№ 22680
гр. София, 22.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20251110115267 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадено е възражение от длъжника Министерство на туризма срещу издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК. Представена е разпечатка от СУНИ, от която е видна датата на връчване
на заповедта по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист на длъжника – 30.04.2024г., ерго
възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е подадена в законовия
едномесечен срок по чл.414, ал.2 ГПК. В срока за възражението длъжникът е поискал
спиране незабавното изпълнение на заповедта на основание чл. 420 ГПК. Искането е
обосновано с твърдения, че схема за държавна помощ SA. 100885 (2021/N)от
17.01.2022г. е с изтекъл срок на 30.06.2022г., поради което определената със заповед №
Т-РД-27-19/30.04.2024г. сума не е изплатена на заявителя, като издаването на тази
заповед не води автоматично до правомерност на финансирането и получените
средства по презумпция не са допустима помощ от гледна точка на чл. 108 ДФЕС. По
тези съображения прави искане да бъде постановено спиране на допуснатото
незабавно изпълнение на заповедта.
По искането за спиране е постъпил отговор от заявителя, в който подробно се
излагат съображения за неоснователност на искането
Съдебният състав приема, че е надлежно сезиран, въпреки че искането е насочено
към Софийски градски съд, тъй като следи служебно за компетентността си, и макар
формално искането да изхожда от министъра на туризма, то следва да се приеме, че се
има предвид като подател Министерството на туризма, представлявано от министъра
на туризма. В този смисъл са дадени указания и същите в срок са изпълнени с молба
от 21.05.2025г. На следващо място, искането за спиране е подадено по настоящото
дело и към този момент – на подаването му, не е било образувано исково дело между
страните, което прави заповедния съд компетентен да се произнесе по него.
Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.1 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение по чл.417 ГПК издадена на основанията по чл.417, т.1-9 ГПК не спира
принудителното изпълнение, освен когато молителят представи обезпечение за
кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. В процесния случай, длъжникът е
упражнил надлежно предоставената му по чл. 420 ГПК процесуална възможност като
своевременно е възразил срещу издадената заповед за изпълнение и в срока за
възражение е поискал спиране на изпълнението.
1
Разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК създава възможност, съдът постановил
незабавното изпълнение, да го спре без да е необходимо обезпечение по ал. 1, когато е
направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства в три хипотези.
Първата е, когато длъжникът е направил възражение, че вземането не се дължи.
Втората е свързана с твърдение, че вземането се основава на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител. Третата хипотеза е при неправилно изчислен размер на
вземането по договор, сключен с потребител. В случая молителят се позовава на
обстоятелства, които не могат да се субсумират под нито една по посочените хипотези
на чл. 420, ал. 2 ГПК.
Обстоятелството, че е преустановено действието на мярката, разгледано през
призмата на хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК, също не може да бъде споделено.
Законовата формулировка "вземането не се дължи" е лаконична и не съдържа
ограничаващи я критерии, тоест длъжникът може да обоснове с всякакви
правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи факти твърдението си за
недължимост на сумата, като единствено е длъжен да ги подкрепи с писмени
доказателства. Касае се за доказателства, които да разколебаят удостоверителната сила
на документа, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение и да
оправдаят спиране на изпълнението. Преценката е винаги конкретна и тя се основава
на представените в заповедното производство документи – тези, представени със
заявлението по чл. 417 от ГПК и тези, представени с възражението и искането за
спиране от страна на длъжника. Действително, законът не е предвидил изрично тези
доказателства да са убедителни, но практика е наложила съвсем логично, че тези
писмени доказателства, трябва да създадат у съда съмнение за дължимостта на
вземането, предмет на заповедта по чл. 417 ГПК. Напълно споделима е тезата, че
правата на длъжника следва да бъдат защитени, но оказването на тази защита следва
да бъде в предвидените от закона рамки и без да надхвърля допустимото, след която
граница биха били накърнени пък правата на кредитора.
Настоящият състав намира, че основателността на възражението за изтичане
срока на мярката не подлежи на разглеждане в производството по чл. 420 ГПК. Дори
това да беше така, то възражението не е подкрепено с убедителни писмени
доказателства – представеното писмо от министъра на финансите касае друга мярка, а
и самата заповед, служеща за издаване на процесната заповед, е издадена след
цитирания от длъжника срок на преустановяване действието на мярката.
Обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД, не е представено в случая
и искането не се основава на този текст, поради което и на това основание съдът не
може да постанови спиране, а и текстът на чл. 420, ал. 1 ГПК е неприложим с оглед
качеството на длъжника.
Съдебният състав намира, че с оглед постъпилото в срок възражение по чл. 414
ГПК, дължи отправяне на указания към ищеца за предявяване на иска. Отправянето на
указания в конкретния казус е формална предпоставка, тъй като искова молба вече е
предявява в съда и тя винаги ще бъде в срока по чл. 422 ГПК, след като той не е
започнал да тече. Въпреки това обаче, съдебният състав намира, че с оглед
извършената в този акт проверка на редовността и допустимостта на подаденото
възражение с оглед отправените указания, то едва към този момент може да извърши
преценка дали са налице предпоставките по чл. 415 ГПК и за прецизност намира, че
указания следва да бъдат отправени.
По изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТХВЪРЛЯ искането на длъжника Министерство на туризма за спиране на
основание чл. 420, ал. 2, т.1 ГПК изпълнението на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с вх. № 9306/27.03.2025г., издадена
по ч.гр.д. № 15267/2025г. по описа на СРС, 55 състав.
Определение в частта, в която се отхвърля искането за спиране, подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчването му.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
УКАЗВА на заявителя в едномесечен срок от съобщението да представи по
делото доказателства, че е предявил иска си в срок, в противен случай Заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис от определението да се изпрати на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3