РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Велики Преслав, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20213610200223 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба,
подадена от Ш. М. Д. с ЕГН ********** с адрес с.***** срещу Наказателно
постановление №**********/19.07.2021 г., издадено от Директора на РДГ
гр.Шумен.
В искането по жалбата се излага, че с наказателното постановление на
жалбоподателя са наложени наказания „Глоба” в размер 100.00 лв. и
„Лишаване от право на ловуване” за срок от три години за нарушение по
чл.84, ал.1 от ЗЛОД и е постановена конфискация на оръжието, с което е
осъществено нарушението. В същността на обстоятелствената част на
жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление като издадено при съществени процесуални
нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния
закон. Твърди се, че акта за установяване на административно нарушение е
издаден в грубо нарушение на императивната разпоредба на чл.42, ал.1, т.3 и
4 от ЗАНН, тъй като в него не е описано изчерпателно нарушението, както и
че не отговаря на истината посоченото в акта място на извършване на
нарушението. Същото се отнасяло и за издаденото НП, нарушени са чл.57,
ал.1, т.5 и 8 от ЗАНН. Твърди се, че нарушението не е извършено, поради
липса на субективна страна. Счита освен, че не са посочени обстоятелствата
въз основа на които е определен размера на наказанието, не е извършена
преценка за маловажност. Тъй като дори да е извършено нарушението то
същото е маловажно.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява представлява се от
1
редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата и сочи гласни
доказателства. Уточнява съображенията по жалбата, като изразява и
допълнителното становище, че административно наказващият орган не е
описал пълно обстоятелствата при които се твърди, че е осъществено
нарушението. Нарушението не било осъществено от обективна страна т.к
според защитата жалбоподателя не бил пресякъл границата на ловището, за
което имал разрешение за лов. Освен това жалбоподателя неможел да
определи къде са границите между отделните ловища, поради което не е
разбрал, че е навляза в друг район, поради което нарушението не е
осъществено и от субективна страна. Поради което моли НП да бъде
отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат присъдени
на жалбоподателя направените по делото разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна РДГ гр.Шумен,
счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и
правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено, както и да бъдат
присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение. Представя и
подробни писмени бележки в подкрепа на тезата си.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 19.12.2020 г. в 17.20 часа жалбоподателят е бил установен от И.К. и
Б.М.-служители на РДГ-Шумен в землището на с.****, *******,
ловностопански район на ЛРД „*****“ /ловище „*****/ да ловува с извадено
сглобено гладкоцевно оръжие, успоредка ИЖ 54, кал.12, №***** без
разрешително за лов, без да е убил или уловил дивеч. Жалбоподателят бил
със сина си М. Ш.. Жалбоподателят твърдял, че по-рано същият ден двамата
били на групов лов с ловната дружинка на с.****, чието ловище е съседно на
това, където се намирали в момента. На място бил съставен констативен
протокол, в който били отразени обстоятелствата при които е извършено
нарушението. За установеното нарушение служител на РДГ-Шумен К.
съставил акт за установяване на административното нарушение в
присъствието на свидетелите, посочени в него. Като възражение при
съставяне на акта жалбоподателя посочил, че не бил запознат с границите на
ловното поле. Въз основа на акта е издадена обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.84, ал. 1 от Закона
за лова и опазване на дивеча са наложени административни наказания "глоба"
в размер на 100 лв., и на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД "лишаване от право
на ловуване" за срок от три години, постановено е и отнемане в полза на
държавата на оръжието, с което е извършено нарушението.
Съдът приема за установена фактическата обстановка въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие показания на свидетелите –
служители на РДГ, които показания кредитира изцяло, същите са логични,
последователни и кореспондират с приетите писмени доказателства. Съдът не
дава вяра на показанията на св.Шахинов, същите са изолирани, противоречат
на кредитираните доказателства/разрешително за групов лов и др./ и които са
изцяло заинтересовани от изхода на делото, поради близките си родствени
връзки с жалбоподателя.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна
2
страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на
нарушител в законоустановения 7-дневен срок – наказателното
постановление, ето защо, същата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока,
съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване
на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.96, ал.1
от ЗЛОД. При съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и не са
допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за
преценка на възраженията и представените по тях доказателства.
Констатациите в акта се потвърдиха от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели- служители на РДГ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че както в АУАН, така
и в НП не били посочени точните координати на мястото където е извършено
нарушението. В АУАН и в НП точно е посочено като населено място,
местност, ловище и т.н мястото на извършване на нарушението, което е много
конкретно и не е попречило на жалбоподателя да организира защитата си.
Твърдението, че несъзнателно жалбоподателят е навлязъл в ловището на ЛРД
„****“, т.к е извършвал същия ден „законоустановен“ лов в ловището на ЛРД
„****“ находящо се в землището на с.*****, което граничи с процесното се
опровергава от приложените по делото доказателства – разрешително за
групов лов само за 05.12.2020 г., но не и за процесната дата. Дори и да е
имало такъв групов лов в друго ловище, съгласно чл.59 от ППЗЛОД преди
започване на лова се разясняват освен всички други въпроси свързани с него,
така и района в който ще се извършва лова в частност ал.5 от същия
правилник. На осн.чл.55, ал.7 от ППЗЛОД до завършване на гонката ловците
не могат самоволно да напускат или да променят определените им от
ръководителя места. Съответно след приключване на лова, ловците следва да
се придвижват с поставено в калъф и разглобено ловно оръжие.
Жалбоподателят е ловец с дългогодишен стаж, поради което противоречи
на формалната и житейска логика твърдението му че не знае границите на
ловищата на дружинката, в която членува.
При издаване на наказателното постановление не е допуснато нарушение
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, т.к видно от самото наказателно
постановление, същото е издадено срещу Ш. М. Д. за това, че на 19.12.2020 г.
ловува в ловище „****“ на ЛРД „****“, землище с.****, общ.****, обл.***,
местност „***“ без писмено разрешително за лов с извадено и сглобено ловно
огнестрелно оръжие, успоредка „ИЖ-54“, кал.12, №Л5453. Съгласно чл. 43,
ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, под "ловуване" се разбира и престоят или движението на
3
лица, извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие,
независимо дали е заредено или не. В наказателното постановление
изчерпателно са описани нарушението, датата и мястото където е извършено.
Датата и мястото където е извършено се установяват и от разпитите на
свидетелите, начина на извършване на деянието, оръжието, с което е
извършено нарушението е индивидуализирано, а именно гладкоцевно ловно
оръжие, успоредка.
Вярно, е че актосъставителя в акта за установяване на административно
нарушение е посочил, че нарушението се изразява в ловуване без
разрешително, но в обжалваното наказателно постановление
административно – наказващият орган е конкретизирал изпълнителното
деяние, което е достатъчно за квалифицирането му като нарушение по чл. 84,
ал. 1 от ЗЛОД. Дори да се приеме, че актосъставителя е допуснал нарушение
на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН при описание на нарушението, съгласно
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, какъвто е и настоящия случай.
С оглед гореизложеното съдът, счита, че правото на защита на
административно-наказания не е нарушено по никакъв начин, тъй като, както
в АУАН, така и в наказателното постановление, се съдържа пълно, ясно и
точно описание на извършеното нарушение, а именно на чл. 84, ал. 1 от
Закона за лова и опазване на дивеча.
Относно възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на
материалния закон, а именно: в акта за установяване на нарушението и в
обжалваното наказателно постановление, извършеното от жалбоподателя
нарушение е квалифицирано по чл.84, ал.1 от ЗЛОД, а не по чл.43, ал.3 от
ЗЛОД, каквато квалификация жалбоподателят намира за правилна. Нормата
на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД е обяснителна и не съдържа състав на
адмистративно нарушение, тя конкретизира понятието „ловуване“ по смисъла
на ЗЛОД. Нормата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД освен наказание, съдържа и състав
на административно нарушение. От събраните по делото доказателства се
установи по безспорен начин, че жалбоподателя по време на извършване на
нарушението е нямал издадено писмено разрешително за лов на какъвто и да
било дивеч. Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно е приложен
материалния закон, като на жалбоподателя е наложено административно
наказание за извършено административно нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД.
Съдът намира, че преценката на административнонаказващия орган за
„маловажност " по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното от
жалбоподателя се прави по законосъобразност и това същото подлежи на
съдебен контрол и тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали
това е преценено по законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на
съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция
по съществото на спора. Дали случая е маловажен съдът се ръководи от
нормата на чл. 9, ал. 2 от НК към която препраща разпоредбата на чл. 11 от
ЗАНН, като в случая тази разпоредба чл. 9, ал. 2 от НК и обстоятелствата
изключващи отговорността са приложими и към
административнонаказателния процес. Затова същата норма- чл. 9, ал. 2 от
НК е обстоятелство изключващо отговорност вкл. и адм. наказателната по
4
отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото
настоящия съд намира, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН понеже адм. нарушение е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от
НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в случая съобразно по естеството са
могли да настъпят общественоопасни последици тъй като то е свързано с
използване на ловно оръжие. В случая законът е постановил, че само с
осъщественото от жалбоподателя действие в определения от закона срок е
достатъчно само неговото наличие респ. извършване за да възникне
съответната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, тъй
като в случая са увредени важни държавни и обществени права свързани с
охраната на дивеча и съответно установения в страната правов ред. Затова и в
случая съдът намира, че извършеното от жалбоподателя е адм. нарушение и
не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени и на
това искано от жалбоподателя основание процесното наказателно
постановление.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-
наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя за извършеното нарушение.
Наложеното наказание на жалбоподателя “лишаване от право на
ловуване” за срок от три години е в рамките на предвиденото за конкретното
нарушение в чл.94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча. Правилно е
постановено и отнемане в полза на държавата оръжието, с което е
осъществено нарушението на осн.чл.95, ал.1 от ЗЛОД.
При определяне размера на наложеното наказание „глоба“
административно-наказващият орган е съобразил всички отегчаващи и
липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложил
наказание в размер близък до минималния.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и с оглед направеното от АНО искане за
присъждане на разноски, съдът намира следното: Съгласно чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК, ал. 4 предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закон за правната помощ. Съгласно чл.
37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съответно
същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният
представител не се е явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № ********** /
19.07.2021 г., издадено от Директора на РДГ гр.Шумен, с което на Ш. М. Д. с
ЕГН *******с адрес с.*********** за нарушение по чл.84, ал.1 от Закона за
лова и опазване на дивеча е наложено административно наказание ”Глоба” в
размер на 100.00 лв., на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД “Лишаване от право на
ловуване” за срок от три години, както и постановеното отнемане в полза на
държавата на осн.чл.95, ал.1 от ЗЛОД 1 бр. ловно оръжие успоредка „ИЖ-54“,
кал.12, №******.
ОСЪЖДА Ш. М. Д. с ЕГН ******с адрес с.********* да заплати на
Регионална дирекция по горите-Шумен със седалище и адрес на управление
гр.Шумен, ул.“Любен Каравелов“№28 направените в настоящото
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00
лв./осмедесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII
от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания,
предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6