Присъда по дело №187/2016 на Районен съд - Козлодуй

П Р И С Ъ Д А   №

 

гр.Козлодуй, 05.07.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Козлодуйският Районен съд, наказателна колегия в открито заседание на 05.07.2017г./Пети юли,  две хиляди и седемнадесета  година/ в състав:

                                                          

                                                              Председател: ГАЛЯ ПЕТРЕШКОВА

                                                                               

при секретаря Мартин Марков и в присъствието на прокурора Марин Николов, като разгледа докладваното от съдия Галя Петрешкова НОХД № 187 по описа за 2017г. на Козлодуйския Районен съд, въз основа на данните по делото и закона:

 

П Р И С Ъ Д И :

 

          ПРИЗНАВА

М.И.И. - роден на ***г. в гр. Бяла Слатина, жител ***, българин, български гражданин, не женен,  висше образование, работи на длъжност „анализатор” в „Лорли Парсънс” гр. София, осъждан, ЕГН **********.

 

          ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 21.02.2016г. в 09.11 часа в гр. Козлодуй, по ул. „Христо Ботев”, срещу дом № 113, е управлявал МПС товарен автомобил марка „Нисан Кашкай +2” с рег. № ВР 1523 ВТ, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда /2,11 на хиляда/, установено по надлежния ред с протокол рег.№ 26/23.02.2016г. на БНТЛ - ОД на МВР - Враца от изготвена химическа експертиза, поради което и на основание чл.343б, ал.1 НК във връзка с чл.54 НК ГО ОСЪЖДА  на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 200.00 лв. /Двеста лева/.

 

          На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ  първоначален „ОБЩ” режим на изтърпяване на определеното на подсъдимия М.И.И. наказание ЕДНА ГОДИНА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

ПРИВЕЖДА в изпълнение на основание чл.68, ал.1 НК по отношение на подсъдимия М.И.И. за ефективно изтърпяване отделно наказанието от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено с Присъда  № 3562/2013г. по НОХД № 136/2013г. по описа на Софийски градски съд, влязла в законна сила 19.09.2013г., поради извършване на деянието по НОХД № 187/2016г. в определения изпитателен срок,

 

          На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС така приведеното наказание в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, подсъдимия М.И.И.  да изтърпи при „ОБЩ” режим.

 

На основание чл.343г, вр. чл. 343б, ал.1 във вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК, лишава от право да управлява МПС подсъдимият М.И.И. за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

 

На основание чл.59 ал.4 НК ПРИСПАДА времето през което за същото деяние подсъдимия М.И.И. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 21.02.2016г. до 21.09.2016г., на която  е иззето свидетелството за управление на МПС със съставеният АУАН и изпратено на съхранение в Сектор  „ПП” при ОД на МВР-Враца.

 

На основание чл.59, ал.1, т.1 НК ПРИСПАДА  задържането на подсъдимия М.И.И. за срок от 24 часа, считано от 21.11.2012г. до 22.11.2012г. със Заповед за задържане на 1-во РУП – СДВР, чието задържане е свързано с престъплението, за което подсъдимият е осъден с влязла в законна сила на 19.09.2013г. присъда /споразумение/ от 19.09.2013г. по НОХД № 3562/2013г. на Софийски градски съд, като „един ден задържане“ ЗАЧИТА за „Един ден лишаване от свобода“.

 

          ОСЪЖДА подсъдимия М.И.И. да заплати на държавата по сметка на Районен съд, гр.Козлодуй  – 483.83 лева разноски по делото.

 

          ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред ВОС.

 

          Да се публикува съгласно чл. 4, ал.2, т.1 от ВПОПСА в КРС.

 

                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Съдебната фаза на наказателното производство е образувана по Обвинителен акт на РП гр. Козлодуй, с който на М.И.И. - роден на ***г. в гр. Бяла Слатина, жител ***, българин, български гражданин, не женен,  висше образование, работи на длъжност „анализатор” в „Лорли Парсънс” гр. София, осъждан, ЕГН **********,  е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК, за това, че на 21.02.2016г. в 09.11 часа в гр. Козлодуй, по ул. „Христо Ботев”, срещу дом № 113, е управлявал МПС товарен автомобил марка „Нисан Кашкай +2” с рег. № ВР 1523 ВТ, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда /2,11 на хиляда/, установено по надлежния ред с протокол рег.№ 26/23.02.2016г. на БНТЛ - ОД на МВР - Враца от изготвена химическа експертиза.

Прокуратурата в съдебно заседание поддържа обвинението, така както е предявено.

Договорните защитници на подсъдимия М.И.И. адв.Б.Г. и адв. П.С. пледират подсъдимия да бъде признат за невинен в извършване на престъпление по обвинението за деяние  по чл.343б, ал.1 НК.

Подсъдимият М.И.И. не се признава за виновен и не дава обяснения по делото.

 

От доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

Подсъдимият  М. *** е правоспособен водач на МПС и  притежава свидетелство за управление на МПС  №********* категория ”В, АМ” издадено от Сектор „ПП” при ОД на МВР-Враца на 11.01.2007г.  със срок на валидност до 11.01.2017г. Същият е собственик на товарен автомобил марка „Нисан Кашкай+2” с рег. № ВР 15-23 ВТ.

Свидетелят Ж.Х.М. работи на длъжност „мл.авто-контрольор” в РУ на МВР-Козлодуй. Св. Л.И.Л. работи на длъжност „старши полицай” в РУ „АЕЦ Козлодуй”. Св. С.Е.Д.  работи на длъжност „старши полицай” в РУ на МВР - Козлодуй.

На 21.02.2016г. считано от 08.00 часа до 20.00 часа двамата полицейски служители св. М. и св. Л. са били на смяна по утвърден график от Началника на РУ МВР гр. Козлодуй. По същото време на смяна са били и св. С.Е.Д. в наряд с лицето Александър Павлов от РУ „АЕЦ Козлодуй”.

На 21.02.2016г. в 09.11 часа св. М. и св. Л. се намирали срещу дом № 113 на ул. „Христо Ботев” в гр. Козлодуй, като са видели срещу тях движещ се товарен автомобил марка „Нисан Кашкай+2” с рег. № ВР 15-23 ВТ, който са спрели за проверка. Водачът на автомобила  е представил на полицейските служители свидетелство за управление на МПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС, като са установили, че водачът е подсъдимия М. ***. Последният са го изпробвали като водач та МПС   за наличие на алкохол с техническо средство  Алкотест Дрегер 7510 ARDM с фабричен № 00016, като уреда е отчел 1,89 промила алкохол в издишания от подсъдимия И. въздух.

 На подсъдимият е бил съставен АУАН №89-301663 от св. Ж.М., в присъствието на  свидетеля – очевидец Л. и в присъствието на св. Д. присъствал при съставяне на акта, който подсъдимият е подписал за „нарушител”, като е заявил, че няма да прави обяснения и възражения след като се е запознал със съдържанието на акта. При съставяне на акта като веществени доказателства са иззети – СУМПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС.

На 22.02.2016г. на основание чл. 171 т.1 б.”б” от ЗДвП Началника на РУ на МВР - Козлодуй е издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №16-0288-000033, с която на подсъдимия И. като водач на МПС временно е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, а СУМПС заедно с контролния талон са изпратени за съхранение в службата за отчет на водача – „ПП” при ОД на МВР - Враца.

Подсъдимият, като водач на МПС е бил съпроводен до ФСМП гр. Козлодуй, където  доброволно е дал кръв за лабораторен анализ, като е бил съставен Протокол за медицинско изследване от д-р М.И.. При освидетелствуването на водача от д-р И., същият е съобщил, че за времето от 03.00 часа до 04.00 часа на 21.02.2016г. е изпил 1.5  литър бира, като същият е заявил на лекарят който го освидетелствува и е записано в т.14.2 б.”д” в протокола, че е употребил лекарства през последните 24 часа Vit “С”-3 таблетки профилактично без лекарско предписание, профилактично. Същият е отрекъл пред освидетелствуващият го лекар да е употребил упойващи вещества или други средства нарушаващи способността за управление на МПС.

На досъдебното производство е била назначена съдебно-химическа експертиза, като в кръвта на подсъдимият е констатирано наличие на етилов алкохол с концентрация 2,11 на хиляда.   На основание чл.11 ал.2 от Наредба №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС - „При изследване за употреба на алкохол се вземат по 10 мл. кръв, каквата е взета от подсъдимият и заключението на вещото лице, е че в нея е установено наличие на етилов алкохол с концентрация 2,11 на хиляда.

Базовите-научнотехнически лаборатории към съответните ОД на МВР в страната не изготвят заключения за наличие на употреба на лекарства, наркотични вещества или техни аналози, които експертизи се изготвят единствено и само от НИКК при МВР гр.София, но за наличие на упойващо вещество е следвало от водача за изследването да се вземе 40 мл. кръв съгласно чл.11 ал.2 от същата наредба. Това не е сторено на досъдебното производство, тъй като не е установено водача да е употребил упойващо вещество.

 

На досъдебното производство подсъдимият И. не се е признал за виновен и отказал да дава обяснения по обвинението, като в присъствието на договорния си защитник – адв. М.Б.  от САК е поискал предявяване на материалите по приключеното досъдебно производство.

Подсъдимият И.  не се е признава за виновен и отказва да дава обяснения по обвинението и в съдебното следствие.

В пряка връзка и в подкрепа на обвинителната теза са депозираните в хода на съдебното следствие показания на полицейските служители Ж.Х.М., С.Е.Д., Л.И.Л. същите са очевидци на извършеното престъпление подробно разказват за факта относно извършената проверка на подсъдимия, представените от подсъдимия документи - свидетелство за управление на МПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС, показанията отчетени от техническо средство  Алкотест Дрегер 7510 ARDM с фабричен № 00016, като уреда е отчел 1,89 промила алкохол в издишания от подсъдимия И. въздух след като бил изпробван като водач та МПС за наличие на алкохол. Подсъдимия не е отрекъл факта на употреба на алкохол пред полицейските служители. Св. С.Е. разпитан на 11.05.2016г. в съдебно заседание заявява „водача беше във видимо нетрезво състояние. Пресъхнал глас, устните, как човек постоянно облизва устни, дъхът му е с алкохолни пари. То се усеща, няма как да не го усетиш. Това с години работа го придобиваш и ти прави впечатление“.

От разпита на същите свидетели безспорно се установи съставянето на АУАН,  издаването на талон за медицинско изследване и съпровождането на подсъдимия до  ФСМП гр.Козлодуй, където пред дежурен лекар същият е заявил, че ще даде кръв за лабораторен анализ.  

Безспорно се установи, че свидетелката д-р М.И. е съставила Протокол за медицинско изследване при което е  присъствала и св. В.М.А., работеща на длъжност „операционна сестра“ в МБАЛ „Свети Иван Рилски“ гр. Козлодуй и даваща дежурства във Филиала за спешна медицинска помощ гр. Козлодуй.

На 27.06.2016г. в проведеното съдебно заседание св. В.А. свидетелствува, че при освидетелствуването на подсъдимия, последният й е казал „Може ли срещу заплащане да уредим нещата?“, като същата му отговорила, че никога няма да вземе пари. Св. А. свидетелствува, че това е казала на д-р М.И., която е отговорила „Да не си посмяла“.

Разпитана съдебно заседание д-р М.И. заяви, че няма спомен за случилото преди 1 година и 4 месеца, поради което на същата беше предявен Протокол на л. 18 от ДП за освидетелствуване на подсъдимият като водач на МПС, и с оглед обстоятелството, че престъплението е извършено повече, същата като същата заяви, че тя лично ръкописно е написала протокола  и положила подпис за лекар.  Видно от протокол за медицинско изследване изготвен от д-р М.И. *** при освидетелствуването на подсъдимия и събрани лично от него данните посочени в протокола, същият е заявил и е записано в т.14.2 б.”д”, че е употребил лекарства през последните 24 часа Vit “С”-3 таблетки профилактично без лекарско предписание. В делото липсват доказателства за употребени към датата на престъплението от подсъдимият силни лекарства съдържащи опиати.

На основание чл.10 от Наредба  №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от министъра на здравеопазването, на вътрешните работи и на правосъдието, обнародвана в ДВ бр. 63/2001г., изменена с ДВ бр. 23/17.03.2006г., лекарят освидетелствувал подсъдимият свидетелката д-р М.И. е описала поведението, общото психично и соматично състояние на лицето, поведенческите реакции, степента на съзнание, ориентация и памет. В протокола е отразено, че подсъдимият е със запазена координация,  с ясно съзнание, адекватен, установява  се активен словесен контакт. При освидетелствуването си подсъдимият е посочил на медицинското лице изпитото количество от 1.5л.бира за времето от 03.00ч. до 04.00ч. на-21.02.2016г.

В съдебно заседание по искане на защитата са допуснати и разпитани като свидетели – Т.Е.Ю., работеща като втори лекар на практиката на д-р Т. П., която познава подсъдимия от 12 години, като неин пациент. Същата на 08.02.2016 г. е прегледала подсъдимия, който се оплакал от безсъние, липса на апетит и апатия от няколко седмици, вследствие на претърпяно от него ПТП през м. октомври 2015г. Преценила, че същият има лек депресивен епизод, като му предписала „Невропан“, „Атаракс“, „Корвалол“.  В същото съдебно заседание е разпитана и майката на подсъдимия св. Е.Е.И., която свидетелствува, че тъй като предписаната й терапия на сина й, подсъдимият И. с „Невропан“ на капки го нямало в аптеките, същата е помолила сестра си да й намери „Корвалол“ на капки, който е получила в периода 14-18.02.2016 г. На 20.02.2016 г. е дала на синът си лекарството вечерта, като в малка чашка е сложила 50 капки с вода, което подсъдимия изпил. На 21.02.2016 г. в 03.30 часа след като се прибрал, синът й отново взел втори прием на „Корвалол“. Показанията на св. Е.Е.И. според настоящият съдебен състав са едновременно източник на доказателства и своебразно средство за защита на интересите на нейният син подсъдимия М.И.. Ето защо съдът ги съпостави с всички събрани по делото  гласни и писмени доказателства, подложи ги на анализ и внимателна преценка имайки предвид техният автор и двуяка природа.

           По голяма част от свидетелските показания, депозирани в настоящия процес са единни и напълно правдоподобни относно основните факти по делото във връзка с извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия М.И..

В съдебното следствие бе допусната съдебно - химическа и токсикологична експертиза, и е назначено вещо лице определено от Началника на ВМА гр.София, което вещо лице след като се запознае с материалите по делото, приетите по делото писмени доказателства, разпитите на свидетелите, да даде отговор на следните въпроси:

1. Съответства ли и до каква степен съответства установеното на инкриминираната дата 21.02.2016 г. алкохолно съдържание в кръвта на подсъдимия М.И.И. – 2.11 на хиляда, на изпитото от него количество алкохол и приетите от него медикаменти?

2. До колко нивото на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия М.И.И. би се повлияло във времето от приетите медикаменти, т.е. дали с оглед механизмите на усвояване от организма на алкохола и медикаментите, евентуалният прием на медикаменти е увеличил и задържал за по-дълго време в кръвта на подсъдимия по-висока алкохолна концентрация, а именно установеното 2,11 на хиляда?

Видно от изготвената от доцент В.Н.А. – Съдебен токсиколог, Началник на специализираната токсикологична лаборатория при ВМА гр. София, експертиза е, че от предоставените материали от досъдебното и съдебно производство не са констатирани нарушения на реда по Наредба № 30/2001г., които да поставят под съмнение обективността на полученият резултат от лабораторното изследване на кръвната проба на подсъдимия в ОД на МВР гр. Враца по газхроматографски метод, като установено съдържание на алкохол в кръвта – 2.11 промила.

Безспорно е установено от приложено копие от журнал за транспорт на кръвни проби и други упойващи на ЦСМП - Враца, че кръвната проба на подсъдимия е взета на 21.02.2016 г. в 09.11 часа и изпратена на основание чл. 15 от Наредба №30/2001г. на ръка, в хладилна чанта, с транспорт на лечебното заведение – ФСМП гр. Козлодуй, с транспорт СА 03-34 НК, с шофьор Емил Симеонов, като пробата е предадена в 12.45 часа на ръка на Л. Димитрова от ОД на МВР - Враца, която е колежка на вещото лице лаборант аналитик Р.С., изготвила съдебно-химическата експертиза. В приетото заключение от последната ясно и недвусмислено е посочено, че опаковката на пробата отговаря на изискванията на Наредба 30/2001 г., относно реда за установяване употребата на алкохол от водачите на МПС, като до момента на изследването същата се е съхранявала в хладилник при температура под 4 градуса, като при отваряне на шишенцето с кръв не се е почувствала миризма от разложителен процес.

Употребата на препарата „Корвалол“ не може да доведе до по-висока концентрация на алкохол в кръвта.  Съобщеното количество алкохол от подсъдимия не съответства на посоченото количество употребена алкохолна напитка – бира с обем 1,5 литра в посочения интервал от време – 03.00 – 04.00 часа на 21.02.2016 г.  Подсъдимият следва да е употребил по-голямо количество и / или по-концентрирана алкохолна напитка за достигане на посочената концентрация на алкохол в кръвта или да е налице употреба в по-късен период от време. Съобщените от него за приети медикаменти нямат отношение към установеното алкохолно съдържание.

Посочените медикаменти нямат отношение към измерената концентрация на алкохол, както с техническо средство, така и при лабораторното изследване.

Употребата на посочените медикаменти не може да повлияе кинетиката /постъпване, разпределение, метаболизъм, елиминиране/ на етанол в човешкия организъм, особено при събраните по делото данни за приема на медикамента „Корвалол“, който няма отношение към измерената концентрация на алкохол в кръвта на лицето, респективно процесите на елиминиране. Вещото лице приема за доказана употреба на алкохол от подсъдимия И., довела до концентрация на алкохол в кръвта 2,11 на хиляда, обективирана по газ-хроматографски метод без данни за нарушение на аналитичната процедура. Съобщените за приети от подсъдимият медикаменти, нямат отношение към измерената стойност, но следва да се отбележи, че употребата им води до нарушаване на способността на човек за управление на МПС, която в комбинация с алкохол се засилва многократно. Установената концентрация на алкохол отговаря на фаза на възбуда по Дубовски 2006 г., изразяваща се в емоционална нестабилност, загуба на критична преценка,  повлияване на възприятието, паметта и разбирането, понижен сензорен отговор, повишено реакционно време, намалена зрителна острота и периферно зрение, промени в акомодацията, сензорно-моторна некоординираност, нарушено равновесие, завалена реч, сънливост.

          Защитниците на подсъдимия адв. Г. и адв. С. навеждат доводи, че липсват доказателства, които да установяват безспорно доказано престъпление по чл.343б, ал. НК. Молят подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, като твърдят, че са допуснати множество нарушения  и е опорочена процедурата за вземане кръвна проба. Съдът намира за неоснователни възраженията на защитниците на подсъдимия, не са констатирани нарушения на реда по Наредба № 30/2001г., които да поставят под съмнение обективността на полученият резултат от лабораторното изследване на кръвната проба на подсъдимия в ОД на МВР гр. Враца по газхроматографски метод, като установено съдържание на алкохол в кръвта – 2.11 промила.

Вещото лице Р.С. работила към служба БНТЛ към ОД на МВР Враца като „Лаборант аналитик” е изготвила протокол. Заключението, е че в предоставената за изследване кръв, взета от лицето М.И., с ЕГН ********** е доказано наличие на етилов алкохол с концентрация 2.11 промила. Кръвната проба е донесена на ръка в лабораторията в 12:45 часа 21.02.2016г.  Лице от лабораторията е слязло, за да я приеме и провери пробата дали е парафинирана. Кръвните проби са придружени от медицински протокол и талон от полицията. Направени са необходимите сверявания на имена, журнал на съответния център и при съмнения веднага на момента се връща кръвната проба. Пробата започва да се обработва веднага след получаване на постановлението. Постановлението е било по незабавно производство, 23.02.2016г. е работена пробата. Направени са две паралелни проби. В лабораторен дневник са записани двете паралелни проби. Едната е 2.12 промила, другата 2.09 и средно аритметично се записва в изготвения протокол.

В лабораторията към служба БНТЛ към ОД на МВР Враца се води дневник на газовият хроматограф, на аналитичната везна и периодично се записват  данните от извършените проверки, когато се правят такива. Проверките се правят от експерти, правят се проби и се записва. Тези дневници са си в лабораторията и това се следи много стриктно.

Води се дневник и се записва пристигането на всяка проба. В спешния център се слага стикер и се отбелязва и в техния дневник. В лабораторията пристига с този стикер на самото пликче отвътре. Пробата се преглежда дали е достатъчно количество, дали е парафинирано, след лейкопласта. При приемането на пробата, ако има съмнения, веднага се връща обратно. Кръвната проба се съхранява в хладилник на специални етажи. Той се заключва и постоянно се поддържа температурата.

Вещото лице С. е извършила химическото изследване едновременно с двете паралелни проби. Резултата от химическото изследване е вписан в лабораторната книга. Там се записват и паралелните проби, записва се часа и в колко се работи, в колко часа е отворена пробата.  Безспорно шишенцето, в което е била взетата кръвна проба, след като е прието е имало достатъчен материал и всичко е било наред, имало е стикер, лейкопласт и парафин. След приключване на изследването в специален дневник в условията на Наредба 30 от 2001г. и в 3-месечен срок се съхранява пробата. Те се съхраняват на друг стилаж по същите правила. След изтичането на третия месец се предава като биологичен отпадък в Спешен център, Враца. Относно действителното количество на алкохол в кръвта на подсъдимия съдът цени заключението на изготвената химическа експертиза. В съдебното заседание вещото лице, извършила изследването разяснени, че кръвната проба използвана и е съхранявана съобразно изискванията на Наредбата, което прави кръвта годна за изследване, при условие, че е допустимо кръвта да бъде съхранявана, респективно годна за изследване до три месеца от вземането на пробата. На следващо място резултата на експертизата е установен, като средно аритметичен между направените две изследвания на кръвната проба отчели съответно 2.12 промила, другата 2.09 промила, които не се различават с повече от 0,2 на хиляда, както се изисква при метода за анализ и Наредбата /чл.16, ал.2 от Наредба №30/2001 г./ .С оглед на така изложеното съдът приема за установено, че подсъдимият М.И. е управлявал МПС-то след употреба на алкохол с отчетена концентрация от 2.11 на хиляда.

Наведените доводи от защитата на подсъдимия,  че концентрацията на алкохол в кръвта й не е установена по надлежния ред,  посочен в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. Съдът намира възраженията за неоснователни предвид следното: Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства е уреден с Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.

 

В настоящия случай не се спори, че след извършената проверка с техническо средство за употреба на алкохол, на подсъдимия, съобразно чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата е бил издаден талон за медицинско изследване, който талон е бил връчен на И., удостоверено с подписа му. Кръвната проба била дадена доброволно от подсъдимия, при вземането на която бил издаден протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Съдът намира за неоснователно възражението на защитата на подсъдимия, че при вземане на кръвната проба е нарушен чл.13 от Наредбата. Съгласно тази норма пробите от кръв се поставят в шишенца, предварително измити с вода и сапун, изплакнати и изсушени, като се напълват до горе, без да остава въздух. В тях се поставя по 0.5 грама суха субстанция натриев флуорид за всеки 10 куб.  см  от обема им и се затварят с гумени запушалки, които се облепват с лейкопласт и парафинират. На етикета на шишенцето за кръв четливо се написват собственото, бащиното и фамилно име на изследваното лице, датата и часът на вземането на пробата. Тълкувайки тази норма се стига до извода, че  използвайки израза “пробите от кръв се поставят в шишенца”, законодателят е имал предвид по принцип пробите от кръв, вземана от водачите, а не от един водач. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, съгласно която при изследване за употреба на алкохол се вземат по 10 мл кръв. С други думи – има изискване взетата кръв да е 10 мл, което количество е съобразено и с нуждите за евентуално повторно извършване на изследването, като няма изискване тези 10 мл кръв да се поставят в две шишенца. Не са допуснати и  нарушения при съхранението и транспортирането на кръвната проба взета от подсъдимия.

Видно от съдържанието на протокол за извършено химическо изследване за алкохол на проба кръв, пробата е получена на 23.02.2016г. опаковката на пробата отговаря на изискванията на Наредба № 30 от 2001 г., мирис на пробата: специфична за кръв, т.е. пробата е изпратена в срока по чл. 15, ал. 1 от Наредбата и отговаря на изискванията на чл. 13 и 14 от Наредбата.  С други думи – пробата от кръв е съхранявана от момента на вземането до изпращането й в лабораторията при спазване на необходимия температурен режим, като същата е транспортирана правилно. В тази насока е и заключението на вещото лице Р.С. направено при разпита му в съдебно заседание, което заключение е категорично, че от медицинска гледна точка, пробата е качествена и преди всичко на нея основава заключението си. Неоснователни са възраженията на защитника на подсъдимия относно липсата на компетентност на С., работила към служба БНТЛ към ОД на МВР Враца като „Лаборант аналитик”.

Неоснователни са възраженията на защитата за липсата на компетентност на актосъставителя  според правилото възведено в нормата на чл.37, ал.1 от ЗАНН АУАН могат да съставят длъжностни лица:  по б.”а” - посочени изрично в съответните нормативни актове; по б.”б”- определени от съответните ръководители на ведомствата, организациите, областните управители и кметове  на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. Без всякакво съмнение нарушението, предмет на разглеждане е такова по ЗДвП, като съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушения на този закон се съставят от длъжностни лица от службите за контрол, предвидени в този закон. Дйствително със заповед № Із – 1745  от 28.08.2012г. на министъра на вътрешните работи, издадена на  основание чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, чл.37, ал.1, б.”б” и чл.47, ал.2 вр. с чл.47, ал.1, б.”а” от ЗАНН и чл.21, т.11а от ЗМВР,  неприложена по административнонаказателната преписка, служебно известна на съда, са определени длъжностните лица от МВР, които могат да съставят АУАН и да издават НП, като в т.1.3 от заповедта, като лица имащи правото да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП са посочени и полицейските органи, категория „В”, „Г”, „Д” и „Е” от звената „Охранителна полиция” в ОДМВР на обслужваната от тях територия, и относно въпросните лица, съгласно т.3 от същата наредба,  до 30 декември всяка година директорите на ОДМВР издават поименна заповед за определяне на лицата по т.1.3.

Съобразно доказателствения материал, събран по делото, съдът прие за доказано извършването на това престъпление и намери тези доводи са несъстоятелни и недостоверни  с оглед на тяхната противоречивост със събрания доказателствен материал. Действително в хода на съдебното следствие не са събрани само преки доказателства, сочещи авторството, но описаните и анализирани по горе такива, макар и част от тях косвени водят само на един единствен извод, а именно, че подсъдимият е  извършител на престъплението по чл. 343б, ал. НК.

Съдът намира, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен начин съгласно изискванията на чл.303, ал.2 НПК, и че доводите изтъкнати от защитниците му е несъстоятелен.

При така описаната фактическа обстановка подсъдимият И.  с деянието си от  обективна и субективна страна с пряк умисъл  е осъществил състава на  чл. 343б, ал.1  НК.

          Обвинението се подкрепя от събаните писмени и гласни доказателства  АУАН №89/21.02.2016г., талон за медицинско изследване, Заповед за прилагане на ПАМ, справка за нарушител /водач/, справка за съдимост, характеристична справка, протокол за медицинско изследване, писмо от Сектор „ПП” при ОД на МВР - Враца за водача И.,   писмо от Сектор „ПП” при ОД на МВР - Враца за собственика на товарен автомобил, Заповеди, списък на успешно преминали последваща проверка на средствата за измерване анализатори на алкохол в дъха тип „Дрегер  Алкотест 75010”, пълномощно, съдебно-химическа експертиза, свидетелски показания на Ж.М.,  С.Д., Л.Л., протокол за предявяване на разследване, постановление от 11.03.2016г. на РП - Козлодуй по чл. 229 ал.3 НПК.

Подсъдимият М.И.И. е роден на ***г. в гр. Бяла Слатина, жител ***, българин, български гражданин, не женен,  висше образование, работи на длъжност „анализатор” в „Лорли Парсънс” гр. София, осъждан, ЕГН – **********.

Отегчаващи вината обстоятелства, са лошите характеристични данни на подсъдимия, видно от изготвена характеристична справка приложена на л.12 в досъдебното производство и предишното му осъждане с влязла в законна сила Присъда по НОХД № 3562/2013 г. на РС-София, за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 НК за разпространение на наркотици, като му е наложено наказание от „десет месеца лишаване от свобода”, чието изпълнение е било отложено за срок от „Три години” от влизане на присъдата в законна сила на основание чл. 66 ал.1 НК. В съдебната фаза на процеса защитата на подсъдимия представиха, като доказателство прието в процеса копие от диплома за завършено висше образование, препоръка от Директор Дирекция „Финанси и бюджет“ в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД Георги Кирков, където подсъдимия като студент в УНСС е провел едномесечен стаж в Отдел „Финансово икономически“ от 27.07.2009 г. до 21.08.2009 г. и характеристика от настоящият му работодател.

При разследването не са събрани доказателства за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, с оглед индивидуализиране на наказанието и налагане на подсъдимия на наказание по смисъла на чл. 55 ал.1 т.1 НК.

Причини за извършване на престъплението съдът намира в занижено правосъзнание, незачитане на установения в страната законов ред, слаби волеви задръжки.

Обществената опасност на деянието е сравнително висока предвид това, че се касае за конкретно деяние, което с оглед концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия – 2,11на хиляда, разкрива завишена степен на обществена опасност, съотнесена към обществената опасност на деянията от този вид.

Обществената опасност на подсъдимия е сравнително висока предвид съдебното му минало към момента на извършване на деянието и към момента на постановяване на присъда.

Съдът, като прецени обществената опасност на извършеното деяние и на дееца и като взе предвид разпоредбата на чл.54, ал.1 НК въз основа на събрания доказателствен материал и оценка съответно на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и наличието на други индивидуализиращи обстоятелства, каквито са заканата от страна на подсъдимия като същото следва да бъде индивидуализирано във вр.чл.54 НК и ГО ОСЪДИ  на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 200.00 лв. /Двеста лева/.

На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС определи  първоначален „ОБЩ” режим на изтърпяване на определеното на подсъдимия М.И.И. наказание ЕДНА ГОДИНА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 68 ал.1 НК съдът постанови подсъдимия да изтърпи и наказанието от „10 месеца лишаване от свобода“ по влязла в законна сила на 19.09.2013г. Присъда по НОХД № 3562/2013г. на РС-София, за извършено престъпление по чл. 354а ал.1 изр.1 пр.4 алт.1 НК на И., с което е наложено наказание от „Десет месеца лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено за срок от „Три години” от влизане на присъдата в законна сила на основание чл. 66 ал.1 НК, при „Общ“ режим на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

Съдът на основание чл.343г, вр. чл. 343б, ал.1 във вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК, лиши от право да управлява МПС подсъдимият М.И.И. за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл.59 ал.4 НК приспадна времето през което за същото деяние подсъдимия М.И.И. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 21.02.2016г. до 21.09.2016г., на която  е иззето свидетелството за управление на МПС със съставеният АУАН и изпратено на съхранение в Сектор  „ПП” при ОД на МВР-Враца.

На основание чл.59, ал.1, т.1 НК приспадна  задържането на подсъдимия М.И.И. за срок от 24 часа, считано от 21.11.2012г. до 22.11.2012г. със Заповед за задържане на 1-во РУП – СДВР, чието задържане е свързано с престъплението, за което подсъдимият е осъден с влязла в законна сила на 19.09.2013г. присъда /споразумение/ от 19.09.2013г. по НОХД № 3562/2013г. на Софийски градски съд, като „един ден задържане“ ЗАЧИТА за „Един ден лишаване от свобода“.

          Разноски по делото в размер на  483.83 лева подсъдимия М.И.И. следва да заплати на държавата по сметка на Районен съд, гр.Козлодуй.

 

Водим от горните съображения съдът е постановил присъдата си.

 

Да се публикува съгласно чл. 4, ал.2, т.1 от ВПОПСА в КРС.

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: