Определение по дело №25524/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2323
Дата: 16 януари 2025 г. (в сила от 16 януари 2025 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20241110125524
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2323
гр. София, 16.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110125524 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 45186/2023 г. по описа на СРС, 82 състав.
ЗАДЪЛЖАВА „.......“ АД в 1-седмичен срок да представи оригинален екземпляр на
разписка № ........ г. с подпис на Д. Н. К..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задължаване на ищеца да представи в
оригинал договор за цесия от 02.03.2021 г. и Приложение № 1, пълномощно за уведомяване
на длъжниците, Общи условия за уведомяване на длъжниците и договор за потребителски
кредит от 19.07.2018 г като ненеобходимо и доколкото процесният договор е сключен по ел.
път.
НЕ ОТКРИВА производство по чл. 193 ГПК по отношение на оспорените документи,
доколкото с оглед възражението, че длъжникът не е уведомен за извършената цесия, не е
необходимо изследването на истинността на оспорените документи, а и част от тях
представляват електронни такива и по отношение на тях не е възможно откриването на
такова производство.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 08.04.2025 г. от 10:15 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и преписи от
писмения отговор.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„....“ ЕООД е предявило против Д. Н. К. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 292,26 лв.,
1
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ....... г., ведно със законната
лихва от 11.082023 г. до окончателното изплащане, 5,93 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 19.07.2018 г. – 31.10.2018 г. и 120,55 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода 19.07.2018 г. – 04.08.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45186/2023 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че на 19.07.2018 г. между „.... ЕАД и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит № 1108388 по реда на ЗПФУР при спазване на изискванията на ЗПК и
ЗЕДЕУУ, по силата на който кредиторът отпуснал паричен кредит в размер на 500 лв., който
ответникът следвало да погаси на 3 вноски – всяка по 178,25 лв., в срок до 31.10.2018 г.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24% и ГПР по кредита в размер на
50%. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си, произтичащи от
договора за потребителски кредит. Сочи, че на 02.03.2021 г. между „.... ЕАД в качеството на
цедент и ищеца в качеството на цесионер е сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, съгласно който „.... ЕАД прехвърля на ищеца свои ликвидни и изискуеми в
пълен размер вземания по договор за потребителски кредит с ответника. Сочи, че с оглед
задължението на цедента за уведомяване съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД на 01.04.2021 г. до
ответника е изпратен имейл на електронната поща, посочена в договора, съдържаща
уведомление за извършената цесия. В случай че съдът приеме, че уведомяването не е
извършено надлежно, моли същото да се приеме за връчено с връчването на исковата молба
на ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез особения си представител е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва да активната процесуална легитимация на ищеца, доколкото длъжникът не е
уведомен за извършената цесия. Сочи, че цесията не може да бъде съобщена на особения
представител на длъжника, доколкото той е упълномощен да извършва действия, касаещи
материалното правоотношение. Оспорва наличието на облигационна връзка между
ответника и „.... ЕАД и ..“ ЕООД, както и наличието на валидни ел. волеизявления от негова
страна. Оспорва заемната сума да е била предадена на ответника. Релевира възражение за
неравноправност на клаузата за възнаградителна лихва в размер на 41,24%, както и
възражение за погасяване с изтичане на 3-годишна давност на претендираните лихви, като
намира, че ответникът следва да дължи само главницата.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.
9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между „.... ЕАД и ответника е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което
кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената парична сума; настъпилата
изискуемост на задълженията на кредитополучателя; извършено плащане по договора за
потребителски кредит; наличие на валидно сключен договор за цесия между „.... ЕАД и
ищеца; настъпилото правоприемство на страната на кредитора, основано на прехвърляне на
процесното вземане; уведомяване на ответника за прехвърляне на вземането, за което
ищецът НЕ СОЧИ доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже, че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

2
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3