№ 204
гр. *** 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20223630101515 по описа за 2022 година
Подаденият иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България” АД, гр.
***, ***, район Витоша, ул. „***“ № 260, ЕИК: ***, представлявано от изп. директор
Димитър Шумаров и прокуриста Милена Ванева, с пълномощник по делото адв. Светозар
Златанов от САК, срещу С. Р. А. с ЕГН ********** от гр. *** ул. ‚Преслав” № 18, вх. 2, ет.
3, ап. 14. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично вземане по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, за което е
образувано ч.гр.д. № 2194 по описа на ШРС за 2021 г. Вземането на банката касаело
неплатени главница, договорна лихва, такси и наказателна лихва, както и лихва за забава по
сключен от ответника с банката Договор за издаване на кредитна карта № VC296262 от
14.01.2019 г. Съдът издал заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но
заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415 от
ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на
вземането по извлечението от счетоводните книги на банката. Ищецът изрично сочи, че
подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му
едномесечен срок. Твърди, че договорът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от
27.05.2021 г., тъй като длъжникът преустановил плащанията по него в два поредни месеца.
Твърди, че вземането на банката касаело сумите: 5448,75 лв. – главница по Договор за
издаване на кредитна карта № VC296262 от 14.01.2019 г.; 1059,44 лева – договорна лихва за
периода от 03.07.2020 г. до 27.05.2021 г.; 586,89 лева – мораторна лихва от 03.07.2020 г. до
28.07.2021 г.; 295 лв. – такси по договора, 60 лв. – разходи за нотариална такса, 413,19 лв.
застраховка за периода 03.07.2020 г. до 28.07.2021 г., както и законната лихва върху
1
главницата, считано от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането. Иска от съда да признае за
установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за незабавно
изпълнение. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, подадено е писмено
становище по хода на делото, с което се поддържат исканията направени с исковата молба.
Оспорени са всички възражения, направени с отговора. Молят съда да уважи исковете
изцяло.
В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор от особения
представител на ответника, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. С отговора е
направено възражение срещу основателността на исковете. На първо място се оспорва, че
ответникът е получил сумата от 5500 лв. като кредит, а ако тя му е отпусната, се оспорва
фактът, че сумата е била усвоена. Оспорено е твърдението, изложено в исковата молба, че
клаузите по договора са индивидуално договорени, тъй като подписа на длъжника
присъствал на всяка страница с аргумента, че това не е доказателство, че клаузите са
индивидуално договорени. Особеният представител счита, че относно договора за
предоставяне на кредитна карта следва да се прилага ЗЗП и ЗПК. Направено е възражение,
че клаузата за дължимите такси по т. 1.5 и по т. 1.7 от Приложение № 1 са неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Твърди, че т. 6 от Приложение № 1 по съществото си
предвижда заплащане на неустойки за забавено плащане, с което се заобикаля забраната на
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК и изискват заплащане на неоснователно високо обезщетение,
поради което също са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗПК. Счита, че
предвидената в договора възможност на банката едностранно да променя възнаградителната
лихва по същество противоречи на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ и на принципа за
добросъвестност по чл. 143 от ЗЗП. Направено е и възражение, че липсва посочване в
договора на елементите, които влизат в състава на ГПР и на чиято база е изчислен той, с
което е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Оспорена е и основателността на искането за
заплащане на сума за застрахователна премия. Предвид това счита, че са налице основания
договорът да бъде счетен за нищожен и моли съда да отхвърли исковете изцяло.
В съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа възраженията
направени с отговора, включително тази за неравноправни клаузи. Моли съда да разгледа
всички възражения и да отхвърли исковете.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представените по делото като писмени доказателства се установява, че С. Р. А. е
сключил с „Юробанк България” АД Договор за издаване на кредитна карта № VC296262 от
14.01.2019 г. Параметрите на договора се съдържат в цитирания договор, в Общите условия
на „Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Mаstercard и
American Express, Приложение № 1 към Общи условия на „Юробанк България” АД за
издаване и използване на кредитни карти Visa, Mastercard и American Еxpress. Последното
представлява актуалната тарифа на банката за дължимите такси и лихви по този вид
2
кредитни карти.
