ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.........
22.04.2020г.
гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и втори април 2020г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №5264 по описа за 2016 година:
Постъпила е
молба от Националното бюро за правна помощ гр.София (НБПП), с която се иска да
бъдат присъдени разноските за изплатено от последното възнаграждение за правна
помощ по делото.
Съдът след
като се запозна с молбата и данните по делото намира за установено следното:
С
определение на основание чл.25 ал.1 и ал.3 във вр. с чл.23 ал.4 и чл.21 т.3 от
Закона за правната помощ на ищеца по делото З.К.С. е предоставена правна помощ
за осъществяване на процесуално представителство и с определение от 12.01.2017г.
му е назначен представител, който многократно е заменян, като последния
представител е назначен с определение от 21.02.2018г. на ОС Ст.Загора. С влязло
в сила решение, постановено по настоящото гр.дело №5264/2016г. на СтРС, предявения
от ищеца иск е отхвърлен изцяло.
С решение
№ СФ-16857-1041/20.01.2020г. на Председателя на НБПП, на назначения
представител е определено и изплатено от НБПП възнаграждение в размер на 300
лева.
Съгласно
разясненията, дадени от ВКС в определение № 99 от 14.04.2016г. на ВКС по ч. гр.
д. №730/2016г., I г.о., ГК; Определение №136 от 27.06.2016 г. на ВКС по ч. гр.
д. №2039/2016г., II г.о., ГК, съгласно чл.23 ал.2 вр. чл.21 ЗПрП,
правната помощ, във вида на процесуално представителство, обхваща и случаите
когато страната по едно висящо гражданско дело не разполага със средства за
заплащане на адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието
изискват това. В чл.23, ал.3 ЗПрП съдът е посочен като органа, който в
хипотезата на ал.2 предоставя правната помощ, както и критерият, комплексен по
естеството си, който той съобразява. В сравнение с чл. 22 ЗПрП, чл. 23 ЗПрП не
посочва изрично, че правната помощ във вида процесуално представителство е
безплатна, но тази нейна характеристика се извлича от чл.2 ЗПрП, където е
посочено, че тя се финансира от държавата, както и от чл.94 ГПК, който я
посочва изрично като безплатна. Безплатна означава, че лицата, на които е
предоставена, не дължат по начало възстановяване на средствата, чрез които тя
им се осигурява, на държавата. Именно това е принципното положение, върху което
почива уредбата на правната помощ в ЗПрП - правната помощ се предоставя на
физически лица, съгласно чл. 5 ЗПрП, и се поема от държавата, като по този
начин се гарантира конституционно признатото им право на защита в процеса. От
този принцип чл.27а ЗПрП предвижда, че е възможно изключение, като постановява,
че възстановяването на средствата на държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на
които правната помощ е предоставена, е възможно в предвидените със закон
случаи.
Уредените
в чл.78 ал.7, изр.1 и 2 ГПК две хипотези не са такива случаи. Това се налага от
граматическото и систематическо тълкуване на разпоредбата. В чл.78 ал.1 изр.1 ГПК е предвидено, че ако лицето, на което е предоставена правна помощ, спечели
делото и следователно има право да му се присъдят срещу насрещната страна,
разноските, които е направило във връзка с делото, за НБПП възниква вземане
срещу изгубилата спора страна за разноските за адвокатско възнаграждение на
служебния защитник. Тогава, при наличие на искане от НБПП, подкрепено с
доказателства, че възнаграждението на служебния защитник е изплатено от бюрото,
съдът следва да присъди на същото сумата, осъждайки изгубилата спора страна за
нея. В тази хипотеза по изключение с ГПК е признато директно вземане на НБПП,
без бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата спора страна, която не е
страната, на която е предоставена правна помощ. Именно отговорността за
разноски урежда чл.78 ГПК, която е отговорност на страните в процеса, не и на
трети лица, и която е поставена в зависимост основно от материалноправния изход
на делото между тях. Ето защо хипотезата на чл.78 ал.7 изр.2 ГПК следва да се
тълкува не във връзка с изр.1, който урежда и въвежда вземането на НБПП като
изключение, а в общия контекст на чл.78 ГПК, касаещ разпределяне на
отговорността за разноски между страните по делото съобразно изхода по него.
Съгласно чл.78 ал.7 изр.2 ГПК в случаите на осъдително решение лицето, получило
правна помощ, дължи разноски по делото съобразно принципа, установен в чл.78
ал.1 и ал.3 ГПК - изхода на спора. Този текст идва да акцентира единствено
върху това, че в случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна
помощ, последното дължи разноски на насрещната страна по делото /а не, че дължи
на НБПП средствата, които бюрото е разходвало за възнаграждение за служебен
защитник/. Следователно чл.78 ал.7 изр.2 ГПК не е от изключенията, предвидени в
чл.27а ЗПрП, за разлика от чл.97 ал.2 ГПК - случаят на лишаване от правна
помощ, и чл.96 ал.1 т.1 ГПК вр. чл. 27 ЗПрП - хипотезата на прекратяването й
поради промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е предоставена. Аргумент
в подкрепа на изложеното може да се извлече и от чл. 24 ЗПрП, който урежда
случаите, в които правна помощ не се предоставя, въпреки че може да са налице
предпоставките, очертани в чл.22 и 23 ЗПрП. Една от хипотезите е, когато
претенцията на страната е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
Само в този случай законът обвърза правната помощ с възможния изход по делото,
но на етап предоставянето й. По никакъв начин ЗПрП не обвързва с изхода на
делото възстановяването на средствата от лицето, на което тя вече е
предоставена, нито разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК го прави.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че молбата на НБПП е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ София за присъждане в полза на НБПП на разноски
за възнаграждение за особен представител в размер на 300,00лв. по предоставена
по настоящото дело правна помощ на ищеца З.К.С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд едноседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: