Р Е
Ш Е Н
И Е №25
гр. Видин 17.03. 2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският
окръжен съд наказателно отделение, в
публично
заседание на седемнадесети март, през
две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.И.
ЧЛЕНОВЕ: В.С.
Р.
Д.
при
секретаря А. А. и в присъствието на прокурора Л.Ц., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д.
ВНОХД №232 по описа за 2020 год. и за да
се произнесе съобрази следното:
С присъда №377,
постановена на 17.11.2020година по н.о.х.д.№558 по описа за 2020 година на
Районен съд – Видин, подсъдимият И.О.Е., ЕГН **********,*** е признат за
виновен в това ,че на 24.04.2020 година в
град Видин, нарушил мерки, издадени против разпространяването на заразна
болест по хората, във връзка с усложняващата се епидемиологична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19, като не
спазил Предписания за поставяне под карантина с изх.№ДМ II-321/11.04.2020 година на Регионалната здравна инспекция –град Видин,
издадено на основание т.1 от Заповед №РД-01-183/06.04.2020 година на Министъра
на здравеопазването на Република България, като след пристигането си в
Република България на 11.04.2020 година от държава с регистрирани случаи на COVID-19 – Република Германия, не е спазил срока на 14-дневната карантина – да
пребивава на адрес в град Видин, област Видин, ул.“Камелия“№2, напуснал адреса
и пребивава на обществено място по параграф 1а от ДР на Закона за здравето –
пътувал до село Арчар, област Видин, където е установен на адрес ул.“Витоша“№1,
като деянието е извършено по време на епидемия и извънредно положение, свързано
със смъртни случаи, обявено на основание чл.84, т.12 от Конституцията на
Република България, обн. ДВ бр.22/13.03.2020 година – престъпление по чл.355,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което и на основание посочената правна
квалификация и във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, съдът е заменил
предвиденото наказание „лишаване от свобода“ със „ Пробация“, включваща
следните пробационни мерки:
-
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
6/шест/месеца,;
-
Задължителни периодични срещи с пробационен служител два
пъти седмично за срок от шест месеца.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия И.О.Е., чрез служебния му защитник адвокат К.А. ***, с
оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, неоснователност и
незаконообразност. В жалбата се твърди, че виновността на подсъдимия не е
доказана ясно и категорично, пряко и непосредствено от обективни фактически и
правни положения; в предписанието не е налице надлежност на информиране за
наложеното наказание, още по-малко за забрана за напускане на адреса; давнните
по делото не доказвали и дори налагали извода за липса на съзнателно
противоправно деяние, защото подсъдимият бил изчислил карантината си в часове и
е приел за себе си, че тя е приключила като срок, поради което е решил да
посети свои близки без да е посещавал обществено място.
Иска се от съда да отмени
атакуваната присъда, като постанови нова, с която подсъдимият бъде оправдан за
извършено престъпление по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
По отношение на фактическата обстановка, въззивният
състав намира, че същата е обективно установена от първоинстанционния съд, и по
нея не се спори от страните. Подсъдимият твърди пред първостепенния съд,
че е влязъл в Република България на
11.04.2020 година към 11.00часа, подписал е предписанието за поставяне под
карантина, в което пишело кога започвала карантината – точния ден и час. На
базата на това изчислил по ден и час
четиринадесетдневния срок на карантината и сметнал, че на 24.042020
година на обяд тя е изтекла. Около 16часа
на същата дата излязъл заедно с приятелката си и с колата си отишли при родителите й в село
Арчар, община Димово, област Видин. След анализ на всички гласни и писмени доказателства по делото,
събрани по време на съдебното следствие пред Районен съд – Видин, съдът прие,
че не е налице установяването на
различна от възприетата фактическа обстановка, поради това, съдът намира, че не
следва да я повтаря.
Окръжен съд Видин, вземайки в
предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си
убеждение и закона, прави следните правни изводи:
На първо място, с оглед така посочената
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, настоящият състав
намира, че така извършеното деяние е съставомерно както от обективна, така и от
субективна страна, в каквато насока има пространни мотиви от първостепенния
съд, поради следните съображения:
Относно твърденията на подсъдимия
пред първоинстанционния съд, че изчислявайки четиринадесетдневния срок на
карантината по ден и час с начало вписването на деня и часа в предписанието за
поставяне под карантина, съдът установи, че Предписанието за поставяне под
карантина представлява утвърден образец, който представлява приложение към
Заповед №РД-01-183/06.04.2020г. на Министерството на здравеопазването и всички
реквизити са точно установени. В същото изрично е уточнено, че “Начална дата и
14-дневен срок, за който лицето се поставя под карантина е 11.04.1010 година,
без да е вписан часа. Часът е вписан в реквизита “Връчване на предписанието“ и
касае съответно връчването. Така че възраженията му, изложени пред
първостепенният съд са неоснователни и поради това, настоящият въззивен състав намира, че от обективна страна, деянието е напълно
съставомерно, тъй като се установява по безспорен начин как и кога подсъдимият
е извършил деянието – на 24.04.2020 година е нарушил мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората, във връзка с усложнената
епидемиологична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19, като не спазил Предписание за
поставяне под карантина изх.№ДМ – II-321/11.04.2020 година Регионална здравна инспекция – гр.Видин,
като след пристигането си в Република България
от държава с регистрирани
случаи на COVID-19- Република Германия, не спазил срока на 14-дневната карантината да пребивава
на адрес в град Видин, област Видин, ул.“Камелия“№2, напуснал адреса и
пребивавал на обществено място по параграф 1а от ДР на Закона за здравето, като
пътувал до село Арчар, община Димово, област Видин, като се установил на ул.“Витоша“№1,
като деянието е извършено по време на пандемия и извънредно положение, свързано
със смъртни случаи, обявено на основание чл.84, т.12 от Конституцията на
Република Българи, обнародвано в ДВ бр.22/13.03.2020 година.
От субективна страна деянието също
е съставомерно, тъй като начина на
извършване на престъплението сочи на пряк умисъл – същият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е последиците от него и е искал
настъпването им. В тази връзка, съдът се мотивира относно неоснователността на обясненията на подсъдимия
дадени пред първостепенния съд във връзка с броенето на дните от срока за
карантината, която касае и субективната страна на деянието.
По оплакванията в жалбата:
Както бе
отбелязано по-горе, оплакванията във въззивната жалба са, че атакуваната присъда страда от неправилност, неоснователност и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че виновността на
подсъдимия не е доказана ясно и категорично, пряко и непосредствено от
обективни фактически и правни положения.
Съдът намира
същите за неоснователни поради следните съображения: с Решение от 13.03.2020
година на 44-тото Народно събрание на Република България, обнародвано в
Държавен вестник, брой 22/13.03.2020година е обявено извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено
на основание чл.84, ал.2 от Конституцията на Република България. С това
факта, че е налице заразната болест иаименована „COVID-19“ става общоизвестен факт, който не се нуждае от
доказване, така както твърди защитата на подсъдимия, тъй като едва в ДВ брой
44/2020 година със Закон за изменение и
допълнение на Закона за здравето са дадени понятията на „пандемия“, „изолация“
и „извънредна епидемична обстановка по чл. 63, ал. 1“ в параграф 10.
Неоснователно
е и твърдението на защита на подсъдимия, че с параграф 6 и съгласно параграф 2,
чл.61 ал.4 и 5 на ЗИДЗЗ, деяния като това на подсъдимия, се обявяват за
административно нарушение със съответна санкция, произтичаща от нарушаването на
тази карантина. От редакцията на параграф 6 от
този закон –„§ 6. В чл. 209а ал. 1 се изменя така: „(1) Който наруши или
не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл.
63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до
2000лева“ е видно, че действително са посочени административни нарушения, но,
освен ако деянието не съставлява престъпление, каквото в дадения случай е
налице.
С
оглед на горните съображения, съдът намира,че не са налице основания за отмяна
на атакуваната присъда или за нейното изменение
поради което
Водим от горното и на
основание чл.338 от Наказателно процесуалния кодекс, Видинският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №377, постановена на 17.11.2020година по н.о.х.д.№558 по описа за
2020 година на Районен съд – Видин.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.