От съдържанието на Общите условия на банката за издаване и използване на
кредитни карти става ясно, че кредитната карта дава право на картодържателя да плаща в
търговски обекти, да извършва банкови транзакции чрез АТМ, да тегли пари в брой в
качеството на кредит, да извършва парични преводи чрез различни платежни инструменти и
др. подобни (чл. 5.1). Лихвените проценти при покупки, парични преводи и теглене на пари
в брой е 18,90%. Съгласно чл. 7 от цитираните общи условия кредитния лимит се определя
от банката при сключването на договора и се съобщава на картодържателя при предаването
на картата. Разполагаемият кредитен лимит се посочва в месечните извлечения и е равен на
определения с договора кредитен лимит, намален с: 1) общата дължима сума (включваща
сбора от всички начислени и непогасени задължения, формирани от сбора на всички
транзакции без разсрочените транзакции и покупките на равни вноски, като в последния
случай се включва само съответната месечна вноска, плюс стойността на всички лихви,
такси и други разходи) и 2) сумата на всички непадежирали равни месечни вноски.
Съгласно чл. 8 от Общите условия на банката за издаване и използване на кредитна карта
Euroline всеки месец се издава месечно извлечение, което посочва общия размер на кредита
и всички задължения, както и определя минималната вноска, която следва да бъде
заплатена, съгласно параметрите на посоченото в т. 5 от Приложение № 1 към Общи
условия на „Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни карти Visa,
Mastercard и American express. Посочено е, че потребителят може да заплати цялата стойност
на кредита, но не по-малко от минималната вноска, която е посочена в месечното
извлечение (чл. 9).
Съгласно чл. 10.1. от тези Общи условия за предоставянето на кредита и за другите
услуги, свързани с ползването на картата, се заплащат възнаграждения, включително, но не
само лихви, посочени в Приложение № 1 към Общи условия на „Юробанк България” АД за
издаване и използване на кредитни карти Visa, Mastercard и American express. Всички
дължими възнаграждения по договора се начисляват и добавят като задължения по
кредитния лимит през съответния отчетен период. Съгласно чл. 10.2 от ОУ лихва се дължи
върху всички начислени задължения по кредитния лимит като такава се дължи и върху
таксите по т. 1.6, т. 1.7., т. 1.13, т. 2.2. – т. 2.7 и т. 3 от Приложение № 1 към Общи условия
на „Юробанк България” АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Mastercard и
American express. Посочените такси засягат таксите дължими за неоснователна рекламация,
при блокиране на карта или кредитен лимит, за теглене в брой от банкомат, независимо дали
на „Юробанк България” АД, на друга банка или в чужбина, за теглене от офис на банка
(независимо дали на тази или друга банка), таксата за превод чрез различи платежни
инструменти (ePay, B-Pay и др.), таксите за разсрочване на транзакции. Съгласно чл. 10.3 от
ОУ банката начислява дължимата лихва върху задълженията по чл. 10.2, като натрупаната
лихва за текущия отчетен период се начислява и добавя като ново задължение по кредитния
лимит веднъж месечно.
Поради спиране на плащанията договорът е обявен за предсрочно изискуем на
3
27.05.2021 г.
От назначената ССчЕ се установява, че за целия период на действие на договора
(14.01.2019 г. – 27.05.2021 г.) ответникът е усвоил 5 872,02 лв., от които 4650 лв. са теглени
суми в брой, а 1222,02 лв. са плащания на ПОС терминал. За тегленията са начислени такси
в размер на 181,80 лв. Ответникът е платил 2781,87 лв., с които са погасени 605,07 лв.
главница, 270,91 лв. такси, 493,88 лв. застраховки и 1412,01 лв. лихви. В счетоводството на
банката са начислени следните задължения на С. Р. А. към датата на изготвяне на ССчЕ:
5448,75 лв. – главница, 1059,44 лева – договорна лихва за периода 03.07.2020 г. – 27.05.2021
г., 586,89 лева – мораторна лихва от 03.07.2020 г. до 28.07.2021 г. и 295 лв. такси, от които
30 лв. такси за блокиране на карта и 265 лв. такси за превишен лимит.
По делото са представени доказателства, че на 14.01.2019 г. с подписването на
процесния договор за кредит длъжникът е подписал и декларация за присъединяване на
застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“, застрахователен
пакет „Покритие на задълженията Плюс“ на картодържателите на кредитни карти, издадени
от „Юробанк България” АД. Съгласно чл. 8 от Общите условия за застрахователна програма
„Защита на плащанията“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк
България” АД застрахователната премия е дължима месечно и се начислява като % от
усвоения, но непогасен кредитен лимит по кредитната карта. Заплатената от банката
застрахователна премия се начислява като задължение по кредитната карта на застрахования
картодържател.
На 10.08.2021 г. „Юробанк България” АД са подали заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 2194/2021 г., на ШРС.
Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение № 727 от 12.08.2021 г. и изпълнителен лист
срещу ответника С. Р. А., с която е осъдил същия да заплати на заявителя сумата от 5448,75
лв. – главница по Договор за издаване на кредитна карта № VC296262 от 14.01.2019 г.;
1059,44 лева – договорна лихва за периода от 03.07.2020 г. до 27.05.2021 г.; 586,89 лева –
мораторна лихва от 03.07.2020 г. до 28.07.2021 г.; 413,19 лева – застраховки, 295 лв. – такси
и 60 лв. – нотариални такси; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.08.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, както и деловодните разноски по
заповедното производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Правния интерес на ищеца от завеждането на установителен иск вместо осъдителен
такъв е разпоредбата на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и се обосновава от
наличието на развило се заповедно производство по чл. 417 от ГПК. Това безспорно се
установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 и чл. 418 от ГПК по ч.г.д. № 2194/2021 г. на
ШРС.
За преценка основателността на иска съдът съобрази следното:
4
Договорът за издаване на кредитна карта № VC296262 от 14.01.2019 г., сключен
между „Юробанк България” АД и С. Р. А. по съществото си представлява договор за банков
кредит по смисъла на чл. 430 от ТЗ, с който банката се задължава да отпусне средства в
определен размер на клиента, при лихва и условия, определени в договора, а клиента се
задължава да върне всички суми (главница, възнаградителна лихва и други разноски) в
определения в договора срок при месечни вноски, съгласно посочените в договора
параметри. Особеното при договорите за използване на кредитна карта е, че клиентът може
да тегли суми и да ги погасява непрестанно през целия период на действие на договора,
стига общият размер на задължението по главницата във всеки един момент да не надхвърля
посочения в договора лимит. Всеки месец на потребителят се издава месечно извлечение,
което посочва общият размер на всички задължения, минималната месечна вноска, както и
кредитния лимит, определени съгласно параметрите на договора, ОУ и Приложение № 1.
Съдът счита на първо място, че вземанията по иска се основават на договор, сключен
с потребител, тъй като длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 във
вр. с т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на тези
договори са приложими нормите, уреждащи неравноправните клаузи, действали към
момента на сключване на договора, както и правилата за действителност на този вид
договори. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да направи служебна
проверка за наличие на неравноправни клаузи или такива противоречащи на закона или
добрите нрави. Договорът е сключен на 14.01.2019 г., поради което за него важат правилата
на ТЗ, на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), на Закона за потребителския кредит
(ЗПК) и на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
В кръга на извършената проверка съдът установи наличието на клаузи, които
противоречат на императивни норми на закона.
Съгласно чл. 10.2. от цитираните общи условия (като основна част от договора)
длъжникът дължи възнаградителна лихва върху всички начислени задължения по кредитния
лимит, включително върху таксите по т. 1.6, т. 1.7., т. 1.13, т. 2.2. – т. 2.7 и т. 3 от
Приложение № 1 към Общи условия на „Юробанк България” АД за издаване и използване
на кредитни карти Visa, Mastercard и American express. Съгласно чл. 10.3 от ОУ банката
начислява дължимата лихва върху задълженията по чл. 10.2 като натрупаната лихва за
текущия отчетен период се начислява и добавя като ново задължение по кредитния лимит
веднъж месечно. Това означава, че през следващия отчетен период възнаградителната лихва
се начислява включително върху натрупаната и прибавена към задълженията по кредита
възнаградителна лихва от предходния период.
Съдът намира, че цитираната по-горе клауза на чл. 10 от сключения между страните
договор за издаване и използване на кредитна карта противоречи на императивна норма на
закона, която забранява анатоцизма или начисляването на лихва върху лихва. Действащото
българско законодателство не допуска анатоцизъм освен по договори между търговци.
Предвид това цитираната клауза от процесния договор е нищожна поради противоречие със
закона. Предвид това и на основание разрешенията дадени в тълкувателното решение по
5
тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК съдът намира, че има правомощието служебно да следи за
нищожни клаузи на процесния договор поради противоречие със закона.
Освен това съдът намира, че цитираните клаузи засягат същественото съдържание на
договора, без тяхното съществуване договор нямаше да има, поради което тяхната
нищожност засяга целият договор, а не само конкретните клаузи. В крайна сметка
уговорката за заплащане на възнаградителна лихва е сред основните характеристики на
договорите за банков кредит. Предвид това задълженията по този договор не са валидно
възникнали. На основание чл. 23 от ЗПК и по смисъла на чл. 34 от ЗЗД (приложим на
основание чл. 288 от ТЗ – тъй като договора за банков кредит е търговска сделка, но в ТЗ
няма разпоредба, която урежда последиците при констатиране на недействителност на
търговска сделка), всяка от страните е длъжна да върне на другата това, което е получила по
силата на договора. Потребителят не дължи лихви, такси, разноски и застраховка (договорът
за застраховка в такъв случай се явява сключен без основание).
Предвид това съдът намира, че ответникът дължи на банката връщане само на
усвоените суми. За целия период на действие на договора съгласно ССчЕ потребителят е
усвоил 5 872,02 лв. Ответникът според ССчЕ вече е платил на банката сумата от 2781,87 лв.
Предвид това и с оглед изложените по-горе изводи трябва да приемем, че усвоената като
кредит сума в размер е възстановена на банката частично и невъзстановен остава размерът
от 3090,15 лв. Лихва за забава, такси и други – не се дължат, тъй като се основават на
нищожен договор.
По изложените по-горе причини съдът счита, че претендираните от ищеца вземания
се установяват единствено до размера от 3090,15 лв., а предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан в останалата част, в която следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК,
респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта на разноските и по заповедното
производство. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се
произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по
отношение на разноските в заповедното производство.
С оглед частичната основателност на исковете ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част. В производството ищецът е сторил разноски в общ размер на
2811,76 лв. – разноски в исковото и в заповедното производство. От тези разноски
ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца само сумата от 1196,26 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Р. А. с ЕГН ********** от гр.
6
*** ул. ‚Преслав” № 18, вх. 2, ет. 3, ап. 14, че дължи на „Юробанк България” АД, гр. ***,
***, район Витоша, ул. „***“ № 260, ЕИК: ***, представлявано от изп. директор Димитър
Шумаров и прокуриста Милена Ванева, сумата в размер на 3090,15 лв. (три хиляди и
деветдесет лева и петнадесет стотинки), представляващи главница по Договор за издаване
на кредитна карта № VC296262 от 14.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 09.08.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, за което вземане по чл.
417 от ГПК е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 727 от
12.08.2021 г. по ч.гр.д. № 2194/2021 г. на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от
„Юробанк България” АД, гр. ***, ***, район Витоша, ул. „***“ № 260, ЕИК: ***,
представлявано от изп. директор Димитър Шумаров и прокуриста Милена Ванева, срещу С.
Р. А. с ЕГН ********** от гр. *** ул. ‚Преслав” № 18, вх. 2, ет. 3, ап. 14, за установяване
дължимостта на сумите по Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 727
от 12.08.2021 г. по ч.гр.д. № 2194/2021 г. на ШРС в останалата част като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА С. Р. А. с ЕГН ********** от гр. *** ул. ‚Преслав” № 18, вх. 2, ет. 3, ап.
14, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България” АД, гр. ***, ***, район Витоша, ул. „***“ №
260, ЕИК: ***, представлявано от изп. директор Димитър Шумаров и прокуриста Милена
Ванева, сумата в размер на 1196,26 лв., представляващи сторени от ищеца разноски в
заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7