Решение по дело №196/2023 на Административен съд - Габрово

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 347

 

гр. Габрово, 19.03.2024 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и двадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА

при секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Петракиева адм. дело №196 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „****“ ЕООД – гр. Севлиево /вх.№СДА-01-1581/18.09.2023 г./, допълнение към жалба /вх.№СДА-01-1676/28.09.2023 г./ и допълнение към жалба /вх.№СДА-01-1707/02.10.2023 г./ против Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 145 от 12.09.2023 година на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Велико Търново.

В жалбата се развиват доводи за несъстоятелност на мотивите на оспорения акт. Развиват се доводи, че Директора на ТД на НАП В. Търново е следвало да се произнесе по същество, вместо да върне преписката на публичния изпълнител, тъй като не е налице хипотезата на  чл.27 ал.2т.1 от АПК, а именно: не е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.

Прави се искане за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на Директора на ТД на НАП В. Търново за произнасяне по същество.

В открито съдебно заседание оспорващото дружество „****“ ЕООД – гр. Севлиево се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита; в хода по същество се заявява претенция за присъждане на разноски по делото.

Ответната по жалбата страна Директор на ТД на НАП – Велико Търново се  представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт,  оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 268 от ДОПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително тези в административната преписка, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорващото дружество е подало до Публичен изпълнител на ТД на НАП – Велико Търново молба с вх. № С230007-000-0371377 от 01.08.2023 година, с правно основание чл.225 ал.1 от ДОПК с искане за постановяване на Разпореждане, с което да бъдат отписани като погасени по давност публични вземания за периода от 01.01.2009 г. до 31.07.2015 г. /посочени подробно в справка за задълженията, плащанията които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, актуални към 31.07.2023 г., изд. От ТД на НАП Габрово/.

Въз основа на молбата е издадено Разпореждане с изх. № С230007-137-0006084 от 09.08.2023 година от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК е отказано прекратяването поради изтекла давност на вземания по ИД № **********/2014 година, посочени в таблица в разпореждането – от ред № 1 до ред № 199 включително /л. 65-71/, като в разпореждането са изложени подробни мотиви относно характера на задълженията, предприети действия, водещи до спиране и/или прекъсване на давността, като в заключение е посочено, че при очертаната фактическа обстановка не е изтекъл давностният срок, включително и абсолютният такъв, регламентиран в чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

Разпореждането е връчено на оспорващото дружество на 14.08.2023 година, което в предвидения за това срок го е обжалвало пред Териториалния директор на ТД на НАП – Велико Търново.

С Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител №145 от 12.09.2023 година на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Велико Търново  е отменил като незаконосъобразно Разпореждане с изх № С230007-137-0006084 от 09.08.2023 година, издадено от публичен изпълнител и преписката е върната за предприемане на действия съобразно мотивите на решението.

Решението е връчено на оспорващото дружество на 18.09.2023 година и по предприето в срок оспорване по съдебен ред е образувано настоящото производство. Същото е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК и в границите на неговите правомощия,

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните изводи:

Защитата на длъжника е регламентирана в Глава двадесет и седма – "Защита срещу принудително изпълнение". Според чл. 266, ал. 1 ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието. Съгласно чл. 267, ал. 1 и ал. 2 ДОПК решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства и се произнася с решение в 14-дневен срок, като може да предприеме някое от посочените в т. 1-6 действия. В случая жалбата е оставена без уважение (т. 5) поради което е налице хипотезата на чл. 268, ал. 1 ДОПК и длъжникът има право на жалба пред съответния административен съд. Поради липсата на специална уредба относно съдържанието на решението, следва да се приложат общите норми на АПК и по конкретно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

В случая подадената от „****“ ЕООД жалба срещу решението на директора на ТД на НАП В. Търново е допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт. По същество е основателна. Оспореното решение е издадено от компетентния съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК орган. Същото, обаче е постановено при липса на съдържателни мотиви, свързани с изложените в жалбата пред органа оплаквания, както и без да е обсъдена и анализирана фактическата обстановка.

За да постанови обжалваният акт, АО се е позовал на предходно проведена процедура, започнала с молба за погасяване по давност на публични задължения. Компетентният публичен изпълнител се е произнесъл с разпореждане с изф.№С230007-137-0003207/07.04.2023 г., с което е отказал да погаси по давност всички посочени от задълженото лице публични задължения. Отказът е бил оспорен в производство по чл.267 във вр. с чл.266 от ДОПК пред директора на ТД на НПА В . Търново. Същият се е произнесъл с Решение  №86 от09.05.2023 г., с което жалбата е била оставена без уважение. От страна на  „****“ ЕООД е била депозирана жалба пред Административен съд Габрово, като е било разгледано АД №98/2023 г. по описа на съда и е постановено Решение №68/26.07.2023 г. С него жалбата на дружеството е отхвърлена и разпореждането на публичния изпълнител е влязло в сила.

Въз основа на горното АО е приел, че предмет на производството пред АС Габрово е било разпореждане с изх.№С230007-137-0003207/07.04.2023 г. и титулите в този акт са същите, тези разгледани в Разпореждане от 09.08.2023 г., което е подложено на проверка в настоящето производство. Посочено е основание чл.9 ал.1 от АПК, приложим по силата на §2 от ДР на ДОПК

Този довод не се споделя от съда. В посоченото предходно производство дружеството претендира прилагане на института на погасителната давност по отношение на публични вземания по изпълнителното дело, произтичащо от декларации Обр.6 за периода от 01.01.2009 г. до 31.08.2011 г., който период е различен от този, за който е подадено възражение за давност в вх. №С23007-000-0371377/01.08.2023 г. В претендираните за погасяване суми са включени и лихви, а освен това се развива тезата, че от предходното възражение от 04.04.2023 г. е изтекъл период от време, който би могъл да има отношение към преценката за изтичане на давностния срок.

Тези доводи не са разгледани от административния орган. Същият е възприел тезата, че по направените възражения вече има влязло в сила разпореждане на публичен изпълнител и не е следвало да има ново произнасяне.

Съдът счита, че дори по отношение на част от задълженията да има влязъл в сила административен акт със същите страни, искането не е с напълно идентичен предмет. Основателно е възражението на жалбоподателя, че за да е налице обективно тъждество между делата е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със силата на присъдено нещо и правото, предмет на разглеждане по второто дело. Това е с оглед на всички реквизити – съдържание, субекти, основание и т.н

Решаващият орган не се е произнесъл по всички направени от длъжника възражения. Мотивите, доколкото може да се приеме, че са налице, са неконкретизирани с оглед фактическата обстановка. В решението не са обсъдени по същество изложените доводи и аргументи относно прилагане на института на погасителната давност, а общо, бланкетно е цитиран чл.9 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Прието е единствено, че двете възражения са идентични, поради което публичният изпълнител не е следвало да се произнася по направеното ново искане.

Може да се обобщи, че органът е разгледал въпроса, с който е сезиран, единствено от гледна точка на предходно проведеното производство, с което е било потвърдено Разпореждане от 07.04.2023 г. Тези негови аргументи обаче не са в пряка връзка с подадената жалба и не отговарят на повдигнатите с нея въпроси. С оглед на това, съдът намира, че липсват мотиви, а наличните такива са твърде общи и формални. Макар да е формиран ясен диспозитив, в който е отразена волята на органа, липсва разглеждане на спорните въпроси по същество. Директорът на ТД на НАП излага съображения единствено за незаконосъобразност на действията на публичния изпълнител, без да се произнесе по останалите искания и без да изложи мотиви във връзка с наведените доводи.

По тези съображения съдът намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Преписката следва да се върне за ново разглеждане на директора на ТД на НАП В. Търново, като при новото произнасяне следва да се отговори на направените от жалбоподателя оплаквания и възражения, да се изследват и анализират действията на публичния изпълнител, като се изложат подробни и съдържателни мотиви, кореспондиращи с конкретно установената фактическа обстановка.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на разноски. Такива не са конкретизирани, нито в приложеното пълномощно, нито в останалите представени документи. Предвид горното, съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъдени.

 Така мотивиран и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „****“ ЕООД – гр. Севлиево, ЕИК *********, Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 145 от 12.09.2023 година на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Велико Търново с което е отменено като незаконосъобразно Разпореждане с изх.№С230007-137-0006084/09.08.2023 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП ДВ. Търново и е върната преписката на публичния изпълнител за предприемане на действия съобразно мотивите на решението

ВРЪЩА преписката на директора на ТД на НАП В. Търново за ново произнасяне съобразно дадените указания.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ: