Р Е Ш Е Н И Е
№2 17.01.2019г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
осми януари 2019г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Пенка Маринова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №662 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от ДОПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата
на К.Й.С. против Решение №440/22.10.2018г.
на Директор ТД НАП Пловдив в частта му, с която е оставена без уважение жалбата
от 08.10.2018г. против мълчалив отказ на публичния изпълнител да отпише като
погасени по давност задължения за лихви за ДДС по СД №2408-16686/10.07.2003г. в
размер на 242.22лв. за период от 01.01.2008г до 31.12.20008г., за лихви за ДОО
по декларация обр.6 за 2008г. с №240021611032372/22.12.2016г. в размер на 417.29лв.,
задължения за лихви за ДОО по декларация обр.6 за 2008г
№240021700126847/10.01.2017г. в размер на 388.88лв. – общ размер от 1048.39лв.
С жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно, вътрешно противоречиво и несъответно на фактите. Изложени са
подробни правни доводи в подкрепа на възражението за изтекла давност по чл.171
ал.1 от ДОПК по отношение на задълженията за лихви, като от съда се иска да
бъде отменен оспорения акт и да бъде върнат на публичния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното производство. Претендират се разноските по
делото.
Ответника Директора на ТД НАП Пловдив,
чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като
неоснователна по доводите, изложени в оспореното решение като му се присъди
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 500лв.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима като подадена в
рамките на срока по чл.268 ал.1 от ДОПК и срещу подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност административен акт, постановен по подадена в срок жалба
срещу не влязъл в сила мълчалив отказ на публичния изпълнител да приложи по
възражение на длъжника института на давността, уреден в чл. 171 ал.1 от ДОПК.
Разгледана по същество е частично основателна.
С възражение №
С180024-000-0503300/30.08.2018г. е поискано отписване поради изтекла давност на
задълженията по Протокол №243581700099676/10.01.2017г. в размер на 738.75лв. /
същите и по декларация обр.6 с №240021700126847/10.01.2017г./ и по Протокол №243581610035512/12.12.2016г. в
размер на 417.29лв. / същите и по декларация обр.6 с №240021611032372/22.12.2016г./
С възражение вх. №С180024-000-0504937/31.08.2018г.
е поискано отписване по давност на посочените
по-горе задължения, както и на Задължения по СД по ЗДДС №2408-16686/10.07.2003г. в размер на 242.22лв,
и на 382.90лв,; СД по ЗДДС №2408-21782/13.11.2002г.
в размер на 47.96лв и на 51.38лв., Задължения по декл. Обр.6 с
№240020916831300/30.04.2010г. за лихви за ДОО в размер на 53.39лв., и лихви за
ЗО в размер на 14.61лв. Липсват посочени периоди на начисляване на лихвите.
Към момента на подаване на жалбата срещу
мълчаливия отказ липсва произнасяне на публичния изпълнител, но към датата на
постановяване на оспореното решение е постановено
Разпореждане№С180024-137-0010859/15.10.2018г. на публичния изпълнител за
прекратяване принудителното събиране на част от изброените публични вземания,
като е отказано изрично прекратяване на изпълнително дело №24110002104/2011г.
за принудително събиране на следните вземания:
Задължения за лихви върху ДДС по СД
№2408-21782/13.11.2002г. в размер на 47.96лв. за период от 01.01.2008г. до
31.12.2008г., за които няма произнасяне в диспозитива на оспореното решение, а
вместо това два пъти е потвърден отказа на публичния изпълнител да уважи
възражението за изтекла давност за сумата от 242.22лв. за период от
01.01.2008г. до 31.12.2008г., представляваща лихви за ДДС по СД №2408-16686/10.07.2003г.
Предвид изложените мотиви за законосъобразност на отказа на публичния
изпълнител да уважи възражението за давност по отношение на лихвите в размер на
47.96лв. за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. върху ДДС по СД
№2408-21782/13.11.2002г. се налага извода, че волята на Директора на ТП НАП
Пловдив е за отхвърляне на жалбата и в тази й част като неоснователна.
Видно от разпореждането на публичния
изпълнител от 15.10.2018г. отказа по отношение на лихвите върху ДДС по СД
№2408-21782/13.11.2002г. в размер на 47.96лв. за период от 01.01.2008г. до
31.12.2008г., се основава на
ПНОМ№73096/2002/069429/25.06.20009г., което спира давността и към настоящия
момент не е отменено. Същите са доводите и по отношение на лихвите върху ДДС по
СД№2408-16686/10.07.2003г. в размер на 242.22лв. за период от 01.01.2008г. до
31.12.2008г. Съгласно диспозитива на
същото разпореждане главницата по задължението за ДДС по СД от 13.11.2002г. е
платена на 17.05.2010г., а главницата на задължението за ДДС по СД от
10.07.2003г. е платено на 18.02.2011г.
