№ 244
гр. гр. Добрич, 24.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
Членове:Павлина Н. Паскалева
Деница Б. Петкова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20233200500115 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 413, ал. 1 ГПК.
Въззивно частно гражданско дело № 115/2023 г. по описа на Окръжен
съд – Добрич е образувано по частна жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
гр. София, ЖК "Младост 4", Бизнес Парк "София", сграда № 6, ЕИК
********* срещу Разпореждане, обективирано в Заповед № 243/30.12.2022г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , издадена по ч. гр. д.
№ 562/2022 г. по описа на Районен съд – Каварна.
С атакуваният съдебен акт, първостепенният съд е присъдил в полза на
заявителя по заповедното производство адвокатско възнаграждение в размер
на сумата от 150. 00 лв. вместо претендираната сума от 360. 00 лв.
Заявителят моли за отмяна на атакувания съдебен акт с оглед неговата
неправилност и връщане делото на заповедния съд с указания за уважаване на
искането на заявителя за присъждане на адвокатско възнаграждение в пълен
размер.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 от ГПК,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на
изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 – 261 от ГПК.
Частната жалба е допустима.
Разглеждана по същество, същата се явява неоснователна.
Съображенията на Съда са следните:
Съгласно чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 412, т. 6 от ГПК, заплатените от
заявителя в заповедното производство такси и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от длъжника.
1
Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не
може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа – чл. 36, ал. 2 от ЗА. С Наредба №
1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията за
процесуално представителство, защита и съдействие по различни видове дела.
Правото на разноски представлява имуществено субективно право.
Отговорността за заплащане на разноски произтича от процесуалния закон и е
основана на гражданско правоотношение, чийто състав е трикомпонентен – 1.
неоснователно предизвикан спор; 2. направени разноски по повод участие в
съдебно производство по повод така повдигнатия правен спор и 3. съдебен
акт, който съдържа произнасяне по искането за разноските с оглед резултата
от делото.
Отговорността за разноски е ограничена обективна деликтна
отговорност за вредите от предявяване на неоснователен или недопустим иск
и включва само внесените такси и разноски по производството, както и
възнаграждението за един адвокат, но не и всякакви други разходи и
пропуснати ползи от страната по делото - р. 189-2014-IV ГО.
Отговорността за разноски има за основна цел да възстанови
направените реални разходи, които са предизвикани от нуждата от правна
защита в дадено производство. Вземането за разноски не може да служи и не
може да се използва за неоснователно разместване на блага.
С Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004,
Съдът на Европейския съюз е приел, че когато държава член на ЕС делегира
на частноправен субект ( какъвто е Висшият адвокатски съвет ) правомощия
във връзка с определяне на икономически условия ( в настоящия случай –
приложими минимални адвокатски възнаграждения ), то тя осъществява
нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл.
102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да приема
съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция. Според Съда,
чл. 10 ЕО ( сега чл. 4, ал. 3 ДЕС ) и чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ) са
нарушени, когато държава членка изисква или насърчава сключването на
споразумения, приемане на решения или съгласувани практики,
противоречащи на чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ), или подсилва техния
ефект, или лишава от законодателен характер собствените си правила, като
делегира на частни икономически оператори отговорността да вземат
решения, засягащи икономическата сфера.
С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С428/2016
Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба
на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с
2
наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1ДФЕС.
Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира
пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по
собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на
националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без
да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по
дело № 106/1977 на Съда на ЕО.
Изложените по-горе обстоятелства дават право на Съда да определи
размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на
конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от ищеца и
процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито
и от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в
Наредбата.
В разглеждания случай става въпрос за подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу потребител.
Подаването на заявлението не съставлява фактическа и правна сложност,
която да оправдава присъждането на адвокатско възнаграждение в
претендирания от заявителя размер.
Атакуваният съдебен акт като правилен следва да се потвърди.
С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с
чл. 413, ал. 1 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано в Заповед № 243/30.12.2022г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр.
д. № 562/2022 г. по описа на Районен съд - Каварна, с което в полза на
заявителя „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ж.к.
„Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, е присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.
Определението НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4