МОТИВИ НА ПРИСЪДА НА СГС, НО, 8 с-в по НОХД № 133/2019 г.
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Т.И.Ч. за това,
че на 24.04.2018г., около 15:30 ч. в гр. София, на ул. „Ген. Константин
Константинов“, в района на бл.007, управлявала моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег.номер *******, като при
извършване на маневра „движение назад“, нарушила правилата за движение по
пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл.40, ал.1 от ЗДвП: „ Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението.“, чл.40, ал.2 от ЗДвП: „По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности.“, като реализирала пътно-транспортно произшествие с намиращия се
зад автомобила пешеходец – Р. Д. П., с ЕГН: **********, и по непредпазливост
причинила смъртта му, като след настъпване на ПТП-то е избягала от
местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, пр.5, б.“Б“, пр.1, вр. Ал.1, б.“В“, вр. Чл.342,
ал.1, пр.3 от НК.
В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на СГП
поддържа обвинението срещу подсъдимата Ч.. Намира, че изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка се подкрепя от събраните и проверени доказателства,
от които по категоричен начин се доказва, че подсъдимата е осъществила всички
признаци на вменения й престъпен състав. По отношение на квалифициращия признак
„бягство от местопроизшествието“ твърди, че се доказва по категоричен начин от свидетелските
показания на В., който е тръгнал веднага след подсъдимата, опитвайки се да я
накара да се върне обратно. Касателно причната за смъртта на жертвата счита, че изготвената
експертиза дава категоричен отговор, че между причинените травматични увреди от
действията на подсъдимата и настъпилата смърт на пострадалия е налице
непрекъсната причинно-следствена връзка. Досежно
индивидуализацията на наказанието, представителят на обвинението изтъква
чистото съдебно минало, младата възраст,както и формата на вината като
смекчаващи отговорността обстоятелства, с оглед на които предлага на съда да
наложи на подс. Ч. наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 години, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от 5 години.
Същевременно моли съдът подсъдимата да бъде лишена и от правоуправление за срок
от 4 години.
Повереникът на частните обвинители – адв. Е.
– подкрепя обвинителната теза и изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка, като счита, че в хода на съдебното следствие всички факти и
обстоятелства са били изяснение в необходимата пълнота и обективност. Прави
кратък обзор на събраните доказателства, като обръща специално внимание на
квалифициращото обстоятелство – „бягство от местопроизшествието“, което намира
за доказано. В тази насока цитира и няколко решения на ВС. Счита,че неопитността на подсъдимата като водач на МПС
и липсата й на житейски опит не изключва наличието на квалифицирания признак.
По отношение на изготвените експертизи изразява становището, че същите са
изготвени компетентно и дават отговори на всички поставени въпроси. Прави
кратък анализ на доказателствената съвкупност, като
моли съдът да кредитира изцяло показанията на свидетелите В. и Б.. Касателно индивидуализацията на наказателната отговорност
се съгласява с изложените от представителя на СГП смекчаващи обстоятелства, а
като отегчаващо посочва несъобразяването с пътната обстановка и извършването на
маневрата с навлизане в кръстовище. В подкрепа на своята теза посочва
изготвения фотоалбум, от който е видно,че на метри от мястото на удара има пешеходна
зона, тенис маса, детска площадка, кафене. С оглед изложеното моли съдът да
наложи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и същото
да бъде в размер на 3 години и половина
„лишаване от свобода“ без да бъде приложен института на условното осъждане по
смисъла на чл.66 от НК. Същевременно моли подсъдимата да бъде лишена и от право
да управлява МПС за срок от 5 години.
Защитата на подсъдимата – адв. Й. - излага
становище за оправдаване на неговата подзащитна по
повдигнатото й обвинение. В подкрепа на тезата си акцентира върху наличието на
т.нар. „сляпа зона на видимост“, в която се е намирал пострадалият към момента
на ПТП-то, а подсъдимата като водач на МПС при предприемане маневра „движение
на заден ход“ е предприела всичко необходимо, вкл. обръщане с тяло и глава,
гледайки назад. Счита, че разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП не е нарушена,
тъй като водачът на МПС е извършил всичко необходимо преди предприемането на процесната маневра да се огледа за наличие на препятствие или лица, които
преминават. Намира крайният резултат – причиняването на смъртта на пострадалия П.
за спорен, като се позовава на Аутопсионния протокол
и изготвената СМЕ на труп, от които се установява голям сбор от кръв в
коремната кухина, който излив е довел до хеморагичен шок – остра кръвозагуба., като вещите лица не
са успели да докажат, че черепно-мозъчната травма може да причини такова обилно
кървене.“. Обръща внимание на квалифициращия признак „напускане на
местопроизшествие“, като намира същия за липсващ, доколкото от доказателствата
по делото се установява, че към момента на ПТП-то подсъдимата не е имала
представата, че е ударила някого. В тази насока изтъква и резултатите от
изготвената СППЕ на подсъдимата, която потвърджава,
че лицето не е било в състояние да вземе правилни и адекватни мерки и волеви
действия. Дори, прибирайки се вкъщи, подсъдимата не е осъзнавала, не е
ръководила постъпките си. Счита, че макар деянието да е извършено като
непредпазливо с настъпилия тежък летален изход, счита, че квалифицираният белег
‚бягство от местопроизшествието“ не може да бъде аргументиран и доказан, тъй
като същият следва да бъде извършена под формата на пряк умисъл..Касателно индивидуализацията на наказанието се солидализира с изтъкнатите от СГП смекчаващи обстоятелства.
Счита, че ефективно наказание би било изключително тежко както по отношение на
характеристичните данни на подсъдимата, така и по отношение на тежестта на
самото деяние. Моли съдът в случай, че признае подзащитната
му за виновна, да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, тл.1
от НК, както и тази на чл.66 от НК с условно осъждане за срок от 3 години.
В правото си на последна дума подс. Ч. изказва
своите съболезнования на семейството на починалия пострадал и твърди, че случилото
се е било по непредпазливост. Към онзи
момент е била много изплашена и в невъзможност да контролира волевите си
движения, говорила е несвързани неща. Твърди, че много й тежи случилото.
Заявява, че познава правилата за движение по пътищата. Към онзи момент се е изплашила
от господина, който е тръгнал след нея. В заключение заявава,
че много съжалява и се извинява на семейството на пострадалия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Т.И.Ч., с ЕГН:**********, родена на ***г. в гр. Видин,
българка, с българско гражданство, неосъждана, с настоящ адрес:***.
На 24.04.2018г. подсъдимата Ч.
управлявала лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло” с рег.номер № СВ ******
в посока магазин „Фантастико“, находящ
се в гр. София, кв. „Люлин“, ул. „Ген. Константин Константинов”. Заедно с нея в
автомобила се намирали и свидетелите И.И. (приятелка
на подсъдимата) и Н.Ч. (братовчедка на подсъдимата). Когато стигнала в близост
до магазина, подсъдимата паркирала автомобила на улица „Ген. Константин
Константинов” в района на бл.007, успоредно на платното за движение от лявата
му страна до тротоара, като предницата на автомобила сочела в посока бул.
„Сливница“, а задната му част се намирала в началото на улица без име, която
била перпендикулярна на улица „Ген. К. Константинов“ Улицата без име представлявала
товарен вход-изход към магазин „Фантастико“ и
започвала от улица „Ген. Константин Константинов”. И трите слезли от колата, като подсъдимата и
св. Ч. влезли в магазин „Фантастико“, а веднага след това трите заедно пили кафе в
района на магазина и след това решили да се прибират. Около 15,30ч. когато
решили да си тръгват, се качили в автомобила, като подс.
Ч. възнамерявала да обърне посоката на движение на автомобила, за да се върне
обратно по улица „Ген. Константин Константинов” и за целта решила да предприеме
маневра „движение назад“ и наляво, след което да продължи надясно по ул. „Ген.
Константин Константинов”. За предприемането на тази маневра подсъдимата като
водач на МПС стартирала двигателя, включила задна предавка и постепенно привела
автомобила в движение назад и наляво. Преди предприемане на маневрата подс. Ч. се огледала в страничните огледала на автомобила,
както и в огледалото за задно виждане. В същия момент по тротоара, намиращ се
успоредно на автомобила, вървял пешеходец - Р.Д.П.с посока на движение от бул.
„Сливница“ към бул. „Царица Йоана“ и който предприел пресичане на улицата без
име. В същият момент, когато подсъдимата извършвала маневрата „движение назад“
пешеходецът стъпил на улицата без име, която пресичала тротоара. В този момент
подсъдимата управлявала автомобила си с ниска скорост, като не забелязала
появилия се зад автомобила й пешеходец и продължила своята маневра назад, като
не успяла да пропусне пешеходеца П.. В следствие движението на заден ход подс. Ч. блъснала пешеходеца П.. Скоростта на автомобила, в
момента на удара е била в порядъка на 10 км/ч., а мястото на удара се намирало
на 2,5 - 4,5м. вдясно от десния край на платното за движение по ул. „Ген.
Константин Константинов“ в посока от бул. „Сливница“ към бул. „Царица Йоана“ и
на 1,5 - 2,5м. след първия бордюр на улицата без име в същата посока.
Първоначалният контакт между автомобила и тялото на пешеходеца бил в областта
на лява гръбна половина за пешеходеца и задна дясна
зона за автомобила. Като последица от удара пешеходецът П. паднал на земята,
като ударил главата си. На помощ веднага му се притекли намиращите се в близост
хора, сред които св. Б., който позвънил на телефон 112 и уведомил св. В., че
именно автомобилът на подсъдимата е този, станал причина за настъпилото ПТП.
След произшествието подс. Ч. напуснала
местопроизшествието, като се отправила в посока към бул. „Сливница“. Веднага
след подсъдимата тръгнал свидетелят Ж.В. с управлявания от него автомобил марка
„Мерцедес“, като й подавал звукови и светлинни сигнали. На два пъти свидетелят В.
застигнал автомобила на подсъдимата и през отворения си прозорец й казал да
спре колата и да се върне на местопроишествието,
защото е блъснала човек. Подсъдимата въпреки намесата на свидетеля В.
продължила движението на автомобила си, като се прибрала вкъщи. Веднага след
като уведомил подсъдимата за случилото се св. В. се завърнал на мястото на
инцидента, където вече имало екип на спешна помощ, както и други хора, останали
до пострадалия до идването на медицинския екип, сред които и св. Б..
В следствие на удара с
автомобила на подсъдимата пешеходецът получил тежка комбинирана черепно-мозъчна
и коремна травми, довели до силно изразен оток на главния и малкия мозък и хеморагичен шок, довели до неговата смърт на 25.04.2018г. в
УМБАЛ „Царица Йоана“ и която е в непосредствена причинно-следствена връзка с
причинените при пътно-транспортното произшествие травми.
