Решение по дело №301/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 29.07.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на двадесет и трети юли……..….………………………

през две хиляди и деветнадесета година....................... в  състав:

 

                                Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                     Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                                         МАРИАНА ДИМИТРОВА

 

 

при секретаря Г. Младенова..……..........…… .и в присъствието на

прокурор………..…................……. като разгледа докладваното от

        окръжен съдия Албена Палова…..….... в. гр. дело № 301 по описа

за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 158/04.02.2020 г., постановено по гр.д. № 4686/2018 г. Пазарджишкият районен съд е осъдил Н.И.К., ЕГН ********** да заплати на „Автотранс 2002“ АД, ЕИК ********* на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата 7300 лв., представляваща платена от дружеството цена по сключения между страните договор за продажба от 20.11.2013 г., който е развален едностранно от купувача, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 16.11.2018 г. до плащането, както и сумата от 2225,22 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.11.2015 г. – 15.11.2018 г., като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за забава за разликата над 2225,22 лв. до предявения размер от 2232,98 лв.

Отхвърлил е насрещния иск на Н.И.К., ЕГН ********** против „Автотранс 2002“ АД, ЕИК ********* за заплащането на сумата 804,60 лв., необходима за поправянето на закупена вещ с недостатъци-сграда с неукрепени стени, представляваща склад с площ 520 кв.м., разположен в ПИ 000107 по КВС в землището на гр.Септември, м. „Адата“ с площ 5,082 дка., съгласно нот. акт № 60 от 21.11.2013 г., том ІІ, н.д. № 222/2013 г. по регистъра на нотариус Юлия Ваклинова с рег. № 436.

Осъдил е Н.И.К. да заплати на „Автотранс 2002“ АД съдебни разноски в размер на 1187 лв.

         Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Н.И.К., с която изцяло обжалва решението на ПРС с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че решението е необосновано и противоречи на доказателствата по делото. В значителна степен във въззивната жалба се преповтаря фактологията, изложена в писмения отговор и насрещната искова молба. Поддържат се съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се твърди, че съдът не бил отчел факта, че в първоначалната искова молба имало противоречиви твърдения. Не били взети предвид възраженията, направени от Н.К. във връзка с претенцията в първоначалната искова молба, както и фактът, че Н.К. участвала в делото както като физическо лице, така и като собственик на „ТРИГРУП СДК“ ЕООД. Твърди се, че съдът не бил взел предвид възражението за нищожност на договора, сключен между Н.К. и „Автотранс 2002“, независимо, че то било направено своевременно още с отговора на исковата молба. Съдът бил длъжен да се произнесе служебно по този въпрос, независимо дали имало направено такова възражение или не. Договорът бил нищожен поради невъзможен предмет, тъй като Н.К. не можела да произведе като физическо лице тухлите, за които е сключен процесният договор, а е можела да направи това само като управител на дружеството, чието участие в процеса не било допуснато. Цитирани са множество съдебни решения.

         Поддържа се още, че дори договорът да не е нищожен, той не бил произвел действията и ответникът не дължал връщане на престацията, тъй като цената, вписана в договора, не била заплатена. Твърдението е, че ищецът не бил представил доказателства за заплащане на сумата от 7 300 лв. по договора. Съдът не бил упражнил правомощията си да изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите се. Отново се цитират множество съдебни решения и се прави опит отново да се изведе изводът, че Н.К. не би могла да участва в правоотношенията като физическо лице, а само като управител на неучастващо в спора трето лице. Не било взето предвид и възражението, че задължението за забава било недължимо основно заради това, че не била дължима основната престация.

         По насрещния иск отново се пресъздава фактологията, изложена в насрещната искова молба с твърдение, че било безспорно доказано по делото, че Н.К. е закупила вещ с недостатъци. Почти дословно е цитирано заключението на техническата експертиза, назначена пред РС, от което било видно, че била налична стена, която не била укрепена и изградена съобразно строителните правила и норми и която се била срутила при силен вятър, с краен извод за основателност и доказаност на насрещния иск.

В заключение се иска отмяна на цялото решение, вместо което първоначалния иск да бъде отхвърлен, а пък насрещният - уважен така, както е предявен, с присъждане на разноски.

         В законния срок е постъпил писмен отговор от „Автотранс 2002“ с

 искане решението на РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както в частта касаеща първоначалния иск, така и в частта относно насрещния иск. Изложени са съображения по доводите на жалбоподателката. Претендират се разноски.

         Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

         В исковата си молба против Н.К. първоначалният ищец „Автотранс 2002“ е твърдял, че по силата на договор за продажба, сключен на 20.11.2013 г. между ищеца и ответницата, последната се задължила да достави на „Автотранс 2002“АД 8000 бр. бетонови тухли на обща стойност 7300 лв. със срок на доставка 30.04.2014 г. и краен срок 30.11.2014 г., като на всяка от датите К. трябвало да достави по 4000 бр. тухли. Страните се споразумели, че при неизпълнение на която и да е от посочените дати дружеството губи интерес от изпълнение и договорът ще се счита развален без да е нужно да бъдат предприемани допълнителни действия за това. При сключването на договора ищецът „Автотранс 2002“АД заплатил изцяло в брой цената на тухлите, но ответникът не изпълнил задължението да достави тухлите и с нотариална покана от 12.05.2014 г. договорът бил развален едностранно от продавача. Искането е ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца 7300 лв., ведно с лихва за забава в общ размер на 2232.98 лв.

В отговора на исковата молба Н.К. е заявила, че на 21.11.2013 г. лично и в качеството на управител на „Тригруп СДК“ ЕООД е подала насрещна искова молба против ищеца „Автотранс 2002“ АД, с която е предявен насрещен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от продажбата на вещ с недостатъци – сграда с неукрепени стени, едната от които се срутила и повредила стоки и средства за производство /бетонови изделия и калъпи за отливането им/. Твърди се, че сградата е собственост на ответника Н.К., а стоките и средствата за производство са собственост на трето неучастващо по делото лице – „Тригруп СДК“ ЕООД. Претендирала е заплащането на сумата 735 лв. – разходи за поправката на стената, както и заплащане на сумата 2728 лв. – стойност на унищожените бетонни изделия и калъпите. За съда е останал неясен въпросът в чия полза се претендират отделните плащания – в полза на ответника Н.К. или в полза на представляваното от нея дружество „Тригруп СДК“ ЕООД.

Със същата молба е предявен против ищеца „Автотранс 2002“ АД и насрещен иск за заплащане на сумата 3344,50 лв. – цена на бетонни изделия, доставени до различни обекти на акционерното дружество като мостри, като се твърди, че производител и доставчик на изделията е „Тригруп СДК“ ЕООД.

         В хода на процеса К. е искала като трето лице-помагач на нейна страна да бъде привлечено дружеството „Тригруп СДК“ ЕООД, но районният съд е отказал да допусне привличането, като този отказ е потвърден от ПОС. С това въпросът за участието на третото лице „Тригруп СДК“ ЕООД в производството между „Автотранс 2002“ АД и Н.К. е решен в правния мир с влязъл в сила съдебен акт, поради което доводи, извличани от правоотношението между Н.К. и „Тригруп СДК“ ЕООД не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като са ирелевантни за спора.

         Безспорно е установено по делото, че с договор за продажба, сключен на 20.11.2013 г. между ищеца и ответницата, последната се задължила да достави на „Автотранс 2002“АД 8000 бр. бетонови тухли на обща стойност 7300 лв. със срок на доставка 30.04.2014 г. и краен срок 30.11.2014 г., като на всяка от датите К. трябвало да достави по 4000 бр. тухли. В чл.3А от договора страните се споразумели, че при неизпълнение на която и да е от посочените дати дружеството губи интерес от изпълнението и договорът ще се счита развален без да е нужно да бъдат предприемани допълнителни действия за това. При сключването на договора ищецът „Автотранс 2002“АД заплатил изцяло в брой цената на тухлите, като съгласно чл.16, ал.3 от договора той служи и като разписка между страните за изплащане на пълния размер на възнаграждението от 7300 лв. Договорът е подписа от двете страни, като в хода на процеса неговата автентичност и истинност не е оспорена. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че твърдението на ищеца, че е заплатил сумата от 7300 лв. към момента на сключване на договора, е безспорно доказано. В тази връзка е несъстоятелно възражението, че за заплащането на сумата ищецът не бил представил никакви доказателства.

         Безспорно е също така между страните, че К. не е доставила договореното количество тухли, поради което още след неизпълнението на 30.04.2014 г. ищецът е изпратил до ответницата нотариална покана, с което е заявил, че счита договора за развален. Съгласно чл.87, ал.2 от ЗЗД кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок за изпълнение, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. В конкретния случай съгласно чл.3А от договора страните са се споразумели, че се касае за фикс сделка и ако не бъде получено изпълнение на изрично посочените дати, кредиторът губи интерес от реалното изпълнение, поради което следва да се приеме, че договорът е развален, считано от 01.06.2014 г. още след неизпълнението на 30.04.2014 г., без да е необходимо да се дава подходящ срок за изпълнение, а нотариалната покана до длъжника има само уведомителен характер.

         Неоснователно е твърдението, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като физическата невъзможност или нежеланието на длъжника да изпълни поетите договорни задължения не се отразяват на действителността на договора.

         Изразената воля от страните също е ясна и не се нуждае от тълкуване – ищецът е заплатил сумата от 7300 лв. срещу поето от ответницата задължение да достави на 30.04.2014 г. и на 30.11.2014 г. по 4000 бр. тухли с единична цена 0.90 лв./бр. или общо 8000 бр. тухли на цена 7300 лв., заплатена към датата на сключване на договора.

         При тези данни следва да се приеме, че първоначалният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт в тази част, който следва да бъде потвърден. С оглед изхода на спора по главния иск правилно е уважена и претенцията за обезщетение за забава за периода 15.11.2015 г. – 15.11.2018 г.

         Решението е правилно и в частта относно насрещния иск. Принципно вярно е твърдението, че назначената и изслушана пред районния съд техническа експертиза е дала заключение, че изградената допълнително плътна тухлена зидария от бетонови тухли по югозападната външна ограждаща стена на място не е била укрепена и свързана с конструкцията на сградата и е било възможно да падне при силен вятър, както е твърдяла ищцата в насрещната искова молба, но за да бъде уважен иск с правно основание чл.195 във връзка с чл.193 от ЗЗД, ищецът следва да докаже по несъмнен начин, че вещта е имала скрити недостатъци към момента на продажбата и съответно е уведомил продавача при предаването на вещта или незабавно след откриването на недостатъците, респ. следва да докаже, че продавачът е знаел за недостатъците на вещта към момента на продажбата. В конкретния случай ищцата не ангажира никакви доказателства, установяващи по безспорен и несъмнен начин, че към момента на сключване на договора за продажба процесният склад е бил с неукрепени стени, една от които впоследствие се е срутила. Ищцата не е уведомила продавача за този инцидент включително и след рухването на стената. Впрочем следва да се посочи, че дори в исковата молба не е посочена дата, на която стената се е срутила, а ищцата твърди само, че това е станало през пролетта на 2014 г. Насрещният иск е предявен на 23.01.2019 г., което означава, че почти 5 години ищцата не е уведомила продавача, че закупената от нея вещ е с недостатъци, които не са били видими към момента на покупко-продажбата. Ответникът от своя страна не е признал, а напротив, оспорил е твърдението, че е продал на ищцата вещ с недостатъци, поради което е останало недоказано и неговото знание за това. Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. На основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на обжалваното решение и се присъединява към тях по всички въпроси, по които не е взето отношение в настоящото решение.

         Първоначалният иск има характер на търговски спор, тъй като се касае за договор, по който една от страните е търговец, поради което в тази част решението няма да подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Решението по насрещния иск също няма да подлежи на касационно обжалване, тъй като независимо, че спорът е граждански, претенцията на ищцата е в размер под 5000 лв.

         С оглед изхода на спора в полза на „Автотранс 2002“АД следва да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция в размер на 805 лева – възнаграждение за един адвокат.

         Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 158/04.02.2020 г., постановено по гр.д. № 4686/2018 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.

         ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Автотранс 2002“ АД, ЕИК 11258640,1 гр.Ветрен, ул.“Петдесета“ № 1, представлявано от изп. директор Николай Тодоров Самунев, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 805 /осемстотин и пет/ лева.

         Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: