П Р
И С Ъ
Д А
№
19
гр.
Троян, 07.07.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
на седми юли две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА,
Съдебни
заседатели: 1. В.М. и
2. К.Р.
Съдебен секретар К.Р.
Прокурор Таня Пиронкова,
разгледа докладваното от съдията РАДЕВА
наказателно общ характер дело № 263 от 2016 година по
описа на Троянски районен съд.
Въз основа на доказателствата по делото и Закона
П Р
И С Ъ
Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х.Д.Г. - роден на ***
***, обл. Велико Търново, ул. „Славянска” № 16, ет. 3, ап. 14, понастоящем в
Затвора – Ловеч, български гражданин, с основно образование, неженен, не
работи, осъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 19.12.2015
г. около 22:00 часа в с. Калейца, обл. Ловешка, ул. „Х. Ботев” № 69, с цел да
набави за себе си имотна облага, поддържал у В.Т.Д. ***, заблуждение, че дъщеря й е
пострадала от токов удар, намира се в критично състояние и се нуждае от спешна
операция, за извършването на която следва да бъде заплатена парична сума в
размер на 6 000 евро /шест хиляди евро/ и с това й причинил имотна вреда в
размер на 1 400 лв. /хиляда и четиристотин лева/, поради което и
на основание чл. 209, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от
НК му
налага наказание 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което редуцира с 1/3 и го ОСЪЖДА на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 4
/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи РЕАЛНО
в затвори или затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване
и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в
15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
МОТИВИ към Присъда № 19
по НОХ дело № 263/2016г.
Подсъдимият Х.Д.Г. ***, е
предаден на съд по обвинение за извършено от него
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, а
именно за това, че на 19.12.2015г., около 22.00 часа, в с. Калейца, обл.
Ловешка, ул. „Х. Ботев” № 69, с цел
да набави за себе си имотна облага,
поддържал у В.Т.Д. ***, заблуждение, че дъщеря й е пострадала от токов удар, намира се в критично състояние и
се нуждае от спешна операция, за извършването на която следва да бъде заплатена
парична сума в размер на 6 000 евро и с това й причинил имотна вреда в
размер на 1 400 лева. По повод престъплението е проведено досъдебно
производство, по което са извършени редица процесуално-следствени действия,
събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други
характеристични данни за подсъдимия.
С
Разпореждане от 15.06.2016г. на съдията-докладчик, делото е било насрочено за
разглеждане по реда на глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно
следствие при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. В съдебно заседание страните
са изразили съгласие делото да бъде разгледано по този ред.
Представителят
на Районна прокуратура гр. Троян – зам. районният прокурор Таня Пиронкова
поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е повдигнато с обвинителния
акт. Счита, че с оглед самопризнанието на Х.Д.Г.
и събраните по делото доказателства, следва да бъде признат подсъдимия за
виновен да е извършил престъплението, за което е предаден на съд и да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер една година и шест месеца което
след редукцията по чл. 58а от НК на бъде намалено на една година. Прокурор
Пиронкова счита, че следва наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно
реално от подсъдимия, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при
първоначален строг режим. Аргументите си
за горното прокурор Пиронкова е изложила подробно в своята пледоария.
Подсъдимият Х.Д.Г., редовно призован, се явява лично в
съдебно заседание. Същият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
заявява, че съжалява за извършеното деяние и моли за по-леко наказание.
Служебният защитник на подсъдимия - адвокат Р.Г. *** в хода на съдебните прения
моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение и да му наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер от една година, което да
намали на основание чл. 58а от НК с 1/3. Подробни аргументи за горното адвокат Г.
излага в хода на съдебните прения.
От направеното от подсъдимият Х.Д.Г. самопризнание и от
приложените по досъдебното производство по делото писмени доказателства съдът
приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:
Пострадалата В.Т.Д. ***, живее сама
в жилището си на ул. „Х. Ботев" № 69. Същата има две дъщери - Теменужка и Донка, които живеят със семействата си в гр. Троян,
като основно поддържали връзка по телефон.
На 19.12.2015г.
/събота /, свидетелката Д. както обикновено, била сама в дома си. Около 19.00
часа на домашния й телефон с номер 22-44 се обадил мъж, който заявил, че е от
„енергото”. Казал, че е станал инцидент с дъщерята на Д., а именно „ударил я
ток и е в критично състояние, в момента се намира в операционната”, без да
посочи в коя болница се намира. Свидетелката Д. много се притеснила от
информацията. Мъжът й казал по телефона, че дъщеря й спешно трябва да бъде
оперирана и за операцията са необходими пари. Заявил, че трябва да се купят „банки”,
но Д. не разбрала какви банки - с кръв или други, тъй като се била изплашила.
