Решение по дело №4441/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260505

 

гр.Бургас, 26.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4441 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е образувано по повод жалба на Г.С.Г. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 20-0769-003292/15.09.2020г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на закона, доколкото не е посочена дата, на която е било извършено нарушението. В тази връзка се твърди, че в действителност нарушението е било довършено в деня, следващ деня когато е изтекъл срокът на договора за задължителна застраховка, а не деня, в който водачът е бил спрян за проверка. Под условията на евентуалност се пледира за квалифициране на деянието като „маловажно“, което се обвързва както с липса на предишни нарушения, така и с обстоятелството, че се касае за кратък период от изтичане на предходния договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП“, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за неоснователност на жалбата, поради което и се пледира за цялостно потвърждаване на НП.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л.5) НП е връчено на жалбоподателя на 30.09.2020г., а жалбата е депозирана по пощата с дата на пощенското клеймо 07.10.2020 г. (л. 4). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 03.08.2020г. около 20.15 часа жалбоподателят Г. управлявал МПС – лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Р.А.Щ.в гр. Бургас по бул. „***“ до дом № 32 в посока към ж.п. гара.  По същото време свидетелят – С.С. – към онзи момент мл. автоконтрольор при Сектор „ПП“-Бургас - бил на работа и решил да извърши проверка на автомобила. Спрял го, като в хода на проверката констатирал, че водачът Г. не представя полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и на място съставил на водача АУАН с бл. № 690758, квалифицирайки нарушението като такова по чл. 638, ал.3 КЗ. Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения и получил препис от него. В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН възражения не били депозирани.

На следващия ден в 12.21 все пак била сключена застраховка „ГО“ (полица на л. 8), в която изрично било посочено, че застраховката действа от 12.21 часа на 04.08.2020г. до 23.59 часа на 03.08.2021г.

Въз основа на АУАН на 15.09.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не констатирал нередовности при съставяне на АУАН и счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 638, ал.3 КЗ, поради което и наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Срещу горните факти не са изложени и никакви конкретни доводи от страна на жалбоподателя и не са ангажирани никакви доказателства. Г. не оспорва, че на процесната дата и час е управлявал автомобила, който не е бил негова собственост, нито че към онзи момент за МПС не е имало валидна полица за застраховка „Гражданска отговорност“, но въпреки това счита, че не следва да понася отговорност за извършеното поради опорочаване на производството.

   Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Това е така, доколкото на основание чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1- 3 и 5 КЗ се съставят длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, каквото качество несъмнено актосъставителят е притежавал (от данните по делото е видно, че той е заемал длъжността „младши автоконтрольор“). Съгласно нормата на чл. 647, ал.2 от КЗ наказателните постановления се издават от Директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. С цитираната в процесното наказателно постановление и приложена по делото Заповед № 251з-1776 от 31.05.2016 г. на директора на ОДМВР- Бургас – началниците на групи в Сектор „ПП“ са оправомощени да издават наказателни постановления по чл. 638, ал.1-3 от КЗ.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправните норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. 

Съдът не споделя доводите за нарушения на ЗАНН изразяващи се в непосочване на дата на извършеното нарушение. Тезата, че датата на довършване на нарушението е тази, следваща деня, в който е изтекла застраховката „Гражданска отговорност“, а не деня на проверката, не могат да бъдат споделени. Те биха имали отношение в случай, че е нарушено задължението за сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" от собственика на МПС, уредено в чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ и предписващо, че застраховката следва да се сключи от всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. В този случай действително би могло да се помисли, дали нарушението няма да е довършено в деня, следващ изтичането на предходната застраховка. В случая обаче отговорността на Г. е ангажирана на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, съгласно който лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева. При това положение датата на извършване на нарушението е тази, на която деецът е управлявал МПС, а в случая това е 03.08.2020г., която дата правилно е посочена и в АУАН и в НП.

От събраните в производството пред съда доказателства се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е негова собственост, както и че не е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" към датата и часа на полицейската проверка. Такава е била сключена едва след проверката (в 12.21 часа на 04.08.2020г.). Следователно - налице са съставомерните елементи на нарушението по чл. 638, ал.3 от КЗ и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Г..

            Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 638, ал. 3 КЗ  законосъобразно е наложено „Глоба” в размер на 400 лв. Видно от санкционната норма наказанието е определено в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер).

В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Нещо повече, видно от справката за водач (л. 11-12) това далеч не е първото нарушение на Г., а до процесната дата той вече е бил санкциониран с общо 4 НП и 10 фиша – т.е. личната общественаопасност на водач също не е ниска и изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай и с оглед изхода на правния спор – разноски принципно се дължат на АНО, който обаче не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да му присъди такива.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-003292/15.09.2020г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ на Г.С.Г. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.