Р
Е Ш Е Н И Е №275
гр. Пловдив, 18 февруари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Второ отделение,
ІІ състав в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 1982 по описа на съда за 2021год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба от К.В. Д., ЕГН: ********** ***, чрез адв. В.,***, офис 3,
против РА № Р-16001620005753-091-001 от 09.04.2021г., издаден от Д.И. –
началник сектор, възложил ревизията и Д.С. – главен инспектор по приходите в ТД
на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден и
изменен с Решение № 358 от 29.06.2021г. на директор на дирекция «Обжалване и
данъчно – осигурителна практика» – гр. Пловдив, в частта, с която на
ревизираното лице са определени допълнително:
-дължими
суми за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 839лв.,
ведно с лихви в размер на 591,39лв. и за 2014г. в размер на 2 851лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 719,92лв;
-дължими
суми за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на
1 944,25лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 777,76лв. и за 2018г. в
размер на 1 363лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 268,64лв.;
-авансови
вноски и вноски за годишно изравняване, както следва: за 2013г. ДОО в общ
размер на 1 288,68лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
908,39лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 503,39лв., ведно с прилежащите лихви в
общ размер на 354,84лв. и ЗО в общ размер на 805,42лв., ведно с прилежащите
лихви в общ размер на 567,74лв.; за 2014г. ДОО в общ размер на
3 073,44лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 901,25лв.,
ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 200,56лв., ведно с прилежащите лихви в общ
размер на 742,68лв. и ЗО в общ размер на 1 896,90лв., ведно с прилежащите
лихви в общ размер на 1 176,79лв.; за 2015г. в общ размер на 281,05лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 173,71лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на
86,21лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 53,27лв. и ЗО в общ размер
на 137,94лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 85,26лв.; за 2016г. ДОО
в общ размер на 3 660,97лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
1 463,49лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 123лв., ведно с прилежащите
лихви в общ размер на 448,92лв. и ЗО в общ размер на 1 796,80лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 718,28лв.; за 2018г. ДОО в общ размер на
2 488,84лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 490,74лв., ДЗПО –
УПФ в общ размер на 680,01лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
134,12лв. и ЗО в общ размер на 1 088,02лв., ведно с прилежащите лихви в
общ размер на 214,60лв.
Жалбоподателят
счита, че актът е неправилен и незаконосъобразен, предвид некоректността
на констатациите в същия, направени без да бъдат изследвани в пълнота всички
относими обстоятелства и при неспазване на указанията, дадени с решението на
горестоящия административен орган, с което е отменен първоначално издаденият
ревизионен акт и преписката е върната на органа по приходите, възложил
ревизията, за издаване на нов РА. Конкретно в жалбата се излагат аргументи, че
определените допълнително задължения за ДДФЛ и ЗОВ за 2013г., ведно с
прилежащите лихви са погасени по давност на основание разпоредбата на чл. 171,
ал. 1 от ДОПК и повторното ревизионно производство е възложено след изтичане на
срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за същия данъчен период. По отношение
определянето на данъчна основа по чл. 122 от ДОПК при наличие на обстоятелство
по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК се излагат твърдения, че постъпленията по
банковите сметки на РЛ неправилно са третирани като личен доход, съответно
плащанията от банковата сметка също единствено за негов разход, в противоречие
с разпоредбата на чл. 22 от Семейния кодекс. Същото се отнася и за включените в
разходната част на паричния поток разходи за заплатени суми за местни данъци и
такси към община Пловдив, телекомуникационни услуги и консумативни разходи,
които представляват разходи за издръжка на семейството и следва да бъдат
поделени поравно между жалбоподателя и съпругата му В.Д.а. Поради допуснатите
неточности е налице неправилно изчисление на данъчна основа за облагане с данък
по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г. и 2018г., ведно с прилежащите лихви. По
тези съображения се настоява за цялостна отмяна на РА, като се приеме, че
липсват допълнителни публични задължения за проверявания период.
Претендират се разноски. Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. В.. В
писмената защита е направено искане за частична отмяна на обжалвания РА, при
съобразяване с изчисленията, направени от вещото лице в приетата по делото
съдебно – счетоводна експертиза.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП”– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния представител юрк. К., счита жалбата за неоснователна, поради което
настоява за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана писмена защита.
Настоящият състав на съда от фактическа
страна установи следното: Ревизионният акт е обжалван в предвидения
за това срок пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си
го е потвърдил и изменил в отделни негови части. Така постановеният от
Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика („ОДОП“) – гр.
Пловдив резултат (в потвърдителната и изменителната част) и подаването на
жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок при наличие на правен
интерес, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Ревизионното производство се явява повторно
такова, след като с решение № 429 от 03.09.2020г. е отменен първоначално
издаденият РА № Р-16001619007605-091-001 от 08.06.2020г. и на основание чл.
155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа по приходите, възложил
ревизията, за издаване на нов ревизионен акт.
Повторното ревизионно производство е
инициирано със ЗВР № Р-16001620005753-020-001 от 23.09.2020г., издадена от Г. Н.
– началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, със срок от три месеца, считано
от връчването на заповедта, което е станало по електронен път на 30.09.2020г.
Ревизията обхваща задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за периода
01.01.2013г. – 31.12.2018г., вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за самоосигуряващи
се лица за същия период и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2013г., 01.01.2016г. – 31.12.2016г. и 01.01.2018г. –
31.12.2018г. Срокът на ревизионното производство е удължен последователно със ЗИЗВР
№№ Р-16001620005753-020-002 от 15.10.2020г. и Р-16001620005753-020-003 от
29.12.2020г., като е определен нов краен срок до 26.02.2021г.
В
хода на ревизионното производство е издаден ревизионен доклад /РД/ № Р-16001620005753-092-001
от 11.03.2021г., против констатациите в който не е подадено възражение. Въз основа
на констатациите в РД е издаден РА № Р-16001620005753-091-001 от 09.04.2021г.
от органите по приходите Д.И. – началник сектор, възложил ревизията, и Д.С. –
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията.
Ревизионният акт е обжалван по административен
ред с жалба вх. № 94-00-3328 от 05.05.2021г. и е потвърден с решение на
директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, в частта, предмет на настоящото
съдебно производство.
Всички
актове са издадени от снабдени със съответните правомощия за това длъжностни
лица, като в тази връзка са представени заповед № ЗЦУ-ОПР-23 от 16.06.2017г. на
изпълнителния директор на НАП и заповед **328 от 20.08.2020г. за ползване на 7
работни дни от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив за периода от
31.08.2020г. до 09.09.2020г. (л. 2324 –2325); заповед № РД-09-2433 от
16.12.2019г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, изменена включително със
заповед № РД-09-1021/22.07.2020г. и заповед № РД-09-1600/08.10.2020г. (л. 2364
– 2371), както и заповед № РД-09-1624/12.10.2020г. на директора на ТД на НАП –
гр. Пловдив (л. 2348 – 2355), с които надлежно е оправомощен орган по приходите
на длъжност „началник сектор“ да издава ЗВР, съгласно чл. 112 и чл. 155, ал. 4
от ДОПК, съответно РА; заповед № РД-09-2428 от 13.12.2019г. на директора на ТД
на НАП – гр. Пловдив, изменена включително със заповед №
РД-09-1585/07.10.2020г., с която надлежно е оправомощен орган по приходите,
определен да изпълнява длъжността „ръководител на екип“ да издава РД и РА (л.
2356 – 2363 и л. 2345 – 2345 гръб).
С Решение № 358
от 29.06.2021г. директор на дирекция “ОДОП“ – гр. Пловдив е потвърдил издадения
срещу лицето ревизионен акт, в частта му на допълнително определени дължими
суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013г. и 2014г., ведно с прилежащите
лихви; данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2018г., ведно с прилежащите лихви и
вноските за ЗОВ за 2014г., 2015г. и 2018г., ведно с прилежащите лихви, изменил
е РА, в частта му на допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г., ведно с прилежащите лихви и вноските за ЗОВ за 2013г.
и 2016г., ведно с прилежащите лихви и е отменил РА, в частта му на допълнително
определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013г., ведно с
прилежащите лихви.
При ревизията е установено следното от фактическа
страна:
Ревизията е
предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана
с протокол № ПФ-16001619000465-073-001 от 27.11.2019г. С протокол № 1430607 от
15.01.2021г. към доказателствения материал по повторното ревизионно
производство са приобщени събраните доказателства при предходното ревизионно
производство. С протоколи №№ Р-16001619007605-П73-001 от 30.03.2020г. и 1636841
от 03.04.2020г. към доказателствения материал по повторното ревизионно
производство са присъединени справки от ИС на НАП и доказателства, събрани при
извършената проверка и ревизия на съпругата В.П. Д.а.
Относно констатациите по ЗДДФЛ
К.
Д. е местно физическо лице, данъчно
задължено по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, който през част от ревизирания
период е собственик и управител на дружеството „КОЦКО МОТО“ ЕООД. По
смисъла на § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ДОПК семейството на РЛ се състои от
съпруга и ненавършило пълнолетие лице. На съпругата В.Д.а също е извършено
ревизионно производство.
С
протокол № 1430607/15.01.2021г. към доказателствения материал на процесното
ревизионно производство са присъединени всички доказателства, събрани от
органите по приходите по повод извършената проверка за установяване на факти и
обстоятелства на Д., приключила с протокол № П–16001619000465-073-001/27.11.2019г.
и при предходното ревизионно производство, приключило с РА №
Р-16001619007605-091-001/08.06.2020г., ведно с РД №
Р-16001619007605-092-001/16.04.2020г. С протокол № 16001619007605-П73-001/30.03.2020г.
са приобщени доказателства, събрани в хода на извършени проверки в
информационната система на НАП и Служба по вписванията, а с протокол №
1636841/03.04.2020г. са присъединени доказателства, събрани при ревизионното
производство на съпругата В.Д.а.
В
резултат на събраните доказателства е установено, че РЛ и съпругата му са
извършвали множество сделки по покупко – продажба на леки автомобили, подробно
описани в РД. Тази дейност е системна и е извършвана през ревизирания период. Доказателства
са представени от Д. при ПУФО, предхождаща ревизионното производство, сред
които са договори и фактури за покупка и продажба на МПС. За резултатите от
тази извършвана независима икономическа дейност не са подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК.
Въз
основа на събраните доказателства са
установени и обстоятелства по чл. 122, ал. 1, тт. 2 и 7 от ДОПК и на основание
чл. 124, ал. 1 от ДОПК на задълженото лице е връчено уведомление № Р-16001620005753-113-001/15.12.2020г.,
с което е уведомен, че основата за облагане с данъци и ЗОВ ще бъде определена
по предвидения в чл. 122 от ДОПК ред. На ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ, с
което е изискано представянето на декларация за имуществено състояние по чл.
124, ал. 3 от ДОПК. Изисканите декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК са
представени при ревизионното производство.
При
анализ на данните в представените от Д. писмени доказателства и писмени
обяснения ревизиращият екип е изчислил облагаеми доходи от извършваната през
годините икономическа дейност, като установените укрити приходи са намалени със
съответстващите им разходи. Така, за 2013г. са установени продажби на 12бр. МПС
на обща стойност 34 100лв., съответно разходите за придобиването им
възлизат общо на 24 032,21лв. (таблици на л. 70 – 70 гръб). Изчислен е
облагаем доход в размер на 10 067,79лв. и след приспадане на вноските за
ЗОВ (авансови и за годишно изравняване) в общ размер на 4 470,31лв. е
изчислена данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ в размер на 5 597,48лв.
Дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) за 2013г. върху тази данъчна
основа възлиза на 839,62лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 591,39лв.
Аналогично, за 2014г. са установени извършени продажби на 8бр. МПС на обща
стойност 51 339,95лв., съответно разходи за придобиването им в общ размер
на 26 156,08лв. и облагаем доход от извършваната икономическа дейност в
размер на 25 183,87лв. (таблици на л. 71 гръб – 72). След приспадане на
вноските за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване) в общ размер на
6 170,90лв. е изчислена данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ в размер на
19 012,97лв. Дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) за 2014г.
върху тази данъчна основа възлиза на 2 851лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 1 719,92лв.
За
останалите ревизирани години 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. също са установени
облагаеми доходи от извършвана икономическа дейност по покупко – продажба на
МПС, но същите са в минимални размери или отрицателна величина и след
приспадане на вноските за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване) не се формира
данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (таблици на л. 72
гръб – 77).
С
оглед изследване на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице и
ресурсите за покриване на разходите за издръжка на живот и направените разходи
за покупка на недвижими имоти, вноски по банкови сметки и парични средства
необходими за осъществяваната дейност покупко – продажба на леки автомобили, от
органите по приходите са предприети действия за събиране на доказателства за
приходите и разходите на ФЛ Д. по години.
През периодите на ревизията е установено, че РЛ е
внасял парични средства в банковата си сметка, извършвал е разходи за придобиване на недвижими имоти и
МПС и е внасял парични средства в дружеството „КОЦКО МОТО“ ЕООД. Така, през
2013г. са закупени недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност,
както следва: апартамент и гараж, находящи се в гр. Пловдив, ул. „Шипка“ ** на
стойност 55 295лв., апартамент, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Ландос“ **на
стойност 10 000лв. и поземлени имоти, находящи се в гр. Пловдив, ул.
„Северно от гара Филипово“ чрез договор за доброволна делба. През 2014г. и
2016г. са закупени два гаража, находящи се в гр. Пловдив, ул. „Шипка“ **,
съответно на стойност 6 025лв. и 9 500лв. През 2018г. от банковата
сметка на Д. са заплащани парични средства на обща стойност 44 766,40лв.
по предварителни договори за покупка на недвижими имоти, сключени с „РАДИО
С.О.С“ ООД. През 2016г. и 2018г. са внесени парични средства в дружеството
„КОЦКО МОТО“ ЕООД, съответно на стойност 70 780лв. и на 69 600лв. От
събраните данни във връзка с получените доходи и източници на средства е
установено, че ЗЛ е разполагало с налични
парични средства към 01.01.2013г. в размер на 5 000лв., към 01.01.2016г.
в размер на 15 000лв. и към 01.01.2018г. в размер на 0лв.
Балансът
на паричните средства е изготвен на база представените документи от лицето и
получени документи от други източници. При съпоставката на
установените доходи и разходи на семейството на жалбоподателя и съпругата му, е взет предвид действително установеният размер на
направените разходи за
издръжка и живот, за които са събрани документи по реда на ДОПК. Така, за 2013г. в приходната част на паричния поток са включени
доходите от независимата икономическа дейност, доходи, подлежащи на облагане с
окончателен данък, получени дарения и заеми в общ размер на 97 871,52лв.
През същата година са установени като извършени разходи за придобиване на
недвижими имоти, МПС, разходи за издръжка на семейството, консумативни разходи
и други разходи на обща стойност 126 125,06лв. Установеното превишение на
извършените разходи над доходите с установен произход в размер на 23 253,54лв.
е компенсирано частично с излишък на парични средства при съпругата в размер на
16 000лв. Установен е недостиг на парични средства в размер на
7 258,97лв., който е приет и за данъчна основа за облагане с данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ (10%). Изчислен е данък върху тази данъчна основа, без
приспадане на вноски за ЗОВ в размер на 725лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 511,04лв.
В решението си горестоящият
административен орган е посочил, че неправилно за 2013г. в разходната част на
паричния поток е включена цялата стойност на закупените апартамент и гараж в
гр. Пловдив, ул. „Шипка“ **. В тази връзка,
неправилно са кредитирани писмените обяснения на съпругата В.Д.а,
че средствата за закупуването на този недвижим имот са изцяло лични такива на К.
Д..
Тъй като тези недвижими имоти са придобити по време на брака, разходите за
придобиването им следва да бъдат разделени по равно между двамата съпрузи,
както е процедирано по отношение на покупката на недвижимия имот в гр. Пловдив,
ул. „Ландос“ ***. При този подход, в
разходната част на паричния поток сумата за придобиване на недвижими имоти
следва да бъде намалена от 60 295лв. на 32 647,50лв. При извършените
изчисления, разходите за 2013г. възлизат общо на 98 477,56лв., които се
покриват изцяло от наличните парични средства в началото на периода и доходите
с установен източник в общ размер на 103 176,26лв. По този начин не се
формира данъчна основа за облагане по чл. 122 от ДОПК, дори без да се извършва
компенсация с наличните парични средства при съпругата в размер на
16 000лв. Горестоящият административен орган е намерил за
незаконосъобразен обжалваният РА и го е отменил в частта му на допълнително
определените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013г., ведно с
прилежащите лихви.
За 2014г. и 2015г. при проверката,
предхождаща ревизията, не е установено превишение на разходите над доходите с
установен източник (таблици на л. 449 гръб – 450 и л. 457 гръб – 458).
При извършената съпоставка притежаваното
имущество и направените разходи за 2015г. е установен излишък на парични
средства в размер на 15 405,72лв. и при приспадане на документално
установените разходи е прието, че наличните парични средства в брой към
01.01.2016г. възлизат на 15 000лв. При извършената рекапитулация са
констатирани приходи през годината в общ размер на 71 852,93лв. и разходи
в общ размер на 91 536,39лв., съответно превишение на извършените разходи
на доходите с установен източник със сумата от 33 749,96лв., което е
частично компенсирано с парични средства при съпругата в размер на
1 500лв. Изчислен е доход с неустановен източник по чл. 122 от ДОПК в
размер на 32 249,95лв. и след приспадане на вноските за ЗОВ (авансови и за
годишно изравняване) в общ размер на 9 141,60лв. е изчислена данъчна основа
за облагане в размер на 23 108,35лв. Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху тази данъчна основа възлиза на 2 310лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 922,79лв.
В
решението си горестоящият административен орган е посочил, че неправилно за
2016г. в разходната част на паричния поток е включена цялата стойност на
закупения гараж в гр. Пловдив, ул. „Шипка“ **. В
тази връзка, неправилно са кредитирани писмените обяснения на съпругата В.Д.а,
че средствата за закупуването на този недвижим имот са изцяло лични такива на К.
Д..
Тъй като тези недвижими имоти са придобити по време на брака, разходите за
придобиването им следва да бъдат разделени по равно между двамата съпрузи. При
този подход, в разходната част на паричния поток сумата за придобиване на
недвижими имоти следва да бъде намалена от 9 500лв. на 4 750лв. При извършените
изчисления, разходите за 2016г. възлизат общо на 86 786,39лв. и при
използване подхода на изчисление на ревизиращият екип е изчислен недостиг на
парични средства в размер на 27 499,96лв. Обжалваният РА е изменен, в тази
си част, като дължимата сума за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е намалена на
1 944,25лв., съответно прилежащите лихви – на 777,76лв.
За 2017г. при проверката, предхождаща
ревизионното производство, е установен недостиг на парични средства, който е
компенсиран с излишъка на парични средства при съпругата В.Д.а.
Така, наличните парични средства в брой към 01.01.2018г. възлизат на 0лв. и
същевременно са установени парични средства по банкови сметки в размер на
53 046,44лв. През годината са установени постъпления на парични средства в
общ размер на 63 049,46лв. и разходи в общ размер на 147 825,08лв.
Недостигът на парични средства в размер на 39 720,24лв. е компенсиран
частично с излишък на парични средства при съпругата в размер на 20 000лв.
и е изчислено превишение на направените разходи над доходите с установен
източник в размер на 19 720,24лв., представляващи облагаем доход по чл.
122 от ДОПК. След приспадане на вноските за ЗОВ (авансови и за годишно
изравняване) в размер на 6 084,09лв. е изчислена данъчна основа за
облагане с пряк данък в размер на 13 636,15лв. Дължимият данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ върху тази данъчна основа възлиза на 1 363лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 268,64лв.
Горестоящият административен орган е
намерил за правилен подходът на ревизиращия екип за включване в разходната част
на цялата стойност на авансовите плащания от жалбоподателя към „Радио С.О.С“
ООД за покупка на недвижими имоти в общ размер на 54 266,40лв. Обжалваният
РА е потвърден по отношение допълнително определения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2018г., ведно с прилежащите лихви.
Относно констатациите по КСО и ЗЗО
През периода от 01.02.2014г. до 31.05.2015г.
жалбоподателят е назначен по трудово правоотношение в дружеството „ТО и КО
ПАРТС“ ЕООД. Считано от 27.03.2015г. е едноличен собственик на капитала и
управител на „КОЦКО МОТО“ ЕООД. Считано от 01.05.2015г. Д. се осигурява като
самоосигуряващо се лице чрез дружеството „КОЦКО МОТО“ ЕООД.
При ревизията е установено, че РЛ, за периода включен
в обхвата на ревизията, е получавал доходи от дейността си, включително
недекларирани такива като ЕТ и има качество на самоосигуряващо се лице на
основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Като
самоосигуряващо се лице следва да се осигурява авансово върху месечен доход,
който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния
доход за самоосигуряващите се лица съгласно ЗБДОО, който за периода от 2013г.
до 2016г. е в размер на 420лв., за 2017г. – в размер на 460лв. и за 2018г. – в
размер на 510лв. Като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, тт.
1, 2 и 4 от КСО и чл. 157, ал. 1, т. 1 от КСО лицето дължи авансови вноски за
ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО в следните размери по години:
- за
ДОО за 2013 – 2014г. в размер на 53,76лв. месечно (420лв. х 12,8%) = 645,12лв.
за всяка година, за 2015г. – 2016г. в размер на 68,46лв. месечно (420лв. х 16,3%)
= 821,52лв., за 2017г. в размер на 79,58лв. месечно (460лв. х 17,3%) и за
2018г. в размер на 93,33лв. месечно (510лв. х 18,3%). За периода от 2013г. до
2014г. не са внесени авансови вноски, които са вменени като дължими, ведно с
прилежащите лихви. За 2015г. са внесени част от дължимите авансови вноски в
размер на 540,47лв., като разликата до пълния размер на задължението от
821,52лв. в размер на 281,05лв. е вменена като задължение, ведно с прилежащите
лихви. За 2016г., 2017г. и 2018г. дължимите авансови вноски са внесени изцяло и
е вменено единствено задължение за лихви за невнесени в срок авансови вноски,
съответно в размер на 0,10лв., 0,02лв. и 0,15лв.;
-за
ДЗПО – УПФ за 2013г. – 2016г. в размер на 21лв. месечно (420лв. х 5%) = 252лв.
за всяка година, за 2017г. в размер на 23лв. месечно (460лв. х 5%) = 276лв. и
за 2018г. в размер на 25,50лв. месечно (510лв. х 5%). За периода от 2013г. до
2014г. не са внесени авансови вноски, които са вменени като дължими, ведно с
прилежащите лихви. За 2015г. са внесени част от дължимите авансови вноски в
размер на 265,26лв., като разликата до пълния размер на задължението от 403,20лв.
в размер на 137,94лв. е вменена като задължение, ведно с прилежащите лихви. За
2016г., 2017г. и 2018г. дължимите авансови вноски са внесени изцяло и е вменено
единствено задължение за лихви за невнесени в срок авансови вноски, съответно
за 2016г. в размер на 0,01лв. и за 2018г. в размер на 0,04лв.;
-за
ЗО за 2013г. – 2016г. в размер на 33,60лв. месечно (420лв. х 8%) = 403,20лв. за
всяка година, за 2017г. в размер на 36,80лв. месечно (460лв. х 4,8%) = 441,60лв.
и за 2018г. в размер на 40,80лв. месечно (510лв. х 5%). За периода от 2013г. до
2014г. не са внесени авансови вноски, които са вменени като дължими, ведно с
прилежащите лихви. За 2015г. са внесени част от дължимите авансови вноски в
размер на 165,79лв., като разликата до пълния размер на задължението от 252лв.
в размер на 52,57лв. е вменена като задължение, ведно с прилежащите лихви. За
2016г., 2017г. и 2018г. дължимите авансови вноски са внесени изцяло и е вменено
единствено задължение за лихви за невнесени в срок авансови вноски, съответно
за 2016г. в размер на 0,01лв. и за 2018г. в размер на 0,06лв.;
На основание чл. 6, ал. 8 от КСО /в редакцията
за ревизирания период/ окончателният размер на
месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през
който е упражнявана трудова дейност през предходната година. Предвид разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО,
ревизираното лице дължи осигурителни вноски за допълнителна пенсия в
универсален пенсионен фонд - лицата, родени след 31 декември 1959г., ако са
осигурени във фонд „Пенсии” на ДОО се осигуряват за фонд ДЗПО – УПФ, като
осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни
вноски за ДОО. Считано от 01.01.2016г. се дължат осигурителни вноски за годишно
изравняване и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се
лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд, в срока за подаване на
данъчната декларация.
Съгласно разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/,
задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те
дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК /чл. 29,
ал. 3 от ЗЗО/. В разпоредбата на чл. 40 от ЗЗО са регламентирани доходите на
различни групи задължително здравноосигурени лица, от които се изчислява
дължимата от тях здравноосигурителна вноска. Здравноосигурителните вноски за
ревизираното лице са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, съгласно
която разпоредба едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД,
съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи
свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен
доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния
доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО,
и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката
към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
В резултат на извършените процесуални действия и анализ на събраните при
ревизията доказателства е установено, че за 2013г., 2014г., 2015г., 2017г. и
2018г. е налице допълнително определени облагаеми доходи, тъй като извършените
от задълженото лице разходи превишават получените от него доходи с установен
източник, както и са извършвани множество покупко – продажби на леки
автомобили. В тази връзка, от органите по приходите е направена констатация за
наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. След звършен анализ на относимите обстоятелства по ал. 2 на чл.122 на ДОПК
на жалбоподателя е определен осигурителен доход по реда на чл. 122 от ДОПК за посочените
години, като на основание чл. 124а от ДОПК са изчислени вноски за ДОО, ДЗПО –
УПФ и ЗО за годишно изравняване. За 2013г. осигурителният доход, върху който са
изчислени вноски за ЗОВ за годишно изравняване е в размер на 12 286,76лв.,
изчислен като разлика между сумата от 17 326,76лв. (сбор между доходите с
неустановен източник в размер на 7 258,97лв. и доходите от независима
икономическа дейност като ЕТ в размер на 10 067,79лв.) и минималния
годишен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО, върху който са начислени
авансовите вноски, в размер на 5 040лв.
Горестоящият
административен орган е намерил за незаконосъобразен обжалваният РА, в частта
му на определен осигурителен доход, в следствие на превишение на извършените
разходи над доходите с установен произход. Извършено е преизчисление на
вноските за годишно изравняване като разлика между осигурителния доход от
дейността като ЕТ в размер на 10 067,79лв. и минималния годишен размер на
осигурителния доход, съгласно ЗБДОО, върху който са начислени авансовите вноски,
в размер на 5 040лв. При този начин на изчисление са установени
допълнително вноски за ДОО в размер на 1 288,68лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 908,39лв., за ДЗПО – УПФ в размер на 503,39лв., ведно с
прилежащите лихви и ЗО в размер на 805,42лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 567,74лв.
За
2014г., 2015г. и 2018г. вноските за ЗОВ за годишно изравняване са изчислени по
аналогичен начин, като за 2014г. е определен осигурителен доход в размер на
25 183,87лв., за 2015г. в размер на 1 021,21лв. и за 2018г. в размер
на 19 720,24лв. За 2016г. горестоящият административен орган е изчислил
осигурителен доход, върху който се дължат вноски за ЗОВ за годишно изравняване
в по-малък размер – 27 499,96лв., в следствие на което са изчислени вноски
за ЗОВ за годишно изравняване в по-малък размер: ДОО – 3 660,97лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 1 463,49лв., ДЗПО – УПФ – 1 123лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 448,92лв. и ЗО – 1 796,80лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 718,28лв.
В хода на
съдебното обжалване на ревизионния акт, в потвърдената му и изменена с
решението на горестоящия административен орган част, са представени писмени
доказателства и е ангажирано е изготвянето на заключение по съдебно –
счетоводна експертиза.
В хронологичен
ред са представени следните писмени доказателства от страните по делото:
приложение № 4 към РД № Р-16001620005753-092-001 от 11.03.2021г. (л. 340 –
503); справка от Агенция по вписванията за извършени вписвания, отбелязвания и
заличавания за периода от 01.01.2000г. до 22.09.2021г. за лицето К.В. Д. (л.
506 – 510); постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки на
основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. №№ С200016-023-0001294/22.04.2020г. и
С200016-023-0001295/22.04.2020г., издадени на К.В. Д., ведно с доказателства за
връчването им (л. 539 – 540); административна преписка по издаване на РА №
Р-16001619007605-091-001 от 08.06.2020г., ведно с РД № Р-16001619007605-092-001
от 16.04.2020г. и всички приложения към него (л. 541 – 1818); решение № 429 от
03.09.2020г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив (л. 1819 – 1826); заповед
**328 от 20.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП (л. 1827); заповед №
ЗЦУ-ОПР-23 от 16.06.2017г. на изпълнителния директор на НАП (л. 1828)
В съдебното
заседание на 27.10.2021г. е прието заключение по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице И.С., с направено възражение от
процесуалния представител на ответника за необоснованост.
В изпълнение
на поставените задачи вещото лице е извършило преизчисления на паричния поток
на жалбоподателя за 2016г., като е намалило „комуналните разходи“ наполовина –
от 3 201,87лв. на 1 600,94лв. и разходите за придобиване на недвижимо
имущество – гараж, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Шипка“ ** наполовина – от
9 500лв. на 4 750лв. Преизчислен е и паричният поток за 2018г., като
са намалени на половина „комуналните разходи“ от 3 072,78лв. на
1 536,39лв., разходите за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и
други публични задължения – от 2 061,71лв. на 1 978,51лв. и разходите
за придобиване на недвижимо имущество и паркомясто – от 54 266,40лв. на
27 133,20лв. При този начин на изчисление е установен недостиг на парични
средства за 2016г. в размер на 25 899,02лв. и излишък на парични средства
за 2018г. в размер на 15 032,55лв. При наличието на недостиг на парични
средства за 2016г. е дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на
1 831,06лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 731,47лв. и вноски за
годишно изравняване: ДОО в размер на 3 400,02лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 1 358,23лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 042,95лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 416,63лв. и ЗО в размер на 1 668,72лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 666,61лв. Тъй като за 2018г. не се
установява недостиг на парични средства, не са дължими данък по чл. 48, ал. 1
от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви и вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за годишно
изравняване, ведно с прилежащите лихви.
Въз основа на тези фактически установявания съдът
стигна до следните правни изводи:
В жалбата и
депозираната писмена защита са направени няколко групи възражения, касаещи
незаконосъобразността на обжалвания РА. Първото възражение касае
компетентността на органите по приходите, извършили ревизионното производство и
издали обжалвания РА, тъй като не са представени оправомощителни заповеди, с
които да бъдат определени компетентните органи по чл. 119 от ДОПК и не са
представени доказателства, че на датите на издаване на ЗВР, ЗИЗВР, ЗОКО, РД и
РА същите не са ползвали отпуски или болнични и не са се намирали в
командировка. Второто възражение касае възлагане на ревизионното производство
след изтичане на 5-годишния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка, се
прави изрично възражение за надлежното връчване на ЗВР №
Р-16001619007605-020-001 от 27.11.2019г. и ЗИЗВР № Р-16001619007605-020-002 от
04.03.2020г. по електронен път, тъй като е извършено на електронен адрес: **, който не е
деклариран изрично от Д. като електронен адрес за получаване на съобщения по
повод започналото ревизионно производство. Дори да се приеме, че РЛ е надлежно
уведомено за провежданото спрямо него ревизионно производство и с факта на
отменяне на първия издаден РА в производство по обжалване по административен
ред, не е спазен срокът за извършването му, който съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК следва да бъде до 3 месеца и може да се удължава до
2 месеца със заповед на органа, възложил ревизията. Третото възражение се
отнася до изтекла погасителна давност на задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ
и вноските за ЗОВ за 2013г. (авансови и за годишно изравняване), ведно с
прилежащите лихви, тъй като е изтекла погасителна давност, съгласно чл. 171,
ал. 1 от ДОПК. След като първоначално наложените обезпечителни мерки с ПНОМ от
22.04.2020г. са отменени и са загубили действието си поради отпаднало
основание, следва да се приеме, че отпада и основанието за спиране на
давностния срок на основание разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК.
Аналогично е положението с обезпечителните мерки, наложени с ПНОМ от
10.05.2021г., тъй като по отношение на тях е инициирано съдебно обжалване и е
образувано адм. дело № 2316 от 2021г. по описа на Административен съд –
Пловдив.
Четвъртото
възражение се отнася до неправилно определени разходи за комунални услуги,
телекомуникационни услуги и разходи за заплатени местни данъци и такси, тъй
като се касае за издръжка на семейството на РЛ и следва да бъдат поделени по
равно между съпрузите. Същото се отнася за разходите за закупуване на недвижими
имоти и МПС през 2016г. и 2018г., които макар да са заплатени по банков път от
личната сметка на Д. следва отново да бъдат поделени по равно между двамата
съпрузи.
По отношение
на първото направено възражение, настоящият съдебен състав намира следното: съгласно
разпоредбата на чл. 112 от ДОПК ревизионното производство се образува с
издаване на заповедта за възлагане на ревизия и може да се възлага от орган по
приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална
дирекция. По делото са представени заповеди за оправомощаване на органи по
приходите да издават ЗВР и ЗИЗВР, РД и РА, изброени изчерпателно по-горе в
настоящото решение, в които се съдържат приложения, представляващи списък на
органите по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, заемащи длъжност „началник
сектор в отдел „Ревизии“ и на които е възложено изпълнението на функция
„ръководител на екип“ с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно
място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и
Кърджали, които са оправомощени да възлагат ревизии и да издават ревизионни
доклади и ревизионни актове. В заповедта от 16.12.2019г., действаща във
времевия обхват на възлагане на ревизионното производство, фигурира Г. Н.,
заемаща длъжността „началник сектор“, т.е. ревизионното производство е
възложено от компетентен орган по приходите.
След
постановяване на решението по чл. 155, ал. 4 от ДОПК от горестоящия
административен орган, са издадени ЗВР № Р-16001620005753-020-001 от
23.09.2020г. от Г.Н. – началник сектор и ЗИЗВР №№ Р-16001620005753-020-002 от
15.10.2020г. и Р-16001620005753-020-003 от 29.12.2020г. от Д.И. – главен
инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив. В заповедите от 07.10.2020г.
фигурира Д.И., заемащ длъжността „ИД началник сектор“, т.е. ЗИЗВР също са
издадени от материално компетентен орган по приходите.
Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени също от компетентен орган по приходите – Д.С.
– главен инспектор по приходите – ръководител на екип, съгласно заповеди №№
РД-09-2428 от 13.12.2019г. и РД-09-1585/07.10.2020г. на директора на ТД на НАП
– гр. Пловдив.
По отношение
твърдението за наличието на ЗОКО, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че е налице изменение на разпоредбата на чл. 119, ал. 2
от ДОПК (в сила от 01.01.2013г.), съгласно която ревизионният акт се издава от
органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от
подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение.
Това означава, че с посочените по-горе заповеди на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив издателите на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА притежават съответната материална
компетентност.
По
възражението за провеждане на ревизионното производство извън срока по чл. 109,
ал. 1 от ДОПК, настоящият
съдебен състав намира, че същото е направено и при административното обжалване
на РА и горестоящият административен орган му е дал аргументиран отговор, който
се споделя. Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1, предл. 1 от ДОПК не се
образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс,
когато са изтекли 5 години от изтичане на годината, в която е подадена
декларация или е следвало да бъде подадена декларация. В настоящия случай, не
се спори от жалбоподателя, че не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013г. и
декларация обр. 6 за същата година, които е следвало да бъдат подадени до
30.04.2014г. Това означава, че началният момент на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е 01.01.2015г., а крайният момент – 31.12.2019г. Заповедта за възлагане на
ревизия № Р-16001619007605-020-001 е издадена на 27.11.2019г., който е
релевантния момент за образуване на ревизионното производство. Следва
да бъде съобразено обстоятелството, че ревизионното производство е образувано
на 14.12.2019г.,
когато
е връчена издадената на 27.11.2019 г. заповед за възлагане на ревизията, т. е.
преди изтичане на срока по чл. 109,
ал. 1 от ДОПК.
Фактът, че първоначално издаденият РА е отменен във фазата на административното
производство с решение на горестоящия административен орган и преписката е
върната на органа по приходите, възложил ревизията, не означава образуване на
ново ревизионно производство, а продължаване на първоначално образуваното
такова. Това означава, че с издаването на ЗВР се възстановява висящността на
ревизионното производство, считано от незаконосъобразното действие, извършено
при съществено нарушение на процесуалните правила.
В
тази връзка, по възражението на жалбоподателя относно недеклариране от негова
страна на електронния адрес, на който е изпратен РА, съдът намира, че със
същото не се обосновават доводи за нередовно връчване на оспорвания РА, както и
на ЗВР № 16001619007605-020-001/27.11.2019г. Въпросният електронен адрес е и
този, на който са изпращани и получавани останалите документи, издавани в
ревизионното производство и в проверката, предхождаща ревизионното
производство. Няма данни жалбоподателят да е имал възражения за нередовност на
връчването по електронен път на документи, включително към момента на
съобщаване на РА, като твърдението, че една единствена ЗВР от множество
документи, връчени по електронен път представлява до голяма степен злоупотреба
с право. Настоящият съдебен състав счита, че през цялото ревизионно
производство и по време на ПУФО е използван един и същ ел. адрес: **,
което означава че проверяваното и в последствие ревизирано лице е надлежно
уведомявано за всички извършвани процесуални действия, включително такива по
събиране на доказателства, и е представяло изискваните му документи и писмени
обяснения.
По
отношение на възражението за изтекъл давностен срок по чл. 171 от ДОПК
настоящият съдебен състав намира следното: съгласно посочената разпоредба
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
В конкретния случай, съдът споделя аргументите на горестоящия
административен орган в обжалваното решение относно началния и крайния срок
по чл.
171 от ДОПК. Не е спорно, че този срок за най-старото задължение, това
за 2013г., е започнал да тече на 01.01.2015г., но давността е спряла да тече
към датата започване на производството по установяване на публичното вземане
чрез връчване на заповедта за възлагане на ревизията – а именно на 04.12.2019г.
В
разпоредбата на чл. 172 от ДОПК са
изброени изчерпателно основанията, при наличието на които давността спира или
се прекъсва. Съгласно разпоредбите на чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК
давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното
вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година и когато актът,
с който е определено задължението, се обжалва. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК
давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното
вземане.
Следва
да се подчертае, че с връчването на ЗВР след отмяната на първоначалния РА от
горестоящия административен орган не започва да тече нов едногодишен срок по чл.
172, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Това означава, че от едногодишния срок
по чл.
172, ал. 1, т. 1 от ДОПК са изтекли още 2 месеца, или общо са
изтекли 7 месеца и 9 дни. За периода от датата на подаване на жалбата до датата
на издаване на решението на горестоящия административен орган давността е била
спряна на друго основание, като след таза дата е продължил да тече остатъка от
едногодишния срок по чл.
172, ал. 1, т. 1 от ДОПК. От датата на постановяване на решението
на горестоящия административен орган 03.08.2017 г. до датата на връчване на ЗВР
за повторното ревизионно производство – 16.08.2017 г. са изтекли 13 дни от
5-годишния срок, като давността повторно е спряна, съответно повторно е
прекъсната с факта на издаване на процесния РА, съответно не е изтекла
давността по чл.
172, ал. 2 от ДОПК.
Във
връзка с възражението по допълнително
установените задължения за ЗОВ на жалбоподателя, в качеството му на
самоосигуряващо се лице, съдът намира следното: съгласно разпоредбата на чл. 124,
ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена
ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни
до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1
от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, така че при ревизионен акт,
издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят
предпоставките за установяване на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2
вр. с ал. 1 от ДОПК. Така установената презумпция за вярност на фактическите
констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя,
който при условията на пълно и насрещно доказване следва да установи твърдяните
от него факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в
акта. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите на органа по приходите
със съответните доказателства.
На първо
място, настоящият съдебен състав констатира, че по делото не са ангажирани
доказателства за опровергаване констатациите в обжалвания ревизионен акт по
отношение допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013г. и 2014г. за доходите от дейността като ЕТ. Не са ангажирани и
доказателства относно неправилни изчисления за размера на дължимите вноски за
ЗОВ (авансови и за годишно изравняване), направени в решението на горестоящия
административен орган за 2013г. Доколкото не е спорно, че жалбоподателят е
извършвал независима икономическа дейност, изразяваща се в покупко – продажба
на леки и товарни автомобили, за резултатите на която не е подал ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ, несъмнено са дължими авансови вноски и вноски за ЗОВ за годишно
изравняване за 2013г. и 2014г., ведно с прилежащите лихви. Определянето им по
реда на чл. 124а от ДОПК е правилен и законосъобразен и предвид мотивната част
на Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г. с предмет законова презумпция дали
доходът с неустановен произход е такъв от трудова дейност и представлява
осигурителен доход, в случаите на определена по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна
основа за облагане. В случая, не се касае за недостиг на парични средства, а за
укрити доходи от икономическа дейност по покупко – продажба на леки автомобили,
за резултатите от която не е подавал в срок годишни данъчни декларации по чл.
50 от ЗДДФЛ.
Не така стои
въпросът с допълнително определените по реда на чл. 124а, ал. 1 от ДОПК вноски
за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване) за 2015г., 2016г. и 2018г., ведно с
прилежащите лихви. В случая, данъчната основа за облагане с данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ е определена по реда на чл. 122 от ДОПК вследствие на
констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно при
наличие на недостиг на парични средства при РЛ, които са му били необходими, за
да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен
източникът на парични средства, осигурили въпросните разходи. При извършеното
тълкуване на разпоредбата на чл. 124а, ал. 3 от ДОПК в посоченото тълкувателно
решение № 2 от 02.02.2022г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се
приеме, че при ревизията не е установено, че доходът за 2015г., 2016г. и 2018г.
е такъв от трудова дейност и представлява осигурителен доход, върху който се
дължат вноски за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване). В тази си част
обжалваният РА, изменен частично с решението на горестоящия административен
орган, е неправилен и следва да бъде отменен.
По отношение
на четвъртото възражение, което се отнася до неправилно определени разходи за
комунални услуги, телекомуникационни услуги и разходи за заплатени местни
данъци и такси, както и за разходите за закупуване на недвижими имоти и МПС
през 2016г. и 2018г., настоящият съдебен състав намира следното: по делото е
приет като доказателство РА за извършена ревизия на В.Д.а, ведно с РД към него.
При съпоставка на двата ревизионни доклада, в частта им на заплатените от
съпрузите Д.и разходи се констатира, че са определени отделно спрямо
притежаваните от тях идеални части от недвижими имоти, МПС и извършени
заплащания на разходи за комунални и телекомуникационни услуги. При отделно
определяне на този вид разходи за двамата съпрузи, съобразно притежаваното от
тях имущество и използваните комунални и далекосъобщителни услуги, необосновано
се иска от жалбоподателя Д. намалението им наполовина. Това намаление би
изкривило изчисленията на рекапитулацията на паричния поток, чрез необосновано
намаление на неговата разходна част. Следва да бъде акцентирано и на
обстоятелството, че при ревизията на съпругата не са констатирани недостигащи
парични средства, които да обосноват определяне на данъчна основа по реда на
чл. 122 от ДОПК при обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Нещо повече,
ревизиращият екип е подходил максимално обективно при извършената рекапитулация
на паричния поток на Д., като е извършил частична компенсация на недостигащите
парични средства с наличните парични средства за съответната година от
съпругата му.
При така
изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна, в частта й по отношение допълнително определените данъчни задължения
по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015г., 2016г. и 2018г., ведно с прилежащите
лихви.
С оглед изхода на настоящия правен
спор и своевременно направените искания, на страните по делото се дължат
разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата. Съдът констатира,
че жалбоподателят е представил списък с разноските едва с писмената защита (л. 2338),
т.е. след приключване на устните състезания. Независимо от несвоевременно
представения списък с разноските, настоящият съдебен състав констатира, че
жалбоподателят е направил разноски за държавна такса, възнаграждения за вещи
лица и адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 950лв. Съобразно уважената
част на жалбата следва да му бъде присъдена сумата в размер на 739,25лв. (седемстотин
тридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки).
На основание
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата й редакция) на ответника следва да бъде присъдена
сумата в размер на 1 072,30лв. (хиляда и седемдесет и два лева и тридесет
стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РА №
Р-16001620005753-091-001 от 09.04.2021г., издаден от Д.И. – началник сектор,
възложил ревизията и Д.С. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.
Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с
Решение № 358 от 29.06.2021г. на директор на дирекция «Обжалване и данъчно –
осигурителна практика» – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, с която на
ревизираното лице са определени допълнително:
-авансови
вноски и вноски за годишно изравняване, както следва: за 2015г. в общ размер на
281,05лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 173,71лв., ДЗПО – УПФ в
общ размер на 86,21лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 53,27лв. и ЗО
в общ размер на 137,94лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 85,26лв.;
за 2016г. ДОО в общ размер на 3 660,97лв., ведно с прилежащите лихви в общ
размер на 1 463,49лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 123лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 448,92лв. и ЗО в общ размер на
1 796,80лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 718,28лв.; за
2018г. ДОО в общ размер на 2 488,84лв., ведно с прилежащите лихви в общ
размер на 490,74лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 680,01лв., ведно с прилежащите
лихви в общ размер на 134,12лв. и ЗО в общ размер на 1 088,02лв., ведно с
прилежащите лихви в общ размер на 214,60лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ по отношение на:
-дължими
суми за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на
839лв., ведно с лихви в размер на 591,39лв. и за 2014г. в размер на 2 851лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 1 719,92лв;
-дължими
суми за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на
1 944,25лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 777,76лв. и за 2018г. в
размер на 1 363лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 268,64лв.;
-авансови
вноски и вноски за годишно изравняване, както следва: за 2013г. ДОО в общ
размер на 1 288,68лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
908,39лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 503,39лв., ведно с прилежащите лихви в
общ размер на 354,84лв. и ЗО в общ размер на 805,42лв., ведно с прилежащите
лихви в общ размер на 567,74лв.; за 2014г. ДОО в общ размер на
3 073,44лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 901,25лв., ДЗПО
– УПФ в общ размер на 1 200,56лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер
на 742,68лв. и ЗО в общ размер на 1 896,90лв., ведно с прилежащите лихви в
общ размер на 1 176,79лв.;
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на К.В.
Д., ЕГН: ********** *** сумата в размер на 739,25лв.
(седемстотин тридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки) разноски по
делото, съобразно уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА К.В. Д., ЕГН: ********** *** да
заплати на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата в
размер на 1 072,30лв.
(хиляда и седемдесет и два лева и тридесет стотинки), представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената
част на жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: