Решение по дело №232/2020 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 март 2021 г.
Съдия: Росенка Кирилова Денова
Дело: 20201300600232
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №25

  

       гр. Видин  17.03. 2021 г.

 

                            В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение, в публично

заседание на седемнадесети март, през две хиляди и двадесет и  първа

година, в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.И.           

 

 ЧЛЕНОВЕ: В.С.

 

                            Р. Д.            

                                                                                                                                                                                                                                                                                               

         при секретаря      А. А.   и в присъствието на прокурора  Л.Ц., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД №232  по описа за 2020 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

С присъда №377, постановена на 17.11.2020година по н.о.х.д.№558 по описа за 2020 година на Районен съд – Видин, подсъдимият И.О.Е., ЕГН **********,*** е признат за виновен в това ,че на 24.04.2020 година в  град Видин, нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората, във връзка с усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19, като не спазил Предписания за поставяне под карантина с изх.№ДМ II-321/11.04.2020 година на Регионалната здравна инспекция –град Видин, издадено на основание т.1 от Заповед №РД-01-183/06.04.2020 година на Министъра на здравеопазването на Република България, като след пристигането си в Република България на 11.04.2020 година от държава с регистрирани случаи на COVID-19 – Република Германия, не е спазил срока на 14-дневната карантина – да пребивава на адрес в град Видин, област Видин, ул.“Камелия“№2, напуснал адреса и пребивава на обществено място по параграф 1а от ДР на Закона за здравето – пътувал до село Арчар, област Видин, където е установен на адрес ул.“Витоша“№1, като деянието е извършено по време на епидемия и извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България, обн. ДВ бр.22/13.03.2020 година – престъпление по чл.355, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което и на основание посочената правна квалификация и във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, съдът е заменил предвиденото наказание „лишаване от свобода“ със „ Пробация“, включваща следните пробационни мерки:

-         Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6/шест/месеца,;

-                    Задължителни периодични срещи с пробационен служител два пъти седмично за срок от шест месеца.

         В законоустановения срок  е постъпила въззивна жалба от подсъдимия  И.О.Е., чрез служебния му защитник адвокат К.А. ***, с оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, неоснователност и незаконообразност. В жалбата се твърди, че виновността на подсъдимия не е доказана ясно и категорично, пряко и непосредствено от обективни фактически и правни положения; в предписанието не е налице надлежност на информиране за наложеното наказание, още по-малко за забрана за напускане на адреса; давнните по делото не доказвали и дори налагали извода за липса на съзнателно противоправно деяние, защото подсъдимият бил изчислил карантината си в часове и е приел за себе си, че тя е приключила като срок, поради което е решил да посети свои близки без да е посещавал обществено място.

Иска се от съда да отмени атакуваната присъда, като постанови нова, с която подсъдимият бъде оправдан за извършено престъпление по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

 

         По отношение на фактическата обстановка, въззивният състав намира, че същата е обективно установена от първоинстанционния съд, и по нея не се спори от страните. Подсъдимият твърди пред първостепенния съд, че   е влязъл в Република България на 11.04.2020 година към 11.00часа, подписал е предписанието за поставяне под карантина, в което пишело кога започвала карантината – точния ден и час. На базата на това изчислил по ден и час  четиринадесетдневния срок на карантината и сметнал, че на 24.042020 година на обяд тя е  изтекла. Около 16часа на същата дата излязъл заедно с приятелката си и с  колата си отишли при родителите й в село Арчар, община Димово, област Видин. След анализ на всички  гласни и писмени доказателства по делото, събрани по време на съдебното следствие пред Районен съд – Видин, съдът прие, че  не е налице установяването на различна от възприетата фактическа обстановка, поради това, съдът намира, че не следва да я повтаря.

          

Окръжен съд Видин, вземайки в предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните  правни изводи:

 На първо място, с оглед така посочената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че така извършеното деяние е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна, в каквато насока има пространни мотиви от първостепенния съд, поради следните съображения:

Относно твърденията на подсъдимия пред първоинстанционния съд, че изчислявайки четиринадесетдневния срок на карантината по ден и час с начало вписването на деня и часа в предписанието за поставяне под карантина, съдът установи, че Предписанието за поставяне под карантина представлява утвърден образец, който представлява приложение към Заповед №РД-01-183/06.04.2020г. на Министерството на здравеопазването и всички реквизити са точно установени. В същото изрично е уточнено, че “Начална дата и 14-дневен срок, за който лицето се поставя под карантина е 11.04.1010 година, без да е вписан часа. Часът е вписан в реквизита “Връчване на предписанието“ и касае съответно връчването. Така че възраженията му, изложени пред първостепенният съд са неоснователни и поради това,  настоящият въззивен състав намира, че от обективна страна, деянието е напълно съставомерно, тъй като се установява по безспорен начин как и кога подсъдимият е извършил деянието – на 24.04.2020 година е нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората, във връзка с усложнената епидемиологична обстановка, свързана с разпространението на  COVID-19, като не спазил Предписание за поставяне под карантина изх.№ДМ – II-321/11.04.2020 година Регионална здравна инспекция – гр.Видин, като след пристигането си в Република България  от държава с     регистрирани случаи на   COVID-19- Република Германия, не спазил срока на 14-дневната карантината да пребивава на адрес в град Видин, област Видин, ул.“Камелия“№2, напуснал адреса и пребивавал на обществено място по параграф 1а от ДР на Закона за здравето, като пътувал до село Арчар, община Димово, област Видин, като се установил на ул.“Витоша“№1, като деянието е извършено по време на пандемия и извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република Българи, обнародвано в ДВ бр.22/13.03.2020 година.

 От субективна страна деянието също е съставомерно,  тъй като начина на извършване на престъплението сочи на пряк умисъл – същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е последиците от него и е искал настъпването им. В тази връзка, съдът се мотивира относно  неоснователността на обясненията на подсъдимия дадени пред първостепенния съд във връзка с броенето на дните от срока за карантината, която касае и субективната страна на деянието.

 

  По оплакванията в жалбата:

Както бе отбелязано по-горе, оплакванията във въззивната жалба са, че атакуваната присъда страда от неправилност, неоснователност и незаконосъобразност.  В жалбата се твърди, че виновността на подсъдимия не е доказана ясно и категорично, пряко и непосредствено от обективни фактически и правни положения.

Съдът намира същите за неоснователни поради следните съображения: с Решение  от 13.03.2020 година на 44-тото Народно събрание на Република България, обнародвано в Държавен вестник, брой 22/13.03.2020година е обявено извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл.84, ал.2 от Конституцията на Република България. С това факта, че е налице заразната болест иаименована „COVID-19“ става общоизвестен факт, който не се нуждае от доказване, така както твърди защитата на подсъдимия, тъй като едва в ДВ брой 44/2020 година  със Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето са дадени понятията на „пандемия“, „изолация“ и извънредна епидемична обстановка по чл. 63, ал. 1“ в параграф 10.

Неоснователно е и твърдението на защита на подсъдимия, че с параграф 6 и съгласно параграф 2, чл.61 ал.4 и 5 на ЗИДЗЗ, деяния като това на подсъдимия, се обявяват за административно нарушение със съответна санкция, произтичаща от нарушаването на тази карантина. От редакцията на параграф 6 от  този закон –„§ 6. В чл. 209а ал. 1 се изменя така: „(1) Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000лева“ е видно, че действително са посочени административни нарушения, но, освен ако деянието не съставлява престъпление, каквото в дадения случай е налице.

С оглед на горните съображения, съдът намира,че не са налице основания за отмяна на атакуваната присъда или за нейното изменение  поради което

 

         Водим от горното и на основание чл.338 от Наказателно процесуалния кодекс, Видинският окръжен съд

 

          Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  присъда №377, постановена на 17.11.2020година по н.о.х.д.№558 по описа за 2020 година на Районен съд – Видин.

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

 

   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

                                     

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                        2.