комплексни, съчетани и взаимосвързани по такъв начин, че само едновременното им
проявление би обяснило от логическа гледна точка причината за настъпването на
пътния инцидент, а също и механизма на настъпване на този инцидент, както и
проявлението на конкретните вредоносни последици. Тези фактори са три:
Без съмнение, най-
голямо влияние за възникването на ПТП и от тук- за проявлението на вредите има
поведението на водача на лекия автомобил ”Пежо”, с рег. номер ******** П.Л.П.. Това
поведение е неправомерно и по тази причина, срещу водача е постановена и влязла
с сила присъда. Допуснатото от този водач нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП не
се налага да бъде обсъждано отново, по аргумент от чл.300 на ГПК. С оглед
участието на „Д.з.“ АД като трето лице- помагач на страната на ответника в
настоящия процес, ще трябва да се отбележи, че в хода на делото не беше
доказано твърдението, за неправомерно поведение на водача на насрещно движещия
се лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. номер ********, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от „Д.з.“ АД. Тезата, че този водач, който е
загинал при пътния инцидент бил допринесъл с поведението си за настъпване на
инцидента е напълно неоснователна и следва да бъде категорично отхвърлена.
Втори фактор, определящ в
по- малка степен, според съда около една четвърт от причинната връзка с
механизма на настъпването на процесното ПТП състоянието на пътния участък
(заледен) и неговата негодност за безопасна експлоатация при зимни условия, към
момента на настъпването на процесното ПТП /10.30-11.30 на 04.12.2012г./. За да достигне до този извод, съдът анализира
внимателно фактите в показанията на разпитаните свидетели и от тях кредитира в
най- голяма степен показанията на свидетеля Д. М. – това е пътният полицай,
който е част от дежурния екип, пристигнал първи на местопроизшествието и е
възприел непосредствено фактите т.е. става въпрос за свидетел- непосредствен
очевидец на състоянието на пътния участък. Няма никакви разумни основания да се
приеме, че свидетелят може да е заинтересован от изхода на делото и отчитайки
това, съдът споделя вътрешно убеждение, че на тези показания следва да се
вярва. Идентични факти за състоянието на пътя и заледяването на пътното платно
в процесния пътен учаскът, впрочем съобщава и водача П.. Неговите показания
съдът също кредитира, отчитайки момента в който са дадени, защото след
постановяване и влизането в сила на присъдата срещу свидетеля, неговият
житейски интерес от неверни показания (защитна теза) е отпаднал. За сравнение
следва да се отбележи, че в показанията си свидетелите С.и Д., които се
свързват с една от подпомагащите страни в процеса, се забелязва явно колебание,
условност, липса на категоричност. Прави впечатление, че тези двама свидетели в
действителност не съобщават някакви конкретни факти за състоянието на пътния
участък, за което са допуснати, но показанията им се основават на логически
изводи и условно препращат към служебната документация. Споменатата специфика е
обяснима, като се отчита свързанността на свидетелите с една от подпомагащите
страни в процеса. Техническата документация за дейностите по пътно поддържане,
към която препращат показанията на тези свидетели съдът кредитира със
значителни резерви, като предпочита да вярва на споменатите вече свидетели М. и
П.. Това е така, доколкото документите
са съставени именно от лицата, чиято юридическа отговорност би била ангажирана
- ако дейностите по пътно поддържане фактически не са били осъществени. Съставители
на дневниците не са независими контролни органи, а лица с правен и фактически
интерес да впишат именно дължимите според закона и договора свои дейности по
пътно поддържане, дори когато тези дейности са реално и надлежно осъществени. С
оглед участието на Агенция „П.И.“ и Община У. като трети лица- помагачи на
страната на ответника в настоящия процес, ще трябва да се отбележи, че отговорността
за пътното поддържане на главен път І-4 на който е настъпил пътния инцидент
принадлежи на Агенция „П.И.“, а не на Община У.. Това е така, доколкото пътят
не е общинска собственост, а е част от републиканската П.И..
Третият фактор, който е
способствал за настъпването на вредоносния резултат при установения механизъм
на настъпване на пътния инцидент, се свързва с извършеното от една част от
пострадалите нарушение на задълженията им по чл. 137 от ЗДвП. Впрочем, съгласно
установената практика на ВКС на РБ, настоящият състав на гражданския съд е
длъжен да се съобрази в изводите с приетите в мотивите на присъдата факти, които са предмет на възражение от
страна на ответника, а именно: към
момента на настъпването на пътния инцидент – двама от пострадалите в хода на инцидента
– Р.Т.Д. иИ.К. Д. са пътували без да използват предпазен колан /стр.6-7 от
мотивите/. Независимият анализ на приетата без оспорване в настоящия процес
съдебно- медицинска експертиза, която бе изготвена от д-р Б., достигна до напълно
идентичен извод, но само по отношение на ищцата Р.Т.Д., като посочи, че при
настъпването на ПТП тази ищца не е използвала предпазен колан.
В заключение на
изложените по- горе изводи и доколкото няма спор, че гражданската отговорност
на водача на лекия автомобил ”Пежо”, с рег. номер ******** е била застрахована
при ответника ЗАД „А.“ съдът счита, надлежната материална легитимация на
ответника е установена (надлежно доказана).
Надлежната активна
материална легитимация на ищците също е доказана, тъй като ищцата Р.Д. е
понесла лично телесни увреждания, а по исковете за обезщетение поради
причинената смърт на близък – всеки един от ищците попада в онзи близък
роднински кръг от лица – роднини по права линия на които съдебната практика е
признала правото да претендират обезщетение за неимуществените вреди.
Изводите на съда относно
размера на обезщетението следва да бъдат съобразени от една страна с
действащите към момента на настъпване на събитието нормативни разпоредби за
задължителното застраховане, вкл. лимита на отговорността на застрахователя, а
от друга страна – да се основават на доказателствата, установяващи естеството и
обема на вредите, за които се твърди да са претърпени от всеки един от ищците.
Не на последно място, съдът следва да съобрази и социално икономическите
критерии на понятието за справедливост, приложимо на общо основание, съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
По претенцията на Р.Т.Д. за обезщетяване на неимуществени
вреди, поради лично претърпени болки
и страдания;
Приетите като
доказателства и посочени в настоящото решение медицински документи, както и
заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза и
показанията на разпитания свидетел М. Н. способстват за ясно установяване на
вида и характера на претърпените телесни увреждания и на обема на произтичащите
от тях неимуществени вреди, които ищцата е понесла.
Като кредитира събраните
доказателства, посочени по- горе, съдът приема, че получените в следствие на
процесното ПТП травматични увреждания са довели до болки, страдания и
неудобства за пострадалата в период до два месеца включително за различните типове травми. В този
смисъл са заключението на съдебно –медицинската експертиза на д-р Б., което
съдът кредитира преимуществено пред показанията на свидетеля Н., като отчита
възможната негова заинтересованост от изхода на делото, поради близките му
родствени отношения с ищцата
При преценката на обема
на вредите, не може да бъде пренебрегната нито свързаната с възрастта
сравнително по- слаба социална активност на пострадалата, нито пък факта, че
понесените от ищеца телесни увреждания са с по- скоро лека до средна по степен
тежест.
Възстановителният период
за травмите е приключил напълно и без усложнения, макар в посочения по- горе
двумесечен период, ищцата да е търпяла болки, страдания и неудобства.
Като взе предвид
характера и обема на претърпените вреди, съобразно установения от чл. 52 ЗЗД
принцип на справедливостта, в контекста на социално икономическите условия в
страната, към момента на настъпването на вредите - 2012г. (вкл. данните за
жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната
по данни на НСИ за този период и нивата на застрахователно покритие на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“), съдът
приема че компенсирането на вредните последици от травматичните увреждания, в
периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо (глобално)
на 15 000 лева. В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта
при определяне на размера на обезщетението, освен лимитите на застрахователните
обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, значение имат и размерите на минималната работна заплата и
средната работна заплата, средната месечна издръжка на членовете на
домакинствата и социално- икономическите
критерии за справедливост, които се явяват правно значимата граница
между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност, в каквато
насока са доводите на ответника. Нито една травма и съпътстващите я страдания
не са обективно съизмерими с пари, но тъй като обезщетението има компенсаторна
функция – то размерите на обезщетенията трябва да бъдат съответни и съобразени
с обществените разбирания за справедливост.
Отчитайки значителния
обем на вредите, съдът намира за основателно възражението на ответника за
прекомерност на претендираното обезщетение, в частта за горницата - над
15 000 лева и до пълния претендиран размер от 70 000 лева. Посоченият
като справедлив размер на обезщетението е обоснован от обема на доказаните
неимуществени вреди.
Така определеният размер
на обезщетението обаче, следва да бъде редуциран на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД - с 1/3 част, до размер на 10 000 лева, съответно на приноса на
пострадалата за настъпването на вредите, поради нарушението на задължението да
използва предпазен колан.
В крайна сметка, претенцията
на Р.Т.Д. за обезщетяване на
неимуществени вреди, поради лично
претърпени болки и страдания следва да бъде уважена частично, след
дължимата редукция по чл. 51, ал.2 от ЗЗД
- до общ размер на сумата от 10
000 лева. За разликата над посочената сума на дължимото обезщетение и до
пълния предявен размер за 70 000 лева - претенцията на ищеца следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
По претенцията на Р.Т.Д. за обезщетяване на
неимуществени вреди, поради смъртта на
сина й Т. И. К.;
По отношение справедливия
размер на обезщетението, което се дължи на Р.Т.Д. за релевираните на това
конкретно основание неимуществени вреди - съдът съобрази, че приложимата
разпоредба на чл. 52 от ЗЗД изисква да се вземе предвид естеството на
фактически прекъснатите лични отношения между нея и починалия неин син.
В случая са необратимо и внезапно прекъснатите
нормативно признатите основни социални функции, които са основани на близка емоционална
привързаност, взаимопомощ уважение, полагане на грижи в морално и материално
отношение на възрастен родител от навършилото пълнолетие негово дете.
Всички тези социални
връзки са били безвъзвратно изгубени за ищцата, в период от живота й, в който
ролята на навършилия пълнолетие неин син се увеличава, поради перспективата от
навлизане в преклонна възраст. Като кредитира показанията на разпитания свидетел,
възприемайки факта, че загубата на рожден син е била тежък емоционален и
социален удар и точно поради това вредите са значителни по обем.
За определяне на
адекватен размер на платимото обезщетение съдът съобрази обществено
икономическите условия в страната, които определят адекватно съответствие между
обезщетението и понятието за справедливост.
С оглед всички изложени
по- горе доводи, съдът намира, че справедливия размер на обезщетението, което
следва да бъде присъдено на Р.Т.Д. за обезщетяване на неимуществени вреди,
поради смъртта на сина й възлиза на сумата от 100 000 лева, а за разликата над
посочената сума и до пълния претендиран размер от 180 000 лева – следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен. Както вече беше посочено по- горе, съдът
споделя напълно тезата за изключително големите емоционални вреди за ищцата, но
отчита и факта, че при определяне на размера на обезщетенията следва да бъдат
съобразени обществените разбирания за справедливост и разум.
По претенцията на Р.Т.Д. за обезщетяване на неимуществени
вреди, поради смъртта на съпруга йИ.К. Д.;
По отношение
справедливия размер на обезщетението, което се дължи на Р.Т.Д., за релевираните
на това конкретно основание неимуществени вреди - съдът съобрази, че
приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД изисква да се вземе предвид естеството
на фактически прекъснатите лични отношения между нея и починалия неин съпруг.
В случая са необратимо и внезапно прекъснатите
нормативно признатите основни социални функции на семейството, които са
основани на близка емоционална привързаност, взаимопомощ уважение между
съпрузите като партньори, полагане на грижи и подпомагане в морално и
материално отношение.
Всички тези социални
връзки, за които има данни да са продължили дълго (дългогодишен брак) са били
безвъзвратно изгубени за ищцата, в период от живота й, в който ролята на съпруга
се увеличава, поради навлизане в преклонна възраст и факта, че родените от
брака деца закономерно се отделят в самостоятелни семейства. Като кредитира
показанията на разпитания свидетел, възприемайки факта, че загубата на съпруга,
едновременно със загубата на рожден син е била тежък емоционален и социален удар
и точно поради това вредите са значителни по обем.
За определяне на
адекватен размер на платимото обезщетение съдът съобрази обществено
икономическите условия в страната, които определят адекватно съответствие между
обезщетението и понятието за справедливост.
С оглед всички изложени
по- горе доводи, съдът намира, че справедливия размер на обезщетението, което
следва да бъде присъдено на тази ищца възлиза на сумата от 90 000 лева. Както
вече беше посочено по- горе, съдът споделя напълно тезата за изключително
големите емоционални вреди за ищцата, но отчита и факта, че при определяне на
размера на обезщетенията следва да бъдат съобразени и обществените разбирания
за справедливост и разум.
Не се установи
твърдението на ответника, че смъртта на пострадалия е резултат, предизвикан и
от собственото му здравословно състояние. При това обаче, в съответствие с
възприетото от наказателния съд становище, което е обсъдено в мотивите на
присъдата, настоящият състав на съда приема, че пострадалият не е използвал
предпазен колан, с какъвто лекия автомобил „Фолксваген голф“ е бил оборудван,
поради което очевидно е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Приносът му следва да
бъде оценен в обем на 1/3 поради което и на основание чл. 51, ал.2 от ГПК –
справедливият размер на дължимото застрахователно обезщетение по претенцията на
Р.Т.Д. за обезщетяване на неимуществени вреди, поради причинената смърт на
съпруга йИ.Д. следва да бъде редуцирано с 1/3 до сумата от 60 000 лева. В
този размер, в крайна сметка следва да бъде уважен предявения иск, а за
разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер от 150 000
лева – искът следва да бъде отхвърлен.
По претенцията на С.В.К. за обезщетяване на
неимуществени вреди, поради смъртта на
съпруга й Т. И. К.;
По отношение
справедливия размер на обезщетението, което се дължи на С.В.К. за релевираните
на това конкретно основание неимуществени вреди - съдът съобрази, че
приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД изисква да се вземе предвид естеството
на фактически прекъснатите лични отношения между нея и починалия неин съпруг. В
случая, както беше споменато в мотивите на съдебното решение, са били
необратимо и внезапно прекъснатите нормативно признатите основни социални
функции на семейството, които са основани на близка емоционална привързаност,
взаимопомощ уважение между съпрузите като партньори, полагане на грижи и
подпомагане в морално и материално отношение.
Всички тези социални
връзки, за които има данни да са в решаващ етап, поради необходимостта от грижа
за родените от брака деца, са били безвъзвратно изгубени за ищцата, в период от
живота й, в който ролята на съпруга – партньор се увеличава. Като кредитира
показанията на разпитания свидетел, възприемайки факта, че загубата на съпруга,
е била тежък емоционален и социален удар и точно поради това вредите са
значителни по обем. За определяне на адекватен размер на платимото обезщетение
съдът съобрази обществено икономическите условия в страната, които определят
адекватно съответствие между обезщетението и понятието за справедливост. Както
вече беше посочено по- горе, съдът споделя напълно тезата за изключително
големите емоционални вреди за ищцата, но отчита и факта, че при определяне на размера
на обезщетенията следва да бъдат съобразени и обществените разбирания за
справедливост и разум.
Релевираното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия остана неустановено, поради което разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД не намира приложение по този иск.
С оглед всички изложени
по- горе доводи, съдът намира, че справедливия размер на обезщетението, което
следва да бъде присъдено на тази ищца възлиза на сумата от 90 000 лева, а за
разликата – до пълния претендиран размер от 180 000 лева – следва да бъде
отхвърлен. Както вече беше посочено по- горе, съдът споделя напълно тезата за
изключително големите емоционални вреди за ищцата, но отчита и факта, че при
определяне на размера на обезщетенията следва да бъдат съобразени и
обществените разбирания за справедливост и разум.
По претенцията на И.И.С. за обезщетяване на
неимуществени вреди, поради смъртта на
баща йИ.К. Д.;
По отношение размера на
платимото на ищцата И.С. застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди - съдът съобрази, че приложимата разпоредба
на чл. 52 от ЗЗД изисква да се вземе предвид естеството на фактически
прекъснатите лични отношения между пълнолетната дъщеря и загиналия неин родител.
В конкретния случай са
били засегнати нормативно признатите основни социални функции в отношенията
между пълнолетно дете и родителя – пълнолетните деца са длъжни да уважават
своите родители, да им помагат и да се грижат за своите възрастни,
нетрудоспособни или болни родители. Показанията на разпитаната свидетелка
сочат, че ищцата е изпълнявала тези свои задължения. Прекъснатата поради
смъртта на бащата социална връзка се е основавала на нормалната естествена
емоционална привързаност между пълнолетното дете и неговия родител, а вредите
са с висока степен на интензивност.
За определяне на
адекватен размер на платимото обезщетение съдът съобрази обществено
икономическите условия в страната, които определят адекватно съответствие между
обезщетението и понятието за справедливост.
С оглед всички изложени
по- горе доводи, съдът намира, че справедливия размер на обезщетението, което
следва да бъде присъдено на тази ищца възлиза на сумата от 90 000 лева.
Не се установи
твърдението на ответника, че смъртта на пострадалия е резултат, предизвикан и
от собственото му здравословно състояние. При това обаче, в съответствие с
възприетото от наказателния съд становище, което е обсъдено в мотивите на
присъдата, настоящият състав на съда приема, че пострадалият не е използвал предпазен
колан, с какъвто лекия автомобил „Фолксваген голф“ е бил оборудван, поради
което очевидно е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Приносът му следва да
бъде оценен в обем на 1/3 поради което и на основание чл. 51, ал.2 от ГПК – справедливият
размер на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде редуцирано с 1/3
до сумата от 60 000 лева. В този размер в крайна сметка следва да бъде
уважен предявеният иск, а за разликата над 60 000 лева и до пълния
претендиран размер от 150 000 лева – искът следва да бъде отхвърлен.
По претенцията на И.Т.И. и на М.Т.И. за обезщетяване на неимуществени
вреди, поради смъртта на баща им Т. И. К.;
По отношение размера на
платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните
неимуществени вреди, обезщетението се определя от съда по справедливост,
съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД.
Справедливият размер на
обезщетението се определя преди всичко характера на преживените от увреденото
лице негативни емоции, болки и страдания от загубата на пострадалия. Ищците са
деца на пострадалия. Към момента на настъпването на пътния инцидент, те са били
в детска възраст. При това, съдът отчете, че ищците и пострадалия са били в
твърде близки родствени и емоционални отношения с пострадалия, живели с него в
едно домакинство и той е полагал грижи за тях.
В хода на делото се
установяват факти, които дават основание да се твърди, че именно тези двама ищци
са претърпели изключително големи по обем емоционални вреди, тъй като са
загубили внезапно своя родител (баща) и то в ключов момент от своето социално
развитие т.е. точно когато са се нуждаели от подкрепата на баща си.
За определяне на
адекватен размер на платимото обезщетение съдът съобрази обществено
икономическите условия в страната, които определят адекватно съответствие между
обезщетението и понятието за справедливост.
С оглед всички изложени
по- горе доводи, съдът намира, че справедливия размер на обезщетението, което
следва да бъде присъдено на всеки един от ищците възлиза на сумата от по 150
000 лева.
В този размер следва да
бъде уважен предявения иск, а за разликата – до пълния претендиран размер от
180 000 лева – всеки от исковете следва да бъде отхвърлен. Както вече беше
посочено по- горе, съдът споделя напълно тезата за изключително големите
емоционални вреди за ищцата, но отчита и факта, че при определяне на размера на
обезщетенията следва да бъдат съобразени и обществените разбирания за
справедливост и разум. Обезщетението има само компенсаторен механизъм и
определянето му до необосновано висок размер по същество пак не би заменило
внезапно прекъснатата връзка между родител и дете, но би накърнило обществените
представи за справедливост, като се има предвид социално икономическите
критерии за периода на 2012г. когато са се проявили вредите.
По предявените претенции за присъждане на обезщетение за
законна лихва върху присъдените суми на обезщетенията, за периода от
причиняването на вредите на 04.12.2012г. до деня на окончателното плащане и по
релевираното от ответника възражение за изтекъл срок на погасителна давност;
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./,
ответникът дължи и законната лихва върху присъдената сума по обезщетенията, присъдени
на всеки ищец, за периода - считано от датата на причиняването на вредите до
окончателното изплащане на сумата. При този извод обаче, съдът трябва да
разгледа и да се произнесе по направеното от ответника възражение за изтекъл
срок на погасителна давност, по отношение на претенцията за присъждане на законната
лихва.
Давностният срок за периодични задължения, каквото
е задължението за заплащане на лихва е дефинитивно тригодишен. Доколкото в хода
на съдебното дирене не бяха събрани доказателства за настъпването на юридически
факти, с които законът свързва ефекта на спиране и/ или прекъсване на срока на
погасителната давност, преди датата на предявяването на иска, която е
24.02.2016г. съдът приема направеното от ответника възражение за основателно,
по отношение на дължимата лихва, за периода три години назад т.е. преди датата
на предявяването на иска – 24.02.2013г.
В случая, давността върху задължението за
заплащане на лихва е започнало да тече от настъпването на вредите на 04.12.2012г.,
а поради естеството на задължението, претенцията за присъждане на законната
лихва върху всяка от присъдените суми на застрахователното обезщетение е
погасена по давност- за периода от 04.12.2012г. до 24.02.2013г. и за този период претенцията следва да бъде
отхвърлена. Това е така, защото задължението за периода преди 24.02.2013г. (т.е. три години преди
предявяването на иска) съществува, но ищецът вече не би могъл да търси защита и
принудително реализиране на тази престация.
В заключение, по аргумент от чл. 223, ал. 2 от КЗ
/отм./ вр. с чл.11, б. „в“ от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати
на всеки от ищците законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно
обезщетение, за периода от 24.02.2013г. до деня на окончателното плащане.
По претенцията за разноски;
С оглед изхода на спора,
на основание чл. 78, ал.1 вр. с ал. 6 от ГПК, съдът намира, че ответникът не
дължи разноски на ищците, но е длъжен да заплати по сметката на съда сумата на
държавната такса и сумата на направените съдебни разноски, от чието заплащане
ищците са били освободени, в хипотезата на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК. Тази сума възлиза
общо на 25 100 лева, включваща 24 800 лева за държавна такса,
съразмерно с уважената част от исковете и 300 лева за съдебни разноски.
На основание чл. 78,
ал.3 вр. с ал.8 от ГПК – ответникът е легитимиран да получи съответна част от
направените разноски, съразмерно с уважената част от иска и с оглед
съдържанието на представения списък на разноските. Общият размер на разноските,
които ответникът е легитимиран да получи, съразмерно с отхвърлената част от исковете
възлиза на 8529, 60 лева и се разпределя по следния начин (доколкото исковете
са предявени при обективно съединяване, но всеки от тях има своята
самостоятелност, а всеки от ищците претендира на собствено основание и дължи
отделни разноски, в рамките на общата сума): Р.Т.Д. следва да бъде осъдена да
заплати сумата от 4321, 60 лева, С.В.К. - сумата от 1007 лева, И.Т.И. - сумата
от 801 лева, М.Т.И. - сумата от 801 лева и И.И.С. - сумата от 1599 лева.
На основание чл. 38 от
ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.Н. от САК общо сумата от 20480 лева за
процесуално представителство на всеки един от ищците, по предявените отделни
искове и съразмерно с уважената част от тях.
Третите лица- помагачи
нямат право да получат разноски и в конкретния случай не дължат разноски- по
аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ******** и адрес - гр. София, ул. „********,
да заплати на Р.Т.Д. с ЕГН ********** и съдебен
адресат – адв. В.Й.Н. ***, на основание
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от 10 000 (десет
хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на телесни увреждания, получени
при ПТП от 04.12.2012г., причинено от водача на лек автомобил ”Пежо”, с рег. номер ********, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.02.2013г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля
предявения на това основание иск за изплащане на обезщетение в частта за
разликата над присъдените 10 000 лева до пълния претендиран размер от
70 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху
сумата на обезщетението, за периода от 04.12.2012г. до 24.02.2013г.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ******** и адрес - гр. София, ул. „********,
да заплати на Р.Т.Д. с ЕГН ********** и
съдебен адресат – адв. В.Й.Н. ***, на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, в следствие на причинената смърт на сина й Т. И. К. при ПТП от 04.12.2012г.,
причинено от водача на лек автомобил ”Пежо”, с рег. номер ********, заедно със законната лихва върху тази сума, считано
от 24.02.2013г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля предявения на
това основание иск за изплащане на обезщетение в частта за разликата над
присъдените 100 000 лева до пълния претендиран размер от 180 000
лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на
обезщетението, за периода от 04.12.2012г. до 24.02.2013г.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ******** и адрес - гр. София, ул. „********,
да заплати на Р.Т.Д. с ЕГН ********** и
съдебен адресат – адв. В.Й.Н. ***, на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на причинената
смърт на съпруга йИ.К. Д. при ПТП от 04.12.2012г., причинено от водача на лек
автомобил ”Пежо”,
с рег. номер ********, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2013г. до деня на окончателното
плащане, като отхвърля предявения на това основание иск за изплащане на
обезщетение в частта за разликата над присъдените 60 000 лева до пълния
претендиран размер от 150 000 лева, както и претенцията за присъждане на
законна лихва върху сумата на обезщетението, за периода от 04.12.2012г. до
24.02.2013г.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ******** и адрес - гр. София, ул. „********,
да заплати на С.В.К. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. В.Й.Н. ***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ –
сумата от 90 000 (деветдесет хиляди)
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на
причинената смърт на съпруга й Т. И. К. при ПТП от 04.12.2012г., причинено от
водача на лек автомобил ”Пежо”, с рег. номер ********, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.02.2013г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля
предявения на това основание иск за изплащане на обезщетение в частта за
разликата над присъдените 60 000 лева до пълния претендиран размер от
180 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху
сумата на обезщетението, за периода от 04.12.2012г. до 24.02.2013г.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ******** и адрес - гр. София, ул. „********,
да заплати на И.И.С. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. В.Й.Н. ***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ –
сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на причинената
смърт на баща йИ.К. Д. при ПТП от 04.12.2012г., причинено от водача на лек
автомобил ”Пежо”,
с рег. номер ********, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2013г. до деня на окончателното
плащане, като отхвърля предявения на това основание иск за изплащане на обезщетение
в частта за разликата над присъдените 60 000 лева до пълния претендиран
размер от 150 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва
върху сумата на обезщетението, за периода от 04.12.2012г. до 24.02.2013г.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ******** и адрес - гр. София, ул. „********,
да заплати на М.Т.И. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. В.Й.Н. ***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ –
сумата от 150 000 (сто и петдесет
хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в
следствие на причинената смърт на баща му Т. И. К. при ПТП от 04.12.2012г.,
причинено от водача на лек автомобил ”Пежо”, с рег. номер ********, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.02.2013г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля
предявения на това основание иск за изплащане на обезщетение в частта за
разликата над присъдените 150 000 лева до пълния претендиран размер от
180 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху
сумата на обезщетението, за периода от 04.12.2012г. до 24.02.2013г.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ******** и адрес - гр. София, ул. „********,
да заплати на И.Т.И. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. В.Й.Н. ***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ –
сумата от 150 000 (сто и петдесет
хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в
следствие на причинената смърт на баща му Т. И. К. при ПТП от 04.12.2012г.,
причинено от водача на лек автомобил ”Пежо”, с рег. номер ********, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.02.2013г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля
предявения на това основание иск за изплащане на обезщетение в частта за
разликата над присъдените 150 000 лева до пълния претендиран размер от
180 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху
сумата на обезщетението, за периода от 04.12.2012г. до 24.02.2013г.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ******** и адрес - гр. София, ул. „******** да
заплати на адв. В.Й.Н. от САК, с адрес ***, на основание чл. 38 ЗА – сумата
от 20 480 лева (двадесет хиляди и четиристотин и осемдесет лева), представляваща възнаграждение за
безплатно процесуално представителство пред Софийски градски съд на всеки от
ищците Р.Т.Д.,
С.В.К., И.Т.И., М.Т.И. и И.И.С. по всеки един от предявените от тях искове,
съгласно чл. 7 от НМРАВ.
ОСЪЖДА Р.Т.Д., С.В.К., И.Т.И., М.Т.И.
и И.И.С., със съдебен адресат – адв. В.Н.
***, да заплатят на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК на „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ******** и
адрес - гр. София, ул. „******** съдебни
разноски, както следва: Р.Т.Д. да заплати сумата от 4321, 60 лева (четири хиляди
триста двадесет и един лев и шестдесет ст.), С.В.К. – да заплати сумата от 1007
лева (хиляда и седем лева), И.Т.И. – да заплати сумата от 801 лева (осемстотин
и един лева), М.Т.И. – да заплати сумата от 801 лева (осемстотин и един лева) и
И.И.С. – да заплати сумата от 1599 лева (хиляда петстотин деветдесет и девет).
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ******** и адрес - гр. София, ул. „********,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - 25 100
лева (двадесет и пет хиляди и сто лева), представляваща държавна такса и
съдебни разноски от чието заплащане ищците са освободени, в хипотезата на чл.
83, ал.1, т.4 от ГПК.
Решението е
постановено при участието на трети лица- помагачи, привлечени на страната на
ответника: „Д.з.“ АД, с адрес ***,
Агенция „П.И.“, с адрес – гр. София, бул. „********и Община У., с адрес – гр. У., пл. „********
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд София, посредством въззивна жалба, която може да
бъде подадена до изтичането на двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: