РЕШЕНИЕ
№………
гр.
София, 16.9.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 15 състав, в
публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета и втора
година, в състав:
Съдия:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Снежана Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 6549 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Д.С.С., ЕГН ********** и Р.Д. С., ЕГН ********** срещу Ю.Б. АД, ЕИК ******, с която са предявени искове, при условията на
субективно и обективно кумулативно съединяване, както
следва:
-
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП за установяване на нищожност на клаузи от договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL32780/05.02.2008 г. като неравноправни поради противоречие на разпоредбите
на ЗЗП, както
следва:
-
на чл. 1, ал. 1 В
ЧАСТТА в която в уговорено преизчисление на
предоставения кредит като „равностойност в швейцарски франка“ по „курс купува
за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита“;
-
на чл. 1, ал. 2;
-
на чл. 2, ал. 1 и
ал. 3;
-
на чл. 3, ал. 1,
в която е уговорен приложимия лихвен процент за усвоения кредит В ЧАСТТА, в
която е уговорено, че се прилага базовия лихвен процент на банката за жилищни
кредити в швейцарски франка, „валиден за съответния период на начисляване на
лихвата“;
-
на чл. 3, ал. 5,
изр. първо и второ;
-
на чл. 6, ал. 2;
-
чл. 12, ал. 1 и
ал. 2;
-
на чл. 20, ал. 2;
-
на чл. 22,
ал. 1 и ал. 2;
-
искове от Д.С.С., ЕГН **********
срещу Ю.Б. АД, ЕИК ******, както следва:
-
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за сумата от 40763,12лв., представляваща неоснователно платена
сума, формирана от валутни разлики през периода 17.05.2014г. – 17.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумите от 17.05.2019 г. до окончателното
плащане;
-
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за сумата от 16338
швейцарски франка, представляваща надплатена възнаградителна
лихва през периода 17.05.2016г. – 17.05.2019г., ведно със законната лихва върху
сумите от 17.05.2019 г. до окончателното плащане.
С исковата молба ищците Д.С.С. и Р.Д. С. са предявили, при условията на евентуалност, установителни искове с предмет, идентичен на гореописаните установителни искове, срещу „И А.Б.Л.Б.“ ЕАД (като
правоприемник на „Б.Р.С.“ АД), а ищецът Д.С.С. е
предявила срещу „И А.Б.Л.Б.“ ЕАД осъдителни искове с предмет, идентичен на
гореописаните осъдителни искове. В хода на производството ответникът по
евентуалните искове - „И А.Б.Л.Б.“
ЕАД e преобразуван чрез вливане в „Ю.Б.“ АД и считано от
04.02.2020г. е заличен търговец съгласно вписване №20200204154820 в ТРРЮЛНЦ към
Агенция по вписванията по партидата на търговеца. С влязло в сила определение
от 29.06.2020 г. производството срещу ответника „И А.Б.Л.Б.“ ЕАД е прекратено
поради липса на правосубектен ответник.
Ищците твърдят, че на 05.02.2008г. са
сключили с ответника „Ю.Б.“ АД договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
32780/05.02.2008г. при следните параметри: кредитен лимит в швейцарски франка,
чийто размер е равностойността им на 95 000 евро (чл. 1, ал. 1 от
договора), от които: 38850 евро за покупка на недвижим имот и 56150 евро – за
други разплащания, срок за погасяване – 324 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита (чл. 5 от договора), обезпечение – договорна ипотека върху
недвижимия имот (чл. 13 от договора), приложима годишна възнаградителна
лихва от 5,65%, представляващ сбор от две величини: базов лихвен процент на „Ю.Б.“
АД в размер на 4,5% плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 1,15%,
еднократна такса за управление в размер на 1,5% върху размера на разрешения
кредит и годишна такса за управление на кредита в размер на 0,3% върху
непогасената главница по кредита. Твърдят, че не са договорили вида на възнаградителната лихва – проста или сложна, размерът,
видът и падежът на месечната погасителна вноска по кредита, не са подписвали
погасителен план към договора за кредит; че банката едностранно е изготвила
погасителен план към договора за кредит е и едностранно е изменяла погасителния
план. Твърдят, че не е извършено предоставяне на кредит в швейцарски франка, а
на сума в размер на 95000 евро. Твърдят, че банката съзнателно е въвела
кредитополучателите в заблуждение относно стабилността на валутата „швейцарски
франк“, очакваните валутни флуктуации, спестила им е
информация относно неравнопоставеността между размера на кредита, който ще
получат и този, който следва да върнат впоследствие; не ги е информирала
относно конкретния размер на задължението в швейцарски франка, механизмът за
определяне на този размер, приложимият обменен курс при превалутиране
на кредита евро/швейцарски франк, размерът за месечните погасителни вноски,
начинът на определяне на лихвените нива, дължимите общи разходи по кредита.
Твърдят, че банката е нарушила императивните разпоредби на чл. 58, ал. 1 и чл.
59, ал. 2 ЗКИ и чл. 147 ЗЗП като не е предоставила на двамата кредитоискатели
необходимата преддоговорна информация относно
поемания валутен риск при сключване на договор за кредит, деноминиран в
швейцарски франка. Твърдят неравноправност на клаузата на чл. 22 от договора за
кредит; че клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор не отговаряли на изискването за
прозрачност, съставени са във вреда на потребителя, противоречат на изискването
за добросъвестност на търговеца, създават значителен дисбаланс в отношенията
между търговеца и потребителя и поради това са нищожни поради неравноправност
на осн. чл. 143 във вр. с
чл. 146 ЗЗП. Твърдят, че договорът за кредит е нищожен относно поетото
задължение за погасяване на кредита в швейцарски франка, поради това, че
клаузите на чл. 1, ал. 1, ал. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора за
кредит са неравноправни. Оспорват частта от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от
договора, която предвижда предоставеният кредит в размер „равностойността в
швейцарски франка“ без да е изрично указана същата равностойност в швейцарски
франка, или като конкретна величина или като определяема величина въз основа на
изрично и изчерпателно зададени обективни критерии. Твърдят, че клаузата на чл.
6, ал. 2, изр. 1 от договора е нищожна като неравноправна, т.к. създавала
задължение за връщане на неопределена по размер сума в швейцарски франка,
изчислена върху атакуваната като неравноправна клауза на чл. 1, ал. 1 от
договора; банката била нарушила изискванията за добросъвестност и не е положила
грижата на добрия търговец при информиране за поетия валутен риск; към датата
на сключване на договора липсвала яснота относно точния размер на кредита в
швейцарски франка, както и липсвала информация относно приложимия вътрешен
обменен курс на банката, по който договореният кредит от 95000 евро ще бъде превалутиран във валута швейцарски франк; размерът на
кредита в швейцарски франка бил изчислен едностранно и произволно от банката на
една последваща дата съобразно едностранно определен
от банката вътрешен обменен курс в деня на усвояване на кредита - 15.02.2008г.,
но не и към датата на сключването му – 05.02.2008г. Твърдят, че клаузите на чл.
1, ал. 1 и ал. 2 от договора са типови и изготвени едностранно от банката. Към
датата на сключване на договора – 05.02.2008г. била налице пълна неопределеност
и неопределяемост относно размера на кредита във
валута швейцарски франк. Съгласно предвиждането на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1
от договора за кредит сумата от 156169 швейцарски франка, с които банката е
захранила блокирана сметка, открита по партидата на кредитополучателя, е
произволно и едностранно определен от банката и по отношение на същата липсва
валидно постигнато съгласие към датата на сключване на договора – 05.02.2008г.
между двете страни относно размера на приложимия обменен курс, както и относно
размера на предоставения кредит във валута швейцарски франка. Твърдят, че
всички удържани от банката суми през целия период, осчетоводени за покриване на
месечните погасителни вноски за главница, възнаградителна
лихва и такси по кредита, са за указани суми в евро и размер, съответстващ на
избраната валута евро и че, както кредитополучателите, така и банката, третират
кредитът като предоставен в евро. Липсвала валидно уговорена Методология за
изчисление и изменение на лихвата по кредита, такава не е подписвана и приемана
от кредитополучателите; не е уговорено кой/кои обективни пазарни фактори и индекси
формират БЛП на банката и ГЛП, приложими по договора за кредит, при какви
условия банката имала право да променя БЛП и ГЛП; липсвала методика за
изчисление и изменение на приложимата възнаградителна
лихва, липсвала методика за изчисление на приложимия валутен курс
евро/швейцарски франка по бъдещата обменна сделка при превалутиране
на главницата от евро във валута швейцарски франк. В договора не бил предвиден
падеж за заплащане на месечните погасителни вноски по кредита и предвиждането
за падеж в чл. 7 от договора за кредит не е попълнено. Твърдят, че искането с
дата 15.02.2008г. за усвояване на суми по кредита в размер на 156 169
швейцарски франка е произволно и едностранно определено от банката съобразно
вътрешно обменни курсове на банката, но в нарушение на императивните разпоредби
на закона за получаване на предварително информирано съгласие на
кредитополучателите относно приложимия обменен курс преди извършване на всяка
операция по обмяна на валутата; молбата от 15.02.2008г. за продажба на валута удостоверявала
извършена вторична сделка по обмяна на валута, била е съставена след подписване
на договора, имала типово съдържание, изготвена е едностранно от банката и не
съставлявала част от съдържанието на процесния
договор. Твърдят, че валутните клаузи в договора за кредит не са написани на
достатъчно ясен и разбираем език. Твърдят, че съгласно сключен договор за
прехвърляне на вземанията по процесния договор за
кредит между „Ю.Б.“ АД, като цедент, и „Б.Р.С.“ АД,
като цесионер, „Ю.Б.“ АД е цедирала
на „Б.Р.С.“ АД парично вземане, определено като размер в лева/евро, поради
което, всички удръжки от банковата сметка на кредитополучателя Д.С. и последващи преводи на удържани от „Ю.Б.“ АД суми по
договора, същите прехвърлени по сметка на „Б.Р.С.“ АД са на суми в лева/евро.
По договора за цесия на вземането по процесния
договор за кредит „Б.Р.С.“ АД е прехвърлило обратно на „Ю.Б.“ АД придобитото от
него вземане в лева/евро. Към процесния договор за
кредит са сключени седем допълнителни споразумения за реструктуриране на
кредита с дати: 08.11.2010г., 02.12.2010г., 19.12.2011г., едно споразумение без
дата, 23.01.2013г., 28.02.2014г. и от 27.03.2015г., за кoито
ищците твърдят, че не пораждат действие спрямо тях, т.к. са сключени с „Б.Р.С.“
АД, вместо с „Ю.Б.“ АД. Твърдят нищожност на договора за кредит поради
противоречие със закона и добрите нрави, а така също и поради липса на съгласие
по предмета на договора и липса на основание /цел на договора/. Твърдят и
нищожност на допълнителните споразумения поради противоречие със закона и
добрите нрави, както и поради неравноправност, липса на съгласие по предмета на
договора и липса на основание /цел на договора/. Като отделно основание за
нищожност на допълнителните споразумения сочат сключването на допълнителните
споразумения между кредитополучателите и „Б.Р.С.“ АД, вместо „Ю.Б.“ АД, т.к.
към датата на подписване на всяко от споразуменията „Ю.Б.“ АД, в качеството на цедент, не е уведомила кредитополучателите за прехвърляне
на вземането, следователно продължава да е кредитор по процесния
договор за кредит. Твърдят нищожност на отделни разпоредби на договора за
кредит поради неравноправност и нарушение на добрите нрави: нищожност на чл. 1,
ал. 1 и ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл.
12, ал. 1 и ал. 2, чл. 20, ал. 2, чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит;
нищожност на разпоредби от допълнителните споразумения: нищожност на чл. 2
/неправилно определен размер на главницата/, чл. 3 /нарушена забрана за анатоцизъм/, чл. 5 /нарушена забрана за анатоцизъм/,
чл. 6 /липса на валидна методология за изчисление и изменение на БЛП по
кредита/, чл. 10 /недопустим предварителен отказ от иск/ и чл. 12 /въвеждане на
нова такса за администриране на просрочен кредит от цесионера,
без същата да е предвидена в първоначалния договор за кредит/. Оспорват
водената от банката счетоводна отчетност и твърдят, че по време на действие на процесния договор за кредит банката е усвоявала от
банковата сметка на кредитополучателя в банката суми без наличие на валидно
правно основание /при начална липса на основание/, поради което, банката неоснователно се е обогатила за сметка на
кредитополучателя; банката прилагала едностранно определена възнаградителна
лихва в завишен размер спрямо дължимото, поради което,
е удържала от банковата сметка на кредитополучателите суми, надвишаващи дължимите месечни погасителни вноски по
кредита. Твърдят, че през периода 15.05.2014г. – 15.05.2019г. „Ю.Б.“ АД е
усвоила от банковата сметка на кредитополучателя Д.С. следните суми, които е
получила свръх дължимите погасителни вноски по кредита при начална липса на
правно основание:
-
40763,12 лв.,
съставляваща надплатена сума в лева от валутни разлики през периода
17.05.2014г. – 17.05.2019г., представляваща разлика между две величини:
левовата равностойност на заплатените погасителни вноски по кредита през
посочения период, изчислена по текущ обменен курс на лева към швейцарски франка
на „Ю.Б.“ АД (респ. по текущ обменен курс лева към швейцарски франка на БНБ)
към датата на плащане на всяка една от вноските спрямо левовата равностойност
на същите погасителни вноски, заплатени през посочения период, изчислена по
първоначално приложения от банката обменен курс 1,6438758 евро/швейцарски
франка при усвояване на кредита на 15.02.2008г.;
-
16338 швейцарски
франка, с левова равностойност в размер на 30963,45 лв., изчислена по фиксинга
на БНБ от 1.89518 лв. към дата 07.06.2021 г., съставляваща надплатена възнаградителна лихва през периода 17.05.2016г. –
17.05.2019г., образувана като разлика между платената /удържаната/ вноска за възнаградителна лихва през същия период спрямо дължимите
погасителни вноски за възнаградителна лихва по
първоначален погасителен план.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва сключването на
процесния договор и допълнителните споразумения като
твърди, че допълнителните споразумения са шест, тъй като приложеното от ищците
допълнително споразумение без дата е идентично по съдържание на допълнителното
споразумение с дата от 27.03.2015г. Твърди, че сумата по кредита е предоставена
в швейцарски франка по валутна сметка в швейцарски франка на ищцата Д.С. и по
нейна молба евровата равностойност на предоставената
в швейцарски франка сума от 156168,22 швейцарски франка е преведена в евро на
15.02.2008г. по еврова сметка на ищцата. Валутата
евро е била използвана само като референция с оглед определяне стойността на
кредита. Ищците първоначално погасявали кредита в швейцарски франка и след това
по молба на ищците са сключени шест допълнителни споразумения, по силата на
които за определен период погасителните вноски по кредита са били намалени. Към
всяко споразумение е договорен погасителен план. Навежда твърдения, че
съществените клаузи на договора и допълнителните споразумения са индивидуално
уговорени, както и че не са неравноправни. Оспорва твърдението, че кредитът е
предоставен в евро, вместо в швейцарски франка. Оспорва твърдението за анатоцизъм в допълнителните споразумения и, че банката е
въвела ищците в заблуждение относно поетият валутен риск. Твърди, че кредитният
лимит не се отпуска и усвоява в деня на подписване на договора за кредит, а в
деня, в който ищците представят документите, предвидени в чл. 2, ал. 2 от
договора за кредит и такива са били представени на 15.02.2008г. Твърди, че възнаградителната лихва по договора за кредит е променяна
от банката според Методологията за определяне на БЛП, която включва само
обективни фактори, независещи от волята на банката и, че Методологията се
публикувана на интернет страницата на банката. Твърди, че уведомяването за
прехвърляне на вземането от банката на „Б.Р.С.“ АД било извършено в деня за
подписване на договора съгласно чл. 27. Навежда доводи, че клаузите на чл. 1,
ал. 1 и чл. 6, ал. 2, изр. 1 от договора не подлежали на преценка за
неравноправност, т.к. са ясни и разбираеми; че клаузата на чл. 22 от договора е
ясна и разбираема и не е неравноправна; че всички оспорени клаузи от договора и
допълнителните споразумения са уговорени индивидуално.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна
страна:
Не е спорно, а и се установява от писмените
доказателства, че между
банката (с предходно наименование „Ю.и Е.Ж.Б.“ АД) и ищците е
сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL №32780/05.02.2008г.,
на основание на който банката се е задължила да предостави на ищците кредитен
лимит в швейцарски франка, в размер на равностойността в швейцарски франка на
95000 евро по курс „купува“ за швейцарски франка към евро на банката в деня на усвояване
на кредита, от които 38 850 евро е за покупка на недвижимия имот
(апартамент), описан в договора за кредит, и 56150 евро – за други разплащания,
а кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви в сроковете и условията на договора (чл. 1, ал. 1 от договора, вж.
по-долу подробно за съдържанието на клаузата). В чл. 2 са уговорени условията за предоставяне и
усвояване на кредита (вж. по-долу подробно за съдържанието на клаузата).
Уговорено е крайният срок за погасяване на
кредита да е 324 месеца, считано от датата на усвояване (чл. 5, ал. 1 от договора). Кредитът се погасява на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план (чл. 6,
ал. 1 от договора). Уговорена е възнаградителната
лихва за ползвания кредит (чл. 3, ал. 1, вж. за съдържанието на клаузата подробно по-долу), която се дължи от датата на първото усвояване на сумите
по кредита (чл. 3, ал. 2). От съдържанието на договора се установява, че същият
съдържа съществените
условия на договора за банков кредит (чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ).
Не е спорно между страните, че процесната
сума е усвоена от кредитополучателите. Усвояването на сумата е потвърдено с
изявление на кредитополучателите, съдържащо се в приложение №1 към договора за кредит, от което се установява и датата
на усвояването, а именно - 15.02.2008г. Следователно, банката е изпълнила
задължението си за предоставяне на договорената заемна сума и за
кредитополучателят е възникнало задължението да я върнат.
От
приложените доказателства се установява, че с договор за цесия за прехвърляне
на вземания по договори за кредит от 11.03.2008 г. ответникът е прехвърлил на „Б.Р.С.“
АД вземанията си по процесния договор. Съгласно чл.
27, изр. първо от договора банката и кредитополучателите се съгласяват, че във
всеки един момент от действието на договора за кредит, банката има право
едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от настоящия договор, на
дружества или институции от групата на Eurobank EFG Group, вкл. на „Б.Р.С.“ АД, ***, или на други финансови или
нефинансови институции или дружества, включително такива, чиято дейност включва
секюритизация. Установява се също, че към процесния договор за кредит са сключени шест допълнителни
споразумения за реструктуриране на кредита с дати: 08.11.2010г., 02.12.2010г.,
19.12.2011г., 23.01.2013г., 28.02.2014г. и от 27.03.2015г. със страни ищците,
като кредитополучатели, и „Б.Р.С.“ АД, като кредитор. По делото е приложено и
едно допълнително споразумение без дата, от съдържанието на което се
установява, че същото е идентично със споразумението с дата 27.03.2015 г. Във
всички споразумения е посочено, че същите са сключени към договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL32780/05.02.2008 г. и, че с тях се изменят условията
на този договор. Не се твърди, а и не се доказва по делото ищците да са
сключили с „Б.Р.С.“ АД друг договор за кредит, идентичен по номер с процесния и споразуменията да са към този друг договор.
Ясно изразена е волята на ищците с допълнителните споразумения да бъдат
изменени клаузи в процесния договор за кредит с новия
кредитор. Освен това, от молбата на ищеца Д.С. от 24.02.2015 г. до банката се
установява, че Д.С. е знаела за извършената цесия. Изявлението за знание за
извършената цесия е извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт и
оценката му, наред със сключените допълнителни споразумения и клаузата на чл.
27 от договора, доказва, че ищците са били уведомени за извършената цесия още
към датата на сключване на допълнителното споразумение. Следователно,
още към датата на допълнителното споразумение, ищците са знаели за прехвърляне
на вземането към „Б.Р.С.“ АД. От писмените доказателства се установява, че с
договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 21.12.2017 г. „Б.Р.С.“
АД е прехвърлило вземанията по процесния договор за
кредит обратно на банката. Освен това, от статуса на дружеството в Търговския
регистър се установява, че считано от 29.11.2019 г. „Б.Р.С.“ АД се е вляло в „И
А.Б.Л.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, а последното считано от 04.02.2020
г. се е вляло в банката. Следователно, банката е универсален правоприемник на
правата и задълженията на „Б.Р.С.“ АД, произтичащи от договори с трети лица и в
частност – произтичащи от процесния договор за
кредит.
По
делото е направено оспорване автентичността на подписа на ищеца Д.С. върху
молбата към жилищен кредит HL32780 за
откупуване на сумата от 156168,20 евро, погасителния план от 15.02.2008 г.,
погасителния план от 04.03.2014 г., допълнителното споразумение от 23.01.2013
г. за откупуване на валута по процесния договор,
погасителния план по кредита от 28.01.2013 г. От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-графологична експертиза се
установява, че подписите са положени от ищеца Д.С. и следователно - оспорването
на приложените доказателства е неоснователно.
По исковете с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП за установяване
нищожност на клаузите по чл. 1, ал. 1 в оспорваната част; чл. 1, ал. 2; чл. 2,
ал. 1 и ал. 3; чл. 3, ал. 1 в оспорваната част; чл. 3, ал. 5, изр. първо и второ; чл. 6, ал. 2; чл. 12, ал. 1 и ал. 2; чл. 20, ал. 2;
чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит:
Ищците са физически лица, на които, по силата на сключения с банката договор е
предоставен банков кредит за покупка на апартамент и за други разплащания. Не
се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се установява кредитът
да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от
страна на ищците, поради което, същият има качеството на потребител по см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно
се явява търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на
ЗЗП. Следователно, приложими са разпоредбите за защита на потребителите в същия
закон.
Относно
клаузите на чл. 20, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора:
Съществен за спорния въпрос за
валидността на клаузата за валутата на предоставения кредит е въпросът за валидността на
клаузите, предвиждащи прехвърляне на валутния риск върху кредитополучателя.
Освен процесните клаузи, съдът ще
разгледа и неравноправните клаузи, за които няма наведени твърдения от страна
на ищците, но които са от значение за решението по същество.Съгласно чл. 20, ал. 1
кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира
предоставения му кредит в швейцарски франка съответно в евро, като за
услугата се съгласява да заплати съответната комисиона, съгласно действащата
към датата на превалутирането Тарифа на банката.
Съгласно чл. 20, ал. 2 с подписването на настоящия договор кредитополучателят
се съгласява, в случаите по ал. 1, банката да превалутира
кредита в евро по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франка за
датата на превалутирането, както и да прилага по
отношение на превалутирания кредит лихвените
проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и
вид на кредита.
Съгласно чл. 21 от договора превалутирането
се определя като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на
задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент,
приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия.
Съгласно ал. 1 на чл. 22 кредитополучателят декларира,
че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за
последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема
да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и, че е
съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от
промяна на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит. Съгласно ал. 2 на чл. 22 кредитополучателят декларира, че е изцяло
запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на
чл. 6, ал. 2 и чл. 22-24 от този договор, както и че е съгласен с настъпването
им. Следователно, с клаузата на чл. 22 кредитополучателят е поел за своя сметка
риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към евро, които могат да имат за последица
повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро.
Съставът споделя становището, застъпено в решение №
295/22.02.2019г. по т.д. № 3539/2015г. на ВКС, II т.о., в което, въз основа
на задължителна практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби
на правото на ЕС, както и практика на ВКС е обосновано, че е неравноправна
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП (в т.см. Решение № 384/29.03.2019г.
по дело № 2520/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 294/27.03.2019г. по т.д. №
1599/2017г. на ВКС, ТК, II т.о.; вж. и дело С-119/17 на СЕС, дело № С-119/17
СЕС, което препраща към решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16, т. 1 от диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС, т.2, т.3,
т.54 и т.56 от диспозитива на решението на СЕС по
дело С-186/16, т. 55 от разяснителната част на решението си по дело С-186/16
СЕС, дело № С-119/17).
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП предвижда клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин, като съгласно ал. 2 при съмнение относно смисъла на
определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
Договорната клауза на чл. 22, ал. 1 не отговаря на изискването за яснота и
разбираемост. Не е доказано банката да е предоставила на потребителя към
момента на сключване на договора за кредит подробна информация, която да му
позволи да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за
финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе
при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си, както и да му е разяснила реално
икономическите аспекти и рискове на превалутирането
на кредита в швейцарски франка. Предоставената от банката
информация, декларирана в спорната клауза, че е възможна промяна на обявения от
банката курс купува и / или продава на швейцарския франк и, че това ще
рефлектира върху размера на дълга, изразен в евро, в посока повишаването му, не
води до извод, че е налице „достатъчна информираност” на потребителя.
Кредитополучателят е сключил жилищен кредит в швейцарски франка при необходим
му, с оглед целта на кредита (вж. чл. 1, ал. 1 от договора), паричен ресурс в
евро – „резервната валута” на страната (вж. чл. 29 ЗБНБ),
при клауза в договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на потребителя на
паричен ресурс в швейцарски франка (вж. по-долу за клаузите за валутата на
кредита). Това води до извод, че към момента на сключването на договора
потребителят е възприел предлаганият му кредитен продукт за по-изгоден с оглед
по-ниския лихвен процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския франк
като една от основните световни валути. Не е доказано, обаче, че на
потребителя, като по-слабата страна в правоотношението, включително с оглед
степен на информираност, е предоставена информация при сключването на договор
за жилищен кредит със срок на издължаване от 324 месеца (вж. чл. 5, ал. 1 от
договора) за очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо
който, националната валута
няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага, тъй като
е неизменна част от професионалната й дейност, както и какви действия може да
предприеме кредитополучателят, за да минимизира валутния риск. Предвид липсата на информация в
дългосрочен план за промяната в обменните курсове на швейцарския франк,
кредитополучателят не е могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поема със
сключването на договора за кредит в тази валута, и се е съгласил с установените
предварително от банката условия, без да може да повлияе на съдържанието им,
включително на изявленията в чл. 22, ал. 2 от договора, че е „запознат и
разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.
2 и чл. 22 - 22 от договора“. С непредоставянето на необходимата информация на
потребителя банката като икономически по-силна страна е нарушила принципа на
добросъвестност, като впоследствие след сключване на договора в хода на
неговото изпълнение процесната договорна клауза на
чл. 22, ал. 1 е довела до значителна неравнопоставеност между страните.
Потребителят не е защитен от клаузата на чл. 20, ал. 1 от договора, предвиждаща, че
кредиторът има право да поиска от банката да превалутира
предоставения му кредит в български лева или евро, тъй като упражняването на
правото на превалутиране е предпоставено
от съгласието на банката, която има противоположни на кредитополучателя
икономически интереси. Поради това, че с клаузата на чл. 22, ал. 1 във вреда на
потребителя върху него се прехвърля изцяло валутния риск, то се създава
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за
кредит по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 20 ЗЗП. Следователно, клаузата е
неравноправна. Неравноправна е и клаузата на ал. 2 на чл. 22, т.к. макар и да
съдържа декларация на кредитополучателя, че е запознат и разбира икономическият
смисъл и правните последици на посочените разпоредби, тази декларация се базира
на неясни условия на договора като от съдържанието на договора и събраните
доказателства не може да се установи, че действително кредитополучателят е
разбирал икономическия смисъл и правните последици на посочените в клаузата
разпоредби. По същите съображения (неравноправност на клаузата по чл. 22, с която се
прехвърля изцяло валутния риск върху кредитополучателя), е неравноправна клаузата
на чл. 20, ал. 2 от договора в частта, предвиждаща превалутиране
на кредита в евро към датата на превалутирането.
Поради това, че е неравноправна клаузата на чл. 12, ал. 2 от договора (вж.
по-долу за тази клауза), е неравноправна и клаузата на чл. 20, ал. 2 от
договора в частта, предвиждаща, че кредитополучателят се съгласява банката да
прилага по отношения на превалутирания кредит
лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната
валута и вид на кредита.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е
нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия (чл. 146, ал. 2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено условие на
договора е индивидуално уговорено, е на търговеца / доставчика - чл. 146, ал. 4 ЗЗП (в т.см. решение № 98/17г. по т.д.
№ 535/2016г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 51/04.04.2016г.
по т.д. № 504/2015г. на ВКС, ТК, II ТО и решение № 77/22.04.2015г. по гр.д.№
4452/2014г. на ВКС, ГК, III ГО). Съгласно практиката на
ВКС по
приложението на чл. 146, ал. 2 и ал. 4 ЗЗП подписването на договор за банков
кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че
намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са
били индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената
тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена,
се носи именно от доставчика на услугата - ответната банка (в т. см. решение № 98/17г. по т.д. №
535/2016г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 51/04.04.2016г.
по т.д. № 504/2015г. на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 77/22.04.2015г. по гр.д. №
4452/2014г. на ВКС, ГК, III ГО). По делото не са ангажирани доказателства
потребителят да е могъл да изрази становище по съдържанието на договора, вкл.
по клаузите на чл. 22 от него, както да е имал възможност да повлияе върху
съдържанието им. Следователно, не е доказано, че спорните клаузи са
индивидуално договорени. Предвид
неравноправния им характер, и поради това, че не е доказано клаузите да са
индивидуално уговорени, същите (клаузите на чл. 22, ал. 1 и ал. 2, чл. 20, ал. 2) са
нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143,
ал. 2, т. 20 ЗЗП. Следователно, исковете за установяване на
нищожност на клаузите на чл. 22, ал. 1 и ал. 2, както и
чл. 20, ал. 2 от договора следва да бъдат уважени.
С чл. 1, ал. 1 е уговорено банката да предостави на
кредитополучателя кредитният лимит в швейцарски франка в размер на
равностойността в швейцарски франка на 95000 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за целите, посочени в
договора, а кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора за кредит.
Съгласно чл. 1, ал. 2 общият размер на предоставените суми по кредита в
швейцарски франка не може да надвишава максималния размер на кредита по чл. 1,
ал. 1 от договора. С чл. 1, ал. 3 е уговорено, че в деня на усвояване на
кредита страните подписват приложение №1
към настоящия договор, представляващо неразделна част от него, в което посочват
приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както
и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски
франка. С Приложение
№ 1
към договора страните са уговорили датата, на която кредитът е усвоен
(15.02.2008 г.), както и, че към датата на усвояването приложимият курс „купува“
за швейцарски франк към евро на банката е 1,6438758 швейцарски франка за едно
евро; определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен кредит
е 156169 швейцарски франка. В чл. 1, ал. 5 от договора за кредит е уговорено, че курс „купува“ на
швейцарския франк към евро на банката се формира от официалния курс „продава“
на евро към лева на банката, разделен на официалния курс „купува“ на
швейцарския франк към лева на банката.
Съгласно чл. 2, ал. 1 разрешеният кредит се усвоява по
посочената в договора сметка на кредитополучателя Д.С.С.
в швейцарски франка в банката
и се ползва от кредитополучателя, при условията на ал. 3 и ал. 4. Съгласно чл. 2, ал. 2 разрешеният кредит се
усвоява по сметката по ал. 1 след представяне в банката на посочените в
клаузата документи. Съгласно чл. 2, ал. 3, изр. първо усвоеният кредит в
швейцарски франка по сметката по ал. 1 се превалутира
служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ швейцарския франк към
евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда
по открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната валута, а
съгласно изр. второ с подписване на настоящия договор кредитополучателят дава
своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава
банката за служебно извършване на горните действия.
Съгласно чл. 6, ал. 1 кредитополучателят погасява
кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска
съгласно погасителен план (приложение №
2) към настоящия договор, представляващ неразделна част от него. Съгласно ал. 2
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен – швейцарски франка. В случай, че на съответния падеж на погасителна
вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата
сума в швейцарски франка по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева
или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши
от банката, освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франка по курс
„продава“ на банката за швейцарския франк към евро, за което кредитополучателят
с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно
съгласие и оправомощава банката.
С решение № 136 от
20.01.2021 г. по т. дело № 1467/2019 г. на ВКС, ТК, II отд. е направен
извод, че в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е
предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на
страната (евро), а не в чуждестранната валута (швейцарски франка), уговорена в
кредитния договор, кредитът е остойностен в
чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата
чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на
страната (евро) и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута
(швейцарски франка). За да даде този отговор, съдебният състав се е позовал на
задължителната практика на Съда на Европейския съюз, постановена по
транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС (определение от 22.02.2018г. по
дело С-119/17, EU:C:2018:103 и решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16,
EU:C:2017:703), както и на практиката на ВКС (решение № 295/22.02.2019г. по т.
д. № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., образувано по описа на I т. о., решение
№ 384/29.03.2019г. по т. д. № 2520/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
294/27.03.2019г. по т. д. № 1599/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
314/29.07.2019г. по т. д. № 1766/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
67/12.09.2019г. по т. д. № 1392/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение №
155/24.01.2020г. по т. д. № 2561/2018г. на ВКС, ТК, II т. о.). Видно от
съдържанието на договора за кредит кредитополучателят е изразил ясно съгласието
си да получи равностойността на 95000 евро в швейцарски франка. Съгласието му
се установява и от приложеното
по делото искане от 15.02.2008 г. за усвояване на суми по кредит към договор за кредит
№32780 от 05.02.2008 г., в което изрично е заявено искане за заверяване на
сметката на кредитополучателя със сумата от 156168 швейцарски франка. От
писмените доказателства се установява също, че кредитополучателят е подал молба
по договор за жилищен кредит HL32780 срещу сумата от 156168,20
швейцарски франка да закупи съответната равностойност на сумата в евро. Ясно
формулирана е уговорката равностойността в швейцарски франка да бъде изчислена
по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване
на кредита. В приложение № 1 към договора, подписано от всички страни, изрично
е посочена датата на усвояване на кредита и приложимия курс „купува“ на банката
за швейцарския франк към евро, както и конкретната сума в швейцарски франка,
представляваща равностойност на 95000 евро, а именно – 156169 швейцарски франка. След като,
както кредитора, така и кредитополучателите, са се договорили за датата, спрямо
която ще се изчислява приложимия обменен курс, за точния размер на обменния
курс, както и за конкретния размер на швейцарските франкове, които ще бъдат
предоставени от банката, не може да става дума за липса на информация и яснота
относно приложимия вътрешен обменен курс на банката, по който договореният
кредит ще бъде превалутиран, каквито твърдения
навеждат ищците.
Относно клаузите на чл.
1, ал. 1 в
процесната част; чл. 1, ал. 2; чл. 2, ал. 1; чл. 2,
ал. 3; чл. 6, ал. 2 от договора за кредит:
Волята на страните за
предоставяне на кредита в швейцарски франка, равностойни на 95000 евро по курс
„купува” за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита и връщането на кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с
размер на всяка вноска съгласно погасителен план, оформен като приложение към
договора и представляващ неразделна част от него, е ясно изразена в клаузите на
чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор. Клаузите за чл. 2, ал. 1 и ал. 2,
касаещи предоставяне на сумата по блокирана сметка и служебното превалутиране на предоставената от банката сума в евро –
клаузите са ясни и разбираеми и не водят до неравновесие между правата и
задълженията на банката и кредитополучателя. Приложеният по делото погасителен
план съдържа точно, ясно и разбираемо посочване на дължимите вноски по кредита,
изразени в швейцарски франка - падеж, вноска за лихва, вноска за главница,
месечна вноска, остатък главница. Уговорката за предоставяне на кредитен лимит
в швейцарски франка в размер на равностойността на швейцарски франка на 95000
евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита определя основна, характеризираща договора за кредит престация и не противоречи на специални разпоредби от ЗКИ,
нито на разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ. Обстоятелството, че реален паричен
поток от кредитора към кредитополучателя в швейцарски франка не е налице, както
и фактическото предоставяне на усвоения кредит на разположение на
кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а не в чуждестранната
валута (швейцарски франка), уговорена в кредитния договор, въз основа на заявенo от
кредитополучателя искане за усвояване на суми по кредита с посочен размер на
швейцарските франка и искане за превалутиране с
посочен размер на швейцарските франка и курс на швейцарския франк към еврото,
не обуславя извод, че договорът е сключен в резервната валута на страната
(евро), т. е. че валутата, в която е договорен и предоставен кредитът, е евро
(в т.см. Решение № 168 от 29.01.2021 г. на ВКС, ТК, II отд.). Предвид
уговорката за предоставяне на равностойността в швейцарски франка на определена
сума в евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита; че курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката
се формира от официалния курс „продава“ на евро към лева на банката, разделен
на официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката, изрично
посочване от кредитополучателя в искането за усвояване на кредита и искането за
откупуване на конкретен размер швейцарски франка в евро по конкретен обменен
курс, както и посочения в Приложение №1 такъв курс, следва изводa, че
механизмът за изчисление на общата заета сума, както и приложимият обменен курс
са изложени ясно, така че средният потребител, относително осведомен и в
разумни граници наблюдателен и съобразителен, може да прецени въз основа на
точни и ясни критерии икономическите последици за него, произтичащи от договора
за кредит по отношение на размера на общата заета сума и обменния курс.
Във връзка с горните
изводи за валутата на кредита, исковете
за установяване на нищожност на клаузите по чл. 1, ал. 1 в сочената част; чл. 1, ал. 2;
чл. 2, ал. 1; чл. 2, ал. 3; чл. 6, ал. 2, изр. първо от договора за кредит са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Относно клаузата на чл. 6, ал. 2, изр. второ:
Логическото и граматическо тълкуване на клаузата на изр. второ на чл. 6, ал. 2
води до извод, че предвиденото служебно превалутиране
в лева или евро по курс продава на банката за швейцарския франк към лева или
евро е уговорено да се извърши към датата на превалутирането.
Това тълкуване е проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на чл.
22, ал.1 от договора валутен риск, която клауза, по изложените по-горе
съображения, е неравноправна. Поради това, клаузата на изр. второ на чл. 6, ал.
2 от договора в частта, че при служебното
превалутиране на налични средства на
кредитополучателя в лева или евро за погасяване на кредита се прилага курсът на банката за
швейцарския франк към лева/евро към датата на превалутирането
е също неравноправна и съответно – нищожна на основание чл. 143, т. 19 (т. 18
преди изм. с ДВ, бр. 57 от 2015 г.) във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП (клаузата
следва да се тълкува в смисъл, че при служебно превалутиране
се прилага курсът „продава“ на банката за швейцарски франк към лева/евро към
датата на усвояването на кредита). Следователно, искът е частично основателен в сочената част
на чл. 6, ал. 2, изр. второ от договора.
Относно клаузата на чл. 3, ал. 1 в спорната част, чл. 3,
ал. 5, изр. първо и второ на процесния договор:
Съгласно чл. 3, ал. 1 за усвоения кредит кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в швейцарски франка (БЛП), валиден за съответния
период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. Към
момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски
франка е в размер на 4.5 %.
Съгласно чл. 3, ал. 5 действащият БЛП на банката за
швейцарски франка не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП за швейцарски франка и датата, от която той е в сила, чрез обявяването
им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки
не се променят.
Клаузата на чл. 3, ал.
1 касае цената на договора - определянето на размера на възнаградителната
лихва като сбор от две компонентни – константна надбавка (1.15 пункта) и БЛП на
банката за жилищни кредити в швейцарски франка (4.5% към момента на сключване
на договора). От текста на клаузата се установява, че страните
са били наясно с действащия БЛП за жилищни кредити в швейцарски франка
и като са го посочили конкретно, както и с конкретното посочване на договорната
надбавка, са определили по ясен и разбираем начин размерът на възнаградителната лихва и поради това, и доколкото се касае
за цена на договора, въпросът за неравноправността на клаузата в коментираната
част не следва да се разглежда (арг. чл. 145, ал. 2
ЗЗП). Клаузата е неравноправна в частта,
че годишната лихва се определя от „приложимия БЛП, валиден за съответния период
на начисляване на лихвата“, т.к с всяка промяна на приложимия БЛП би се
променяла и приложимата възнаградителна лихва като в
договора не са посочени конкретните критерии, на основание на които банката ще
може да променя лихвения процент. Тази част от спорната клауза, както и
клаузата на чл. 3, ал. 5, изр. първо и второ от договора представляват хипотези
на неравноправна клауза, изрично регламентирана в чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП.
В случая, не е налице
фактическият състав на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП - сделките с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги (разпоредбата изрично реферира към чл. 143, т.
7, 10 и 12, но, предвид измененията на чл. 143 в ДВ - бр. 100/19, следва да се
тълкува корективно и да се отнася съответно за чл.
143, ал. 2, т. 7, 11 и 13 ЗЗП). Основният критерий за приложението на
посоченото изключение е изменението на цената да се дължи на външни причини,
които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени
от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Уговорената
неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от
страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен
процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на
договора ясни правила за условията, при които този размер може да се променя до
пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност,
поради което по отношение на тази клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е неприложимо (в т.см. решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г.
на ВКС, ТК, I ТО). В тази връзка, с оглед изложеното за липса на ясно,
недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна на лихвата,
предпоставката „добросъвестност“ на търговеца не е налице и същият не може да
се ползва от коментираното изключение.
В конкретния случай не
е налице и фактическият състав на изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП: 1)
доставчикът на финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата
страна за извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в
7-дневен срок и 2) другата страна по договора да има право незабавно да го
прекрати. Това е така, защото втората от посочените предпоставки не е уговорена
- в процесния договор липсва клауза, която предоставя
такава възможност на потребителя. Извод в друг смисъл не произтича и от
клаузите на чл. 8 и 9 от договора. Последните не установяват правото на
потребителя да прекрати договора в хипотеза на едностранно увеличение на възнаградителната лихва. Същите предвиждат единствено
възможност за кредитополучателя да изплати предсрочно дълга по кредита - изцяло
или частично. Правото на потребителя едностранно да прекрати договора съгласно
чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП налага прекратяването на договорната връзка да може да
се упражни свободно, т.е. без за потребителя да се пораждат насрещни
неблагоприятни последици, като заплащане на допълнителни такси, лихви,
комисионни и т.н., каквато именно такса е предвидена в чл. 8, ал. 2 от договора
- 4 % върху размера на предсрочно погасената главница.
Не е доказано
коментираната част от клаузата на чл. 3, ал. 1, както и клаузата на чл. 3, ал.
5, изр. първо и второ от договора да е индивидуално уговорена, поради което, на осн. чл. 146,
ал. 1 ЗЗД същите са нищожни. Доколкото клаузите касаят съществен елемент на
договора за кредит (цената на договора) и доколкото при неприлагане на
коментираната част от клаузата, се запазва уговорката за дължима възнаградителна лихва с определен размер, съставът приема,
че сделката би била сключена и без недействителните й части (арг. чл. 26, ал. 4 ЗЗД). Клаузата на чл. 3, ал. 1 от
договора, прочетена без приетата за нищожна част звучи така, че
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франка (БЛП) към
момента на сключване на настоящия договор – 4.5 % плюс договора надбавка от
1.15 пункта (общо 5.65% на годишна база). Така прочетена останалата част от
клаузата (без частта, която е нищожна) е ясна и разбираема за средния
потребител и не е неравноправна.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора банката запазва правото си по време на действие на настоящия
договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които банката прилага при операциите си, както
и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франка или друга валута
при евентуалното превалутиране по реда на чл. 20.
Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на
приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по
настоящия договор. Съгласно ал. 2 за промените по предходната алинея банката
уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет
страницата й (към датата на сключване на настоящия договор – www.postbank.bg). В договора не са посочени критериите, при
които банката ще може да променя Тарифата, съответно – клаузите не отговарят на
изискванията за яснота и разбираемост. Клаузите покриват хипотеза на едностранна
промяна от търговеца на характеристиките на стоката или услугата без основание,
която изрично е регламентирана като неравноправна в чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП.
В конкретния случай не са приложими изключенията, предвидени в чл. 144, ал. 2 и
ал. 3 ЗЗП (вж. аргументите
по-горе). Не е доказано клаузите да са
индивидуално договорени и съответно, на осн. чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, същите са нищожни.
По
двата осъдителни иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД:
В чл. 2 от допълнителните споразумения
от 02.12.2010г., 19.12.2011г., 23.01.2013г., 28.02.2014г. и от 27.03.2015г.
страните са постигнали съгласие относно размерът на редовната главница по
договора за кредит. Поради изводите по-горе за нищожност на клаузи в договора
за кредит, уговорките в допълнителните споразумения, почиващи на нищожни клаузи
също са нищожни. Следователно, изводът за размера на задълженията по договора не
следва да бъде извършван на основание постигнатите споразумения между страните.
В чл. 3 от допълнителните споразумения
от 02.12.2010г., 19.12.2011г., 23.01.2013г., 28.02.2014г. и от 27.03.2015г. е
уговорено, че страните се съгласяват, че всички плащания във връзка с кредита
по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 (за просрочена главница, просрочена лихва, просрочени
такси, просрочени плащания по застраховки) се преоформят
служебно от кредитора на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване
към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално
предоставения кредит (в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5). В споразуменията е
предвидено също, че след изтичане на периода на облекчено погасяване върху
дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено
погасяване лихва (вж. чл. 5 от допълнителните споразумения от 02.12.2010г. и
19.12.2011г. и чл. 4, ал. 2 от допълнителните споразумение от 23.01.2013г.,
28.02.2014г. и от 27.03.2015г.). Уговорката за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм
по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци
на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ (в т.см. решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по
т. д. № 1504/2018г., ТК, II т. о., решение № 30/20.05.2020 г. по т. д. №
739/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 118/11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019
г. на ВКС, I т. о, решение № 132/13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г. на ВКС,
I т. о, решение № 60091/ 27.09.2021 г. по т. д. № 1345/2019 г., ТК, ІI т. о.).
Ищците не са търговци и следователно, постигнатите уговорки в допълнителните
споразумения за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви са нищожни. В решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. №
1504/2018 г. на ВКС, I т. о., е прието, че олихвяването на просрочено
задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит,
върху които се начислява възнаградителна лихва, не
представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, което
становище съдът споделя. Следователно, изводът за размера на задълженията по
договора следва да се направи като не се прилагат уговорките в допълнителните
споразумения за капитализиране на лихвите.
В чл. 4, ал. 1 от допълнителните
споразумения от 02.12.2010г., 19.12.2011г., 23.01.2013г., 28.02.2014г. и от
27.03.2015г. e предвиден дванадесет месечен период на облекчено
погасяване на дъга, през който период дългът се олихвява с фиксирана годишна
лихва. Размерът на фиксираната годишна лихва през периода на облекчено
погасяване е 4.35 % съгласно чл. 4, ал. 2 от допълнителното споразумение от 02.12.2010г.,
4.55 % - съгласно чл. 4, ал. 2 от допълнителното споразумение от 19.12.2011г.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от допълнителното споразумение от 23.01.2013г. през
периода на облекчено погасяване върху дълга се начислява годишна лихва в
размер, равен на действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в
съответната валута, намален с 2.17
пункта, като през периода на облекчено погасяване кредитополучателят погасява
дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на 600 швейцарски франка на
месец съгласно погасителен план. Съгласно чл. 4, ал. 3 от допълнителното
споразумение от 28.02.2014г. през периода на облекчено погасяване върху дълга
се начислява годишна лихва в размер, равен на действащия към същата дата БЛП на
банката за жилищни кредити в съответната валута, намален
с 0.99 пункта, като през периода на облекчено погасяване кредитополучателят
погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на 750 швейцарски
франка на месец съгласно погасителен план. Съгласно чл. 4, ал. 3 от допълнителното
споразумение от 27.03.2015г. през периода на облекчено погасяване върху дълга
се начислява годишна лихва в размер, равен на действащия към същата дата БЛП на
банката за жилищни кредити в съответната валута, намален
с 0.60 пункта, като през периода на облекчено погасяване кредитополучателят
погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на 800 швейцарски
франка на месец съгласно погасителен план. Явно е, че размерът на възнаградителната лихва, уговорен с допълнителното
споразумение от 02.12.2010г. и допълнителното
споразумение от 19.12.2011г. е конкретно посочен и съответно – размерът на
месечните погасителните вноски в периода за облекчено погасяване на дълга е
определяем. Въпреки, че в допълнителните споразумения от 23.01.2013 г., 28.02.2014
г. и 27.03.2015 г. не е конкретизиран размерът на приложимата възнаградителна лихва (т.к. зависи от БЛП на банката, който
не е конкретно посочен, дори и към датата на споразумението), е конкретизиран
размерът на месечните погасителни вноски – кредитополучателите са знаели каква
сума следва ежемесечно да внасят за погасителни вноски. Следователно,
разгледаните клаузи за възнаградителна лихва за
периода на облекчено погасяване на дълга, уговорени в допълнителните
споразумения са ясни и не създават неравновесие между правата и задълженията на
страните.
В чл. 6 от допълнителното споразумение
от 02.12.2010г. е уговорено, че след натрупване на лихвата съгласно чл. 5
(капитализиране на лихвата) се начислява годишна лихва в размер равен на сбора
на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната
валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.29 пункта като след
изтичане на периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на
дълга и всички други разноски, свързани с него, кредитополучателят погасява
дълга на равни месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план,
неразделна част от допълнителното споразумение. В чл. 6 от допълнителното
споразумение от 19.12.2011 г. е предвидена клауза, идентична по съдържание с
тази в допълнителното споразумение от 02.12.2010г., но предвидената договорна
лихвена надбавка е в размер на 0.66 пункта. По изложените вече съображения
относно клаузата на чл. 3 от договора за кредит, клаузите в двете допълнителни
споразумения са нищожни в частта относно това, че размерът на възнаградителната лихва се определя от БЛП към датата на
начисляването. В случая, не е конкретно посочен размерът на БЛП към датата на
всяко от споразуменията, но към всяко от
тях е приложен погасителен план, в който ясно е посочен падежът на всяка
вноска, общият размер на месечната вноска, включително съответната част от нея
за лихва и главница. В оглед на това, следва да се приеме, че прочетени ведно с
погасителния план, коментираните части от клаузите на двете споразумения не са
неравноправни и могат да се прилагат между страните така, както са договорени.
В изр. второ на чл. 6 от двете допълнителни споразумения е предвидена клауза,
идентична с тази на чл. 3, ал. 5 от договора за кредит която
по изложените вече съображения относно договора за кредит е нищожна.
В чл. 5, изр. първо и второ от
допълнителното споразумение от 23.01.2013 г. е предвидено, че след изтичане на
периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупването
на лихвата съгласно предходния член, се начислява годишна лихва в размер, равен
на сбора на действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в
съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1.03 пункта,
като след изтичане на периода на облекчено погасяване на равни месечни
погасителни вноски, съгласно погасителния план. Към датата на подписване на
допълнителното споразумение БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски
франка в размер на 6.95%. Идентични са клаузите на чл. 5, изр. първо и второ
от допълнителното споразумение от 28.02.2014 г., с изключение на договорната
лихвена надбавка, която е предвидено да е в размер на 1.31 пункта (договорено
е, че размерът на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франка в
размер на 6.95%). Идентични са клаузите на чл. 5, изр. първо и второ от
допълнителното споразумение от 27.03.2015 г., с изключение на договорната
лихвена надбавка, която е предвидено да е в размер на 1.59 пункта (договорено
е, че размерът на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франка в
размер на 6.95%). По изложените по-горе съображения относно клаузите на чл. 3
от договора за кредит частта от клаузата на чл. 5 от допълнителните
споразумения, предвиждаща приложение на действащия БЛП към датата на
начисляване на лихвата е нищожна. В останалата им част (прилагане на действащия
БЛП към датата на споразумението плюс договорна лихвена надбавка) клаузите са
ясни и разбираеми и не създават неравновесие между страните.
С клаузата на чл. 10 от допълнителните
споразумения с дати от 02.12.2010г., 19.12.2011г., 23.01.2013г., 28.02.2014г. и
от 27.03.2015г. е договорено, че кредитополучателят е съгласен и няма каквито и
да било претенции към кредитора по отношение на счетоводните операции,
извършени от при, по повод и във връзка с договореностите по същото,
включително свързани с преоформянето на кредита и с
въведената поредност при погасяването му. Доколкото
клаузата представлява уговорка, касаеща нищожни
клаузи от договора, същата е нищожна по отношение на тези клаузи.
С клаузата на чл. 12 от допълнителните
споразумения с дати от 02.12.2010г., 19.12.2011г., 23.01.2013г., 28.02.2014г. и
от 27.03.2015г. е договорено кредитополучателят да заплаща на кредитора месечна
такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на
една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж в размер,
определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на
кредитора. Таксата служи за покриване на административните разходи на
кредитора, свързани с извършваните от последната действия по събиране на
изискуемите просрочени плащания по договора (включително, но не само, телефонни
обаждания, изпращане на напомнителни писма и др.) и
се дължи до пълното им погасяване. Размерът на таксата не е предвиден в
договора, не са приложени доказателства, че кредитополучателите са се запознали
и съгласили със съдържанието на приложимата Тарифа. Клаузата представлява
хипотеза на неравноправна клауза, изрично
регламентирана в чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП. В случая, не е налице фактическият
състав на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, както и на изключението по
чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП. Не е доказано клаузата да е индивидуално уговорена,
поради което, същата е нищожна.
По иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 40763,12лв., представляваща
неоснователно платена сума, формирана от валутни разлики през периода
17.05.2014г. – 17.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумите от
17.05.2019 г. до окончателното плащане:
Предвид извода по-горе за нищожност поради
неравноправност на клаузата за поемане на валутния риск от кредитополучателя
(чл. 22, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 изр. второ от процесния
договор в частта относно прилагане на валутния курс към датата на превалутурането) и предвид това, че кредитополучателят е
изразил ясно съгласие да му бъде предоставен кредит във франка и като е посочил
изрично приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на банката към евро към
датата на усвояването, въпросът за наличието на надплатени суми, получени
поради валутната разлика между швейцарски франк и евро за периода от
17.05.2014г. – 17.05.2019г. по процесния договор
следва да се реши в хипотеза, че е предоставен кредит в равностойността на
швейцарски франка на 95 000 евро по първоначално определения курс, т.е. по
курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита (1,6438758 шв. франка за 1 евро) и при
условие, че погасяванията на задълженията по кредита, извършени в чужда валута,
следва да бъдат преизчислени в швейцарски франкове по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита (1,6438758
шв. франка за 1 евро) като не се прилагат нищожните
клаузи от процесния договор.
За преценка на задълженията по договора и надплатени
суми за процесния период при наведените основания
следва да се имат предвид и следните уговорки между страните, освен вече
разгледаните по-горе:
Съгласно чл. 3, ал. 4 от договора за кредит лихвата по
кредита се изчислява като месецът се приема за 30 дни, а годината – за 360 дни.
В чл. 4 от договора за кредит е
предвидено кредитополучателите да заплащат на банката годишна такса за
управление на кредита в размер на 0,3% върху размера на непогасената главница
към същата дата.
Съгласно чл. 7, ал. 1, изр. първо погасителните вноски
се изплащат ежемесечно. Съгласно ал. 2 ако падежът на погасителна вноска
съвпадне с неприсъствен ден, тя следва да бъде направена в последния работен
ден преди падежа.
Предвид това, че банката е правоприемник на правата и
задълженията на „Б.Р.С.“ АД, е без значение дали и каква част от плащаните суми
са администрирани и преведени от банката в полза на „Б.Р.С.“ АД.
От заключението на вещото лице се установява, че за процесния период 17.05.2014 г. – 17.05.2019 г. ищците са
платили сумата от 71214,59 CHF, включваща главница в размер на
11459,92 CHF, възнаградителна лихва - 56386,01 CHF, комисионна за управление на кредита
– 2211,06 CHF. Левовата
равностойност на платените погасителни вноски при обменен курс на банката при
съответното плащане е в размер на 124271,05 лв. Установява се също, че
недължимо платените суми от валутни разлики /за главница, лихви и такси за
управление/ през процесния период 17.05.2014 г. –
17.05.2019 г. в резултат на увеличението на курса на швейцарския франк спрямо
лева, начислени като разлика между левовата равностойност на заплатените
месечни погасителни вноски по кредита в швейцарски франкове, изчислена по
първоначално приложения от банката обменен курс при усвояването на кредита е в
размер на 40763,12 лв. Следователно,
искът е основателен и следва да бъде
уважен.
Поради
уважаване на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния
иск за законна лихва считано от 17.05.2019 г. /датата на депозиране на исковата молба/
до окончателното плащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
за сумата от 16338 швейцарски франка, представляваща надплатена възнаградителна лихва през периода 17.05.2016г. –
17.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумите от 17.05.2019 г. до
окончателното плащане:
По изложените по-горе съображения относно
действителността на клаузите за размера на възнаградителната
лихва, въпросът за наличието на надплатена възнаградителна
лихва следва да бъде решен при прилагане на размера на възнаградителна
лихва, уговорен с допълнителното
споразумение от 27.03.2015 г., а именно - БЛП на банката за жилищни кредити в
швейцарски франка в размер на 6.95% плюс договорна лихвена надбавка в размер на
1.59 пункта, т.е. 8.54 % като не се прилагат уговорките в допълнителното споразумение
за капитализиране на лихва към главницата. От заключението на вещото лице (вж.
Приложение № 3 към същото) се установява, че за процесния
период 17.05.2016г. – 17.05.2019г. банката не е извършвала капитализиране на
лихвите и следователно, въпросът за неприлагане на клаузата за капитализиране
на лихвите, постигната с допълнителното споразумение, е неотносим,
доколкото реално не е извършвано капитализиране на лихви. От Приложение № 3 към
заключението се установява, че за процесния период
17.05.2016г. – 17.05.2019г., при прилагане на лихвения процент, договорен с
допълнителното споразумение, е дължима лихва в размер на 37408.83 CHF. От Приложението се установява също, че по договора
за кредит е платена сума в размер на 37408.83 CHF
за възнаградителна лихва в процесния
период. Следователно, не е налице надплатена сума за възнаградителна
лихва за периода 17.05.2016г. – 17.05.2019г. Поради това, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради
отхвърляне на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорния
иск за законна лихва, считано от 17.05.2019г. до окончателното плащане на
вземането.
По разноските:
С оглед искането по
чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят направените
разноски (за държавна такса, експертизи, адвокатско възнаграждение) съразмерно
с уважената част на исковете, а именно – 2586,70 лв. – съдебни разноски и 1425
лв. – адвокатско възнаграждение.
С оглед искането по чл.
78, ал. 3 ГПК и изхода на делото, на ответника следва да се присъдят
направените разноски съразмерно на отхвърлената част на исковете. Възражението
на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно -
делото се отличава с фактическа и правна сложност, обусловена от броя на
заведените искове и предмета на делото. На ответника следва да бъдат присъдени
съдебни разноски в размер на 387 лв., както и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2018,42 лв.
По изложените
съображения Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени
от Д.С.С.,
ЕГН ********** и Р.Д. С., ЕГН *********, срещу Ю.Б. АД, ЕИК ******, че на основание чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП, вр.
чл. 143 ЗЗП са нищожни следните клаузи на договор за кредит за покупка
на недвижим имот HL 32780/05.02.2008г.:
-
чл. 3, ал. 1, в
която е уговорен приложимия лихвен процент за усвоения кредит В ЧАСТТА, в която
е уговорено, че се прилага базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити
в швейцарски франка, „валиден за съответния период на начисляване на лихвата“;
-
чл. 3, ал. 5,
изр. първо и второ;
-
чл. 6, ал. 2, изр. второ;
-
чл. 12, ал. 1 и
ал. 2;
-
чл. 20, ал. 2;
-
чл. 22, ал. 1 и
ал. 2,
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете
с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП за
установяване нищожност на следните клаузи на договора за кредит за покупка на
недвижим имот HL32780/05.02.2008 г.: чл. 1, ал. 1 В ЧАСТТА в която в уговорено преизчисление на предоставения кредит като „равностойност в
швейцарски франка“ по „курс купува за швейцарски франк към евро на банката в
деня на усвояване на кредита“; чл. 1, ал. 2; чл. 2, ал. 1 и ал. 3, както и в
чл. 6, ал. 2, изр. първо,
ОСЪЖДА Ю.Б. АД, ЕИК ******, да
заплати на Д.С.С., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, сумата от 40763,12 лв.,
представляваща неоснователно платена сума, формирана от валутни разлики на
курса на
швейцарския франк спрямо лева през периода 17.05.2014г. – 17.05.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумите от 17.05.2019 г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата от
16338 швейцарски франка, представляваща надплатена възнаградителна
лихва през периода 17.05.2016г. – 17.05.2019г., ведно със законната лихва върху
сумите от 17.05.2019 г. до окончателното плащане;
ОСЪЖДА Ю.Б. АД, ЕИК ******, да заплати на Д.С.С., ЕГН ********** и Р.Д.
С., ЕГН *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2586,70 лв., представляваща направени
съдебни разноски, и сумата от 1425 лв.
– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН ********** и Р.Д.
С., ЕГН *********,
да
заплатят на Ю.Б. АД, ЕИК ******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 387 лв., представляваща съдебни разноски
и 2018,42 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: