№ 84
гр. Видин , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО в публично заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20201320101584 по описа за 2020 година
Делото е образувано по искова молба от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД –
София, чрез юрисконсулт Л. Г. против Н. ИВ. Н. от гр. ******, с която са предявени
установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД, а при условията на евентуалност са предявени осъдителни искове по чл. 79 от ЗЗД,
чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 16.07.2014г. между Банка ДСК ЕАД като кредитор и
ответника като кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление за
сумата от 7 000 лева със срок на издължаване от 120 месеца, считано от неговото усвояване
на 16.08.2014г. по уговорен между страните погасителен план. Посочено е, че страните са
уговорили преференциален променлив лихвен процент към датата на сключване на договора
10.45%, но поради нарушаване условията на договора, кредитополучателят губи правото си
да ползва преференции и поради това лихвения процент е 14.95%. Посочено е също, че ГПР
по кредита е 11.96%.
Поддържа се, че кредитополучателят е преустановил плащането по кредита и считано
от месечна вноска с падеж 01.05.2016г. Кредитът е станал предсрочно изискуем., като
банката е обявила това на длъжника с нотариална покана, връчена на 29.11.2016г. по реда на
чл. 47 от ГПК.
В полза на Банка ДСК е била издадена заповед за незабавно изпълнение на
12.12.2016г. по ч.гр.д. № 2949/2016г. по описа на РС – Видин и изпълнителен лист от
12.12.2016г.
1
Въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2949/2016г. по описа на РС
– Видин, ищецът е образувал срещу ответника изпълнително дело № 1182/2016г. по описа
на ДСИ при РС Видин.
На 13.03.2017г. Банка ДСК ЕАД с договор за покупко- продажба е прехвърлила на
ищцовото дружество всичките си вземания, включително и процесното. Изпратени са
уведомления до длъжниците, в т.ч. до ответника.
Иска се съдът да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество като частен правоприемник на Банка ДСК ЕАД сумата от 6201.42
лева - главница, договорна лихва в размер на 495.77 лева за периода от 01.05.2016г. до
07.12.2016г., наказателна лихва в размер на 20.38 лева за периода от 01.12.2016г. до
07.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 08.12.2016г. до изплащане на вземането, сумата от 120.00 лева – такса
изискуемост.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск против ответника за сумата
от 6 201.42 лева – главница, сумата от 1577.65 лева – възнаградителна лихва за периода от
01.01.2017г. до 01.1.2.2019г. вкл. и сумата от 359.23 лева – наказателна лихва за периода от
12.12.2016г. до 12.12.2019г. вкл.
В едномесечния срок за отговор от ответника чрез назначен особен представител е
постъпил отговор на исковата молба. Исковите претенции са оспорени като неоснователни
поради това, че не са представени доказателства за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем на длъжника.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 2949/2016г. по описа на РС - Видин.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
От представения по делото препис на Договор за кредит за текущо потребление, е
видно, че на 16.07.2014г. „БАНКА ДСК“ ЕАД като кредитор е отпуснало паричен кредит на
ответника като кредитополучател в размер на 7 000.00 лева със срок на издължаване 120
месеца, считано от неговото усвояване. Посочено е в договора, че кредитът се усвоява по
разплащателна сметка на ответника и ще се погасява от разплащателната сметка на
ответника по уговорен погасителен план. Падежната дата на издължаване на месечните
вноски е 01-во число на месеца.
В договора е уговорен преференциален променлив лихвен процент в размер на 10.45
% годишно или 0.03% на ден при изпълнение на Условията по програма на ДСК Престиж
плюс. При нарушаване на условията лихвеният процент е 14.95% или 0.04% на ден.
2
Годишният процент на разходите е 11.96%.
Съгласно приложения погасителен план, дължимата месечна вноска по кредита е
95.81 лева, а последната вноска е в размер на 10.03 лева. Срокът на договора е до
16.07.2024г.
Кредитът е обезпечен със залог върху вземания, като на същата дата е сключен
договор за залог върху вземания по трудово правоотношение на ответника.
Със Заповед № 2419-РЗ от 12.12.2016г. по ч.гр.д. № 2949/2016г. по описа на РС –
Видин съдът е разпоредил длъжникът Н. ИВ. Н. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к.
********* ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА „БАНКА ДСК ” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска” № 19 с ЕИК *********, представлявано от Виолина
Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова, чрез пълномощника юрисконсулт Лилия
Цанкова Лилкова сумата от 6201.42 / шест хиляди двеста и един лев и четиридесет и две ст./
лева - главница, договорна лихва в размер на 495.77 / четиристотин деветдесет и пет лева
седемдесет и седем ст./ лева за периода от 01.05.2016г. до 07.12.2016г., наказателна лихва в
размер на 20.38 / двадесет лева и тридесет и осем ст./ лева за периода от 01.12.2016г. до
07.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 08.12.2016г. до изплащане на вземането, сумата от 120.00 / сто и
двадесет/ лева – такса изискуемост, както и разноски в размер на 136.75 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 469.32 лева, изчислено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Посочено е, че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на банката
към 08.12.2016г. по Договор за кредит за текущо потребление от 16.07.2014г.
На основание чл. 418 от ГПК е постановено незабавно изпълнение на издадената
заповед и е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора на 12.12.2016г., получен на
14.12.2016г.
С разпореждане от 30.10.2019г. съдът е указал на кредитора в едномесечн срок от
съобщението да представи доказателства за предявен иск срещу длъжника. Съобщението е
получено от кредитора на 12.11.2019г.
С молба от 12.12.2019г. настоящият ищец «ОТП Факторинг България»ЕАД е
представил доказателства за предявен иск, като е посочил че е на 13.03.2017г. след издаване
на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е сключен договор за цесия по силата на
който «БАНКА ДСК»ЕАД е прехвърлила вземанията си на «ОТП Факторинг
България»ЕАД. Представен е договора за цесия, както и приемо – предавателен протокол от
28.03.2017г., от който е видно, че процесното вземане е цедирано.
3
Представено е пълномощно, от което е видно, че «ОТП Факторинг България» ЕООД
е било упълномощено от изпълнителните директори на „Банка ДСК“ЕАД да уведоми
всички длъжници по цедираните с договора за цесия вземания. По делото е представено
потвърждение за извършената цесия.
По делото доказателства за уведомяване на ответника за извършената цесия не са
представени, но съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията с връчване на препис от
исковата молба, което е станало на 19.05.2021г.
С нотариална покана изх. № 08-20-01187/09.09.2016г. първоначалният кредитор
«Банка ДСК»ЕАД е уведомил длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради
забава в погасяване на задълженията. Същата е връчена от нотариус Лорета Цветкова с
район на действие РС – Видин на 28.11.2016г. при условията на чл. 47 от ГПК, видно от
направеното отбелязване.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е
посочило, че сумата по договора за кредит за текущо потребление от 16.07.2014г. в размер
на 7 000.00 лева е постъпила по разплащателна сметка на кредитополучателя на 17.07.2014г.
Вещото лице е посочило също, че към 08.12.2016г. – датата на подаване на
заявлението в съда, ответникът е внесъл за погасяване по кредита 2091.40 лева, с които са
погасени главница, договорна лихва, наказателна лихва и такси.
Според заключението, последното плащане от ответника е извършено на 27.05.2016г.
в размер на 100.00 лева, с които са погасени 38.11 лева – главница, 61.23 лева – договорна
лихва и 0.66 лева – наказателна лихва. След тази дата не са правени вноски по кредита.
Вещото лице е посочило също, че към 08.12.2016г. задължението на ответника е
както следва: непогасена главница – 6201.42 лева, непогасена договорна лихва – 495.77 лева,
непогасена наказателна лихва – 20.38 лева, такса изискуемост на кредита – 120.00 лева.
Според заключението, след издаване на заповедта за изпълнение и към момента на
изготвянето му – 08.06.2021г. ответникът не е извършвал други плащания по кредита. Броят
и размерът на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж за
погасяване на кредита към 29.11.2106г. е шест пълни месечни вноски и една частична на
обща стойност 656.85 лева, от които главница 235.41 лева и договорна лихва – 421.44 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД,
чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По силата на договор за цесия от 13.03.2017г. кредитодателят „БАНКА ДСК“ЕАД е
прехвърлил вземанията си срещу ответника – кредитополучател по договор за кредит от
4
16.07.2014г. на ищцовото дружество, като последното се явява частен правоприемник на
кредитора. Това е станало след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист
и поради това, настоящият съдебен състав приема, че няма пречка цесионера да предяви
установителен иск за вземането против длъжника . Същото е точно индивидуализирано в
представеното Приложение към договора за цесия - посочени са трите имена на длъжника,
договорът, от който произтича вземането, както и размерът на вземането.
Като доказателство в посочения смисъл е и уведомителното писмо за извършената
цесия, което изхожда от цедента, действащ чрез пълномощник цесионера, като същото е
приложено към исковата молба и е достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, поради което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3
пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото. В този
смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о.
Следователно вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия,
поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск. В трайната
съдебна практика е прието, че действието по уведомяването на длъжника за извършената
цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е длъжникът да знае
на кого да плати.
Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл.
240 от ЗЗД. Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която
кредиторът е предал на кредитополучателя и по този въпрос няма спор. Заемната сума по
договора е преведена по посочената разплащателна сметка на кредитополучателя.
Уговорено е, че задължението по кредита ще бъде погасено на 120 равни месечни вноски,
всяка по 95.81 лева, платима на 1-во число на месеца. Крайният срок на договора е
16.07.2024г., когато последната дължима вноска е 10.03 лева. Уговорен е преференциален
променлив лихвен процент в размер на 10.45 % годишно или 0.03% на ден при изпълнение
на Условията по програма на ДСК Престиж плюс, а при нарушаване на условията лихвеният
процент е 14.95% или 0.04% на ден. Годишният процент на разходите е 11.96%. Вземането
по договора за кредит е обезпечено със залог върху вземания от трудово правоотношение на
ответника.
В ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“ЕАД,
подписани от ответника, е посочена възможността за предсрочна изискуемост на вземането,
в случай на забава на плащане от кредитополучателя над 90 дни – чл. 19.2.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза, се установява, че към датата на подаване на заявлението в съда –
08.12.2016г. не са били платени седем вноски с настъпил падеж. Налице е закъснение в
5
плащането 220 дни, видно от представеното извлечение от счетоводните книги на банката
по заповедното производство.
Поради забава в плащанията, първоначалният кредитор „Банка ДСК“ЕАД с
нотариална покана изх. № 08-20-01187/09.09.2016г. е уведомил длъжника за просрочието
както и че обявява кредита за предсрочно изискуем. Поканата е връчена на длъжника
28.11.2016г. при условията на чл. 47 от ГПК, видно от направеното отбелязване.
Уведомлението е извършено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда.
Съгласно възприетото в т. 18 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г.
на ВКС, ОСГТК, за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата,
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави
кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за
банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й.
В Решение №180/23.11.2016 по дело №2400/2015 на ВКС, ТК, I т.о. е посочено, че
начинът на удостоверяване на връчването на уведомително писмо на банката, с което
кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставен в зависимост от избрания от
кредитора способ за уведомяване. Редовността на връчването се преценява според така
избрания способ на връчване. В случая, кредиторът е избрал да връчи уведомление на
длъжника чрез изпращане на нотариална покана. Връчването е станало по правилата на ГПК
чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК на адреса на ответника от нотариуса.
Поради това, съдът приема за неоснователни възраженията на процесуалния му
представител, че не са налице доказателства, че длъжникът е уведомен за предсрочната
изискуемост на вземането.
Вещото лице е посочило, че към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение задължението на ответника е както следва: непогасена главница –
6201.42 лева, непогасена договорна лихва – 495.77 лева, непогасена наказателна лихва –
20.38 лева, такса изискуемост на кредита – 120.00 лева. След подаване на заявлението в
съда и към момента, други плащания по договора не са извършвани.
От договора е видно, че между страните е договорена възнаградителна лихва. По
правната си характеристика, договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на
пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите.
Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният
размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето
6
на ползването му.
Съгласно приетото ТР № 3/2017г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС с обявяването
на предсрочната изискуемост на кредита, договорът се изменя в частта на срока за
изпълнение на задълженията за връщане на предоставената парична сума като се
преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада
занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили кредитът да се връща
на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването
на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно –
обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция.
Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба
на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника.
Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения
срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на
паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. В мотивите
на тълкувателното решение е посочено още, че с волеизявлението за обявяване на
предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по
договора - за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по
правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за
обезщетение за забавата. Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на
безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост до плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на
обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер
на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в
специален закон не е предвидено друго.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира за основателна претенцията
за възнаградителна лихва така както е предявена за периода от 01.05.2016г. до 28.11.2016г. –
датата на предсрочна изискуемост на вземането за сумата от 495.77 лева. От заключението
на вещото лице, се установява че макар да се претендира договорна лихва до 07.12.2016г.,
след обявяване на кредита за предсрочно изискуем такава не е начислявана.
Основателна се явява претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху
непогасената главница по кредита. В чл. 19.1 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо
потребление, е предвидена надбавка при забава в плащането на дължимата главница по
кредита. Вещото лице е посочило, че за периода от 01.12.2016г. до 07.12.2016г., размерът
на наказателната лихва е 20.38 лева.
По отношение на претенцията за сумата от 120.00 лева – такса изискуемост, не се
събраха никакви доказателства от какво произтича това вземане и как е начислено, поради
което същата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
7
Поради основателността на предявения установителен иск, съдът намира че не е
необходимо да се произнася по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78 от ГПК ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски за платена държавна такса в размер на 134.35
лева, за особен представител в размер на 350.00 лева, за вещо лице в размер на 150.00 лева и
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, което съдът определи на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК по исковото проиозводство и разноски по заповедното
производство в общ размер на 603.67 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н. ИВ. Н. с ЕГН ********** с адрес: гр.
******, ж.к. *********, че дължи на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз
Александър Дондуков» № 19, ет. 2, представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева
в качеството на цесионер на „Банка ДСК” ЕАД гр. София по Договор за кредит за текущо
потребление от 16.07.2014г. по издадена Заповед № 2419-РЗ от 12.12.2016г. за изпълнение
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2949/2016г. по описа на РС – Видин, следните суми: сумата
от 6201.42 лева - главница, договорна лихва в размер на 495.77 лева за периода от
01.05.2016г. до 28.11.2016г., наказателна лихва в размер на 20.38 лева за периода от
01.12.2016г. до 07.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда – 08.12.2016г. до изплащане на вземането, като в частта за
договорната лихва за периода от 29.11.2016г. до 07.12.2016г. и за сумата от 120.00 лева –
такса изискуемост – ОТХВЪРЛЯ претенциите като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. ИВ. Н. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. ********* да
заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков» № 19, ет. 2,
представлявано от Илка Георгиева Димова – Мазгалева разноски по делото в общ размер
от 734.35 лева, както и разноски по заповедното производство в общ размер от 603.67 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8