Р Е Ш
Е Н И Е
№ …… 11.06.2019 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав
На 28 май 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело
№ 2954 по описа за 2018
година и за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди в исковата си молба, че на
20.07.2017г. е подписано Приложение 1 към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от същата дата, сключени във връзка с Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД срещу С.Д.С., произтичащо от договор за потребителски
кредит № 2196096/12.03.2016 г., било прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството - кредитор. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
Приложение
№ 1/20.07.2017г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 20.07.2017г., във връзка с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2016 г. било представено само с данните на длъжника С.Д.С.,
тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита
на личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във
вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗДД/.
В
изпълнение на изискванията на закона на ответника били изпратени 2 /два/ броя по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД уведомления за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, съответно с Изх. № УПЦ-П-У КФ/7196096 от 27.07.2017г. с
известие за доставяне посредством „Български пощи” ЕАД на посочения в договора
за кредит адрес на длъжника и повторно уведомление за цесията с Изх. № УПЦ-С-УКФ/2196096
от 04.10.2017г. посредством куриерска фирма „Лео Експрес” с товарителница №
67432412. Уведомленията за извършената цесия били изпратени на посочения в
Договора за кредит постоянен адрес на ответника. В случая следва да се имало
предвид, че съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за цесия, Агенция за
събиране на вземания, в качеството на цесионер се задължила от името на цедента
и за своя сметка да изпращала уведомления за извършената цесия, за което
Агенция за
събиране
на вземания имала изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД.
Към настоящата искова молба представят заверени копия от
уведомленията за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД с Изх. № УПЦ-П-УКФ/2196096 от 27.07.2017г. и с Изх. № УПЦ-С-УКФ/2196096 от 04.10.2017г. и молят
съда да връчи същите на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към
нея. Позовават се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК
Решение № 3/16.04.2014г. по т.
д. № 1711/2013г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009г. по т.
д. № 12/2009 г. на II т. о..съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, било приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.
3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда, като
факт от значение за спорното право.
Процесното вземане произтича от одобрен на 12.03.2016г. и
подписан на 14.03.2016г. Договор за потребителски паричен кредит № 2196096
/Договорът/ между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в качеството му на
Кредитор и С.Д.С. в качеството му на Кредитополучагел, Договорът бил сключен
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД предоставял
потребителски кредити. Цитираните ОУ били неразделна част от договора за
кредит. С подписването на
Договора, Кредитополучателят удостоверявал, че му бил предоставен целият обем
преддоговорна и договорна информация от страна на Кредитора, получил екземпляр
от ОУ, запознал се с тях и безусловно ги приемал.
При условията на Договора за потребителски паричен
кредит, Кредиторът предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен
кредит в размер на 1534,25 /хиляда петстотин тридесет и четири лева и 25 ст./,
която сума била преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***.03.2016г.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се
задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне, ведно с начислените
лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски,
чиито брой, размер и падежи били посочени в погасителен план, който бил
неразделна част от договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на
всяка месечна погасителна вноска включвала съответна част от главницата на
отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита,
комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В погасителния
план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от
вноските.
Съгласно чл.7, ал.1 от Общите условия към Договора,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала
с възнаградителна лихва, месечният размер, на която бил фиксиран за целия срок
на договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита, като
страните договорили годишен лихвен процент в размер на 23.00 % Страните
договорили съгл. Погасителния план и грагасен период от 9 вноски, през който
годишния лихвен процент бил в размер на 17.00 %. Така, подписвайки договора за
кредит, страните постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора
да бъде в общ размер на 480,53 лв.
Общата сума, която Кредитополучателят се задължил да
върне при сключване на договора за кредит бил в размер на 2014,78 лева, която
съгласно клаузите на договора за кредит била платима на 27 броя анюитетни
месечни погасителни вноски, като длъжникът можел да ползва първоначален
гратисен период от 9 вноски /първата, от които на 21.03.2016г./, през който
период се дължало само лихвата по кредита. След гратисния период длъжникът
дължал вноски всяка в размер на 101,79 лева, считано от дата 21.12.2016г., като
последната вноска по кредита била с падеж на 21.05.2018г., съгласно погасителен
план, неразделна част от Договора за кредит, в който бил посочен падежът на
всяка отделна погасителна вноска.
Съгласно
чл.13, ал.1 от ОУ към Договора, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя
суми, същият дължал на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени
месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. На посоченото основание, на длъжника било начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 52,02 лева /петдесет
и два лева и 02 стотинки/ за периода от 21.12.2016г. до 21.05.2018г.,
включително.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 21.05.2018г. /дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, като кредитът не бил обявяван
за предсрочно изискуем.
Кредитополучателят
не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била
погасена до момента била в размер на 182,59 лева, с която била погасена
съответната част от възнаградителната лихва.
Моли
съда да осъди С.Д.С., като Кредитополучател по Договор за потребителски паричен
кредит № 2196096 одобрен на дата 12.03.2016г. и подписан на дата 14.03.2016г.,
да плати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ********* следните
неизплатени по процесния договор суми, а именно: 1534,25 лева - главница по
процесния Договор, дължима на краен падеж: 21.05.2018г.; 297,30 лева -
договорна /възнаградителна/ лихва, за периода от 21.12.2016г. до 21.05.2018г.
/датата на крайния падеж на задължението/; 52,02 лева - лихва за забава,
дължими за периода от 21.12.2016г. до 21.05.2018г. и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
погасяване на дълга. Претендират за разноските по делото.
Ответникът
С.Д.С., чрез назначения му особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва
предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и му
присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно
в
представен в срок отговор
и в хода на делото по същество.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
На 12.03.2016г. ответникът е сключил при общи условия с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД представения по делото договор за потребителски паричен
кредит № 2196096 (л. 10-16). Същият
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал. 1 ЗПК. По силата му „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД превел по банковата
сметка на ответника кредит в размер на 1534.25 лева, който, заедно с уговорената
възнаградителна лихва, или сумата от общо 2014.78 лева, ответникът се задължил
да му върне разсрочено, в срок до 21.05.2018г., на 27 месечни вноски, в размери
и с падежи, посочени в погасителен план, неразделна част от договора. Това се
установява и от заключението на
назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема,
поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите
доказателства (л.101-103).
На първа страница от договора е посочен уговореният в
него лихвен процент от 23 % годишно, а в чл.7, ал.1 от общите условия – и
условията за прилагането му (л.11 – л.14).
Не е посочен индекс или референтен лихвен процент, както и периодите, условията
и процедурите за промяна на лихвения процент, защото уговореният в договора
лихвен процент е фиксиран по смисъла на §1, т. 5 ДР на ЗПК, а не променлив по
смисъла на §1,т. 5а от ДР на ЗПК (л. 10).
Поради това е неоснователно възражението на особения представител на ответника
за недействителност на този договор на основание чл.22, във вр. с чл.11, ал.1,
т.9 ЗПК. В договора обаче, не са посочени, по определения в
приложение № 1 към чл.19, ал.2 ЗПК начин, взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите от 21.96 % (л.
10-16).
Поради това е основателно възражението на особения представител на ответника за
недействителност на договора на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Поради това ответникът дължи по него връщане само чистата стойност на
кредита, която според т.5 от ЗСИЕ е 1534.25 лева към датата на приключване на
съдебното дирене, но не и лихви и други разходи по кредита (чл.23 ЗПК).
На 27.01.2017г. ответникът е преустановил плащанията си по
този договор и не е извършвал такива до приключване на съдебното дирене (т. 3
от ЗСИЕ, л. 102).
На 20.07.2017г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
сключило с ищеца представения индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания към рамковия им договор от 20.12.2016г. (л.17-29). С него цедирало на
ищеца процесните 1534.25 лева главница със 480.53 лева лихви по договора за
кредит, видно от представеното от ищеца и неоспорено от особения представител
на ответника приложение № 1 към тази цесия (л. 28).
С чл.3.2 от договора за цесия и отделно пълномощно към
него, ищецът е упълномощен от цедента да съобщи на длъжниците за същата цесия,
включително и на ответника (л.24 и 31-33). ВКС приема, че такова упълномощаване
не противоречи на целта на чл.99, ал. 3 и 4 ЗЗД и поради това обуславя
редовност на извършено въз основа на него съобщаване на цесията от
упълномощения цесионер (Р 137-2015-III г.о.).
По делото няма данни същата цесия да е била съобщена на
ответника от цедента или ищеца до подаване на исковата молба в съда.
Изпратените за това от ищеца до ответника две писма са върнати невръчени (л.
34-39).
При това положение цесията следва да се приеме за
съобщена на ответника в хода на настоящото дело на 27.11.2018г., на която дата
е връчено на особения му представител уведомлението за същата със съобщението
за отговор с исковата молба и останалите приложения към нея (л.
72).
Този факт, макар и настъпил в хода на делото, съдът следва да вземе предвид, защото
е от значение за спорното право (Р 3-2014-I
т.о.).
Неоснователни са възраженията за противното на особения представител на
ответника, че представителната му власт се изчерпвала с процесуалното
представителство на ответника и необхващала получаването на материалноправни
изявления, включително за процесната цесия, защото именно противното приема
ВКС, макар и по аналогичен въпрос, че е допустимо да се обяви на ответника
предсрочната изискуемост на договор за банков кредит с връчване на препис от
исковата молба на особения му представител по чл. 47, ал. 6 ГПК (Р
198-2019-I
т.о.).
Това разрешение следва да се приеме по аналогия и в случая, и процесната цесия
да се приеме поради това за съобщена на ответника с връчването на уведомлението
за нея на особеният му представител. Други релевантни доказателства няма
представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намира,
че предявените от ищеца искове за осъждането на ответника да му заплати процесните
вземания по договора за кредит, са недоказани още в своето основание (чл. 79,
ал. 1 ЗЗД). Поради това, като неоснователни, следва да се отхвърлят изцяло, без
преди това да бъдат обсъждани и по отношение на техния размер, защото това се
явява безпредметно. Не защото по делото се установи с оглед изложеното, че
сключеният между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника процесен
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото в този случай ответникът дължи по него само чистата
стойност на кредита от 1534.25 лева главница (чл. 23 ЗПК). А защото е нищожна
цесията в частта й, с която „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е цедирало на
ищеца вземанията си по този кредит.
Според нормата на чл.99, ал.1 ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане само ако законът, договорът или естеството на същото
позволяват това. А в случая чл.26, ал.1 ЗПК не позволява на цедента „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да цедира с договора от 20.07.2017г. на ищеца
единствено дължима се от ответника главница по недействителния с оглед
изложеното договор за кредит. Последният представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, а според чл.24 ЗПК, към него се прилагат и
нормите на чл.143-148 ЗЗП. Според чл.143, т.15 ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е и уговорката, която дава възможност на
търговеца или доставчика, без съгласието на потребителя, да прехвърли правата и
задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на
гаранциите на потребителя, какъвто е и случая.
При него в чл.13, ал.6 и 7 от общите условия на процесния
договор за потребителски кредит е предвидено, че „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД може по всяко време да прехвърли правата си по него на трети
лица или част от него, заедно с дължимите лихви, такси, комисиони и други
разноски, като „уведоми“ потребителя писмено за това, в съответствие със
закона, като още с подписването му потребителят и поръчителят „дават
изричното си съгласие“, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД да прехвърли правата си по договора на трети лица. Тези клаузи са
неравноправни по смисъла на чл.143, т.15 ЗЗП, защото дават възможност на кредитора
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да прехвърли през време на действието на
договора, без да иска съгласието на ответника, правата си по него на всяко
трето лице, което избере, а това несъмнено може да доведе до намаляване на
гаранциите на ответника, защото за него, като длъжник, не е без значение дали
негов кредитор е избраната в случая от него финансова институция „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, чийто едноличен собственик на капитала е посочената в
търгорския регистър банка, а в същото време в договора не е предвидена
реципрочна (равноправна) възможност/клауза, в която кредиторът да е дал още при
подписването му предварителното си съгласие, всяко трето лице, по избор на
ответника, да замести последния в задълженията му по същия договор по смисъла
на чл. 102 ЗЗД, което несъмнено е значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по този договор, и обуславя поради това извод за
неравноправност на клаузите по чл.13, ал. 6 и 7 от общите условия (чл. 143, т. 15 ЗЗП). По делото няма данни
тези неравноправни клаузи да са уговорени индивидуално, респективно да не са
били изготвени предварително от кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
поради това ответникът да е имал възможност да влияе върху съдържанието им (чл.
146, ал. 2 ЗЗП). В исковата молба ищецът признава, и от договора за кредит е
видно, че тези две неравноправни клаузи не са уговаряни индивидуално в
процесния договор за кредит (л. 10), а в чл. 13, ал. 6 и 7 от общите условия,
макар и последните да са включени, като част от него (л.
11-14).
Нормата на чл.146, ал. 4 ЗЗП обаче, е императивна и поради това доказването на
обстоятелството, че тези клаузи са индивидуално уговорени, е в тежест на ищеца
(Р 51-2016-II т.о. и Р 77-2015-III г.о.). А последният не представи и по делото
няма никакви доказателства същите клаузи да са били уговорени индивидуално. Това
обстоятелство не може да се предполага, нито да се приеме за доказано само от включването
им с останалите общи условия в договора за кредит и наличието на подпис под тях
на ответника, а следваше ищецът да го докаже пълно и главно, тоест несъмнено по
делото (чл. 146, ал. 2 и 4 ЗЗП). Съгласно
чл.146, ал.2 и 4 ЗЗП, съдът намира за несъмнено установено по делото, че тези неравноправни
клаузи не са били уговорени индивидуално (чл. 146, ал. 2 и 4 ЗЗП), поради което са нищожни (чл.146, ал.1 ЗЗП, във
вр. с чл.24 ЗПК), поради което не съществуват в правния мир от датата на
сключване на този кредит на 20.12.2016г. Според чл. 26 ЗПК обаче, кредиторът може да
прехвърли на трето лице вземането си по договора за потребителски кредит само
при условие, че договорът предвижда такава възможност. А в случая процесният
договор за кредит не предвижда такава възможност, защото в него това не е
уговорено, а клаузите на чл. 13, ал. 6 и 7 от общите му условия, са
неравноправни съгласно чл. 143, т. 15 ЗЗП и поради това нищожни по силата на
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, във вр. с чл. 24 ЗПК, защото не са уговорени индивидуално,
а други такива няма уговорени в този договор.
Поради това „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД не е имал законовата
възможност да прехвърли на ищеца с договора за цесия и процесните вземания
срещу ответника по договора за кредит, от който ищецът претендира тяхното
възникване и съществуване, защото договорът не предвижда такава възможност (чл.
26, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД). Поради това индивидуалният договор
за цесия от 20.07.2017г., с който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
цедирало на ищеца тези вземания, се явява нищожен в тази му част, с която те са
му прехвърлени с приложение № 1 към него, по силата на чл.26, ал.1, пр.1 и ал.
4 ЗЗД, защото противоречи на забраната на чл.26, ал.1 ЗПК, която не допуска
прехвърлянето им по смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗЗД. А след като цесията, с която
процесните вземания са цедирани от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на
ищеца, е нищожна в тази й част, тя не е произвела в същата й част присъщите й
правни последици. Поради това не е прехвърлила същите вземания на ищеца и той
не е техен титуляр/кредитор на това основание (придобИ.ето им с този договор за
цесия/приложението към него), на което се позовава в исковата си молба. Ето
защо, съдът намери, че те не съществуват в неговия патримониум и той не е
активно материалноправно легитимиран да иска плащането им от ответника с
предявените искове. А след като по делото няма доказателства в процесното
спорно правоотношение ищецът да е носител/титуляр/кредитор на тези вземания
спрямо ответника към релевантната дата на приключване на съдебното дирене по
делото, на посоченото в исковата му молба основание - придобиването им с
посочената цесия от предишния му кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
той не може да се признае въз основа на тази цесия за техен
носител/титуляр/кредитор спрямо ответника. Поради това не е и активно материалноправно
легитимиран да претендира с исковете си по чл. 79, ал. 1 ЗЗД по делото
осъждането на ответника да му ги плати. Ето защо тези му искове съдът намери за
недоказани още в своето основание (чл. 79, ал. 1 ЗЗД).
Поради това, като неоснователни, следва да ги отхвърли изцяло, ведно с
акцесорните му претенции за законна лихва и разноски, без преди това да ги
обсъжда и по отношения на техния размер, защото това се явява
безпредметно.
При този изход на делото, само ответникът има право да му
се присъдят сторените по делото разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). В същото обаче,
няма данни той да е сторил такива, поради което такива не му се присъждат.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни, предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, искове за осъждането на С.Д.С.,
ЕГН **********,***, ул. Иван Гарванов № 98, да му заплати сумата от 1534.25 лева за главница от невърнат кредит по договор за
потребителски паричен кредит №
2196096/14.03.2016г., с 297.30 лева
възнаградителна лихва от 21.12.2016г. до 21.05.2018г., с 52.02 лева обезщетение за забава от 21.12.2016г. до 21.05.2018г., и
законна лихва върху главницата от 05.06.2018г.
до изплащането й, както и направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: