№ 236
гр. Варна, 18.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20243100500070 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
И. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, бул. Васил Левски, бл.1А, вх.Г,
ап.71, срещу решение №3437 от 25.10.2023г. на Варненски районен съд,
постановено по гр.д. №13893/2022г. по описа на ВРС, с което е прието за
установено, че полза на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ №
33, съществува вземане за следните суми: 1125.07 лв., главница за периода от
15.07.2019 г. до 13.07.2022 г., представляваща незаплатена сума за ползвани и
незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1294126, за което са
издадени фактури за периода от 16.08.2019г. до 18.07.2022 г., за обект-имот,
находящ се в: гр. Варна, бул. Васил Левски, бл.1А, вх.Г, ап.71, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 156.76 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 16.09.2019г. до 05.08.2022г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.10708/2022г. на ВРС, на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението е постановено по недопустим иск,
поради предявяването му само срещу един от съсобствениците на жилището.
Поддържа се, че през 2016г. ответницата е осъществила посещение в офиса на
ищеца, с което е изпълнила задължението си да го уведоми, че титулярът на
партидата е починал. Твърди се, че ответницата неправилно е записана като
единствен титуляр на партидата в нарушение на чл.62, ал.2 и чл.59, ал.4 от
ОУ, тъй като заявлението за смяна на титуляра е подадено не от нея, а от
нейния племенник и защото като титуляри е следвало да бъдат вписани
всички наследници и отчетените количества да се разпределят по равно
между тях. Излага се, че представеното нотариално заверено споразумение от
06.02.2018г. неправилно е прието от съда за протокол за делба на
1
наследствената маса, тъй като обвързва само страните по него и не доказва, че
племенниците на ответницата са били лишени от ползването на имота.
Оспорва се наличието на договорно правоотношение както с първоначалния
титуляр Анка К., така и с ответницата. Доставчикът не е изпълнил
задължението си да извърши вписване на тримата съсобственици и да им
предложи подписване на нов договор с приложени актуални ОУ. На следващо
място се поддържа, че имотът е бил необитаем поради спряно
електроподаване и осъществени пътувания за подробно описани дати и
периоди, че реално потребление не е осъществявано и че същевременно не са
налице основанията на чл.20, ал.1 от ОУ и чл.33 от Наредба 4 за начисляване
на служебна консумация. Липсват данни за констатирана неизправност или
метрологична негодност на водомера, изтекъл 10 годишен срок от
монтирането му, отправеното предписание и срок за подмяна, за да е налице
основание за служебни начисления съгласно чл.25, ал.8 и 10 от ОУ при
“липса на индивидуален водомер“. Представеното уведомително писмо
1000/14.04.2016г. неправилно е квалифицирано от съда като предписание по
чл.33 от Наредба 4 и чл.20, ал.1 от ОУ, тъй като същото не се предхожда от
констатации за неизправност на СТИ, обективирани в констативен протокол.
Неизправност не се установява и от допуснатата СТЕ. Съгласно чл.34а от
Наредба 4 извършването на метрологична проверка е в правомощията на
оператора, а не на потребителя. Липсва и изготвен съгласно чл.24 от ОУ
протокол за невъзможност за извършване на отчет поради отсъствие на
потребителя или за отказан достъп въз основа на реално посещение на адреса.
Без да спази някоя от тези процедури, дружеството директно е приложило
методиката за изчисление в хипотезата на липса на СТИ. Видно от
представения карнет, подписан от ответницата от 13.12.2018г., същата е
предоставяла достъп за отчитане на водомера. Съставеният на същата дата
протокол за отказан достъп за смяна на водомер се оспорва като
недостоверен, тъй като е бил съставен в административния офис на ищеца, а
не чрез проверка на място от подписалите го служители, за които не се
съдържат достатъчно индивидуализиращи данни (ЕГН, презиме, адрес).
Твърди се, че същите не са присъствали на отчитането на водомера, нито са
изготвили и подписали протоколите в присъствието на ответницата. Нещо
повече, начисляваните служебно без основание, недоставени реално и
непотребени количества многократно надвишават теоретично възможните за
ползване и изчислените от вещото лице 6 куб. м. вода месечно на човек.
Служебно начислените количества не отговарят и на методиката. Сочи се, че
начислените служебни количества вода включват и загубите при аварии в
целия район, които участват при формиране на задължението. Поддържат се
възраженията, че фактури за процесния период не са издавани и
осчетоводявани. Конкретните релевирани в жалбата оплаквания са, че в
решението липсва описание на представените от ответницата доказателства;
описани са доказателства, които не съществуват по делото (процесните
фактури); неправилен доклад поради липсата на указания, че ищецът е
длъжен да докаже наличието на твърдяното облигационно правоотношение и
на предпоставките за прилагане на методиката за служебно начисляване;
непроизнасяне по възраженията на ответника; отхвърляне на относими
доказателствени искания – свидетел, че ответницата не е препятствала
достъпа на служители на ВиК; възражение срещу приемането на ССЕ,
въпреки че е основана на погрешни и недостоверни данни; отклоняване на
въпрос към СТЕ относно честите аварии в района; нарушаване на принципа за
2
равенство поради обсъждане единствено на доказателствата на ищеца;
непроизнасяне по направеното със становище от 07.04.2023г. искане за
откриване на производство по оспорване на представените от ищеца
констативни протоколи за отказан достъп и за разпит на свидетели в тази
връзка. Поддържа се, че липсва идентичност между сумите в исковото и
заповедното производство, както и че липсва представено пълномощно от
новия управител на дружеството (от 18.01.2023г.) и за юридическата
правоспособност на юрисконсулта.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата
страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Във връзка с направеното едва във въззивната жалба оплакване относно
доклада на делото, следва да се посочи, че съгласно т.2 от ТР 1/09.12.2013г.
по т.д. 1/2013г. на ВКС въззивният съд не дължи изготвяне на нов доклад, а
единствено указания по чл.146, ал.2 от ГПК. Указания до страната, че не сочи
доказателства за правнорелевантен факт, съдът е длъжен да даде само в
хипотезата, когато такива изобщо не са ангажирани, но не и когато
представените такива не са годни или достатъчни за доказването му. В тази
връзка, въпреки че извършеният от първоинстаниционния съд окончателен
доклад действително е непълен и непрецизен, доколкото за пропуснатите в
него факти ищецът е ангажирал доказателства, не се налага във въззивното
производството да му се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия. Доколко тези доказателства обосновават защитната му
теза е въпрос по същество, по който съдът следва да се произнесе с решението
си. Следва да бъде посочено и че, възражения по доклада в изложения в
жалбата смисъл не са релевирани от ответника в първото по делото заседание.
Възраженията на въззивника, че процесуалният представител на
насрещната страна не е надлежно упълномощен, са неоснователни, тъй като с
легитимация да се позовава на подобен порок разполага само и единствено
мнимо представляваният. Само за пълнота следва да се посочи, че правните
сделки, включително упълномощаването, запазват действието си при промяна
в органното представителство на сключилите я юридически лица, без да се
налага да бъдат потвърждавани или подновявани. Фактът, че процесуалният
представител притежава юридическа правоспособност несъмнено следва от
заеманата от него длъжност „юрисконсулт“, видно от представените по
делото пълномощни.
По направените във въззивната жалба доказателствени искания съдът
намира следното:
Представеното писмено доказателство следва да бъде допуснато до
приемане, с оглед твърденията, че е възникнало на 23.11.2023г. след края на
устните състезания в първата инстанция.
Искането за допускане на свидетел за установяване на факта, че
ответницата е отсъствала от адреса за определени периоди от време, е
неоснователно, тъй като този факт не е своевременно релевиран в срока по
чл.131 от ГПК, а едва в първото по делото заседание.
Искането за ангажиране на гласни доказателства за оспорване
3
съдържанието на представените по делото констативни протоколи също
следва да бъде оставено без уважение, тъй като с отхвърлянето му от ВРС не е
допуснато процесуално нарушение. Оспорването на документите не е
направено в съдебното заседание, в което са представени и приети, а с
последваща молба, поради което се явява несвоевременно. Освен това
въззивникът оспорва единствено обстоятелствата, при които са съставени, но
не и верността на удостоверения в тях факт – отказът да предостави достъп за
смяна на водомера. Свидетелите са поискани, за доказване на твърденията, че
подписалите се лица не са присъствали и не са инкасатори, които
отрицателни факти не подлежат на доказване.
Искането с правно основание чл.190 от ГПК за задължаване на ищеца да
представи справки за аварии, следва да бъде отхвърлено като преклудирано,
доколкото твърдения за настъпили аварии, загубите от които да са
калкулирани в начисленията за процесния период, не са релевирани в срока
по чл.131 от ГПК. Пропускът на страната да се позове своевременно на този
факт, не може да бъде саниран във въззивната инстанция. Отделно от това по
този ред подлежи на изискване само конкретен документ, който се намира в
държане на насрещната страна, а не такъв, който тя да бъде задължена
тепърва да състави или да се сдобие с него.
Преклудирано се явява и искането с правно основание чл.190 от ГПК за
задължаване на ищеца да представи процесните фактури в оригинал,
доколкото в срока за отговор липсват възражения по повод съществуването и
счетоводното им отразяване. Отделно от изложеното не фактурата е източник
на облигационното правоотношение, поради което представянето на
първични счетоводни документи по делото не се явява необходимо.
По аналогични съображения искането за допускане на повторна ССЕ
също следва да бъде оставено без уважение, доколкото счетоводното и
данъчното отразяване на процесните фактури е извън процеса на доказване.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
И. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, бул. Васил Левски, бл.1А, вх.Г,
ап.71, срещу решение №3437 от 25.10.2023г. на Варненски районен съд,
постановено по гр.д. №13893/2022г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
28.02.2024 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
УКАЗВА на ищеца – въззиваем в настоящото производство, в
едноседмичен срок от уведомяването, но не по-късно от датата на о.с.з., да
представи четливо копие от уведомително писмо 1000/14.04.2016г.
ДОПУСКА до прилагане в открито съдебно заседание на представеното
4
с въззивната жалба писмено доказателство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника
за допускане на гласни доказателства, на повторна ССЕ и за изискване на
писмени доказателства по реда на чл.190 от ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5