Решение по дело №60/2019 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 480/16.07.2019 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

 

секретар: Галя Ангелова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 60 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от М.Т.П. с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу ЗД „Бул Инс" АД.

Ищцата твърди, че на 04.07.2018 г., около 17:00 ч., по време на движение по бул. „България“, до № 71, Д.И.В., в качеството на водач на лек автомобил „БМВ 730" с peг. № ******, не я пропуснал и я блъснал, докато преминавала по пешеходна пътека. За настъпилото пътнотранспортно произшествие /ПТП/ бил издаден констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 70/04.07.2018 г. по описа на РУ на МВР - гр. Хасково. След пътния инцидент М.П. била откарана по спешност в „МБАЛ-Хасково" АД, където след извършени редица прегледи и изследвания било установено, че й били причинени следните телесни повреди: контузия на главата, на лява глезена става и на ляво рамо. С оглед на всички получени увреждания тя била обездвижена, с предписание за почивка и никакво натоварване, което налагало близките й постоянно да са около нея и да й помагат в ежедневните битови хигиенни нужди. От получените травми изпитвала и силни болки, поради което й се налагало постоянно да приема обезболяващи. Според лекарските прогнози болките, които ищцата изпитва щели да намалят интензивността си, но имало вероятност да останат доживот при влошаване на времето и физическо натоварване. Вследствие на изживения шок тя се оплаквала от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието. Вследствие на всички тези симптоми ищцата потърсила помощта на психиатър, който й поставил диагнозата "Посттравматично стресово разстройство" и предписвал медикаментозно лечение. Видно от справка от публичния електронен регистър на сайта Гаранционен фонд, виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покривала от застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със „ЗД Бул Инс" АД - застрахователна полица № BG/02/117002257291 от 16.08.2017 г., валидна от 20.08.2017 г. до 19.08.2018 г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ ищцата подала молба до ответното дружество, по която била образувана щета № **********/2018 г. за изплащане по доброволен ред на обезщетение за претърпените от нея болки и страдания, но до изтичане на 3 месечния законов срок това не било сторено. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 3 500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 04.07.2018 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателно й изплащане, както и направените деловодни разноски.

Ответникът оспорва изцяло иска по основание и по размер. Твърди се, че от представените към исковата молба писмени доказателства не се доказвало наличието на вина по отношение на Д.И.В.. Оспорват се твърдението, че в резултат от настъпването на ПТП за ищцата настъпили описаните в исковата молба увреждания, а при условия на евентуалност се сочи, че забавянето на оздравителния процес било в резултат на неспазване от нея на лекарските предписания и предхождащи ПТП-то заболявания. Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в неправилно пресичане на платното за движение от ищцата, поради което евентуалното й обезщетение следвало да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Размерът на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди бил пък прекомерно завишен. Сочи се и че описаните от ищцата неимуществени вреди по естеството си не били резултат от телесното й увреждане, а засягали нейната психо-емоционална сфера и с оглед разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ не подлежали на репариране по силата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а от самия им пряк причинител. Освен това в представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 70 било записано, че към датата на ПТП-то, управлявания от Д.И.В. лек автомобил с per № РВ 6154 CP, марка БМВ, модел 730, имал сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при "Застрахователно акционерно дружество Армеец"АД - гр. София, със застрахователна полица № 0306У0392166 със срок на покритие от 12.06.2018 г.  до 12.06.2019 г., поради което претенцията следвало да се предяви по отношение на ЗАД „Армеец". Предвид изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен, като се присъдят на ответника направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:

От представеното заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 70 от 04.07.2018 г. от ОД на МВР – Хасково се установява, че на същата дата, около 17:00 ч., в гр. Хасково, на бул. „България“, в посока Зеленчуковия пазар, до № 71, е реализирано описаното в исковата молба ПТП.

Не е спорно между страните, а и от представената справка от интернет страницата на Гаранционния фонд се установява, че към датата на ПТП л.а. „БМВ 730" с peг. № **** е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

По делото са представени и заверени копия на Лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 10852/04.07.2018 г. и Амбулаторен лист № 256/13.07.2018 г. за прегледи на ищцата.

С претенция от 09.08.2018 г. ищцата е уведомила ответното дружество за пътния инцидент и е поискала да й се изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С.С.П.относно настъпването на ПТП и претърпените от ищцата неимуществени вреди. Показанията му са записани подробно в протокола от съдебното заседание, проведено на 15.04.2019 г. /л. 54 – 55 по делото/, като те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че при процесното ПТП вероятният му механизъм е следният: на 04.07.2018 г., около 17:00 часа, в гр. Хасково Д.И.В. е управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „730“, pег. № ****, като се е движел по бул. "България", в посока от пл. "Лебеда" към Зеленчуковия пазар. Когато е достигнал до № 71 е видял, че на пешеходна пътека група пешеходци пресичат уличното платно и спрял, за да ги пропусне. В един момент е потеглил и с предната част на автомобила си е блъснал в дясното бедро пресичаща последна от групата от ляво надясно пешеходка М.Т.П.. Като не я е изчакал и пропуснал, той е предпоставил настъпването на ПТП, като е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди на ищцата. Вещото лице сочи и че ищцата с поведението си не е допринесла за настъпване на процесното ПТП.

От приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което също следва да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, изготвено от експерт в съответната област на медицината въз основа и на представената по делото относима медицинска документация /която съдът не следва да обсъжда самостоятелно, тъй като не разполага с необходимите специални знания/, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: контузия на ляво рамо и на ляво ходило с чувство на болка. Травмите са в пряка причинна връзка с ПТП, като поради липсата на възможност за уточняване морфологията на травмите, вещото лице не може да посочи конкретен срок за възстановяване. Не е изключено болките да продължат със седмици и да се усилват при промяна на времето, или физическо натоварване.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е частично основателен поради следните съображения:

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от с.з. – отправяне на писмена застрахователна претенция с посочена банкова сметка. ***, за да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника – застраховател относно автомобила, управляван от делинквента, че са се осъществили елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение на водача на лекия автомобил, от което са настъпили твърдените неимуществени вреди и причинна връзка между тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и отправена от него към застрахователя писмена претенция.

По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и собственика на горепосочения товарен автомобил, който е покривал отговорността на застрахованото лице за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като е уместно да се отбележи, че застрахован се явява и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл. 477, ал. 1 и ал. 2 КЗ.

На следващо място, от съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства, както и от приетите заключения на съдебно-автотехническата и  съдебно-медицинската експертизи се установяват по категоричен начин елементите от фактическия състав на деликта.

В тази връзка най – напред следва да се отбележи, че представеният констативен протокол за ПТП по своята правна природа представляват официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е съставен от компетентно длъжностно лице, в кръга на службата му по установената форма и ред, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за обективираните в него обстоятелства. Дори да се приеме, че няма такава сила за самия механизъм на произшествието, тъй като ПТП не е било реализирано в присъствието на съставителя им, следва да се има предвид, че по делото са събрани гласни средства за обстоятелствата, при които е бил увредена ищцата. Кредитираните показания на свидетеля С.С.П.напълно съответстват на описаното в този протокол. При съпоставката на протокола за ПТП и свидетелските показания с приетите експертни заключения, се стига до същия еднозначен извод за причините за настъпването на ПТП, телесните увреждания на ищцата и наличието на причинно-следствена връзка между тях.

Несъмнено е, че поведението на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „730“, pег. № **** е противоправно, тъй като е нарушил императивното правило на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, а именно – при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, като следва да се приеме, че то е и виновно, доколкото не са ангажирани доказателства, оборващи законоустановената презумпция за вината му.

Както се посочи по-горе, настъпването на претендираните неимуществени вреди за ищцата и причинно-следствената връзка между тях и деянието се установяват от кредитираните показания на свидетеля С.С.П.и от приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза. Касае се за неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Предвид възрастта на пострадалата – 60 години, вида и характера на причиненото увреждане – контузии на ляво рамо и на ляво ходило, продължителността и интезивността на претърпените болки и страдания - около месец според свидетеля, а според вещото лице д-р Х.Е. - до няколко седмици, липсата на обективни данни за трайна промяна в начина й на живот, както и с оглед социално-икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът приема, че за справедливото овъзмездяване на неблагоприятното засягане на нейното здраве следва да му бъде престирана сума в размер на 900 лева.

Накрая, следва да се отбележи и че в настоящото производство са ангажирани доказателства и за заявена писмена застрахователна претенция от ищцата до ответника, като последният не твърди, а и не се установява да й е платил застрахователно обезщетение.

Възраженията на ответника, в т.ч. за съпричиняване от страна на ищцата, за неспазване на лекарските предписания и предхождащи ПТП-то заболявания, не могат да бъдат споделени, тъй като същият не ангажира никакви доказателства в тяхна подкрепа. Ето защо, съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.

При това положение съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността на ЗД „Бул Инс" АД спрямо М.Т.П..

По изложените съображения искът чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 900 лева, а в останалата част - за разликата над нея до пълния предявен размер от 3 500 лева – да бъде отхвърлен. Тя е дължима ведно с поисканата законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 08.01.2019 г., до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото и че ищцата претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същата следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от иска, а именно сумата от 267,43 лева, съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част, като своевременно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Действително делото не е с особена фактическа и правна сложност, поради което и съобразно чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските на ответника за адвокатско възнаграждение трябва да се намалят до 570 лева с вкл. ДДС. Ето защо ищцата следва да бъде осъдена да му заплати сумата от общо 616,57 лева за платени възнаграждения на един адвокат, вещи лица и свидетел. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, съдебен адрес:***, ***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на М.Т.П., ЕГН ********** ***, aп. 1, съдебен адрес:***, ****, сумата от 900,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП на ***** в гр. Хасково, на бул. „България“, до № 71, извършено от Д.И.В. при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „730“, pег. № *****, застрахован в ЗД „Бул Инс" АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.01.2019 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 3 500,00 лева ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, съдебен адрес:***, ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М.Т.П., ЕГН ********** ***, aп. 1, съдебен адрес:***, ****, сумата от 267,43 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА М.Т.П., ЕГН ********** ***, aп. 1, съдебен адрес:***, ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, съдебен адрес:***, ****, сумата от 616,57 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Посочената от ищцата банкова сметка, ***, е IBAN: ***, банка: „ЦКБ" АД, титуляр: М.Т.П..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                                                                                                          СЪДИЯ:// не се чете

 

        Вярно с оригинала!

Секретар: М.Б.