Р Е Ш
Е Н И
Е №277
гр.Кюстендил, 01.11.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, пети
състав, в открито заседание на двадесет
и шести септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
мл.с. КАЛИН ВАСИЛЕВ
при секретаря: Мая Стойнева,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№236/2019г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивната жалба на И.И.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
понастоящем пребиваващ в Затвора в гр.Бобов дол, против решение
№78/01.02.2019г., постановено по гр.д.№418/2018г. по описа на Кюстендилския
районен съд.
С
обжалваното решение РС-Кюстендил е отхвърлил предявения от И.И.М., с ЕГН **********,
с адрес ***, понастоящем в **** против Прокуратурата на Република България,
гр.София, бул.„***” №**, иск с правно основание чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ за
осъждане на ответника да му заплати сума в размер на *-**лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от „евентуална възможност да се изтърпи наказание над
определения срок“, както и е осъдил И.И.М. да заплати на Прокуратурата на
Република България деловодни разноски в размер на ***лева.
Във
въззивната жалба се прави оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че претенцията на М. е свързана с това, че „надлежава“ определеното му
от съда наказание, каквото твърдение той не е излагал нито в исковата молба,
нито в съдебното заседание. Пояснява, че претенцията му се основава единствено
на факта, че е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на
обстоятелството, че ответникът в срок, по-дълъг от една година не му е признал
предварителното задържане. Наред с това във въззивната жалба се оспорва
правилността на извода на КнРС за недоказаност наличието на претърпени
неимуществени вреди, описани в исковата молба, тъй като такива се доказвали от
амбулаторен лист на д-р И. /***/ с №1847/17.08.2017г., представен в съдебно
заседание. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – Прокуратурата на РБ, чрез пълномощника ю.к.П. А., е подал отговор
на същата. В отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба и за липса на пороци на атакувания съдебен акт, който като правилен и
законосъобразен се претендира да бъде потвърден. Твърденията в жалбата се
окачествяват като недоказани. Сочи се, че според чл.417 от НПК, когато чл.59 от НК не бъде приложен от съда, същият се прилага от прокурора с постановление,
без да се съдържа указание за срока за произнасяне. Твърди се, че до момента
във ВОП не е постъпвала молба от М. по чл.417 от НПК за приспадане на времето
на задържане под стража и постановения домашен арест, нито осъденият е надлежал
наложеното му наказание, като наред с това наблюдаващият прокурор се е
произнесъл за приспадането. Претендира се присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОС-Кюстендил,
след като се запозна с материалите по делото и горепосочените въззивна
жалба и отговор, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като
подадена в срок (според писмо с изх.№2187/14.06.2019г. на Началника на Затвора
в гр.Бобов дол, жалбата следва да се счита изпратена по пощенски път на
05.03.2019г., при изтичащ срок за обжалване на 07.03.2019г.), от страна, която
има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
Районен
съд-Кюстендил е бил сезиран с предявен от И.И.М. срещу Прокуратурата на РБ иск
за присъждане на обезщетение за претърпени от М. неимуществени вреди,
изразяващи се в психическо и душевно страдание, напрегнатост, чувство на
обреченост, малоценност и незащитеност, страх, че никога няма да излезе от
затвора, настъпили в резултат на бездействие на Прокуратурата, която не е
приспаднала, съгласно чл.417 от НПК във вр. с чл.59 от НК от наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ времето, през което същият е бил задържан с
мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.
Поради
повдигнат спор за подсъдност между Административен съд-Кюстендил и Районен
съд-Кюстендил, смесен състав на ВКС и ВАС се е произнесъл с определение с
№57/18.05.2018г. по гр.д.№46/2018г. по описа на ВКС, в което е приел, че
компетентен да се произнесе по предявения от И.М. иск е районният съд, като е
обосновал разбиране, че претендирайки обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бездействието на
Прокуратурата, която не е приспаднала времето на задържане на ищеца с мярка за
неотклонение, на практика ищецът търси обезщетение за вреди от евентуалната
възможност да изтърпи наказание над определения срок – хипотеза, регламентирана
от правната норма на чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ.
Ищецът
е сочил, че търпи наложено му с влязла в сила на 01.08.2016г. присъда наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 11 години при първоначален „строг“ режим,
считано от 08.08.2016г., както и, че в хода на наказателното производство са му
били взети мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“,
както следва: „задържане под стража“ – за времето от 05.05.2012г. до
25.04.2013г.; „домашен арест“ – за времето от 25.04.2013г. до 24.05.2013г. и
„задържане под стража“ – за времето от 21.07.2015г. до 30.07.2015г. М. е
твърдял, че след влизане в сила на присъдата и след започване на нейното
изпълнение, Прокуратурата не е постановила приспадане от наложеното наказание
„лишаване от свобода“ на времето от 1 година и 14 дни, през което същият е бил
задържан с мерки за неотклонение, което именно бездействие същият е посочил
като причина за търпените вреди.
РС-Кюстендил
е приел от фактическа страна, че с влязла в сила присъда на 01.08.2016г. с
решение на ВКС по КНД №39/2016г., на ищеца действително е било наложено
наказание 11 години „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим, с
начало на изтърпяване на наказанието 07.08.2016г., като е намерил, че от приета
като доказателство по делото справка за правното положение на лишения от
свобода И.И.М. е видно, че към 29.01.2018г. е изтърпял общо 01 година, 10
месеца и 28 дни, с остатък за изтърпяване 09 години, 01 месец и 02 дни. Съдът е
съобразил, че с постановление на прокурор при Военно-окръжна прокуратура от
31.01.2018г., т.е. след датата на подаване на исковата молба, на основание
чл.417 от НПК във вр. с чл.59 ал.1 от НК, при изпълнение на наказанието на М. е
приспаднато времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение „задържане
под стража“ и с мярка за неотклонение „домашен арест“ – общо в размер на 367
дни.
При
така установените факти, първостепенният съд е намерил предявения иск за
неоснователен и го е отхвърлил, с основания довод, че по делото не са били
събрани никакви доказателства относно реално претърпени от страна на ищеца
неимуществени вреди от вида на описаните в исковата молба: психическо и душевно
страдание, напрегнатост, чувство за обреченост, страх, че никога няма да излезе
от затвора, уронване на човешкото достойнство, чувство за страх, незащитеност и
малоценност. Съдът е посочил, че неяснотата относно срока, в който лишеният от
свобода ще търпи ограничения в свободното си придвижване в затвор може да
породи нормална човешка презумпция за претърпени неимуществени вреди от вида на
описаните, но в конкретния случай ищецът е бил осъден на 11 години лишаване от
свобода, към момента на подаване на исковата молба е бил изтърпял приблизително
1 година и 11 месеца и след приспадане на предварителното му задържане са
останали за изтърпяване около 8 години, което категорично изключвало извод за вреди
от евентуална възможност за надлежаване на наложеното наказание.
Съобразявайки
гореизложеното, ОС-Кюстендил намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваната
част, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е
валидно и допустимо. Изтъкнатите във въззивната жалба доводи, че съдът е
разгледал претенция за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени в
резултат на „надлежаване“ на наложеното наказание, каквито твърдения ищецът не
бил въвеждал, представляват на практика и оплакване за недопустимост на
обжалваното решение, в контекста на въпроса дали съдът не се е произнесъл по
непредявен иск. Според настоящата инстанция, РС-Кюстендил е разгледал именно
предявения от И.М. иск, с който се търси обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на бездействие на Прокуратурата на РБ да приспадне от
наложеното наказание времето, през което осъденият е бил задържан с мярка за
неотклонение. Формулировката в диспозитива на решението отразява задължителното
за първоинстанционния съд разрешение, дадено от смесения състав на ВКС и ВАС,
обосноваващо наличието на правно основание за разглеждане на иска от
гражданския съд, съобразно нормата на чл.2 ал.3 във вр. с чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ, като на практика липсата на произнасяне по смисъла на чл.417 от НПК във
вр. с чл.59 от НК би могла да доведе именно до опасност от изтърпяване на
наказание над определения срок, т.нар. „надлежаване“. Посоченото очертава
извода на въззивния съд, че КнРС е разгледал и се е произнесъл по предявения от
И.М. иск.
2. Относно правилността
на решението:
Според
съда, решението е правилно и следва да се потвърди, поради следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при
изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер. В тази
хипотеза попада и настоящият случай, поради твърдението на ищеца, че поради
бездействие на прокуратурата на РБ, която не е приспаднала, съгласно чл.417 от НПК във вр. с чл.59 от НК от наложеното му наказание „лишаване от свобода“
времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ и „домашен арест“. същият е
претърпял неимуществени вреди – подробно посочени в исковата молба.
За
да бъде уважен предявеният иск, следва при условията на главно, пълно и пряко
доказване от ищцовата страна, в производството по безспорен начин да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) ищецът да е бил
осъден на наказание „лишаване от свобода“; 2) по отношение на ищеца да са били
взети в хода на наказателното преследване по конкретното дело мерки за
неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ за съответните, посочени
от М. периоди; 3) ищецът да е претърпял вреди – неимуществени (предвид
конкретно твърдените) и 4) да е налице причинна връзка между противоправното
бездействие на Прокуратурата на РБ и претърпените вреди – последните да са
пряка и непосредствена последица на първото. Отговорността на държавата при
наличието на горните предпоставки е обективна, а липсата или наличието на вина
у конкретно длъжностно лице, е ирелевантна. Ответникът, ако твърди, че
задължението по чл.417 от НПК във вр. с чл.59 ал.1 от НК да приспадне от срока
на наказанието „лишаване от свобода“ времето на задържането е било изпълнено,
следва да докаже това.
В
конкретния случай, са доказани няколко правно-значими факта – И.М. е осъден и
считано от 07.08.2016г. търпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11
години.
Присъдата,
по която търпи наложеното му наказание, е влязла в сила на 01.08.2016г., като
съдът не е приложил нормата на чл.59 ал.1 от НПК.
В
хода на наказателното производство – досъдебно и съдебно – И.М. е бил задържан
с мерки за неотклонение „задържане под стража“ – общо 354 дни, и „домашен арест“
– общо 26 дни.
Компетентната
Военно-окръжна прокуратура – гр.София се е произнесла с постановление по реда
на чл.417 от НПК, на датата 31.01.2018г., след подаване на исковата молба в
съда, с което е приспаднала от наложеното на М. наказание времето на задържане,
равняващо се на 367 дни.
От
момента, в който М. е започнал да търпи наказанието, до произнасянето на
Прокуратурата е изминал период от около 1 година и 5 месеца.
Въззивният
съд напълно споделя правния извод на КнРС за недоказаност настъпването на вреди
от естеството на поддържаните от М. и то в резултат именно на посоченото
забавяне. Два от кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав
липсват. М. не е ангажирал никакви доказателства, на база на които да може да
се заключи, че през времето на бездействието на Прокуратурата, същият е
изпитвал психическо и душевно страдание, напрегнатост, чувство на обреченост,
малоценност и незащитеност, страх, че никога няма да излезе от затвора. Такива
вреди дори не могат и да се допуснат по линия на общата житейска логика, тъй
като срокът на наложеното наказание е достатъчно дълъг – 11 години – за да може
да се предположи, че в даден момент в рамките на този срок, времето на
задържане ще бъде приспаднато, още повече, че за произнасянето по реда на
чл.417 от НПК няма определен срок.
Към
въззивната жалба бе приложен в незаверен препис амбулаторен лист с
№001847/17.08.2017г., който не се прие, тъй като не се изпълниха процесуалните
предпоставки за това. Все пак съдът ще отбележи, че дори документът да беше
приет, същият не би довел до формиране на обратен извод, тъй като
констатираните при прегледа напрегнатост и мисли за безнадеждност, не се
установява да са резултат именно от липсата на произнасяне на Прокуратурата с
акт по чл.417 от НПК във вр. с чл.59 ал.1 от НК.
Поради
изложеното, обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
3. Относно разноските:
С
оглед изхода от въззивното обжалване, следва да бъде потвърдено решението на
КнРС и в частта за разноските.
За
въззивното производство, поради неоснователността на жалбата, на ищеца не се
следват разноски. На ответника, представляван от юрисконсулт, се дължат
разноски в размер на *** лева.
Воден
от горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е
Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А изцяло решение №78/01.02.2019г., постановено по
гр.д.№418/2018г. по описа на Кюстендилския районен съд.
О С Ъ Ж Д А И.И.М., с
ЕГН **********, с адрес ***, понастоящем в ***, да заплати на Прокуратурата на
Република България, гр.София, бул.„****” №*** сумата от *** лева (***), представляваща сторени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
датата на получаване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.