От заключението на изготвената СМЕ на труп се установява, че при огледа и
аутопсията на трупа на Р. П. и съгласно медицинската документация са установени
данни за: слабо изразено насиняване над левия лакет;
единични кръгловати насиняванияпо
вътрешната повърхност на дясната мишница; счупване на черепния покрив и основа
в дясно; масивно кръвонасядане по вътрешната
повърхност на меката черепна покривка, по-силно изразено в дясно; кръвоизлив
над и под твърдата мозъчна обвивки; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; кръв
в мозъчните стомахчета; оток на мозъка с вклиняване
на малкомозъчните сливици в големия тилен отвор;
насинявания по лявото рамо; охлузване, кръвонасядане
и цепковидна рана в дясната гръбна
половина, с подлежащ подкожен хематом; счупване на 3-4 ребра в ляво, в
следствие на КПР; счупване на 3-4-5-6 ребра в дясно, вследствие КПР; масивна
кръвна колекция в коремната кухина; двустранен ретроперитонеален
хематом; масивен субкасулен хематом на черния дроб, с
разкъсване на капсулата; множествени камъни
в жлъчния мехур; поликистоза на десния бъбрек;
отрицателна проба за мастна емболия; отрицателна проба за пневмоторакс;
отрицателна проба за белодробна емболия. Посочено е, че смъртта на Р. П. е
настъпила с картината на прогресираща сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност в резултат на тежката комнинирана
(черепно-мозъчна и коремна) травма, довели до силно изразен оток на главния и
малкия мозък и хеморагичен шок.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези факти се установяват по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства, а именно: гласни доказателствени средства: обясненията на подс. Ч. (л.66-69 от СП), свидетелските показания на И.И. (л.69-73 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281,
ал.5 (л.54-55 от ДП), на Н.Ч. (л.73-75
от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК (л.56-57 от ДП),
на Ж.В. (л.109-112 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК
(л.49-50 от ДП), на Л.Б. (л.152-153 от СП); писмени доказателства: справка за съдимост на подсъдимата (л.12 от
СП), епикриза от Клиника по неврохирургия към УМБАЛ
„Царица Йоанна“ на Р. П. (л.113 от СП), трудова характеристика на подс. Ч. (л.196 от СП), протокол за доброволно предаване от
24.04.18г. (л.45 от ДП), протокол за доброволно предаване от 25.04.18г. (л.51
от ДП), снимка (л.52 от ДП), протокол за доброволно предаване от 27.04.2018г.
(л.30, т.2 от ДП), констативен протокол от 30.04.2018г. (л.32, т.2 от ДП); веществено доказателство: компакт диск
(л.31, т.2 от ДП); писмени доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие от 24.04.2018г., ведно със скица и фотоалбум към него
(л.35-39 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие с албум към него
(л.40-44 от ДП), протокол за оглед на ВД от 25.04.18г. (л.46-48 от ДП); способи за доказване: заключението от
изготвената съдебно-биологична експертиза (л.81-84, т.1 от ДП), заключението от
съдебно-билогичната експертиза (л.88-92, т.1 от ДП),
заключението от изготвената АВТЕ (л.108-110, т.1 от ДП), предварително
експертно становище по СМЕ на труп (л.118-119, т.1 от ДП), СМЕ на труп
(л.124-133, т.1 от ДП), заключението от КМАТЕ (л.136-148, т.1 от ДП), СППЕ на подс. Ч. (л.145-146 от СП), СМЕ (л.167-195 от СП), СМЕ на
ВД чрез ДНК анализ (л.96-101 от ДП), както и други, приобщени по реда на чл.283
от НПК.
Безспорен е
фактът, установен от заключението на автотехническата
експертиза, че към момента на произшествието автомобилът на подсъдимата е бил
технически изправен по отношение на системите и
устройствата. На следващо място с оглед еднопосочността на доказателствената съвкупност по делото безспорно доказани
са датата и мястото на инкриминираното деяние, както и присъствието на
свидетелите И. и Ч. в лекия автомобил, управляван именно от подс.
Ч..
Несъмнено, с оглед естеството на инкриминираното деяние, обуславящо и
предмета на доказване по делото, приоритетно значение за изясняване на
обстоятелствата, попадащи в обсега на доказване имат изготвените
експертизи, а гласните такива - допълващо
и контролно естество. Преди да пристъпи към анализ на свидетелските показания
съдебния състав счита за необходимо да отбележи следното: установяването на
факти е дейност, строго индивидуална за всеки субект, която зависи от обективни
и субективни фактори - възраст; състояние на даващия обяснения/показания при
извършване на престъплението; наблюдателност; умение за точно възпроизвеждане;
интелектуални възможности; добросъвестност и желанието за съдействие на
компетентните органи при разкриване на обективната истина. Изброените
предпоставки, обуславящи правилното възприемане и коректно пресъздаване на
обстоятелствата, неизбежно рефлектират върху пълноценното и точно съдържание на
гласните доказателствени източници. В процесния случай свидетелите са разпитвани както в
досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса, като след надлежна съпоставка
на заявеното от тях, съдът кредитира онази част от волеизявленията им, която
намира доказателствена опора в останалата доказателствена съвкупност по делото.
От значение
за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетелите Л. Б.
и Ж. В.. Съдът намира показанията им за логически
последователни, достатъчно подробни и описателни относно мястото на удара,
състоянието на пострадалия Р. П. непосредствено след сблъсъка с лекия автомобил
на подсъдимата, сигнализирането на тел.112. Свидетелите са имали възможност
пряко да възприемат подсъдимата и нейните спътнички, както и поведението им
веднага след осъществяване на процесното посегателство,
а именно – напускането на местопроизшествието. Свидетелят В. подробно описва всички
факти, които непосредствено е възприел през инкриминирания ден, касаещи
присъствието на подсъдимата Ч., предприетите от последната маневри по отдалечаване
от мястото на местопроизшествието, последвалото преследване на автомобила на
подсъдимата Ч. с цел да я накара да се върне на мястото на удара поради
наличието на пострадал човек, както и относно разменените реплики между него и
подсъдимата. Съдът не намира основания да се съмнява в безпристрастността и
обективността на свидетелите В. и Б., доколкото и двамата са незаинтересовани
от изхода на делото лица, нямат каквито и да е било отношения с някоя от
страните по делото, с оглед на което съдът кредитира показанията им в цялост. Описаният от св. Б. механизъм на деянието, включващ бутането на пешеходеца П.
от лекия автомобил, управляван от подсъдимата и последващото
потегляне на автомобила с нормална скорост,
съдът намира за достоверен и кореспондиращ си с обективните находки по
делото. Показанията му освен житейски логични, се намират и в корелация с
останалата доказателствена съвкупност. Субективното
усещане на св. Б., че подсъдимата първоначално дори не е разбрала, че е
блъснала човек, тъй като е потеглила нормално и не е бързала, не е равнозначно
на безспорно доказан факт, а следва да бъде съпоставено с останалата доказателствена маса. За да се довери на информацията,
съдържаща се в показанията на св. В., съдебният състав констатира, че е налице
последователност в изложеното от свидетеля по време на разпитите му в хода на
наказателното производство относно основния предмет на доказване, в които
пресъздава хронологията на случилото се на инкриминираната дата, в рамките на
която очертава както собственото си поведение и отправени реплики, така и тези
на подсъдимата непосредствено след бягството от местопроизшествието – вкл.
стресираното й емоционално състояние.
Същевременно казаното от него в различните фази на процеса е правдиво и
се намира в унисон с останалата доказателствена
съвкупност – с показанията на св. И. и св. Ч., както и обясненията на подс. Ч. (относно преследването от страна на св. В. на
колата, управлявана от подсъдимата, и относно факта, че св. В. е уведомил
подсъдимата за причиненото ПТП, вкл. наличието на пострадал човек), с
показанията на св. Б. (относно установяването на водача на лекия автомобил,
причинил ПТП –то и последвалото му преследване с цел известяване за случилото
се и връщането му на мястото на ПТП-то), със заключението от изготвената
психологична експертиза (относно емоционалното състояние на подсъдимата). В съдържателен план
показанията на св. В. носят значима по делото доказателствена
информация, доколкото от тях се установява по категоричен начин, че веднага
след възприемането на лежащия на земята пешеходец, св. В. е потеглил след
управлявания от подс. Ч. автомобил и след подадени
звукови и светлинни сигнализации, е успял да настигне подсъдимата и да я
извести за случилото се, вкл. за наличието на блъснат от нея човек. В тази си
част показанията му се подкрепят и от показанията на свидетелите И. и Ч., както
и от обясненията на самата подсъдима – „Ти уби човек, спри колата, знаеш ли
какво правиш, избяга от ПТП-то.“. В този ред на мисли възраженията на защитата,
че подс. Ч. не е имала умисъл за бягство от
местопроизшествието, тъй като не е знаела за това, че е станала участник в ПТП
с пострадало лице, се явява неоснователно. Защитата не държи сметка на редица
обстоятелства, които в своята съвкупност са били ясни индикации за наличието на
пострадало лице в следствие на причинено ПТП. На първо място при маневрирането на автомобила и предприемането
маневра на заден ход подс. Ч., както й спътничките й
са възприели удар в нещо. На следващо място веднага след възприемането на
въпросния удар и трите намиращи се в автомобила жени са възприели и реакциите на намиращите се в близост хора (макар че
нито свидетелките И. и Ч., нито подсъдимата могат да посочат в какво точно се е
изразявало ругаенето и обиждането от страна на „тълпата“). Не без значение са
показанията на св. И., от които се установява, че „тези хора почнаха да ругаят,
да обиждат нещо, да спрем.“ – въпреки намесата на непознати хора и призива им
автомобилът на подсъдимата да спре, същият е потеглил. Следваща индиция, годна да накара подсъдимата да осъзнае естеството на случилото се, е
намесата на свидетеля В., който е „преследвал“ автомобила на подсъдимата, като
вкл. е подавал звукови и светлинни сигнали, както и е разговарял с нея, изрично
казвайки й да спре автомобила и да се върне, защото е блъснала човек. Така
изброените факти и обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност и динамика, са
достатъчно стабилна доказателствена основа, въз
основа на която да се заключи, че подс. Ч. дори
първоначално да не е осъзнала естеството на случилото се поради внезапно
появилото се чувство на страх и обърканост, то в един доста ранен етап,
непосредствено след удара, е била наясно както с причиненото ПТП, така и с
блъснатия от нея човек, но въпреки това не се е върнала на местопроизшествието,
а се е насочила към дома си. Съгласно заключението от изготвената
психологическа експертиза на подсъдимата след първоначалното състояние на
изпитан шок и уплаха подс. Ч. е възстановила контрола
над поведението си и е действала подредено и целенасочено. Демонстрираният от
подсъдимата стрес се явява нормална психологична реакция, обусловена от
психологическа защитна реакция на отричане на случилото се, което обаче не
нарушава възможностите за волево поведение и контрол над реакциите й. В съдебно
заседание вещото лице Х. е пояснило, че не може да твърди, „че е имало толкова силен стрес, че
да е довел до тотално объркване и до спиране на контрола на собствените си
действия и постъпките, като контролът действително може да е намалял, но не и
да е изчезнал напълно. Дори съдът да приеме, че първоначално (непосредствено
след удара и възприемането на последния от подсъдимата и свидетелките И. и Ч.)
подсъдимата не е разбрала, че е блъснала човек, то със сигурност си е дала
сметка за естеството на случилото се веднага след настигането на автомобила й
от този на св. В., който я е осведомил, но въпреки това тя не се е завърнала на
местопроизшествието, а се е прибрала вкъщи.
На следващо място настоящият съдебен състав ще анализира
показанията на свидетелите И. и Ч., като внимателно ще провери и съпостави
достоверността на изнесената от тях
информация поради близките им взаимоотношения с подсъдимата (св. И. е
приятелка, а св. Ч. – роднина на подсъдимата). От показанията на свидетелките
се установява локацията на инкриминираното деяние, предприетите от подсъдимата
маневри по управление на автомобила,
последвалият удар, състоянието на шок у подсъдимата и нейните спътнички,
както и разменените между подс. Ч. и св. В. думи,
вкл. обстоятелството, че подсъдимата е блъснала човек. В съдържателен план
показанията им носят информация и за емоционалното състояние на подсъдимата по
време и непосредствено след причиняването на ПТП-то, вкл. причинения стрес и обърканост. По отношение на показанията на двете свидетелки касателно предприетите действия от страна на подсъдимата
преди потеглянето на автомобила съдебният състав счита същите за колебливи и
некореспондиращи с останалия доказателствен материал,
поради което не ги кредитира. Не без значение е и съпоставката на депозираните
показания на св. И. в досъдебната и съдебна фаза на процеса. В проведения в
досъдебното производство разпит св. И. е посочила по отношение на подс. Ч., че „когато връщаше назад, гледаше във вътрешното
огледало.“, а впоследствие в хода на съдебното следствие (малко над година след
инкриминираното деяние) свидетелката И. е изразила субективна увереност, че „Т.
запали колата, огледа се в огледалата, даже си сложи ръката на седалката, на
която аз седях…“. Така съпоставката на изявления, направени от св. И. в
различни процесуални етапи от разглеждане на делото, показва надграждане на
първоначалните възприятия с нови такива, които са значително по-детайлни от
първоначално депозираните. Ето защо съдът прие за установено, че липсва
достатъчна надеждност и достоверност на субективните възприятия на посочената
свидетелка относно предприетите действия от страна на подсъдимата преди маневрата движение
назад, а именно – че подс. Ч. се е огледала както в
страничните огледала и в това за задно виждане, така и е извъртяла тялото си
назад и е проверила за наличието на опасност, поглеждайки през задния прозорец
на автомобила. В конкретния случай обясненията на подсъдимата и
свидетелските показания на И. и Ч. в частта им касателно
извършени действия по осигуряване на безопасност непосредствено преди и по време на
маневрата движение на заден ход остават неподкрепени от доказателствения
материал по делото, същите се явяват изолирани, като на преден план съществено
проличава обстоятелството, че лицата преднамерено целят да смекчат
процесуалното положение на подсъдимата Ч..
При анализа на обясненията на
подсъдимата Ч. съдебният състав отчете двойствената им правна природа –
като средство за защита и доказателствено средство,
необвързано със задължение за установяване на обективната истина, като ги
подложи на анализ и обсъждане на плоскостта на собственото им логическо
съдържание и на отношението им към останалите доказателства. Съгласно правилата
за доказателствената тежест, за да бъдат приети за
достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в
други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени
доказателства. В настоящия случай съдът констатира, че обясненията на
подсъдимата в по-голямата си част намират доказателствена
опора в други доказателсветни източници, с оглед на
което следва да бъдат кредитирани - дата
и място на инкриминираното деяние, присъствие на свидетелите И. и Ч.,
възприемането на удар в нещо („чух „туп““), скоростта
на управление на автомобила (10 км/ч), намесата на близко намиращите се хора („Спри
колата, какво правиш?“), преследването й от свидетеля В. и изречените от
последния думи, изпитаното чувство на страх, прибирането й вкъщи, оказаното от
нея съдействие на полицейските органи. Тук е мястото да се посочи, че
самата подсъдима не отрича да е възприела някакъв удар при управлението на
заден ход на автомобила, но същевременно твърди, че към този момент все още не
е била разбрала, че е блъснала човек,
тъй като се е намирала под силен стрес и не е знаела как да реагира на
създалата се ситуация, като си е дала сметка за случилото се в един по-късен
момент „когато стигнах средата на бул. „Сливница“, когато може би знаех, че съм
ударила човек.“. Съдът цени обясненията на подсъдимата им в частта, че преди
извършване на маневрата на заден ход е погледнала както във вътрешното
огледало, така и в страничните огледала, вкл. се е извърнала назад и е
проверила безопасността на маневратата, поглеждайки и
през стъклото назад като средство за защита. Това е така, тъй като този доказателствен източник стои вътрешно неустойчиво и
изолирано в описания общ ход на събитията. Обясненията на подсъдимата сами по
себе си не отговарят на обективните находки по делото, намерили отражение в
изпълнената по делото подробна КМАТЕ, видно от която подс.
Ч. е могла да предотварти произшествието, ако преди
да предприеме желаната маневра назад се бе убедила в безопасното й извършване,
а по време на движението си назад бе следила и адекватно реагирала на пътната
обстановка зад автомобила. Действително експертното заключение посочва
наличието на „мъртва точка“, като подсъдимата като водач на МПС не е разполагала
с обективна възможност за наблюдение и възприемане на намиращия се зад
автомобила й пешеходец в огледалата за задно виждане, но ако беше погледала
през стъклата на автомобила, щеше да разполага с такава възможност. С оглед
така защитеното експертно становище и депозирани свидетелски показания
настоящият съдебен състав приема за установено, че подсъдимата като водач на
МПС преди предприемане на процесната маневра е
погледнала в огледалата за обратно виждане, но не и през прозорците на
автомобила, което и поведение е станало причина за настъпването на ПТП-то
поради неосигуряване на необходимата безопасност.
Съдът прие за съществен коректив при преценка на достоверността на всички
ангажирани по делото гласни доказателствени средства
заключенията на приетите експертизи, сред които от изключителна важност е това
на комплексната медико – автотехническа експертиза. От нея се установява, че действително в
момента на удара подс. Ч. като водач на МПС не е разполагага при движението си назад с възможността да
възприеме пешеходеца в огледалата за обратно виждане, но директно през стъклата
на автомобила е разполага с такава възможност. Тоест – при извъртане на тялото
и поглед не през огледалата поради наличието на „мъртва зона на видимост“ подс. Ч. е могла да възприеме намиращия се зад автомобила й
пешеходец и да предотврати удара с него.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че по делото е събрана в нужния обем доказателствена съвкупност, която с нужната категоричност и
безспорност установява механизма и авторството на деянието в лицето на подс. Ч., настъпилия летален изход за пострадалия
пешеходец, както и бягството от местопроизшествие.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема заключенията на
изготвените по делото експертизи (автотехническа, съдебно – медицинска експертиза на труп, компексна медико-автотехническа,
съдебно-медицинска експертиза относно
действието на приеманите от пострадалия П. медикаменти, съдебно – психологична и психиатрична експертиза на подс. Ч.,
2 съдебно- биологични експертизи, съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства) като обективни, пълни и добросъвестно депозирани, изготвени от
компетентни лица, които в съдебно заседание са дали подробни и изчерпателни
отговори на поставените им въпроси и са пояснили изготвените експертни
заключения.
Всичките гореизложени доказателства са свързани с основния факт, като
преценени поотделно и в своята съвкупност водят до единствено възможния извод
за извършване на инкриминирането деяние от страна на подс.
Ч., който краен извод не поражда никакви съмнения, нито се опровергава от някое
от доказателствата по делото. Поради това, анализираните свидетелски показания
и експертни заключения, представляват достатъчно стабилна доказателствена
опора, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите и виновността
на подсъдимата, вкл. ясното съзнание, че бяга от местопроизшествие.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Събраните на двете фази на процеса писмени и гласни доказателства очертават
една константна логична верига от обективни и субективни факти, от които
безспорно и по несъмнен начин се установява както самото деяние, неговия
механизъм, предмет и начин на извършване, така и съпричастността към същото на подс. Ч. с оглед на което закономерен е правният извод, че подс. Ч. е осъществила от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл.343, ал.3,
пр.5, б. „Б“ пр.1 вр. ал.1, б. „В“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От обективна
страна е установено, че подсъдимата Ч. на 24.04.2018г. , около 15:30 часа, в
гр. София на ул. Константин Константинов“, в района на бл.007, е управлявала
лек автомобил "Фолксваген Поло“, с рег. номер *******. Установено е също,
че в района на местопроизшествието тя е предприел маневра „движение назад“,
като е реализирала пътно-транспортно произшествие с намиращия се зад автомобила
пешеходец – Р. П. и причинила смъртта му, като след настъпването на ПТП-то е избягала
от местопроизшествието.
Въпреки че при
предприемане на посочената по-горе маневра, подсъдимата като водач на МПС и
съгласно разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.40, ал.2 от ЗДвП е била длъжна да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност
или затруднение за останалите участници в движението, а по време на самото
движение е била длъжна непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,
като в случай на невъзможност – да осигури лице, което да й сигнализира за
опасности, то тя не го е направила, което й поведение е в пряка причинно
следствена връзка с настъпилия резултат - смъртта на пешеходеца П.. Пряката
причинно следствена връзка между нарушението от страна на подсъдимата на
правилата за движение по пътищата, установени в чл.40, ал.1 и чл.40, ал.2 от ЗДвП и съставомерния резултат категорично се извежда
от заключенията на комплексната медико-автотехническа
експертиза и съдебно-медицинската експертиза на труп. Според заключението на КМАТЕ водачката на
лекия автомобил – подс. Ч. действително не е
разполагала през целия път на движението си назад с обективната възможност да
възприеме в огледалата за обратно виждане намиращия се зад автомобила пешеходец
(той е попадал в т.н „мъртва зона на видимост“), но директно през стъклата на
автомобила е имала такава възможност. Изрично е посочено, че подс. Ч. е могла да предотврати произшествието, ако преди
да предприеме маневрата „движение на заден ход“ се бе убедила в безопасното й извършване,
а по време на движението си назад бе следила и адекватно реагирала на пътната
обстановка зад автомобила. Допуснатите от подсъдимата нарушения на чл.40, ал.1
и чл.40, ал.2 от ЗДвП са във връзка с причинно следствения процес, довел до
тежките увреждания на пострадалия П., обусловили и фаталния му край.
Възражението,
че не е налице нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП е неоснователно. Съгласно
посочената разпоредба подсъдимата като водач на моторно превозно средство е била
длъжен преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за намиращите се
зад него участници в движението. Правилата за движение не конкретизират как
точно водачът на моторното превозно средство ще се убеди в безопасността на
движението си, но го задължават преди извършване на маневра да предприеме
всички необходими мерки за безопасност.
Движението трябва да се извърши при наличност на свободен път и водачът
е този, който трябва да знае, че когато превозното средство преминава от
състояние на покой в движение няма да бъдат ударени или повлечени други
участници в движението, които по една или друга причина са се намирали отпред/
отзад или встрани на превозното средство при движение напред или отзад при
движение на заден ход. Съдебната практика е константна и безпротиворечива
по въпроса, че "мъртвите зони" около автомобила не представляват
основание за отпадане на отговорността. В този смисъл са Р № 298/87 г. по НД №
263/87 г. на ІІІ н.о. на ВС, Р № 433/08 г. по НД № 478/08 г. на ІІІ н.о. на
ВКС, Р № 68/11 г. по НД № 822/10 г. на ІІІ н.о. на ВКС, Р № 388/16 г. по НД №
1258/15 г. на ІІІ н.о. на ВКС и др. В поясненията си в съдебна зала, вещите
лица, изготвили КМАТЕ, са посочили, че действително е налице т.нар. „невидима
зона“, като мястото на удара се явява точно на границата между зоната за
видимост и невидимата зона на вътрешното огледало и извън зоната на видимост на
дясно странично огледало, но водачът (подс. Ч.) е
могла да измести тялото си така, че да вижда цялата зона.
От субективна
страна деянието е осъществено от подс. Ч. по
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, а именно – небрежност.
Подсъдимата Ч. обективно е причинила съставомерния
резултат, без да е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици (че ще причини ПТП, в резултат на което ще загине пострадалият П.).
Същата обаче е била длъжна с оглед на конкретната пътна обстановка - слънчево
време, добра видимост, суха настилка -
изобщо липсата на пречки подсъдимата да управлява лекия си автомобил по
безопасен и за останалите участници в движението начин, да реагира своевременно
на възникнала опасност от удар и да я предотврати.
Налице е и квалифициращия признак
„бягство от местопроизшествието“. Несъмнено е, че подсъдимата след удара с
намиращия се зад автомобила й пострадал е напуснала местопроизшествието.
Напускането на местопроизшествието, независимо от мотивите на дееца за това си
действие, представлява бягство по смисъла на закона. Неоснователно е възражението на защитника, че с
напускането на местопроизшествието подсъдимата Ч. не е целяла да се укрие или да заличи следите
от деянието, тъй като не е имала съзнание за това, че в транспортното
произшествие е участвало и друго лице, което е пострадало. Известно е, че
съгласно ПП ВС № 1/83 г. квалифициращия признак „избягал от
местопроизшествието“ е налице, когато деецът е напуснал местопроизшествието с
цел да се укрие, макар и временно, да заличи участието си в транспортното
произшествие или да укрие някои доказателства за установяване на фактическата
обстановка. По делото е установено по несъмнен начин обстоятелството, което не
се оспорва и от защитата, че подс. Ч. не е останала
на местопроизшествието. Що се отнася до знанието на подсъдимата, че е
реализирала транспортно произшествие с друг участник, който е пострадал, фактът
на знанието й се извежда от поредица от индиции, на
които подсъдимата като водач на МПС е следвало да обърне внимание и които в
своята съвкупност несъмнено водят до извода, че има пострадало лице: 1. Веднага
след предприемане маневрата движение на заден ход, подс.
Ч. е възприела някакъв удар. 2. В непосредствена близост са се намирали хора,
които на свой ред с поведението си също са подсказали на подсъдимата, че се е
случило нещо; 3. След инцидента св. В. е тръгнал след подсъдимата и два пъти е
успял да разговаря с нея, макар и за кратко, като ясно й е посочил, че е
блъснала човек и й е казал да се върне. Дори първоначално подсъдимата да не е
била наясно, че е станала причина за ПТП с пострадало лице, то в хода на
управление на лекия си автомобил и застигането й от св. В., то със сигурност
подсъдимата е разбрала последиците от собственото си поведение, вкл. наличието
на пострадал човек, но въпреки това не се е върнала на местопроизшествието, а е
продължила към дома си. Затова, независимо от конкретната субективна причина (в
случая – наличие на стресова ситуация), поради която подсъдимата не е останала
на местопроизшествието, щом е съзнавала че от него има пострадал и щом не е
имала извинителна причина да го напусне, фактът на отклоняването й от
местопроизшествието представлява „бягство от местопроизшествието“ смисъла на
закона и даденото в ПП ВС № 1/83 разрешение.
Настъпил е реално и увреждащият резултат
- смъртта на Р. П. като е обективна причинно-следствената връзка между деянието
и причинената смърт на пострадалия: престъпният резултат е настъпил вследствие
неспазването на правилото за движение по пътищата по чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП от страна
на подс. Ч.. Описаните в СМЕ на труп множество травмaтични
увреждания са прижизнени и по своята морфология
отговарят да са получени под действието на удари с или върху твърди тъпи
предмети, респективно при ПТП, като между така констатираните увреждания е
налице пряка причинно-следствена връзка и леталния изход за пешеходеца П..
Вещото лице, изготвило експертизата е категорично, че смъртта на пострадалия е
настъпила с картината на прогресираща сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност в резултат на тежката комбинирана (черепно-мозъчна и коремна)
травма, довели до силно изразен оток на главния и малкия мозък и хеморагичен шок. В открито съдебно заседание, в поясненията
си към депозираното експерно заключение, вещото лице П.
е уточнила, че хеморагиният шок при пациента се е
демонстрирал преди настъпването на леталния изход, като сам по себе си
представлява силно намаление/спадане на кръвното налягане. Изрично е посочила,
че по време на аутопсията са наблюдавани
редица изливи на кръв в различни части на тялото на
пострадалия, като е налице силен спад на кръвното налягане на фона на развиващ
се оток на мозъка. Касателно посоченото от защитата
недоумение за излив на около 800 мл.кръв в коремната
кухина на пациента вещото лице обстойно е посочило, че въпросното количество се
е набирало постепенно „от малки съдове в коремната кухина“, което е обусловило
и хеморагичния шок. За да приеме за безспорно
доказана причинно-следствената връзка между удара с МПС и причинените
увреждания, обусловили и леталния изход за пешеходеца П., съдът кредитира и
заключението от изготвената СМЕ от
07.01.2020г., от която се установява, че приложените спрямо пациента П.
медикаменти не са довели до повишаване ефекта на медикамента Еликвис. Вещото лице И. е посочила, че основание за този й
извод са морфологичните мекотъканни промени. На
следващо място е пояснила, че използваните медикаменти имат само хипотетичен синергичен
антиколугантен ефект, като не са прилагани
продължителен период от време и не може да се очаква да имат клинично значимо
взаимодействие с медикамента Еликвис. Вещото лице е
посочило като водеща роля за установените кръвоизливи разкъсването на
кръвоносните съдове от получената травма, а не приема на антикоагуланти.
Повишеното артериално налягане при тежки черепно-мозъчни травми е трудно контролируемо и само по себе си може да доведе до увеличаване на вътречерепните
кръвоизливи и увеличаване излива на кръв в коремната кухина от травматично
разкъсаните кръвоносни съдове поради периферна вазоконтрикция
и повишаване на кръвооросяването към мозъка, белите
дробове, сърцето и бъбреците. С оглед така изложените съображения съдът намира
възражението на защитата за липса на ясен и категоричен отговор каква е
причината за получения кръвоизлив при починалия П., довел до хеморагичен шок.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимата Ч. престъпление, видно от предвиденото в чл.343, ал.3, пр.5, б. „Б“
пр.1 вр. ал.1, б. „В“, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от три до
петнадесет години и съдът, при
определяне на наказанието, е обвързан с тези рамки.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимата, като смекчаващи
обстоятелства съдът възприе за такива
чистото съдебно минало, младата възраст, добрите характеристични данни
(изводими от препоръката от работодателя на подсъдимата), както и проявеното
разкаяние за стореното. С оглед цялостната оценка на индивидуализиращите
обстоятелства наложеното на подсъдимата Ч.
наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде определено при
съблюдаване правилата на чл.54 от НК, като размер от 3 (три) години е
достатъчен, за да изпълни целите на наказанието, заложени в чл.36 от НК. Съдът
счита, че за постигане целите на наказанието не се налага подсъдимата да бъде изолирана от обществото в пенитенциарно заведение, напротив – налице са
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и изпълнението на така определеното
наказание „лишаване от свобода“ от 3 (три) години следва да бъде отложено за срок от 4 (четири) години. Така
определеният отлагателен срок е от естеството си да окаже необходимото
поправително и превъзпитателно, а най-вече -
възпиращо въздействие върху поведението на подс.Ч.,
като по този начин целите, визирани в чл.36 от НК, ще бъдат реално постигнати и
лицето ще се въздържа от противоправни прояви.
Настоящият състав не намира основания да приложи разпоредбата на чл.55 от НК поради отсъствието на многобройни или изключителни по своя характер
смекчаващи обстоятелства спрямо подс. Ч.. Определяща е
важността на тези обстоятелства, с оглед на която и най-лекото, предвидено в
закона наказание би било несъразмерно тежко. Касае се за две кумулативно дадени
предпоставки, едновременното наличие на които е необходимо, за да се слезе под
минимума на предвиденото за съответното престъпление наказание или да се
премине към друг, по-лек вид наказателна санкция.
На основание чл.343г
от НК настоящият съдебен състав прецени като
несъвместими с характера на извършеното престъпление възможността за управление
на МПС от подс. Ч., поради което я лиши от право да
управлява МПС за срок от 4 (четири) години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На следващо място с оглед естеството на инкриминираното деяние и
неопитността на подсъдимата като водач на МПС, както и разпоредбата на чл.67,
ал.3 от НК съдът намира за необходимо да
постанови една от пробационните мерки,
визирани в чл.42а, ал.2, т.4 от НК – включване на подсъдимата Ч. в програма за
обществено въздействие „Формиране на умения за безопасно шофиране“.
Именно така определеното комплексно наказание съдът счете за необходимо и
достатъчно да изпълни както превъзпитателна и поправителна функции , така и да
служи като предупреждение и да има превантивен ефект върху останалите членове
на обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата Ч.
беше осъдена да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски.
Мотивиран от горните съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: