РЕШЕНИЕ
№ 398
гр. Благоевград, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210102990 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от С. А. П., ЕГН
**********, адресна регистрация град **** против ОСМО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „АРСЕНИ
КОСТЕНЦЕВ”, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление град Благоевград,
ж.к. „Еленово”, представлявана от директора ****.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да призна за
установено спрямо ОСМО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „АРСЕНИ КОСТЕНЦЕВ”, БУЛСТАТ
*********, седалище и адрес на управление град Благоевград, ж.к „Еленово”,
представлявано от директора ****, че дължи на С. А. П., ЕЕН **********, адресна
регистрация град *****, заплащането на следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 2455 по описа на Районен съд - Благоевград за 2024 година, а
именно:
- сумата в размер на 2 598, 96 лева /две хиляди петстотин деветдесет и осем лева
и деветдесет и шест стотинки/, представляващи неплатено и дължимо увеличение на
месечното трудово възнаграждение за положен труд за периода, считано от 01.01.2023
година до 31.07.2023 година, съгласно Анекс № Д01 — 192 от 10.08.2023 година към
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №
Д01 — 269 от 06.12.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата от 2 598.96
лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 09.09.2024
година в съда до окончателното изплащане на задължението,
- сумата в размер на 303, 14 лв. /триста и три лева и четиринадесет стотинки/,
представляващи лихва за забава начислени върху сумата от 2 598, 96 лева, считано от
07.11.2023 година — следващия ден на датата на подаване на Заявление Вх.№ АС - 08 - 2623
от 06.11.2023 година за изплащане на дължимите суми до 09.09.2024 година - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
- сумата в размер на 4 270, 86 лева /четири хиляди двеста и седемдесет лева и
осемдесет и шест стотинки/, представляващи неплатено и дължимо обезщетение по чл.222,
1
ал. 3 от КТ за извършено увеличение на брутното месечно трудово възнаграждение за
положен труд за месец юли 2023 година, месеца предхождащ прекратяване на трудовото
правоотношение съгласно чл.228 от КТ, за 11 броя брутни трудови възнаграждения, съгласно
Анекс № Д01 — 192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01 — 269 от 06.12.2022 година, ведно
със законната лихва върху главницата от 4 270, 86 лева, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 09.09.2024 година до окончателното изплащане на
задължението,
- сумата в размер на 498, 17 лева /четиристотин деветдесет и осем лева и
седемнадесет стотинки/, представляващи лихва за забава начислени върху сумата от 4 270,
86 лева, считано от 07.11.2023 година — следващия ден на датата на подаване на Заявление
Вх.№ АС - 08 - 2623 от 06.11.2023 година за изплащане на дължимите суми до 09.09.2024
година - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Претендира се присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че в Осмо средно училище „Арсени Костенцев”, град
Благоевград ищцата започнала работа на 09.09.1994 година по трудово правоотношение,
възникнало на основание сключен Трудов договор № 102 от 09.09.1994 година на длъжност
„Учител по труд и техника в начален курс”, като по-късно заела длъжността „Старши учител
начален етап”, и тази длъжност изпълнявала до датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение. Твърди се, че на 01.08.2023 година трудовото й правоотношение било
прекратено със Заповед № РД-09-1073 от 25.07.2023 година на основание чл.328, ал. 1, т.10
от КТ — поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи, че тъй
като членувала в СО на СБУ, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение й
било изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и чл.31, ал. 1, т.2 и т.6 от КГ за системата
на предучилищното и училищно образование в размер на 11 брутни заплати, а именно
сумата от 28 472.40 лева.
Твърди се, че с Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от
06.12.2022 година, сключен между Министерство на образованието и науката, Съюза на
ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите
в средното образование в Република България, Синдикат на българските учители към КНСБ,
Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” и Независимия учителски синдикат към КНСБ
се извършила промяна на посочения колективен трудов договор. Сочи се, че съгласно т.1 от
Анекс № Д01-192 от 10.08.2023година се изменил чл.27 от Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 година,
като съгласно направеното изменение /чл.27, ал.1 и ал. 3, т.2/, с обратна сила, считано от
01.01.2023 година индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които
към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални заплати
или по — високи от тях се увеличават с не по — малко от 15%.
Посочва се, че съгласно разпоредбите на чл.128, т.2 и чл.245 от КТ работодателят
дължи плащане на договореното трудово възнаграждение за извършената от
работника/служителя работа. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал. 1 от от КТ колективният
трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на
синдикалната организация - страна по договора.
Твърди се, че с изменението на посочения колективен трудов договор извършено с
посочения анекс е предвиден нов размер на основните трудови възнаграждения на лицата
заети в системата на образованието, който е приложим считано от 01.01.2023 година,
следователно разпоредбите на този анекс се прилагат по отношение на лицата, които към
момента на влизане в сила на неговите норми /01.01.2023 година / са отговаряли на
изискванията на закона — да са страни полагащи труд по трудово правоотношение,
2
обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. Навежда се,
че с предвидената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на
тези разпоредби, което е изцяло отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 14 от ЗНА.
Предвид това, като лице, което е полагало труд в посочения период се твърди, че ищцата
има право и следва да получа посоченото увеличение на работната заплата и увеличения
размер на обезщетението по чл.222, ал.З от КТ. Сочи се, че прекратяване на трудовото
правоотношение не засяга и не променя това правно и фактическо положение, тъй като с
приемането на разпоредбите на Анекс № Д01-192 от
10.08.2023 година съществувалото между страните индивидуално трудово
правоотношение по отношение на трудовото възнаграждение е преуредено.
Твърди се, че със Заявление Вх.№ АС - 08 - 2623 от 06.11.2023 година ищцата
поискала от работодателя Осмо средно училище „Арсени Костенцев”, град Благоевград да й
заплати дължимите увеличения съгласно посочения анекс, но с Отговор Изх.№ АС-03-1047
от 08.11.2023 година работодателят категорично отказа заплащането им.
Сочи се, че за събиране на сумите, по подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК
било образувано ч.гр.д.№ 2455 по описа на Районен съд - Благоевград за 2024 година, по
което дело съдът издал заповед за изпълнение за претендираните от ищцата суми.
Сочи се, че в срока по чл.419 от ГПК от Осмо средно училище „Арсени Костенцев”,
град Благоевград било подадено писмено възражение, в което е посочено, че
претендираните суми не се дължат и не се дължи изпълнение на вземането.
С разпореждане № 3381/15.11.2024г. съдията докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание,
че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 20.11.2024 година на
Галина Владова - зам. - директор УД.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от
получаване на съобщението е депозиран писмен отговор по подадената искова молба, с
който се оспорва изцяло подадената искова молба, като неоснователна. Претендират се
сторените в производството разноски.
Ответникът по делото в депозирания писмен отговор, оспорва предявените искове по
основание и по размер, намирайки изложените съображения в исковата молба за абсолютно
несъстоятелни, поради липсата на законово основание за присъждането на претендираната
сума като общ размер на очертаните главници и лихви.
Не се оспорва, че ищцата е бивш учител в ответното училище при условията на
възникване и изменение на трудовоправна връзка, вкл. и относно последователното
изменение на правоотношенията от сключвани допълнителни споразумения към основния
трудов договор касателно нейната работна заплата й нейното изменение до момента на
прекратяването.
Не се оспорва, че към меродавния момент - 25.07.2023г. П. е била учител в училището
и е придобила право на пенсия, за което според посочените в заповедта фактически и правни
основание са прекратени трудовите правотношения с работодателя поради пенисониране.
Излага се, че са несъстоятелни и необосновани на приложимата нормативна уредба и
действащия по време КТД за системата на средното образование са аргументите по иска
относно извеждане на предпоставките на законодателя за дължимо обезщетяване при
пенсиониране според начина на изчисляване от ищцата, които не се споделят и се намират за
неадекватни на закона и действителното правно положение на страните. Сочи се, че
3
претенцията на ищцата е несъстоятелна и необоснована на действителното създадено
правно положение и меродавните моменти на издаване на прекратителния акт и неговото
влизане в сила, вкл. касателно определените от работодателя и изплатени обезщетения по
чл.222,ал. 3 от КТ.
Не се оспорва, че със Заповед №РД-09-1073/25.07.2023г. на Директора на ОСМО СОУ
„А.Костенцев“ гр.Благоевград, при условията на чл.259 ал.1 от ЗПУО, вр. с чл.328, ал.10 от
КТ и 31,ал.1,т.2 и т.6 от КТД, считано от 01.08.2023г. ответникът е прекратил трудовите
правоотношения с ищцата С. П., като на основание чл.222, ал.3 от КТ ответният
работодател е определил, начислил и съответно изплатил обезщетение от 11- единадесет
брутни работни заплати/БРЗ, равняващо се на сумата, в размер на 28 472.40лв.
Сочи се, че прекратителната заповед не е оспорвана пред съда, респ. същата е влязла
в законна сила, ведно с произтичащите от това правни последици за страните, вкл. и относно
разпорежданията по определяне на размера на обезщетяване по посочения ред. Сочи се, че
същата като стабилен административен акт изключва претендираното ищцово изчисляване
на дължими суми извън посочения в заповедта начислен размер, респ. същото според
ответника е неоснователно на соченото правно основание и в претедирания надвишаващ
изплатената сума размер. Отделно от това се сочи, че при произнасянето си ответника е
съобразил начислението на 11-те MP3 с възприетите принципни положения и параметри от
сключения и действащ по време КТД № Д 01-269/06.12.2022г. към 01.08.2023г., който е
анексиран с Анекс №Д01- 192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и
училищното образование за увеличение на БТВ за педогогическия персонал, т.е това е
осъществено едва към 10.08.2023г. след преустановяване на трудовоправната връзка и няма
приложение, независимо от засегнатия период, считано от 01.01.2023г. Твърди се, че към
пенсионирането на ищцата на 01.08.2023г., директорът на училището е изхождал правилно и
съобразно правните постановки на КТ, разпоредбата на чл.27 ал.2 от действащия по време
КТД № Д01-269/06.12.2022г., юридическите указания по прилагане на неговото анексиране с
Анекс №Д01-192/10.08.2023г. към КТД и приетите вътрешни правила за училището като
„Процедурата за назначаване на учители и др. педагогически специалисти, служители и
помощен персонал, кариерно развитие, сключване и прекратяване на трудови договори
/където в пункт Д, т.5 е определен срок за пенсиониране-„не по-късно от 01.08. на
съответната календарна година“. Твърди се, че допуснатото изменение на възнагражденията
за педогогическия персонал е към 10.08.2023г., т.е когато трудовите правоотношения с
ищцата са били вече прекратени на 01.08.2023г., което изключва отчитане и взимането
предвид на по -късно предвидените трудови възнаграждения за длъжността й при
начисляването на изплатените обезщетения с пенсионирането на П. и като основа за
определяне на сумата, равняваща се на 11-единадесет БРЗ по прекратителната заповед.
Сочи се, че съгласно чл.222, ал. 3 от КТ (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2
от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.): „
При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в
същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца„.
Твърди се, че в случая работодателят е действал съобразено посочената хипотеза на
чл.222, ал.3 от КТ, специалните изисквания за системата на предучулищното и училищно
образование, длъжността и съобразения трудов стаж на ищцата като учител. Според
ответника се касае за адекватното начисляване на дължимото обезщетяване на основата на
действителното й БТВ към момента на прекратяването, чийто размер не е засегнат от
последващо анексиране към 10.08.2023г., респ. правилно не отчетен като основа
4
анексирания увеличен размер при начисляването на дължимите суми. Посочва се, че този
факт е изключен от ищцата при извеждането на обстоятелствата и правното им
квалифициране по предявения иск и така не е съобразен релевантния момент „на
увеличаване на БТВ“, ведно със съответните правни последици. Посочва се, че насрещно
застъпените аргументи и ангажираните от страните писмени доказателства релевират на
правомерно обезщетяване от работотодателя и неоснователно исково претендиране на
процесиите суми, който са резултат от презчисляване на обезщетението по чл.222, ал. 3 от
КТ по новото анексирано увеличение на БТВ за педагогическия персонал, за което като
размер тя се е съгласила и не е атакувала своя прекратителен акт на работодателя.
Излага се, че очертаният с исковата молба предмет на изследване и писмени
доказателства по фактическото положение налагат категоричния правен извод, че
пенсионирането на ищцата и условията на обезщетяване са по влязлата в законна сила
заповед, с която на соченото правно основание Директорът на училището обосновано и
законосъобразно е определил изплащането на припадащите се обезщетения, вкл. и
процесното такова по чл.222, ал.З от КТ върху основата на последното за ищцата БТВ.
Предвид гореизложеното се иска от съда да отхвърли като неоснователен и недоказан
по основание и по размер депозираният иск на сочените фактически и правни твърдения.
С Определение № 110/16.01.2025г. по делото е насрочено открито съдебно заседание,
като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект
на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно решаване на спора.
В проведените открити съдебни заседания ищцата не се явява, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител – адвокат ****, който поддържа исковата
молба и ангажира писмени доказателства. По същество се изразява становище за
основателност на предявените искове съобразно изчисленията на вещото лице, като се
претендират и сторените в производството разноски, представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответната страна, редовно призована, се представлява от адвокат Б., която поддържа
представения писмен отговор, по същество изразява становище за неоснователност на
предявените искове.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета съдебно-счетоводна
експертиза, като е изслушано и заключението на вещото лице.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2455/2024г. по описа на Районен съд – гр.
Благоевград, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 1162/10.09.2024 г, по силата на която е разпоредено длъжникът ОСМО
СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „АРСЕНИ КОСТЕНЦЕВ”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Благоевград, ж.к „Еленово”, представлявано от **** да заплати на С. А. П.,
с ЕГН **********, с адрес град *****, следните суми:
- сумата от 2 598, 96 лв./две хиляди петстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и
шест стотинки/-главница, представляваща неплатено и дължимо увеличение на месечното
трудово възнаграждение за положен труд за периода, считано от 01.01.2023 година до
31.07.2023 година, съгласно Анекс № Д01 — 192 от 10.08.2023 година към Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01 - 269 от
06.12.2022 година,ведно със законната лихва върху главницата от 2583, 00 лева, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда 09.09.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението;
-сумата от 303,14 лв. /триста и три лева и четиринадесет стотинки/, представляваща
5
лихва за забава, начислени върху сумата от 2598, 96 лв., считано от 07.11.2023 година —
следващия ден на датата на подаване на Заявление Bx. № АС - 08 - 2623 от 06.11.2023 година
за изплащане на дължимите суми до датата на подаване на настоящото заявление-
09.09.2024г.;
- сумата от 4 270, 86 лв./четири хиляди двеста и седемдесет лева и осемдесет и шест
стотинки/-главница, представляваща неплатено и дължимо обезщетение по чл.222, ал. 3 от
КТ за извършено увеличение на брутното месечно трудово възнаграждение за положен труд
за месец юли 2023 година, месеца предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение
съгласно чл.228 от КТ, за 11 броя брутни трудови възнаграждения, съгласно Анекс № Д01 —
192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01- 269 от 06.12.2022 година, ведно със законната лихва върху
главницата от 4270, 86 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда 09.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 498, 17 лв./четиристотин деветдесет и осем и лева и седемнадесет
стотинки/, представляващи лихва за забава начислени върху сумата от 4270, 86 лв., считано
от 07.11.2023 година - следващия ден на датата на подаване на Заявление Вх.№ АС - 08 -
2623 от 06.11.2023 година за изплащане на дължимите суми до датата на подаване на
настоящото заявление-09.09.2024г.;
- сумата от 1 450, 00 лв. /хиляда четиристотин и петдесет лева/, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на 16.09.2024г., като в указания срок на 02.10.2024г.
е подадено възражение от длъжника.
С Разпореждане № 2951/03.10.2024г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск срещу длъжника за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването,
като довнесе дължимата държавна такса, както и че следва да представи доказателства, че е
предявил иска си в посочения срок, в противен случай съдът ще обезсили Заповедта за
изпълнение. Съобщението за постановеното разпореждане на съда е връчено на 08.10.2024г.
чрез адвокат ****. Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на
установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е
депозирал настоящата искова молба на 31.10.2024 г. Ето защо и въз основа на изложеното
съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от
търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
Безспорно е между страните, че са се намирали в трудово правоотношение по силата
на трудов договор № 345/27.08.1993г. (л.31), като ищцата е заемала първоначално
длъжността „начален учител“, а към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
е заемала длъжността ищцата е заемала длъжността „Старши учител начален етап”, което се
установява и от представените и приети по делото допълнителни споразумения. Видно от
последното допълнително споразумение РД-09-2753/14.09.2022г. по силата на същото
считано от 01.09.2022г. основното месечно трудово възнаграждение на ищцата е в размер
на 1820,00 лв., за 36,0%-трудов стаж- 655,20 лв. По делото е обявено и за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ищцата е работила по трудово правоотношение при
ответника повече от 10 години през последните 20 години.
Няма спор и е видно от приетите по делото доказателства, че със Заповед №РД-09-
1073/25.07.2023г. на Директора на Осмо СОУ „Арсени Костенцев“ гр.Благоевград, при
условията на чл.259 ал.1 от ЗПУО, вр. с чл.328, ал.10 от КТ и 31,ал.1,т.2 и т.6 от КТД,
считано от 01.08.2023г. ответникът е прекратил трудовите правоотношения с ищцата С. П..
В заповедта е разпоредено да се изплати на служителя на основание чл.222, ал.3 от КТ
обезщетение от 11- единадесет брутни работни заплати/БРЗ, равняващо се на сумата, в
размер на 28 472.40лв., като не се спори, че същото е изплатено.
6
Със Заповед № РД-08-1080/03.08.2023г. на основание чл. 259, ал. 1 от ЗПУО е
наредено да се изплати сумата от 300, 00 лв. от фонд СБКО.
Видно от Удостоверение изх. № АС-03-527/09.12.2024г., издадено от ответника е, че
брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 1820, 00 лв., за прослужен трудов
стаж и професионален опит-37 %-673, 40 лв., IПКС-95 лв., брутно трудово възнаграждение в
размер на 2588, 40 лв.
Видно от фиш за м. декември 2023г. е преведена сумата от 28472, 40 лв.-
Обезщетението по чл. 222, ал. 2, 3 от КТ.
Установява се от представената и приета по делото Служебна бележка, издадена от
Синдикалната организация на СБУ в Осмо СУ „Арсени Костенцев“-Благоевград, че ищцата
е била член на синдикалната организация от 01.01.1994г. до 31.08.2023г. и редовно е
плащала членски внос, съгласно устава на СБУ.
Видно от представения Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023 година към Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01 — 269
от 06.12.2022 година, сключен между Министерство на образованието и науката, Съюза на
ръководителите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите
в средното образование в Република България, Синдикат на българските учители към КНСБ,
Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” и Независимия учителски синдикат към КНСБ
се извършила промяна на посочения колективен трудов договор. Съгласно т. 1 от Анекс М
Д01 - 192 от 10.08.2023 година се изменя чл.27 от Колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование М Д01 - 269 от 06.12.2022 година, като
считано от 01.01.2023 година се увеличават работните заплати, като е договорено основно
месечно възнаграждение за старши учител- 1763, 00 лв. В анекса изрично е предвидено, че
осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на
524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното
образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи
за осигурителните им вноски за сметка на работодателя, като част от средствата- в размер на
465 млн. лв., за увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в
системата на предучилищното и училищното образование се разпределят по следния начин:
1. гарантират се минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по
ал. 1, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност и 2.
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към
момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%.
От представеното разпореждане № ********** за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и пенсия, се установява, че на ищцата е отпусната пенсия в размер на
1002, 04 лева, като общ размер на пенсията с добавките - 1281,14 лева.
Видно от Заявление вх. № АС-08-2623/06.11.2023г. до Осмо СУ „Арсени Костенцев“-
Благоевград със същото ищцата е поискала да й бъде заплатена разликата в полученото
възнаграждение от 01.01.2023г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение,
както и разликата в полагащото й се обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ на основание
посочения анекс, но с Отговор Изх.№ АС-03-1047 от 08.11.2023 година работодателят
категорично отказал заплащането им.
По делото е назначена и допусната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице С. Т., която е приета към доказателствения материал по делото, като не
оспорена от страните по делото. Вещото лице в заключението си е посочило, че за периода
от 01.01.2023г до 31.07.2023г получената брутна работна заплата от С. А. П. е в общ размер
на 19 675,39 лева по отделни елементи, както следва: 1 .Основна месечна работна заплата - в
размер на 9 750,14 лева; 2. Клас прослужено време - 3 607,56 лева; 3. За класно
7
ръководство - 212,50 лева; 4. СБКО - 300,00 лева; 5.3а 1-ви клас квалификация (ПКС)-в
размер на 665,00 лева; 6.Лекторски часове - 411,40 лева; 7.3а работа с деца със СОП
(специални образователни потребности) - 132,67 лева; 8. Платен годишен отпуск - 4
096,12 лева (за 24 р дни); и 9. Плащания по Наредба (24-ти май и др) - 500,00 лева. Като
вещото лице е посочило размерът на увеличението с 15% съгласно т.1 от Анекс № Д01 - 192
от 10.08.2023 година, към КТД № Д01- 269 от 06.12.2022 година, начислено върху всяко
едно получено основно месечно трудово възнаграждение за периода считано от 01.01.2023
година до 31.07.2023 година в справка № 05. Според заключението на вещото лице за
периода от 01.01.2023 година до 31.07.2023 година брутната работна заплата, която би
получила ищцата е в общ размер на 22 293, 46 лева, а нетната работна заплата, която би
получила е в размер на 17 152, 56 лева. Общият размер на увеличението по т.2 (работни
заплати) за целия период, считано от 01.01.2023 година до 31.07.2023 година е за 2 618,07
лева (брутна РЗ) и за 2 042,36 лева (нетна РЗ), като по отделни месеци, размерите на
увеличенията са отразени от вещото лице в справка № 07.
Вещото лице е посочило, че размерът на брутното трудово възнаграждение за месец
юли 2023 година на С. П. е за 2 608,41 лева.
Размерът на увеличението с 15% съгласно т.1 от Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023
година, към КТД № Д01 -269 от 06.12.2022 година, върху размера на сумата от 11 брутни
трудови възнаграждения, които е получила като обезщетения по чл.222, ал. 3 от КТ за това,
че е била член на синдикална организация е 4 114,11 лева, като изчислението вещото лице е
отразило в справка № 09. Вещото лице е посочило, че размерът на лихвата за забава, върху
общата сума по т.3 - разлика в работните заплати, за периода считано от 07.11.2023 година
до 09.09.2024 година е 305,39 лева - при олихвяване на брутната сума от 2 618,07 лева и
238,23 лева - при олихвяване на нетната сума от 2 042,36 лева. Размерът на лихвата за
забава, върху общата сума по т.5 - разлика в обезщетението по чл. 222 от КТ - 11 БРЗ, за
периода считано от 07.11.2023 година до 09.09.2024 година е 479,90 лева
Съдът кредитира заключението по съдебно-счетоводната експертиза като
компетентно, пълно и ясно.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание:
-иск с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 128 КТ,
вр. с КТД за сумата в размер на 2 598.96 лева, представляващи неплатено и дължимо
увеличение на месечното трудово възнаграждение за положен труд за периода, считано от
01.01.2023 година до 31.07.2023 година, съгласно Анекс № Д01 — 192 от 10.08.2023 година
към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование
№ Д01 — 269 от 06.12.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата от 2
598.96 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
09.09.2024 година в съда до окончателното изплащане на задължението;
-иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата в
размер на 303.14 лв, представляващи лихва за забава начислени върху сумата от 2 598.96
лева, считано от 07.11.2023 година — следващия ден на датата на подаване на Заявление Вх.
№ АС - 08 - 2623 от 06.11.2023 година за изплащане на дължимите суми до 09.09.2024
година - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение;
-иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 222, ал. 3 КТ, вр. с КТД за
сумата в размер на 4 270.86 лева, представляващи неплатено и дължимо обезщетение по
чл.222, ал. 3 от КТ за извършено увеличение на брутното месечно трудово възнаграждение
за положен труд за месец юли 2023 година, месеца предхождащ прекратяване на трудовото
правоотношение съгласно чл.228 от КТ, за 11 броя брутни трудови възнаграждения, съгласно
Анекс № Д01 — 192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов договор за системата на
8
предучилищното и училищното образование № Д01 — 269 от 06.12.2022 година, ведно със
законната лихва върху главницата от 4 270.86 лева, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 09.09.2024 година до окончателното изплащане на
задължението;
- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 498.17 лева, представляващи лихва за забава начислени върху сумата от 4
270.86 лева, считано от 07.11.2023 година — следващия ден на датата на подаване на
Заявление Вх.№ АС - 08 - 2623 от 06.11.2023 година за изплащане на дължимите суми
до 09.09.2024 година - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. Ищецът следва да установи процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал.
1 от ГПК, наличие на изискуемо и ликвидно задължение на длъжника.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 128 КТ, вр. с КТД и с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД:-
наличието на валидно сключено трудово правоотношение с ответника през процесния
период от 01.01.2023 година до 07.08.2023 година;-реалното полагане на труд през
визирания период;- размер на уговореното и дължимо трудово възнаграждение, което
претендира;- настъпване на падеж на претендираното вземане и размера и периода на иска
за забава.
Ответникът, при доказване на горните факти, следва да установи, че е заплатил
претендираното от ищцовата страна трудово възнаграждение, както и възражението си, че
ищецът няма право да се ползвал от уговореното увеличение, тъй като към датата на Анекса
/10.08.2023г./ същият не е имал валидно трудово правоотношение с ответника.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 222, ал. 3 КТ, вр. с КТД и
с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1
ЗЗД:- ищцата следва да докаже наличието на трудово правоотношение, породено от
процесния трудов договор, по силата на който е имала качеството на работник или
служител, а ответникът - на работодател, че е било прекратено трудовото правоотношение
между страните; че ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
преди прекратяване на трудовия договор, че е работила при същия работодател (ответника)
през последните 10 години от трудовия й стаж; размерът на дължимото обезщетение,
настъпване падежа на вземането и размера и периода на иска за забава.
Ответникът, при доказване на горните факти, следва да установи, че е заплатил
претендираното обезщетение, както и възражението си, че ищецът няма право да се ползвал
от уговореното увеличение, тъй като към датата на Анекса /10.08.2023г./ същият не е имал
валидно трудово правоотношение с ответника.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 224, ал. 1 КТ, вр. с КТД и
с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1
ЗЗД: - че между ищцата и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение, което
е било прекратено; - че има неизползван платен годишен отпуск в размер в размер на 27
работни дни за 2023 година, да докаже размера на обезщетението, размера и периода на иска
за забава.
- Ответникът, при доказване на горните факти, следва да установи, че е заплатил
претендираното обезщетение, както и възражението си, че ищецът няма право да се ползвал
от уговореното увеличение, тъй като към датата на Анекса /10.08.2023г./ същият не е имал
валидно трудово правоотношение с ответника.
Предявените искове са допустими: заявени от надлежна страна пред компетентния за
това съд и в определения срок /едномесечен от получаване на съобщението, за подадено
9
възражение от страна на длъжника в заповедното производство/. Налице е активна и
пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед
твърденията в исковата молба, че страните по делото са били в трудово правоотношение до
01.08.2023г., по което ищцата има да получава парични суми в резултат на подписан Анекс
№ Д01-192 от 10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното
и училищно образование, с който е увеличен размера на работните заплати за системата на
предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023г.
Разгледани по същество, исковете се явяват частично основателни.
Страните по делото не спорят по фактите, а именно: че са се намирали в трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 345/27.08.1993г. (л.31), като ищцата е
заемала първоначално длъжността „начален учител“, а към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение е заемала длъжността ищцата е заемала длъжността „Старши
учител начален етап”, че със Заповед №РД-09-1073/25.07.2023г. на Директора на Осмо СОУ
„Арсени Костенцев“ гр.Благоевград, при условията на чл.259 ал.1 от ЗПУО, вр. с чл.328,
ал.10 от КТ и 31,ал.1,т.2 и т.6 от КТД, считано от 01.08.2023г. ответникът е прекратил
трудовите правоотношения с ищцата С. П.. В заповедта е разпоредено да се изплати на
служителя на основание чл.222, ал.3 от КТ обезщетение от 11- единадесет брутни работни
заплати/БРЗ, равняващо се на сумата, в размер на 28 472.40лв., като не се спори, че същото е
изплатено. Не се оспорва и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че ищцата е работила
при ответника повече от 10 години през последните 20 години.
Безспорно е между страните и че на 10.08.2023г. е подписан Анекс № Д01-192 от
същата дата към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно
образование от 06.12.2022г., с който са определени минимални основани работни заплати за
системата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023г., по
силата на което била изменена разпоредбата на чл. 27 от този КТД по отношение на
минималните основни заплати за системата на училищното и предучилищното образование
и с горепосочения анекс с обратна сила /от 01.01.2023г./ били увеличени трудовите
възнаграждения на заетите в системата на училищното и предучилищното образование.
Съгласно чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и
работодателят дължи на работника възнаграждение за престирания труд.
Съгласно чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ работодателят дължи плащане на договореното
трудово възнаграждение за извършената от работника/ служителя работа. Това е основно
задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от
него работна сила на работника или служителя.
На основание чл. 50 КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на
трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени
с повелителни разпоредби на закона. Чл. 50, ал. 2 КТ гласи, че колективният трудов договор
не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от
установените в закона. Съгласно чл. 51б, ал. 1 КТ колективен трудов договор по отрасли и
браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и
служителите и на работодателите. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 КТ повелява, че
колективният трудов договор се сключва в писмена форма, в три екземпляра – по един за
всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, и се подписва от
представителите на страните. Правилото на чл. 54, ал. 1 КТ гласи, че колективният трудов
договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. На
основание чл. 56 КТ колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по
взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване, като за измененията в
колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54 КТ.
Разпоредбата на чл. 57 от КТ предвижда, че колективният трудов договор има
действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация
10
– страна по договора. Съгласно чл. 59 КТ при неизпълнение на задълженията по
колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и
всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага.
В случая по делото е установено несъмнено, че в процесния период 01.01.2023 г. –
31.07.2023 г. ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжността
"старши учител", като страните са обвързани от разпоредбите на колективния трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269/06.12.2022
г. /предвид членството на ищеца в синдикална организация към СБУ в същия период/.
Спорът по делото е правен и се свежда до това дали изменението на КТД с анекса от
10.08.2023г. се прилага и за работниците и служителите, които към датата на приемане на
анекса са с прекратени трудови правоотношения, т.е. към кой момент следва да се определи
кръга на лицата, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите им
възнаграждения. По този спорен въпрос към настоящия момент е налице противоречива
съдебна практика в страната (на районно и окръжно ниво), която е известна на докладчика.
В случая трудовото правоотношение на ищцата е прекратено само десет дни преди приемане
на Анекса на КТД.
Настоящият съдебен състав счита, че изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г. се
прилага за всички работници/служители в сферата на предучилищното и училищното
образование синдикални членове, които към 01.01.2023г. са полагали труд по трудово
правоотношение.
Съображенията за това са следните:
Установи се, че със сключения на 10.08.2023г. анекс е изменена разпоредбата на чл.27
от КТД от 06.12.2022г., уреждаща минималните основни работни заплати за системата на
предучилищното и училищното образование и разпределението на осигурените средства от
държавния бюджет, като със задна дата-от 01.01.2023г., се определят по-високи минимални
основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование.
Следователно, с анекса се преуреждат отношенията относно работните заплати на
педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното и
училищното образование, със задна дата. Такова преуреждане на отношенията със задна дата
е допустимо. След като страните преуреждат възникнали в предходен период
правоотношения, то това преуреждане се отнася за всички членове на синдикални
организации които към 01.01.2023г. са полагали труд по трудово правоотношение.
Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за
2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.) предвижда, че законът влиза в сила от 1 януари 2023
г. (с изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които нямат отношение към
настоящия казус). С разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.) е
изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни
заплати на педагогическите специалисти, като за педагогически специалист на длъжността
старши учител е предвидена сумата от 1787 лева. Съгласно § 3 от Заключителните
разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране
и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на
обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари
2023 г. Наредбата е издадена от Министъра на образованието и науката на основание чл. 22,
ал. 9 във връзка с чл. 22, ал. 2, т. 18 от Закона за предучилищното и училищното образование
и е съгласувана с министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите.
Изменението на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. също предвижда нови размери на
минималните основни възнаграждения, считано от 01.01.2023 г.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен
акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратното действие
11
като правен институт представлява фикция, по силата на която законодателят постановява
настъпването на определени правни последици към един минал момент, към който не се е
осъществил правопораждащият ги юридически факт, по съображения за справедливост и
социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие законодателят преурежда вече
възникнали в предходен момент правоотношения между правните субекти. Забавеното
приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. и свързаното с това забавено увеличение
на минималните основни възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с
Наредбата, са именно такива обстоятелства, които са обусловили волята на нормотвореца да
придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023 г., а не от
датата на влизане в сила на Наредбата. Сключването на Анекса към КТД на 10.08.2023 г.
също е обусловено от забавеното приемането на закона за държавния бюджет за съответната
година и съпътстващото го изменение в Наредбата относно заплащането на труда. Следва да
се отбележи, че забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се дължи на
политически причини, които стоят изцяло извън волята на гражданскоправните субекти, в
чиято правна сфера настъпват правните последици, обусловени от приемането му. Именно
по политически причини, които съдът приема за общоизвестни обстоятелства, Законът за
държавния бюджет за процесната 2023 г., както и този за 2022 г., са приети и обнародвани
след началото на бюджетната година – с ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., съответно с ДВ, бр. 18 от
04.03.2022 г., но са в сила от в сила от 01.01.2023 г., съответно от 01.01.2022 г. За настоящата
2024 г., както и за предходните 2021 г., 2020 г. и 2019 г. Законът за държавния бюджет е бил
приеман и обнародван до началото на бюджетната година – с ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г., с
ДВ. бр. 100 от 20 Декември 2019 г., с ДВ. бр. 103 от 13 Декември 2018 г., поради което не са
налице основания за предявяване на претенции като процесната.
Отчитайки, че в този закон е предвидено и разчетено увеличение на минималната
работна заплата в сферата на предучилищното и училищното образование, съдът намира, че
изменената с анекса от 10.08.2023г. разпоредба на чл.27 от КТД се отнася за работните
заплати на всички заети към 01.01.2023г. педагогически специалисти и непедагогически
персонал в сферата на предучилищното и училищното образование. Също така приетото
изменение на КТД с анекс № Д01-192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основните
възнаграждения, приложим считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в
системата на образованието. Никъде в същия, нито в КТД, е посочено, че това увеличение не
засяга лицата с прекратено ТПО, т. е. придаденото обратно действие на нормата следва да се
тълкува, че се отнася до лицата, които в този период са полагали труд в тези учебни
заведения и са били в редовни ТПО. Това обратно действие на нормата е и в съответствие с
чл. 14 от ЗНА, който предвижда, че обратното действие на разпоредбите на нормативните
актове се придава само по изключение и то изрична разпоредба.
Следва да се съобрази и че колективният трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование, сключен между посочените синдикални
организации и МОН е многостранен договор, с няколко насрещни страни, всяка от които е
направила волеизявление за увеличаване на основните трудови възнаграждения на
работещите в сферата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023
г.
В подкрепа на горния извод е и факта, че след подписване на анекса от 10.08.2023г.
към КТД е приета Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за
нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75 от 01.09.2023г., съгласно която от
01.01.2023г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, като това увеличение е в съответствие със сключения анекс
към КТД на отраслово равнище.
Действително, наредбата е подзаконов нормативен акт, на част от разпоредбите на
който съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е придадено обратно действие, което
12
не би могло да бъде автоматично пренесено и спрямо клаузите на колективния трудов
договор с оглед неговия договорен характер. Доколкото, обаче, както наредбата, приета от
министъра на образованието и науката, така и КТД, респ. анекса към него, страна по които е
също министерството на образованието и науката, са приети, респ. сключени в резултат от
по - късното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г., обн., ДВ, бр. 66 от
1.08.2023 г., в сила от 1.01.2023 г., следва да се приеме, че и двата акта следват една обща,
идентична законодателна идея - да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови
правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 г. в сферата на образованието, като ги
изменят в по-благоприятна за служителите посока, предвиждайки увеличаване на
възнагражденията им със задна дата.
Посредством посочената наредба министърът на образованието, упражнявайки своята
нормативна компетентност, въвежда увеличението на трудовото възнаграждение от
01.01.2023 г., като това е т. нар. същинско обратно действие (stricto sensu), по смисъла,
установен и в практиката на Конституционния съд (Решение № 5/11.05.2017 г. на КС по к. д.
№ 12/2016 г.), с което обратно действие на закона се преуреждат осъществили се
юридически факти преди влизане в сила на нормативния акт.
Не може да бъде споделена тезата на ответника, че е недопустимо да се преуреждат
вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на действащо ТПО е абсолютна
предпоставка за реализиране на посоченото увеличение. В Решение № 116 от 25.10.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г. о., ГК изрично се установява, че "обратното действие
преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това
означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов
начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на работниците или
служителите. Недопустимо е единствено с изменения в законодателството да се въвеждат с
обратно действие неблагоприятни последици за работниците и служителите (Решение №
12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г.).
Съдът намира, че тезата на ответника за недължимост на претендираните
обезщетения в сочения в исковата молба размер, поради обстоятелството, че трудовото
правоотношение на ищеца към датата на неговото сключване е било прекратено, е
несъвместима с принципа на равенство на гражданите. В българската правна система този
принцип има конституционно основание. Не случайно основните права са намерили място в
Преамбюла на Конституцията, която има непосредственото действие. Конституционният съд
е последователен в разбирането /частично обобщено в Решение № 5 от 14.06.2022 г. на КС
по к. д. № 13/2021/, че равенството е основен конституционен принцип на гражданското
общество и правовата държава по смисъла на второто съображение в преамбюла и на чл. 6,
ал. 2 от Конституцията. То е основа за нейното тълкуване и прилагане и за нормотворческата
дейност и е основно право на гражданите /решение № 4 от 20.04.2021 г. на КС по к. д. №
1/2021 и Решение № 14 на КС от 14.11.1992 г. по к. д. № 14/1992/. Принципът на равенство
означава равнопоставеност пред закона /решение № 6 на КС от 27.04.2010 г. по к. д. №
16/2009/, което се изразява в две основни форми – задължение за равно третиране и забрана
за произволно неравно третиране /решение № 4 на КС от 20.04.2021 г. по к. д. № 1/2021 и
решение № 1 от 27.01.2005 г. на КС по к. д. № 8/2004/.
Забраната за произвол е елемент на правовата държава в материален смисъл и е
насочена към държавните органи, включително и към законодателя. В правовата държава
повелята за равно третиране задължава нормотвореца да урежда подобните случаи по
еднакъв начин, а различните – по различен, респективно задължение на публичната власт е
да третира "еднаквите еднакво" /решение № 4 от 20.04.2021 г. на КС по к. д. № 1/2021 и
решение № 11 от 10.05.2010 г. на КС по к. д. № 13/2010/. Само така може да се гарантира
равенството пред закона и да се осигури справедливост в обществото. Това разбиране
съответства и на основния принцип на равенство в правото на ЕС. Европейският съюз като
13
"правов съюз" е основан на равенството като висша ценност, на която принципът на еднакво
третиране /недискриминация/ е същностно юридическо проявление. Правната уредба и
съдебната практика придават на принципа на равенство роля на един от централните
принципи на европейския интеграционен правопорядък, в изграждането и развитието на
който Република България участва. Същевременно, Конституционният съд последователно
се придържа към утвърденото в съвременната конституционноправна доктрина и практика
схващане за равенството пред закона като относителна, а не абсолютна равнопоставеност
/Решение № 5 от 11.05.2017 г. на КС по к. д. № 12/2016/. Водеща следва да бъде обективната
преценка дали правните субекти се намират в една и съща или сходна ситуация, или не.
Еднакви са ситуациите, между съществените характеристики на които няма разлика. Сходни
са ситуациите, които не са еднакви, но са съпоставими в съществените си характеристики и
между които няма съществени разлики, което изключва случаите на привидна съпоставимост
или близост без реална връзка. Преценката за еднаквост или сходство в съществените
характеристики или за наличие на съществени разлики не може да бъде направена
абстрактно – тя зависи от обективните особености на конкретната материя и се прави за
всеки отделен случай с оглед характеристиките му /решение № 10 от 26.07.2022 г. на КС по
к. д. № 21/2021 г. /.
Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай правните субекти,
полагали труд като педагогически специалисти в периода от 01.01.2023 г. до 10.08.2023 г., се
намират в една и съща ситуация в посочения период, независимо от това дали трудовите им
правоотношения са прекратени преди 10.08.2023 г. или са съществували и след тази дата.
Тези служители са полагали еднакъв по естеството си труд, за идентични длъжности и при
едни работодатели и не се установява да има законово основание за тяхното нееднакво
третиране.
Поради това съдът приема, че според анекса, ефектът на договореното е с обратно
действие – считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването му – 10.08.2023 г.
Принципно страните по един договор може да се съгласяват за постигане на различни
правни резултати, но такива, които са разрешени от закона. В тази връзка следва да се
прецени дали законът разрешава правният ефект на преговорите и постигнатите
споразумения на синдикално ниво в бранша да бъде отнесен към задна дата. Тук съдът
съобразява разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от КТ, който гласи, че КТД влиза в сила от деня на
сключването му, доколкото в него не е уговорено друго и прие, че разпоредбата не е
императивна, доколкото разрешава на страните по КТД да договарят относно началния срок,
от който ще породи действие договора. Затова и обсъжданият по настоящото дело анекс не
противоречи на закона и следва да бъде зачетен.
Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към
момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г. / са отговаряли на изискванията на
закона – да са страни по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по
силата на членственото си правоотношение.
С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите
на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 от ЗНА. Затова
ищецът, който е полагал труд в процесния период има право да получи предвиденото в Закон
за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата.
Последващото прекратяване на трудовото му правоотношение, не засяга правното му
положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на
разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални
правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено
възнаграждението за длъжността, която е заемал ищецът.
В допълнение следва да се отбележи и че през процесния период от 01.01.2023 г. до
31.07.2023 г. ищцата е полагала действително труд за ответника, което обстоятелство не се
14
оспорва от последния. Предвид и реда за приемане на Закона за държавния бюджет за
съответната година – то ако същият е бил приет своевременно лицето е щяло да получи
полагащото му се увеличение още в началото на учебната година. Поради това и забавянето
на бюджетната процедура, което от своя страна е рефлектирало върху редица обществени
сектори в това число в системата на образованието не може да служи за основание ищецът
да бъде поставен в по-неблагоприятно положение спрямо останалите свои колеги, с които са
работили едновременно, но чиито трудови правоотношения не са били прекратени към м.
август 2023 г.
След като за този период ищецът е полагал труд, както и останалите служители на
същата длъжност, то на него също се дължи разликата в увеличения размер на основното
трудово възнаграждение, което за останалите служители също е начислено със задна дата,
считано от 01.01.2023 г. Обстоятелството, че към месец август 2023 г е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца /десет дни преди сключване на Анекса/ и по тази причина не може
да се сключи допълнително споразумение за изменение на трудовото възнаграждение, не е
пречка ищецът да получи увеличения размер, защото съгласно чл. 118, ал. 3 от КТ
работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или
служителя. При това положение съдът счита, че след като работодателят е преценил, че с
допълнително предоставените средства, може да бъде увеличено основното трудово
възнаграждение на посочените в КТД длъжности, със задна дата, считано от 01.01.2023 г,
така както са отпуснати и средствата, то следва за всички служители, които са полагали труд
през посочения период да се начисли увеличен размер на основното трудово
възнаграждение, а безспорно ищцата е полагала труд за месеците от януари до 31.07.2023 г..
Изменената с анекса разпоредба на чл.27, ал.2 от КТД има уточнителен характер
относно изразходването на посочен в нея размер осигурени средства от държавния бюджет
на Република България за 2023г. с цел гарантиране на договореното увеличение на
работните заплати на работещите в сферата на образованието, считано от 01.01.2023г. и
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Алинея 2 на
чл.27 от анекса не определя, че предвиденото с ал.1 на същия член увеличение на работните
заплати се отнася за заетите в системата на образованието към датата на подписване на
анекса. Нито разпоредбата на чл.27, ал.2 от анекса, нито други разпоредби на анекса
предвиждат изрично изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са прекратени
към датата на сключване на анекса-10.08.2023г. Следва да се отбележи, че тълкуване в
обратен смисъл би било несправедливо и би довело до неравно третиране на
работниците/служителите полагали труд при същия работодател на равна или сходна
длъжност след 01.01.2023г., но чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на
сключване на анекса към КТД-10.08.2023г.
Доводът на ответника, че прекратеният трудов договор с ищцата препятства
изплащането на увеличения с анекса размер на работната заплата е неоснователен. В случая
не става въпрос за „възстановяване на трудовоправна връзка”, а за заплащане на суми в
периода на действие на трудовия договор-до 01.08.2023г. При увеличение на размера на
работната заплата със задна дата работодателят следва да преизчисли вече начисленото и
изплатеното трудово възнаграждение, респ. начислените и изплатени обезщетения на база
на трудовото възнаграждение. В тази връзка следва да се отбележи за прецизност, че на база
на сключения анекс към КТД работодателят може едностранно /със своя заповед/ да измени
трудовото възнаграждение на ищцата като увеличи неговия размер в съответствие с анекса
към КТД и да разпореди заплащането на разликата между вече начисленото и изплатено
трудово възнаграждение и дължимото такова съобразно анекса към КТД.
В тази връзка съдът намира за необходимо и да се позове на актуалната практика на
ЕСПЧ /Решение по дело MOSKAL v. POLAND (Application no. 10373/05) и др. /, в която
константно се утвърждава, че принципът на "доброто управление" изисква по въпроси от
15
общ интерес публичните органи да действат своевременно, по подходящ начин и с
максимална последователност. Публичните органи следва да действат най-прецизно и най-
съвестно при разрешаването на въпроси, касаещи социалното положение и имуществените
права на гражданите. В практиката на ЕСПЧ се възприема, че по въпроси, касаещи
социалната сфера на гражданите, е недопустимо пропуски на държавни органи да бъдат
компенсирани за сметка на гражданите, а тежестта за преодоляване на тези пропуски следва
да бъде върху държавата /така Решение по дело CAKAREVIC v. CROATIA (Application no.
48921/13)). Рисковете, следващи от пропуски на държавните органи, следва да се понасят от
държавата, като в никакъв случай не следва да се допуска неблагоприятни последици от
пропуски на държавата да се прехвърлят върху гражданите. ЕСПЧ трайно приема още, че
актовете на публичните органи трябва да бъдат ясни и последователни, за да се избягват,
доколкото е възможно, правната несигурност и неяснота за лицата, засегнати от тези актове.
Съотнесена към настоящия случай, практиката на ЕСПЧ по приложението на
ЕКЗПЧОС означава, че нито МОН, нито детската градина ответник, представляващо
второстепенен разпоредител с бюджет, следва да черпят права от твърдените неясноти на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда и на цитирания Анекс към КТД;
второ, доколкото организацията на сферата на образованието представлява въпрос от
обществен интерес и доколкото въпросът за възнагражденията на педагогическите
специалисти касае социалното положение на голяма група трудещи се, то регулацията на
тези въпроси следва да бъде както прецизна, така и последователна – това изискване налага
да се създава и прилага рамка, осигуряваща равно и предвидимо третиране на
педагогическите специалисти. Обратното действие на закона е изключение, като в
конкретната ситуация то се дължи на стремежа на министъра на образованието и науката да
преодолее забавянето при приемането на ЗДБ РБ 2023. Неизпълнението от страна на
публични органи на задължението им да действат своевременно, нарушавайки принципа на
добро управление, не следва обаче да се ползва като основание за приемане на уредба,
третираща необосновано неравно засегнатите частноправни субекти.
Иищцата е била член на Синдиката на българските учители.
По изложените съображения относно действието на горепосочените разпоредби от
Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД съдът приема, че договорните клаузи от КТД,
предвиждащи увеличение на минималните основните работни заплати за системата на
училищното и предучилищно образование, следва да се прилагат и по отношение на лицата,
които към 01.01.2023 г. са били заети в системата на училищното и предучилищно
образование и са били членове на синдикални организации, които са страни по КТД, каквато
е била и ищцата за исковия период от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г.
От друга страна, ако се приеме подхода, възприет от ответника, би означавало
прилагане на пряка дискриминация спрямо тези служители, които навършват пенсионна
възраст в същата година т. к. за един и същи период, в който са работили заедно с по-млади
служители, те биха били получили по-ниско възнаграждение.
Предвид изложеното и като взе предвид, че се установи по делото, че ищцата е член
на Синдиката на българските учители в процесния период съдът намира, че предявените
искове са доказани по основание.
По отношение размера на предявените искове съдът излага следното:
По искът по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 128 КТ, вр. с КТД:
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общият
размер на увеличението по т.2 (работни заплати) за целия период, считано от 01.01.2023
година до 31.07.2023 година е за 2 618,07 лева (брутна РЗ) и за 2 042,36 лева (нетна РЗ).
Следователно видно от заключението на вещото лице сумата, която ищцата следва да
получи, като неплатено и дължимо увеличение на брутното месечното трудово
16
възнаграждение за положен труд за периода, считано от 01.01.2023 година до 31.07.2023
година, съгласно Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № Д01 — 269 от 06.12.2022
година е в размер на 2 618,07 лева, като доколкото ищцата претендира по-малка сума, а
именно 2598, 96 лв. и с оглед диспозитивното начало искът следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- в случая от 09.09.2024 г. Ето защо, ответникът дължи законната лихва, върху главницата от
2598, 96 лв., считано от 09.09.2024 г. до изплащане на вземането.
По отношение на иска за лихва за забава /мораторна лихва/ по този иск, съдът намира
следното:
Предявения иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на предявения акцесорен иск за лихва за забава следва да се установи
освен наличието на главен дълг съобразно гореспоменатите изводи, така и изпадането на
работодателя в забава. Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Разпоредбата на чл. 245 КТ предвижда, че при добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово
възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко
от МРЗ за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава
изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. На основание чл. 270, ал.
2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два
пъти, доколкото не е уговорено друго.
Въпреки това конкретният случай е особен, доколкото по делото се присъжда
увеличение на трудово възнаграждение за минал период, в полза на лице, което към датата
на приемане на решението за увеличение е с прекратено трудово правоотношение. Горното
означава, че това лице вече не получава ежемесечно дължимото и регулярно изплащано
трудово възнаграждение по чл. 128 КТ, което работодателят престира на всяко лице с
валидно и действащо трудово правоотношение. Затова, при положение, че сумите на
увеличението се дължат при поискване и за тях няма определена дата, на която следва да
бъдат изплатени, за тях ще важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – от датата на поканата.
По делото е представено заявление от ищцата, с което последната е пожелала да
бъдат преизчислени трудовите й възнаграждения от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. Последната
е получена от ответника на 06.11.2023г., видно от входящия номер. Предвид изложеното
съдът намира, че е налице претенция от ищцата към ответника за заплащане на увеличеното
възнаграждение и ответникът е изпаднал в забава от поканата.
В случая съдът намира, че лихвата за забава се дължи върху нетната заплата, тъй като
именно нетната сума е тази, която ищцата би получила, поради което съдът кредитира
заключението на вещото лице в тази му част. Установи се от заключението на вещото лице,
че за периода от 07.11.2023г. до 09.09.2024 г. лихвата за забава в изплащане на увеличеното
нетно трудово възнаграждение е в размер на 238, 23 лв., до който размер искът е
основателен, като за разликата над 238, 23 лв. до пълния претендиран размер от 303, 14 лв.
искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ, вр с КТД:
Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след
като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж
17
през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца.
В случая на ищцата е определено от работодателя изплащане на обезщетение по чл.
222, ал. 3 от КТ в размер единадесет брутни трудови заплати в размер 28472, 40 лв. Това
обезщетение е изчислено на база сключения трудов договор, без да е взето предвид
увеличения размер на основното трудово възнаграждение за длъжността старши учител,
считано от 01.01.2023 г. Предвид изложените по-горе изводи, съдът приема, че увеличения
размер на основното трудово възнаграждение следва да се съобрази при определяне на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. Вещото лице е дало заключение, че размерът на
брутното трудово възнаграждение за месец юли 2023 година на ищцата е 2608, 41 лева.
Според заключението на вещото лице размерът на увеличението с 15% съгласно т.1 от
Анекс № Д01 - 192 от 10.08.2023 година, към КТД № Д01 -269 от 06.12.2022 година,
върху размера на сумата от 11 брутни трудови възнаграждения, които е получила като
обезщетения по чл.222, ал. 3 от КТ за това, че е била член на синдикална организация е 4
114,11 лева, до който размер искът е основателен и доказан, а за разликата над 4 114,11 лв. до
пълния претендиран размер от 4270, 86 лв. искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- в случая от 09.09.2024 г. Ето защо, ответникът дължи законната лихва, върху главницата от
4114, 11 лв., считано от 09.09.2024 г. до изплащане на вземането.
По отношение на иска за лихва за забава /мораторна лихва/ по този иск, съдът намира
следното:
Предявения иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на предявения акцесорен иск за лихва за забава следва да се установи
освен наличието на главен дълг съобразно гореспоменатите изводи, така и изпадането на
работодателя в забава. Доколкото ответникът е следвало да заплати на ищцата посочената
сума при прекратяване на трудовото правоотношение (или най-късно до края на съответната
година), а той не е сторил това, както и с оглед посочените по-горе съображения и
подаденото от ищцата заявление за преизчисляване и на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от
КТ, съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва, считано от 07.11.2023г.
Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира в тази му част лихвата
за забава за периода от 07.11.2023 година до 09.09.2024 година върху неизплатения размер
на дължимо обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ за извършено увеличение на брутното
месечно трудово възнаграждение за положен труд за месец юли 2023 година, месеца
предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл.228 от КТ, за 11 броя
брутни трудови възнаграждения, съгласно Анекс № Д 01- 192 от 10.08.2023 година към
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №
Д01 — 269 от 06.12.2022 година възлиза в размер на 479,90 лева, до който размер искът е
основателен, като за разликата над 479, 90 лв. до пълния претендиран размер от 498, 17 лв.
искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е претендирал заплащане от ответника на направените разноски, като е
18
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът е претендирал разноски в заповедното производство в размер на 1450, 00 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение. В писмено становище от 21.03.2025г. ответника е
сторил възражение относно присъждането на заплатено адвокатско възнаграждение,
нахвърлящо предвидения размер за този вид дела и съобразно фактическата и права
сложност на делото, като в последното съдебно заседание е заявил, че се иска съдът да
съобрази заплатените адвокатски възнаграждения със сложността на настоящия процес.
Съдът намира, че стореното изявление представлява възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ищцата.
Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК регламентира, че в случаите, когато заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по -
нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 ЗАдв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се
свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и
правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите
правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази
преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски
хонорар. Следва да се отбележи и че с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС, Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не
следва да се прилага, като според настоящият съдебен състав може да служи за ориентир. В
случая претендираното и изплатено от ищцата адвокатско възнаграждение в заповедното
производство е в размер на сумата от 1450, 00 лв. Настоящият съдебен състав като взе
предвид, че се претендира адвокатско възнаграждение по заповедно производство, по което
процесуалните усилия на заявителя са само по попълване на заявление, което е по образец и
като съобрази и за ориентир Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения намира, че възражението е основателно и адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до размера на сумата от 684, 00 лв. Съобразно
уважената част от исковете в тази връзка следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 662, 61 лв.
По отношение на разноските в исковото производство ищецът претендира сторените
разходи, за които са ангажирани доказателства за извършването им, съгласно представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а именно: сумата от 2100 лева, представляващ
заплатен адвокатски хонорар.
В писмено становище от 21.03.2025г. ответника е сторил възражение относно
присъждането на заплатено адвокатско възнаграждение, нахвърлящо предвидения размер за
този вид дела и съобразно фактическата и права сложност на делото, като в последното
съдебно заседание е заявил, че се иска съдът да съобрази заплатените адвокатски
възнаграждения със сложността на настоящия процес.
Съдът намира, че стореното изявление представлява възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ищцата.
Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК регламентира, че в случаите, когато заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по -
нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 ЗАдв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се
19
свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и
правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите
правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази
преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски
хонорар. Следва да се отбележи и че с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС, Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не
следва да се прилага, като според настоящият съдебен състав може да служи за ориентир. В
случая претендираното и изплатено от ищцата адвокатско възнаграждение е в размер на
сумата от 2100, 00 лв. Настоящият съдебен състав като взе предвид, фактическата и правна
сложност на делото, която не е висока, доколкото спора е само правен, а не и по фактите,
извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищцата намира, че
възражението е основателно и адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
размера на сумата от 1068, 00 лв. Съобразно уважената част от исковете в тази връзка
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1034, 60 лв.
С оглед частичното отхвърляне на исковете разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
се дължат и на ответната страна. От страна на ответника се претендира заплащането на
адвокатски хонорар в размер на 650, 00 лева. Съобразно отхвърлената част от исковете
следва ищцата да заплати на ответника сумата от 20, 33 лв.
При този изход от делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1
ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд
Благоевград държавна такса по така предявените 4 установителни искове. В случая
дължимата държавна такса съобразно уважения размер на исковете е в размер на 368, 52
лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските за възнаграждение за вещо
лице, което е платено от бюджета на съда съразмерно с уважената част от исковете, а именно
484, 36 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОСМО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ
„АРСЕНИ КОСТЕНЦЕВ”, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление град
Благоевград, ж.к. „Еленово”, представлявана от директора ****, че дължи на С. А. П., ЕГН
**********, адресна регистрация град ****, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 2455/2024 г. по описа на Районен съд - Благоевград, а именно:
-сумата в размер на 2598, 96 лв. /две хиляди петстотин деветдесет и осем лева и
деветдесет и шест стотинки/, представляваща разлика между изплатеното и неплатено и
дължимо увеличение на месечното трудово възнаграждение за положен труд за периода,
считано от 01.01.2023 година до 31.07.2023 година, съгласно Анекс № Д01 — 192 от
10.08.2023 година към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01 — 269 от 06.12.2022 година, ведно със законната лихва
върху главницата от 2 598, 96 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК - 09.09.2024 година в съда до окончателното изплащане на задължението,
- сумата в размер на 238, 23 лв. /двеста тридесет и осем лева и двадесет и три
стотинки/, представляващи лихва за забава начислена върху дължимото нетно увеличение на
трудовото възнаграждение, считано от 07.11.2023 година — следващия ден на датата на
подаване на Заявление Вх.№ АС - 08 - 2623 от 06.11.2023 година за изплащане на дължимите
суми до 09.09.2024 година - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за лихва за забава над уважения
20
размер от 238, 23 лв. до пълния предявен размер от 303, 14 лв.;
-сумата в размер на 4114, 11 лв. /четири хиляди сто и четиринадесет лева и
единадесет стотинки/, представляваща разлика между изплатеното обезщетение за
придобито право на пенсия поради възраст и осигурителен стаж и дължимо обезщетение по
чл.222, ал. 3 от КТ за извършено увеличение на брутното месечно трудово възнаграждение
за положен труд за месец юли 2023 година, месеца предхождащ прекратяване на трудовото
правоотношение, съгласно чл. 228 от КТ, за 11 броя брутни трудови възнаграждения,
съгласно Анекс № Д 01- 192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № Д01 — 269 от 06.12.2022
година, ведно със законната лихва върху главницата от 4114, 11 лв., считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 09.09.2024 година до окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над уважения
размер от 4114, 11 лв. до пълния предявен размер от 4 270, 86 лв.;
- сумата в размер на 479, 90 лева /четиристотин седемдесет и девет лева и деветдесет
стотинки/, представляващи лихва за забава начислени върху сумата от 4 114, 11 лева, считано
от 07.11.2023 година — следващия ден на датата на подаване на Заявление Вх.№ АС - 08 -
2623 от 06.11.2023 година за изплащане на дължимите суми до 09.09.2024 година - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за лихва за забава над уважения размер от 479, 90 лв. до пълния
предявен размер от 498, 17 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ОСМО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „АРСЕНИ
КОСТЕНЦЕВ”, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление град Благоевград,
ж.к. „Еленово”, представлявана от директора **** ДА ЗАПЛАТИ на С. А. П., ЕГН
**********, адресна регистрация град **** сумата от 662, 61 лв. /шестстотин шестдесет и
два лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски по
заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска и сумата от 1034, 60 лв.
/хиляда тридесет и четири лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени от ищеца
разноски по исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ОСМО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „АРСЕНИ КОСТЕНЦЕВ”, БУЛСТАТ
*********, седалище и адрес на управление град Благоевград, ж.к. „Еленово”,
представлявана от директора **** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД
БЛАГОЕВГРАД сумата в размер на 368, 52 лв. /триста шестдесет и осем лева и петдесет и
две стотинки/, представляваща дължима се държавна такса върху всички уважените
установителни искове, както и сумата от 484, 36 лв. /четиристотин осемдесет и четири лева
и тридесет и шест стотинки/ , представляваща заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА С. А. П., ЕГН **********, адресна регистрация град **** ДА ЗАПЛАТИ
на ОСМО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „АРСЕНИ КОСТЕНЦЕВ”, БУЛСТАТ *********, седалище
и адрес на управление град Благоевград, ж.к. „Еленово”, представлявана от директора ****
сумата от 20, 33 лв. /двадесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско
дело № 2455/224г. по описа на РС-Благоевград.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него до страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
21
22