Свидетелката Д. попитала мъжа коя от двете й дъщери - Теменужка или Донка е
пострадала и мъжът отговорил, че пострадала е Теменужка. Свидетелката Д.
казала, че ще се обади на другата си дъщеря Донка, но мъжът й отговорил, че тя
била при тях и в момента не може да разговаря. Мъжът попитал свидетелката Д.
дали притежава мобилен телефон и Д. му казала, че притежава такъв телефон.
Тогава мъжът й казал да го изключи и Д. го направила без да пита защо и без да
се замисля за причината. След като изключила мобилния си телефон и казала това
на мъжа в слушалката на стационарния си телефон, той й съобщил, че операцията
на дъщеря й ще
струва 6 000 евро и трябва да ги
плати, в противен случай няма да я оперират. Свидетелката Д. му обяснила, че е
пенсионер и че няма толкова пари, тогава той я попитал колко пари може да
набави и тя му отговорила, че разполага в наличност със сумата от 1400 лева,
като пояснила че има и други но са на влог и не може същата вечер да ги
изтегли. Мъжът казал на Д. да остави телефонната слушалка без да прекъсва
връзката, да вземе парите, да ги сложи в чанта, след което отново да отиде на
телефона, което тя направила. Когато отново отишла на телефона, мъжът бил на
линия и накарал свидетелката Д., да преброи в телефонната слушалка на глас
парите, да му каже в какви банкноти са. Те били една банкнота от 100 лева, 45
банкноти по 20 лева и 8 банкноти по 50 лева - общо 1400 лева. Мъжът й казал, че
трябва да му продиктува серийните номера на всяка една банкнота и свидетелката Д.
го направила, като на няколко пъти той я карал да му диктува номерата на
банкнотите, за да е сигурен, че ги записва правилно. Разговора им продължил
около два часа. В процеса на разговора по телефон, свидетелката Д. казала на
мъжа, че живее в с. Калейца, Ловешка област, ул. „Х. Ботев” № 69, като
уточнила, че къщата й се намира в началото на селото, че близо до нея има
магазин и дала описание на района. Д.
сложила парите в найлонов плик от лекарства и излязла на пътя, пред дома
си, за да чака човек, който щял да дойде да вземе парите, така както й казал
мъжа по телефона. Около 22.00 часа, по пътя от посока на гр. Троян, пеша се
задал мъж, облечен в тъмни дрехи, спортни, с напречни бели кантове по ръкавите
и по панталона. Бил с черна качулка, по описание на свидетелката Д., бил младо
момче, по-скоро със светла коса, с бяло лице, поне това което видяла изпод
качулката му, с права светла коса. Като наближил към Д., тя го заговорила първа
и го попитала на него ли трябва да даде парите, на който въпрос мъжът отговорил
положително. Свидетелката Д. го попитала да не е от онези, телефонните
измамници, но мъжът отговорил, че не е от тях. Тогава свидетелката Д. му дала
чантата с 1400 лева в нея, той казал че ще ги предаде където трябва и тръгнал
отново пеша посока към гр. Троян. Свидетелката Д. се прибрала в дома си и след
около петнадесетина минути телефона й отново звъннал, тя вдигнала и отсреща в
слушалката, мъжки глас, наподобяващ гласа на първия обадил й се мъж, казал
иронично „полиция” и затворил. Тогава свидетелката Д. се осъзнала, че била
измамена. Свързала се с дъщерите си и разбрала че са добре, но не им споделила
как е била измамена и е дала спестяванията си, това запазила в тайна, тъй като
се срамувала да им сподели. На 21.01.2016г. свидетелката В.Д. споделила
случилото се с едната си дъщеря, която като разбрала какво е станало, й казала
да се обади веднага в полицията, защото и други хора ще пострадат. Свидетелката
Д. се свързала с кварталния полицай, който й казал да отиде до РУ на МВР гр.
Троян и да подаде жалба.
След проведените незабавни оперативно-издирвателни
мероприятия, били установени лицата М.Н.Н., В.И.Н., Г.Л.Б., П.С.И., М.К.Л. и Х.Д.Г.,***.
В хода на разследването и пред съдия от Pайонен съд гр. Троян били разпитани в качеството на свидетели М.Н.Н., В.И.Н., Г.Л.Б.
и П.С.И.. От разпита на тези свидетели и разпита на Х.Г. се установява
следното: Подсъдимият Х.Г. по прякор „Рижия", на 19.12.2015г. имал рожден
ден. Живеел в дома на свидетеля М.Л. в гр. Горна Оряховица, където въпросната
вечер се били събрали той и свидетелите П.С. /П./ и М.Л. и пиели бира. Г. към
този момент ползвал СИМ карта на мобилен телефон на „Виваком", но не
помнел номера й. По някое време на телефона му се обадила жена, на която той не
разбрал името, която го попитала дали може да отиде до едно село Калейца, близо
до гр. Троян. Подсъдимият Г. заявил, че до този момент не е чувал за това село
и че никога не е ходил там и не знае въпросната жена откъде е взела номера на
телефона му, като единственото нещо за което се сетил е, че известно време
преди обаждането на жената, бил пуснал обява, че си търси работа, като бил
посочил, че може да реже дърва и извършвал строителни дейности. В тази обява си
посочил номера на мобилния телефон за връзка. Когато се свързала с него, без да
му се представи, жената директно го попитала дали все още си търси работа и той
отговорил положително и тогава жената го попитала дали може да вземе „един
пакет" от една жена в с. Калейца. Подсъдимият твърди, че жената не му е
казала какво съдържа пакета, както и че го попитала дали има кола и той
отговорил, че няма, но може да намери и се съгласил да изпълни поръчката.
Уговорили се тя да му звъни по телефона. След като затворил телефона си,
подсъдимият Х.Г. попитал свидетеля П.С. дали може да вземе колата на баща си и
да го закара до едно място, без да му обяснява къде и защо. Свидетелят С. му
отговорил, че баща му няма да му я даде. Тогава подсъдимият Г. се свързал по
телефона със свидетеля М. Н., попитал го дали ще го закара до едно място с
колата си, като му казал, че ще зареди гориво и ще му плати и отделно за
услугата, но не му обяснил причината, заради която му се налага да пътува. Н.
се съгласил, разбрали се да се чакат в кафе „Централ" на жп гарата в гр.
Горна Оряховица и след това тръгнали с лек автомобил марка „Фолксваген Голф
4" с peгистрацонен № ВТ 9076
ВТ. Подсъдимият Г. предложил на свидетеля С. ако иска да отиде с него да се
разходи без да му казва причината за пътуването и той се съгласил, като двамата
тръгнали към кафето. Свидетелят Л. останал в дома си. Подсъдимият Х.Д.Г. и свидетеля С.
се срещнали със свидетеля М. Н. на уговореното място, като последният бил с
автомобила си и с него били и свидетелите Г.Б. и В. Н., които също казали, че
ще отидат с тях, за да се разходят. Потеглили в посока гр. Велико Търново,
подсъдимият заредил на една бензиностанция гориво в автомобила и казал на
свидетеля М. Н. да кара към гр. Троян, отново без да обяснява на никого, че
реално отивал за пратка в с. Калейца. По път въпросната жена не му звъняла по
телефона, била обяснила при първия им разговор, след като приел да отиде, че в
началото на с. Калейца имало нещо като спирка и жената щяла да чака малко
по-нагоре от нея. Подсъдимият Г. заявил, че още по път, докато пътували към
селото, го били обзели съмнения, че може да е намесен в схема за т.н. телефонни
измами, но според него нямало вече къде да мърда, тъй като бил обещал на жената
да вземе пратката. Когато стигнали с. Калейца вече се било стъмнило, около
22.00 часа, подминали указателната табела за селото и Г. казал на водача Н.,
когато стигнали спирка в началото на селото, да спре автомобила и да го чакат в
него, а той слязъл и тръгнал към селото. Вървял малко и стигнал до една къща,
до която стояла възрастна жена, която веднага тръгнала към него и го попитала
дали той е човека, който чака. Свидетелката Д. била силно притеснена и подала
пакет /найлонов плик-чанта/ на подсъдимия, след което се прибрала в дома си.
Подсъдимият Г. след това се върнал при
останалите и потеглили обратно към гр. Горна Оряховица. По пътя видял, че в
плика има пари - банкноти и после ги огледал. Когато стигнали в гр. Горна
Оряховица, накарал свидетеля М. Н. да го закара в квартирата му, в дома на
свидетеля Л.. Г. слязъл от колата, дръпнал се настрани и тогава преброил
парите, били 1400 лева, в банкноти от по 20 и 50 лева. Отишъл при водача на
автомобила - свидетеля Н. и му дал 200 лева за услугата, след което със
свидетеля П.С. влезли в къщата на
свидетеля М.Л.. Последният бил буден и подсъдимият Г. го попитал дали ще пие с
тях бира, но той отказал и си легнал. Подсъдимият Г. отброил от пакета, който
бил взел от възрастната жена в с. Калейца, сумата от 300 лева и ги дал на
свидетеля С., като му казал, че му връща заема, който бил взел от него преди
време. В хода на разследването свидетелите М. Н. и П.С. са възстановили сумата
от общо 500 лева, която са получили от подсъдимия.
От така установената и изложена по-горе фактическа
обстановка, от направеното от подсъдимия Х.Д.Г. самопризнание и от приложените по делото писмени
доказателства настоящата инстанция приема за установено по несъмнен начин, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 209,
ал. 1 от НК.
От обективна страна Х.Д.Г. на 19.12.2015г., около 22.00 часа, в с. Калейца, обл. Ловешка, ул. „Х. Ботев”
№ 69,
поддържал у В.Т.Д. ***,
заблуждение, че дъщеря й е пострадала от токов удар, намира се
в критично състояние и се нуждае от спешна операция, за извършването на която
следва да бъде заплатена парична сума в размер на 6 000 евро и с това й
причинил имотна вреда в размер на 1 400 лева. Горното се потвърждава както от направеното от подсъдимия Г.
самопризнание, така и от всички
приложени по делото доказателства, които напълно кореспондират помежду си,
поради което съдът приема за доказани фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Доказани са всички елементи от
фактическия състав на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК и съдът счита, че
извършеното от подсъдимия деяние правилно е квалифицирано като престъпление по
посочения по-горе текст от закона. По несъмнен начин е установено авторството на
подсъдимия Х.Д.Г., а именно,
че той е поддържал заблуждение у свидетелката В.Т.Д., че дъщеря й е пострадала от токов удар, намира се в
критично състояние и се нуждае от спешна операция, за извършването на която
следва да бъде заплатена парична сума в размер на 6 000 евро. Заблуждението
представлява неправилна представа относно обстоятелства, с оглед които
заблуденият взема решение и извършва имуществено разпореждане. По безспорен и
категоричен начин е установено, че именно предвид поддържано заблуждение,
свидетелката В.Д. е направила
имуществено разпореждане, като е дала на подсъдимия сумата 1 400 лева. По този
начин на Д. е причинена имотна вреда в посочения размер. В хода на досъдебното
производство е извършено разпознаване на лице, при което свидетелката В.Д. е
посочила именно подсъдимия Х.Д.Г., измежду
общо четирите лица при разпознаването, като лицето, на което е дала плика с
парите. Престъплението по чл. 209,
ал. 1 от НК е
резултатно престъпление и е необходимо да е настъпил вредоносния резултат,
изискуем от закона, а именно да е причинена имотна вреда на друго лице, което е
елемент от фактическия състав на престъплението. Необходимо е също да е налице
и причинна връзка между деянието и престъпния резултат, а именно имотната вреда
да е настъпила като пряко следствие от имущественото разпореждане от страна на
пострадалия, който е действал под влияние на поддържаното у него заблуждение.
Всички тези характеристики на престъплението измама са доказани със събраните
по делото доказателства и
съдът счита, че са доказани всички елементи от
фактическия състав на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК.
Съдът счита, че престъплението е
извършено от подсъдимия Х.Д.Г. освен от обективна и от субективна страна, тъй
като деянието е извършено при пряк умисъл и с цел набавяне на имотна облага.
Подсъдимият е съзнавал, че още на отиване към с. Калейца, Ловешка област, е бил въвлечен в схема за
измами, после е видял свидетелката Д. колко е притеснена, видял е, че в плика,
който тя му предава има пари, знаел е, че се касае за измама и въпреки всичко е
взел парите, като е поддържал в заблуждение свидетелката Д., че дъщеря й е
пострадала. Несъмнено подсъдимият е предвиждал, че свидетелката В.Д. ще
извърши акт на имуществено разпореждане и че в резултат на този неизбежен акт
ще настъпи имотна вреда за нея, както и че ще е налице имотна облага за самия
него. Безспорно подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Предвид изложеното по-горе съдът е постановил
присъда, с която е признал подсъдимият Х.Д.Г. за виновен да е извършил
престъплението, за което е предаден на съд.
При определяне вида и размера на наказанието съдът е
съобразил разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, обществената опасност на
деянието и личността на подсъдимия. За престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване
от свобода от една до шест години. Съдът
е определил наказанието на подсъдимия съобразявайки, че същият е осъждан
многократно. От друга страна Г. е млад човек, който е съдействал на съда и
органите на досъдебното производство за установяване на обективната истина и
изразява критично отношение към извършеното от него деяние. Предвид горното
съдът е наложил на подсъдимия наказание две години лишаване от свобода, което с
оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК е редуцирал с 1/3. По този начин е
осъдил подсъдимия Х.Д.Г. на една година и четири месеца лишаване от свобода.
Предвид съдебното минало на Х.Д.Г. и разпоредбите на чл. 61, т. 2 във вр. чл.
60, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът е постановил така определеното наказание да бъде
изтърпяно реално, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при
първоначален строг режим. Съдът счита, че с така наложеното
наказание на подсъдимия ще се постигнат целите, визирани в чл. 36 от НК, а
именно да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и спрямо другите
членове на обществото.
Водим
от горното и на основание чл. 301 във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК съдът постанови
присъда, обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на
07.07.2016 година.
Районен
съдия: