Решение по дело №2285/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.111 ал.7 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Касатор е началникът на затвор Бургас с адрес [населено място], [улица]. Касаторът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт М. С..

Ответник по касация е С. П. С., задържан под стража в затвор Бургас. Тази страна участва в производството лично, както и с адвокат Д. С. от АК Бургас, осъществяващ правна помощ.

Страна в производството е и прокурор от ОП Бургас.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 1037/06.02.2024г. по а.д. № 2285/2023г. на А. съд Бургас, с което е отменена заповед № ЗН-397/30.11.2023г. на началника на затвор Бургас. С отменената заповед на С. С. е наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че оспорената заповед е немотивирана, като в тази връзка се сочи, че мотивите на заповедта са надлежно изложени в подготвителен документ – докладна записка на инспектор СДВР П.Л., приложена по преписката, въз основа на която е издадена заповедта. Иска се съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново по същество, с което да отхвърли оспорването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация (лично и чрез осъществяващия правна помощ адвокат) оспорва касационната жалба и направените с нея възражения, доводи и искания. Излагат се съображения и по същество, с които се оспорват изводите за допуснато дисциплинарно нарушение. Иска се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не се сочат нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на съдебния акт съдът взе предвид направените от касатора оплаквания, както и извърши служебна проверка за съответствие на решението в обжалваната му част с материалния закон, съобразно изискването на чл.218 от АПК, при което прие следното.

Установените от първоинстанционния съд факти по делото, отнасящи се до деянието на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не се оспорват от касатора. Съдът е установил посочените в заповедта обстоятелства, а именно, че на 03.10.2023г. в 16.50 часа подсъдимият С. С. посетил медицинския център в затвор Бургас, придружаван от младши инспектор Чифичев и в присъствието на медицинска сестра С. П.. по време на проведената консултация С. започнал да размахва документ, и невъздържано изявявал недоволство, че има медицинско направление за преглед от специалист УНГ, но не бил изпратен за такъв преглед. Медицинското направление било издадено на 14.07.2023г. от ОПЛ при затвора д-р Х.. Извършващият консултацията медицински фелдшер Р. П. знаела от регистрите, че такова направление е издадено от д-р Х., но и знаела, че по неизяснени причини направлението липсвало в медицинската документация на медицинския център. С. предал на П. направлението за да се запознае с него, при което П. понечила да отиде до копирната машина за да направи копие. При отдалечаването на П. с документа С. се нахвърлил върху нея, изблъскал я и изтръгнал направлението от ръката и, при което то се скъсало.

Фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства, поради което настоящата инстанция не намира за уместно преповтарянето им в настоящите мотиви и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.

Правните изводи на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция.

Оспорената заповед е издадена от началника на затвор Бургас, който е компетентния за това орган по чл.104 ал.1 от ЗИНЗС. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е издадена в писмена форма и от външна страна съдържа изискуемите по закон реквизити. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Правилни са изводите на наказващия орган, възприети и от първоинстанционния съд, че констатираното поведение на С. представлява неспазване на реда и дисциплината в затворническите помещения – дисциплинарно нарушение по чл.100 ал.2 т.1, вр. с ал.1 от ЗИНЗС. При констатираното дисциплинарно нарушение е следвало да се наложи съобразено със закона дисциплинарно наказание. Обосновано съдът е приел, че дейността на наказващия орган по определяне на вида на следващото се дисциплинарно наказание, не е била съобразена със закона. По-конкретно наказващият орган е наложил най-тежкото по вид дисциплинарно наказание в максимален размер, а именно изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия, съгласно чл.101 т.7 от ЗИНЗС.

Съгласно чл.102 ал.2 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение по чл.100 ал.2 т.1 от ЗИНЗС (каквото е процесното) може да се наложи изолиране в наказателна килия само при системни нарушения. Тази разпоредба на закона означава, че за да се наложи законосъобразно посоченото най-тежко дисциплинарно наказание при констатирано нарушение като процесното, следва в мотивите на заповедта за налагането му да бъде формиран от дисциплинарно наказващия орган извод за системност, подкрепен от съответните фактически констатации – извършени предходни дисциплинарни нарушения (на привлеченото към отговорност лице), установени по надлежния ред, т.е. с влезли в сила заповеди за налагане на дисциплинарни наказания. Както е установено от първоинстанционния съд, в случая липсват такива мотиви в оспорената заповед, а при липсата на такива констатации материалният закон е изисквал да се наложи друг вид дисциплинарно наказание. От тази гледна точка изводът за незаконосъобразност на оспорената заповед се споделя и от настоящата инстанция.

Неоснователно е оплакването на касатора, че неправилно не е било взето предвид от първоинстанционния съд обстоятелството, че в производството по издаването на оспорения административен акт е бил съставен служебен документ, съдържащ липсващите в заповедта мотиви.

Наистина съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС „възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт“ - ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви. Съгласно т.4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006г. по а.д. № 1/2006г. на ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл.59 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс. То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Общото събрание на Върховния административен съд – втора колегия, не намира основание за отстъпление от наложилата се практика.

В процесния случай се касае за доклад от 29.11.2023г., изготвен от инспектор СДВР П. Л.. С доклада са обобщени фактите и доказателствата по образуваната дисциплинарна преписка и въпроса е отнесен за решаване до компетентния орган – началника на затвор Бургас. В края на обстоятелствената част на доклада са посочени пет предхождащи заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на С. С., а именно заповед № 618/13.09.2022г., заповед 41/24.01.2023г., заповед № 374/25.04.2023г., заповед № 425/09.05.2023г. и заповед № 1142/24.10.2023г., без посочен автор на заповедите (копия от тях не са приложени по преписката). Липсват данни дали някоя от посочените заповеди е влязла в сила и кога. При липсата на данни за влизане в сила на заповедите не може обосновано да се приеме, че дисциплинарните наказания по тях са установени по надлежния ред. Затова, дори при прилагане на правилото по цитираното от касатора тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС, заповедта е немотивирана, тъй като в доклада не се обосновава извод за системност по смисъла на чл.102 ал.2 от ЗИНЗС. Заповедта е незаконосъобразна.

Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав касационната жалба се явява неоснователна и на основание чл.221 ал.2 АПК съдебното решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното А. съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 1037/06.02.2024г. по а.д. № 2285/2023г. на А. съд Бургас, с което е отменена заповед № ЗН-397/30.11.2023г. на началника на затвор Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.