Публичния изпълнител е приел, че лихвите върху главниците за периода от
01.01.2009г. до 17.05.2010г и съответно от 01.01.2009г. до 18.02.2011г. са
погасени по давност, но за периода от 01.01.2008г- до 31.08.2008г. не са налице
основания за прилагане института на погасителната давност / пет годишната по
възражение на длъжника/, тъй с издаване на ПНОМ
№73096/2002/069429/25.06.2009г. давността е спряна. Този извод на публичния
изпълнител е незаконосъобразен. Давността за принудително събиране на лихвите в
посочения размер за 2008 година започва да тече на 01.01.2009г. и изтича на
31.12.2014г. В този период не е налице
основание за спиране на давността по чл.171 ал.1 т.5 от ДОПК, тъй като
издаването на ПНОМ №73096/2002/069429/25.06.2009г. не е достатъчно за спиране
на давността, а е необходимо мерките да са действително наложени. В случая няма
доказателства за наложени запори върху „банкови сметки, депозити, вещи в
трезори, съдържание на касети, суми предоставени за доверително управление на
длъжника, трудово възнаграждение, движими вещи, суми от наеми и МПС“, какъвто е
текста на ПНОМ №73096/2002/069429/25.06.2009г. Част от посочените в това
постановление банки са отговорили на публичния изпълнител по издадени конкретно
до тях постановления за налагане на обезпечителни мерки, че длъжника няма суми
и сметки при тях, а в ПНОМ №73096/2002/069429/25.06.2009г. не са
индивидуализирани адресатите на запора върху трудовото възнаграждение, не са
посочени МПС, нито движими вещи, нито суми от наеми с конкретни адресати. Няма
по делото приложени отговори от непосочените адресати на това постановление за
налагане на запор. Дори да се приеме, че връчването му е редовно на адреса на
търговската дейност на длъжника и поради това е влязло в сила, стриктното
тълкуване на чл. 171 ал.1 т.5 от ДОПК, наложено от последователна съдебна
практика изисква спиране на давността от момента на налагане на запора, а не от
момента, в който е издадено
постановлението за налагане на обезпечителната мярка.
Следователно по отношение на лихвите в
размер на 242. 22 лв и в размер на 47.96лв., начислени за период от
01.01.2008г. до 31.12.2008г. по СД №2408-16686/10.07.2003г. и съответно по СД №2408-21782/13.11.2002г.
е налице основание да се уважи възражението за изтекла погасителна давност по
чл.171 ал.1 от ДОПК. В тази му част обжалваното решение следва да бъде
отменено.
Неоснователно е възражението от 30.08.2018г.
по отношение на лихвите за ДОО в размер на 417.29лв. за периода от 01.01.2012г.
до 22.12.2016г., начислена върху главницата за ДОО, дължима за 2008г. и платена
на 22.12.2016г. В тази връзка следва да се каже, че възраженията за
разпределение на сумата не може да се разглежда в това производство, а се
отнася към проверката за законосъобразност на извършеното разпределение на
постъпилите на 22.12.2016г суми, което не е предмет на настоящото производство.
Възражението по чл.171 ал.1 от ДОПК е подадено на 30.08.2018г., поради което от
този момент нататък не следва да се събират принудително онези задължения, за
които е изтекъл 5-годишния давностен период, съответно служебно да се пристъпи
към отписване на онези, които са обхванати от преклузивния 10 годишен
срок. Плащането на главниците е
извършено на 22.12.2016г., като до тази дата е изчислена непогасена лихва върху
главниците за периода от 01.01.2012г. до 22.12.2016г в размер на 550.99лв.,
част от която в размер на 133.70лв. е разпределена от публичния изпълнител.
Останалата част от 417.29лв. действително не е погасена към датата на
възражението 30.08.2018г., нито към настоящия момент. Въпреки че, не са
посочени сумите на лихвите за всяка година, предвид тяхното изчисляване с
натрупване / прибавя се сумата на лихвата за всяка година към сумата на лихвата
за следващите/, срокът по чл.171 ал.1 от ДОПК не е изтекъл за сумата на лихвата
за 2012г, тъй като тече от 01.01.2013г. и изтича на 31.12.2018г., но не е
изтекъл към 30.08.2018г. Разпореждането за присъединяване от 01.08.2017г. действително
прекъсва давността по аргумент от чл. 221 ал.3 вр. с чл. 172 ал.2 предл. второ
от ДОПК по отношение на сумите, за чието събиране е извършено обединяване на
изпълнителни основания – в случая Декларацията за ДОО за 2008г., подадена за
задълженията, възникнали през 2008г.
Декларираните с декларация обр.6 с
№240021700126847/10.01.2017г. задължения за ДОО за 2008г. са с изплатени
главници на 10.01.2017г., поради което като непогасена по давност е установена
лихва в размер на 388.88лв. за период от 01.01.2012г . до 10.01.2017г., а за
периода от 08.05.2009г. до 31.2.2011г. е уважено възражението за давност. За
периода 01.01.2012г до 10.01.2017г. важи
казаното по-горе за началния момент на давността – 01.01.2013г., който изтича
на 31.12.2018г., но не е изтекъл към 30.08.2018г. За следващите 2013г, 2014г,
2015г., 2016 и до 10.01.2017г. давностния срок ще тече съответно от първи
януари на следващата година. Начислените лихви до момента на погасяване на
главницата, независимо от начина, се дължат предвид характера на вземането –
същото по силата на ДОПК е лихвоносно, поради което и законодателя е предвидил
ред за погасяване, който зависи от упражнения избор на лицето в случаите на
доброволно плащане преди началото на принудителното изпълнение. В този случай,
какъвто е настоящия по отношение на главниците за ДОО, лицето трябва по
установения ред да избере вида на вземането, което погасява, но не определя
поредността. Видно от мотивите към оспореното решение и разпореждане на
публичния изпълнител първо са погасени главниците, а от остатъка и лихви. От
правно значение за случая са два основни принципа – давността по чл.171 ал.1 от ДОПК се прилага по възражение на длъжника, спрямо посочените от него задължения
и важи занапред, като основателността преустановява правото на принудително
изпълнение от датата на упражненото право да се иска прекратяване на
производството. Изтеклите давностните срокове се изчисляват спрямо момента на
възражението, което в случая е от 30.08.2018г. и е частично основателно. Предвид изхода от спора на жалбоподателя се
следват разноските съразмерно на уважената част, а на ответника съразмерно на
отхвърлената претенция.
Жалбоподателя претендира разноски в
размер на 410лв, а ответника в размер на 500лв., при материален интерес от
1096.35лв / сбор от сумите на лихвите, за които не е признато за основателно
възражението за пет годишна давност/. Жалбата е основателна за сумата от
290.18лв. / сбор от лихвите върху главниците за ДДС/ и неоснователна за сумата
от 806.17лв / лихви върху главниците за ДОО/. Отхвърлената част е 73.53
процента от предявената, поради което на жалбоподателя се следват 26.46
процента от сумата на разноските, която е 410лв. или 108.48лв. На ответника се
следват 73.53 процента от възнаграждението за юрисконсулт, но не в
претендирания размер от 500лв, който не отговаря на императивната материално
правна разпоредба на чл. 161 ал.1 изр. второ от ДОПК и е равен на 306.74,
изчислен по правилата на чл.8 ал.1 т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На администрацията за всяка инстанция се присъжда
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер, поради което не е необходимо
възражение за прекомерност от страна на жалбоподателя, а съда служебно е длъжен
при заявено искане за присъждане на разноски да приложи материалния закон. Така
на ответника се следват 73.53 процента от 306.74лв или 225.54лв., от които се
приспада дължимата от администрацията на жалбоподателя сума от 108.48лв.
Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ Решение
№440/22.10.2018г. на Директор ТД НАП Пловдив в частта му за сумата от 290.18лв,
представляваща лихви за период от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. върху ДДС по СД
№2408-21782/13.11.2002г. и по СД №2408-16686/10.07.2003г. и връща преписката за
ново разглеждане в отменената й част на публичния изпълнител.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Й.С.
против Решение №440/22.10.2018г. на Директор ТД НАП Пловдив в частта за сумата
от 417.29лв., представляваща лихви за ДОО по декларация
№240021611032372/22.12.2016г. и за сумата от 388.88лв., представляваща лихви за
ДОО по декларация №240021700126847/10.01.2017г.
ОСЪЖДА К.Й.С. с ЕГН:********** да заплати на НАП
сумата от 117.06лв., представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: