№ 7752
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20221110102359 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от непълнолетния Ф. В. М., действащ със
съгласието и съдействието на своята майка П.И. М.а – Захариева, и малолетния К.
В. М., действащ чрез своята майка и законен представител П.И. М.а – Захариева.
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс СК).
Твърди се, че ответникът е баща на ищците, като по силата на съдебно
решение, първият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева на
първия ищец и 100 лв. на втория. Сочи се в исковата молба, че от определянето на
предходната издръжка нуждите на ищците са се увеличили, поради което се моли
съда да постанови решение, с което да увеличи размера на предходно
определената издръжка, като осъди ответника да заплаща такава в размер на по
500 лева месечно за всеки от ищците, считано от датата на подаване на исковата
молба до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се оспорват исковете по размер. Излага се, че ответникът
получава доходи единствено по трудово правоотношение, а стихосбирките, които
пише, са с ограничен печат и не са предназначени за продажба, поради което
оспорва доводите на ищците, че разполага с достатъчно средства да заплаща
претендирания размер издръжка. Ответникът заявява, че може да заплаща
издръжка в размер на 220 лв. в полза на първия ищец Ф. В. М. и 200 лв. в полза на
К. В. М..
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото
по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено
1
следното:
Не се спори между страните, а това се установява и от представените
удостоверения за раждане, че Ф. В. М., роден на 05.04.2006г. и К. В. М., роден на
09.07.2009г., са деца на ответника В. Б. М..
Видно от Решение № III-91-79 от 26.04.2013г., постановено по гр.д.
16078/2011г. по описа на СРС, 91 състав, влязло в законна сила на 05.06.2013г.,
ответникът е осъден да заплаща на Ф. В. М. месечна издръжка в размер на 120 лв.,
а на К. В. М. месечна издръжка в размер на 100 лв.
От справка изх. № 17-20-00-615 от 07.06.2022г. от НАП е видно, че средният
месечен осигурителен доход на ответника за периода м.05.2021г.-м.04.2022г.
възлиза на 906,57 лв.
От справка от НАП изх. № 05 24-00-704 от 09.06.2022г. се установява, че
средният месечен осигурителен доход на П. ИВ. М. за периода м.05.2021г.-
м.05.2022г. възлиза на 1575,35 лв.
Приложени са 18 бр. квитанции за заплатени суми от ответника на „Болид
Инс“ ЕООД.
Приложени са служебни бонове за парични преводи в полза на Пенка М.а за
периода м.12.2020г.-м.06.2022г. в месечен размер от 220 лв.
По делото е приложена рецептурна книжка на ответника, в която е посочено,
че същият страда от астма.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт. по делото е изготвен социален доклад от
08.02.2022г. от АСП. Служителите на ДСП са констатирали, че детето Ф.М. е
ученик в 9Е клас в ПГТЕ „Хенро Форд“, а К.М. е ученик в 6в клас в 58 ОУ
„Сергей Румянцев“. Основните грижи за децата се полагат от майката, като
бащата редовно плаща определената от съда издръжка. Майката на децата има
дете от друг партньор, което е на 7 години.
Видно от удостоверение за наследници, издадено от СО, район Студентски,
Калина Мариова Захариева, родена на 16.08.2014г., е дете на П. ИВ. М.,
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването на
издръжката е безусловно, не е обусловено от каквито и да е допълнителни
предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на
нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез
получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от
имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./.
Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на
даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг.
от чл. 140, ал. 2 СК. Същевременно издръжката на едно дете не може да бъде по-
ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК) или 177,50лв.
Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката
на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
2
лице. Тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е
предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена –
увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искането за
изменение на издръжката е необходимо да е налице трайно съществено изменение
на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и
да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение
на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед
ниската си възраст е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на
издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават
такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК) поради липса на лица от първи ред. Обичайните
за деца на тяхната възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински
грижи и т.н.) нужди, както и общите разходи за издръжката на домакинството на
майката, в което те са отглеждани, се установява от самия факт на биологичното
им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото не се
установяват специални здравословни и образователни потребности на детето.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от една
страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на детето, с
оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му
нужди. При определяне на общия размер на издръжката, съдът следва да съобрази
той да бъде дефиниран така, че да не стимулира използването й за цели,
неприсъщи на предназначението й. С оглед грижата за детето на него следва да се
осигурят такива битови условия и средства, които да гарантират нормален живот
и развитие, каквито би имало, ако родителите му живееха заедно. Нуждите на
детето съдът следва да определи съобразно условията на живот, като се вземе
предвид възрастта, социално икономическата обстановка в Република България,
както и всички особености на конкретния случай.
Към момента на определяне на месечната издръжка за децата Ф.М. роден на
05.04.2006г. и Kалоян М., роден на 09.07.2009г., в размер съответно от 120 лв. и
100 лв., с Решение № III-91-79/26.04.2013г. по гр.д. 16078/2011г. по описа на СРС,
91 състав, влязло в сила на 05.06.2013 г., децата са били на 7 и на 4 години, а към
момента на приключване на съдебното дирене по настоящото производство са
съответно на 16 и 13 години. От определянето на месечната издръжка от 120 лв. за
детето Филип и 100 лева за детето Калоян е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от
девет години децата са пораснали, с което дефинитивно са се увеличили и
потребностите им от средства за съществуване, за образование, за социално-
културно развитие (доколкото всеки човек неминуемо има нужда от такива).
Децата са вече ученици, което води до увеличаване на разходите за тях.
Настъпили са трайни промени в обстоятелствата, при които размерът на
издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен, продължителен и
необратим характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се
възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (детето
да има нужда от по-малко средства за месечната си издръжка). От това следва, че
след приключване съдебното дирене по горепосоченото производство е настъпило
съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо и увеличение на нейния
3
размер.
По отношение възможностите на дължащия родител, безспорно е установено,
че същият за периода м.05.2021г.-м.04.2022г. реализира среден месечен
осигурителен доход от 906,57 лв. Не са ангажирани доказателства за наличие на
имущество, от което последния да реализира доходи. В хода на делото не се
доказа и ответникът да получава допълнителни трудови или приравнени на тях
доходи, освен работната си заплата. От приложения по делото Договор за
изработрка и печат, сключен между ответника като възложител и „Болид Инс“
ЕООД като изпълнител, се установява, че ответникът дължи възнаграждение на
дружеството за стойността на изданието, което се потвърждава и от приложените
квитанции за платени суми на „Болид Инс“ ЕООД. По този начин не се установява
реализиране на допълнителен доход от страна на ответника, противно на
твърденията на ищците.
От това следва, че по делото липсват доказателства за възможностите на
ответника да дава месечна издръжка на ищците в претендирания размер,
необходима за покриване на увеличените им нужди. Освен това, родителят дължи
издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може
да отдели средства и за издръжка на своето дете или деца, като в противен случай
същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред, от които ще могат да
получат и по-реални издръжки от тези, които пряко сили биха били отделени от
екзистенц-минимума на самия родител.
При така събраните доказателства относно възможностите на ответника да
заплаща претендираната издръжка от по 500 лв. за всяко дете, съдът намира, че
исковете не следва да бъдат уважени в пълен размер.
Съдът съобрази също и че не е установено ответникът да има алиментни
задължения към други ненавършили пълнолетие деца, както и изразеното от него
съгласие да заплаща издръжка в размер на 220 лв. в полза на първия ищец Ф. В.
М. и 200 лв. в полза на К. В. М..
Заедно с посоченото за размера на издръжката също от значение е и
обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и
възпитание детето. Усилията, които се полагат в този случай от родителя при
ангажираността му във връзка с отглеждането на децата, следва да се вземат под
внимание при определяне размера на издръжката. В този смисъл е и възприетото с
ППВС № 5/1970 г. и ППВС № 5/1981 г., което не е загубило актуалността си. Като
в процесния случай тези усилия се увеличават, предвид факта, че майката, която
макар и да получава по-високи доходи от ответника /за периода м.05.2021г.-
м.05.2022г. средният й месечен осигурителен доход възлиза на 1575,35 лв./,
полага непосредствените усилия по отглеждане и възпитание освен на Калоян и
Филип и на още едно малолетно дете – Калина Мариова Захариева, родена на
16.08.2014г.
След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители, нуждите
на децата, обстоятелството, че бащата няма други алиментни задължения, както и
че преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на децата се
полагат от майка им, настоящата инстанция счита, че ответникът следва да поеме
сума в размер на 220 лв. от месечната издръжка на детето Филип и 200 лв. от
месечната издръжка на детето Калоян. Останалата сума, необходима за
издръжката, следва да се поеме от майката, която също следва да участва с
4
парични средства в нея, въпреки полаганите преки грижи за децата.
С оглед изложеното, искът, предявен от Филип Миланов, е основателен до
сумата от 220 лева, като в останалата част до пълния предявен размер от 500 лева
исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а искът,
предявен от Калоян Миланов, е основателен за сумата от 200 лв., а в останалата
част до пълния предявен размер от 500 лв.следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Налице е следователно призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила
решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен да
се произнесе служебно. Затова в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден
да заплаща на децата Филип и Калоян месечна издръжка съответно от 220 и 200
лв.
На основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК се присъжда и законна лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено от
процесуалния представител на ответника на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. При
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото
се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска
помощ, ако е налице някое от основанията по чл. 78 от ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждението се определя от съда.
Твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ на основание сключен
договор за правна защита и съдействие, с който са предоставени процесуални
права на адвоката пред съда е достатъчно основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение, съобразно съдебната практика. Съдът определя
възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл. 7, ал. 1, т. 6 от
Наредбата за № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 300 лв. и осъжда другата страна да го заплати по
съразмерност или в размер на 223,08 лв.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на Софийския
районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в общ размер на
288 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК, издръжката, определена с Решение №
III-91-79 от 26.04.2013г., постановено по гр.д. 16078/2011г. по описа на СРС, 91
състав, влязло в законна сила на 05.06.2013г., в полза на Ф. В. М., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка П. ИВ. М., ЕГН
**********, и К. В. М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител П. ИВ. М., ЕГН **********, като:
5
ОСЪЖДА на основание чл. 150 СК , В. Б. М., ЕГН: **********, да заплаща
на непълнолетното си дете Ф. В. М., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка П. ИВ. М., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 220 /двеста и двадесет/ лева, считано от датата на предявяване на иска
– 19.01.2022г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на
падежа до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150 СК, за разликата
над 220 лева до пълния предявен размер от 500 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 150 СК , В. Б. М., ЕГН: **********, да заплаща
на малолетното си дете К. В. М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител П. ИВ. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
200 /двеста / лева, считано от датата на предявяване на иска – 19.01.2022г. до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до
окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150 СК, за разликата
над 200 лева до пълния предявен размер от 500 лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Ф. В. М., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка П. ИВ. М., ЕГН ********** и К.
В. М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител П.
ИВ. М., ЕГН **********, да заплатят на адв. С.Л. Т., вписан в САК с личен номер
**********, сумата в размер на 223,08 лв. за осъществена адвокатска защита на
ответника в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Георги Пенчев Кацарски, ЕГН:
**********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса
върху увеличението на издръжката в размер на 288 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от 12.07.2022 г. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а
в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер
на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от 12.07.2022 г.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6