Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 629/29.3.2021г.

 

гр. Пловдив, 29 март 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на деветнадесети март, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЗДРАВКА ДИЕВА,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,

 при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Костадин Паскалев, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №527 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството (ЗСч).

С.Б.Г., ЕГН **********,***, представлявана от адвокат И.И.- пълномощник, обжалва Решение №260118 от 26.01.2021г. по Н.А.Х. дело №6647 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., ХХIV-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №482441-F520297 от 05.12.2019г., издадено от заместник-директор на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което на С.Г., в качеството ѝ на управител на “СОФИ ПАК“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Иван Вазов“ №14, ет.2, ЕИК *********, е наложена глоба в размер от 200,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по същество, с което да се отмени процесното НП. Възразява се за наличието на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което обстоятелство не е съобразено от районния съд. Възразява за прекомерност на присъденото от районния съд юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП от 120,00 лева. На 15.03.2021г. по делото постъпва писмено становище с Вх.№4645 от адвокат И., с което се поддържа касационната жалба. Възразява се за прекомерност на евентуално претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответната страна в настоящето производство.

Ответникът в производството- ТД- Пловдив на НАП, не се представлява в съдебно заседание. От юрисконсулт Д.П.- пълномощник, по делото постъпва отговор на касационната жалба чрез Районен съд- Пловдив, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 120,00 лева, определен съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), за което представя списък на разноските.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Костадин Паскалев, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:  

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в ТД- Пловдив на НАП постъпва информация от Централното управление (ЦУ) на НАП, по повод направено уведомление от страна на Агенцията по вписванията (АВ), което уведомление постъпва на 21.08.2019г. в ЦУ на НАП, относно непубликуване на годишни финансови отчети (ГФО) за 2018г. в срок до 30.06.2019г. (всъщност до 01.07.2019г., тъй като 30.06.2019г. е неделя, неприсъствен ден). Прието е за установено, че жалбоподателката Г., в качеството ѝ на управител на “СОФИ ПАК“ ЕООД, не е публикувала ГФО на дружеството за 2018г. в Търговския регистър (ТР) към АВ, като го заяви за вписване и го представи в законоустановения срок до 30.06.2019г. (всъщност до 01.07.2019г.). Прието е за установено, че “СОФИ ПАК“ ЕООД извършва дейност през отчетната 2018г., за което е подадена годишна данъчна декларация (ГДД) по смисъла на чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2018г. с Вх.№1600И0725866 от 21.03.2019г., към която е приложен годишен отчет за дейността. Прието е за установено, че ГФО за 2018г. е заявен за вписване и представен за обявяване в ТР към АВ на 01.10.2019г.

До “СОФИ ПАК“ ЕООД, чрез С.Б.Г.- представляващ, е изпратена нарочна покана с Изх.№70-00-11481-805 от 20.09.2019г., за явяване в ТД- Пловдив на НАП за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за необявяване в срок на ГФО за 2018г. в ТР, съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Според наличните по преписката два броя Удостоверение за извършено връчване по електронен път, посочената покана (съобщение) е получена на 30.09.2019г. и на 01.10.2019г. по електронни пощи.

На 30.10.2019г. се съставя АУАН с №F520297, с който деянието на Г., в качеството ѝ на управител на “СОФИ ПАК“ ЕООД, изразяващо се в незаявяване за вписване и непредставяне за обявяване в ТР към АВ в срок до 01.07.2019г. на ГФО за 2018г., се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.38, ал.1, т.1, във връзка с чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, с което е осъществен съставът на чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч.

Против съставения АУАН постъпва възражение с Вх.№94-00-6820 от 30.10.2019г. от адвокат И.И.- пълномощник, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации прилага закона правилно, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид констатираните му правилност и законосъобразност. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. В тази връзка, следва да се посочи, че нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК предвижда възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Що се отнася до повторно заявеното възражение в касационната жалба за наличието на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, то същото е неоснователно.

Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

При липсата на легално определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).

            В случая обаче, обстоятелствата, че извършеното от жалбоподателката Г. нарушение е извършено за първи път, а ГФО на “СОФИ ПАК“ ЕООД за 2018г. е заявен за вписване в ТР към АВ на 01.10.2019г. или преди съставянето на АУАН (30.10.2019г) и преди издаване на процесното НП (05.12.2019г.), не позволяват формирането на извод за наличието на маловажен случай на административно нарушение, тъй като проявеното от жалбоподателката бездействие е продължило повече от 2 месеца, а и отстраняването на нарушението е предприето едва след установяването му от контролните органи, за което жалбоподателката е надлежно уведомена. Следователно, инкриминираното от жалбоподателката нарушение разкрива типичната за този вид нарушения обществена опасност.

            Неоснователно е и възражението за прекомерност на присъденото от районния съд юрисконсултско възнаграждение в размер от 120,00 лева, тъй като първоначално по жалба на Г. против НП с №482441-F520297 от 05.12.2019г. е образувано Н.А.Х. дело №240 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., ХХ-ти наказателен състав, по което дело е постановено Решение №577 от 10.04.2020г., с което решение процесното НП е потвърдено. По касационна жалба на Г. против Решение №577 от 10.04.2020г. е образувано К.Н.А.Х. дело №1615 по описа на Административен съд- Пловдив за 2020г., XXI-ви състав, по което дело е постановено Решение №1802 от 19.10.2020г., с което е отменено Решение №577 от 10.04.2020г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Пловдив, за което е образувано Н.А.Х. дело №6647 по описа на съда за 2020г., XXIV-ти наказателен състав.

            Съответно, присъденото юрисконсултско възнаграждение от 120,00 лева е за три съдебни производства и същото не е прекомерно.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда не констатира наличие на касационно основание, поради което жалбата следва да се устави без уважение.

А предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката също е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация (юридическото лице, в чиято структура е издателят на процесното НП, каквото в случая се явява НАП (чл.2, ал.2 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП)), съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 80,00 лв., определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от НЗПП.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК и чл.63, ал.5 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260118 от 26.01.2021г. по Н.А.Х. дело №6647 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., ХХIV-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление с №482441-F520297 от 05.12.2019г., издадено от заместник-директор на ТД- Пловдив на НАП, с което на С.Б.Г., ЕГН **********, в качеството ѝ на управител на “СОФИ ПАК“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Иван Вазов“ №14, ет.2, ЕИК *********, е наложена глоба в размер от 200,00 лева.

ОСЪЖДА С.Б.Г., ЕГН **********, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

            Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ: 1………………

 

2………………