Решение по дело №1721/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 500
Дата: 5 октомври 2022 г.
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20224430201721
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 500
гр. Плевен, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
в присъствието на прокурора В. Пл. Р.
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20224430201721 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата И. П. Д. - родена на *** в гр.Плевен, живуща
в гр.Плевен, ***, *** гражданин, със средно образование, ***, пенсионер,
неосъждана, с ЕГН – ********** за НЕВИННА в това, че на 29.12.2020г. в
гр. Плевен, като *** и **** търговско дружество „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, в 30-дневен срок от
спиране на плащанията на дружеството, считано от 28.11.2020г., не поискал
от Окръжен съд – Плевен да открие производство по несъстоятелност -
престъпление по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.378, ал.4, т.2 от НПК, вр. с чл.78а, вр. чл.9, ал.2 от НК ОПРАВДАВА
обвиняемата И. П. Д. по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 227б,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото съдебно-
деловодни разноски в размер на 894.60 лева остават за сметка на държавата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Плевенски
окръжен съд в 15 дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Решение №500/05.10.2022г. постановено по
НАХД№1721/2021г. по описа на ПлРС.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

Постъпило е мотивирано предложение от Районна прокуратура –
Плевен да бъде освободен от наказателна отговорност обвиняемата И. П. Д.
от гр. Плевен, с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 227б,
ал.2, вр. ал.1 от НК. В постановлението по реда на чл.375 от НПК се излагат
доводи за наличието на всички основания на чл.78а от НК, поради което се
прави предложение на обвиняемата да бъде определено и наложено
административно наказание в рамките, предвиденото от закона.
Районна прокуратура – Плевен, редовно призована се представлява в
съдебно заседание от прокурор В. Р.. В пледоарията си представителят на РП-
Плевен моли да бъде наложена глоба в минималния размер, а именно – 1000
лева, за така предвиденото наказание по чл.78а от НК.
Обвиняемата И. П. Д., редовно призована, се явява лично. Моли да бъде
призната за невиновна.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, взе предвид
изложеното в постановлението на РП – Плевен, намира за установено
следното:
На 15.08.2007г. в град Плевен, било учредено дружество с ограничена
отговорност „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, ул.*** между обвиняемата Д. и нейният *** И.Д.Д.. То се
представлявало от обвиняемата Д., като от 28.11.2018г. тя станала и
едноличен собственик на капитала, с което била променена правната форма
на еднолично дружество с ограничена отговорност /ЕООД/.
Основният предмет на дейност на фирмата била търговия с дървен
материал, както и извършване на строителни услуги, предимно изолации.
Дружеството наемало през годините от учредяването различен брой
работници, в зависимост от обектите, на които следвало да бъдат извършени
строителни услуги.
През 2015г. започнали да се трупат задължения към държавата, поради
невнесени данъци. През 2016г. обвиняемата Д. извършила плащане в размер
на около 100 000лв. в НАП, за да покрие натрупаните задължения на фирмата
към държавата. Въпреки това, финансовото състояние продължавало да се
влошава.
Тъй като дружеството натрупало ликвидни и изискуеми задължения
към държавата, произхождащи от данъчни задължения, за събирането им
били предприети действия от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико
Търново, като на 01.09.2017г. било образувано изпълнително дело по което е
издадено Съобщение за доброволно изпълнение. За всички нововъзникнали
1
задължения (12бр.), след датата на образуване на изпълнителното дело, били
издавани разпореждания за присъединяване от *** свидетелката М.А..
Данъчните задължения били в размер 252 571.41лв. главница и съответните
лихви към 28.11.2020г.
С оглед предприетите действия по принудително събиране на ликвидни
и изискуеми публични задължения, в хода на изпълнителното производството
било установено, че длъжникът притежава като движимо имущество
единствено лек автомобил „Шевролет Каптива“ с рег.№ ***, на който бил
наложен запор, след което и публична продан. Въпросното МПС било
продадено за сумата от 9701,00лв. на 27.11.2019г., която сума постъпила за
погасяване на задълженията на дружеството по изпълнителното дело. След
тази дата, не са правени повече плащания от ***я на „***“ ЕООД, въпреки че
обвиняемата Д. е била наясно със задълженията на дружеството към
държавата.
Независимо от лошото финансово състояние на фирма „***“ ЕООД и
изпадането й в неплатежоспособност и спиране на плащанията, обвиняемата
Д., не заявила това пред Окръжен съд град Плевен, съгласно законовия ред и
не поискала откриване на производство по несъстоятелност.
На 05.06.2020г., в РП Плевен било депозирано Уведомление на
основание чл.205 от НПК от ТД НАП Велико Търново за констатирана
неплатежоспособност на дружеството, управлявано от обвиняемата И. Д.. Въз
основа на него било образувано настоящото наказателно производство.
В хода на същото била назначена съдебно - икономическа експертиза.
От заключението на вещото лице става ясно, че към 28.11.2020г. търговско
дружество „***“ ЕООД с ЕИК***, има непогасени публични задължения в
размер на 252 571.41лв. То не притежава движимо и недвижимо имущество,
както и парични средства за погасяване на тези задължения. Експертизата е
приела, че на 28.11.2020г. управляваната фирма от обвиняемата Д. е спряла
плащанията. Тридесет дни, след тази дата, тя е следвало да се обърне към ОС
Плевен за откриване на производство по несъстоятелност, спрямо
управляваното от нея дружество.
Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от приетите и вложени в делото по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателствени средства показанията на разпитаните свидетели
М.А. и В.Д.; извършената съдебно-икономическа експертиза; свидетелството
за съдимост; както и от останалите събрани по делото писмени
доказателствени материали, приложени към делото по досъдебно
производство, съдържащо преписка № 3979/2020г. по описа на РП-Плевен и
ЗМ №197/2020г. по описа на ОД на МВР Плевен.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира за установено
следното от правна страна:
Установените дотук обстоятелства налагат извода, че на 29.12.2020г. в
гр.Плевен, обвиняемата И. Д., като *** и **** „***“ ЕООД, ЕИК***, в 30-
2
дневен срок от спиране на плащанията на дружеството по публично правни
задължения към държавата на 28.11.2020г., не поискала от Окръжен съд -
Плевен да открие производство по несъстоятелност.
От обективна страна за посоченото престъпление по чл.227б, ал.2, вр. с
ал.1 от НК, изпълнителното деяние е формулирано от законодателя, чрез
бездействие от страна на извършителя, който следва да има правомощията да
управлява и представлява съответното търговско дружество. И като такъв, не
е поискал да бъде открито производство по несъстоятелност от съответния
съд в 30 дневен срок от спиране на плащанията на дружеството, което
управлява.
В настоящия случай, са налице всички обективни признаци на деянието
по чл.227б, ал.2 вр. с ал. 1 от НК. Обвиняемата Д. е *** на търговско
дружество „***“ ЕООД, ЕИК***. Същото е спряло плащанията си на
28.11.2020г., което е установено от вещото лице и в 30 дневен срок от тази
дата, до 29.12.2020г. Обвиняемата Д. е трябвало да сезира ОС Плевен, за да
бъде образувано производство по несъстоятелност, предвид финансовото
състояние на дружеството.
Съдът счита, че по отношение на обвиняемата И. П. Д., следва да намери
приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно този текст не е
престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
При приложението на разпоредбата водеща роля има оценката на степента на
обществена опасност на деянието, а след това степента на обществена
опасност на дееца. Последната може да окаже влияние в случаите, когато
неговите особени качества имат значение (напр. при възползване от служебно
положение). В настоящия случай обвиняемата И. Д. е лице с ниска степен на
обществена опасност, този факт е виден и от доказателствата в досъдебното
производство, така и от поведението на обвиняемата в съдебната зала, където
тя очакваше да бъде наказана за извършеното и беше готова да понесе
последствията от деянието си. Пресъздадената от обвиняемата фактическа
обстановка останала извън обективната преценка за обществената опасност
на деянието и дееца от страна на представителя на прокуратурата, като
съществено необходима предпоставка относно личността на извършителя не
следва да се пренася в своята непълнота и в съдебния акт. Категорично
установената ниска обществена опасност на дееца и самата ниска степен на
обществена опасност на деянието, осъществяването на което е формално
предпоставят снизходително отношение на съда, защото това отношение по
изложените съображения не може да бъде приравнено към други
извършители на това престъпление. Градацията на обществената опасност на
дееца предпоставя, че по отношение на обвиняемата И. Д., следва да бъде
проявено изключително снизходително отношение. Този извод на съда по
вътрешното му убеждение предпоставя и приложението на чл.9, ал.2 от НК.
3
При съобразяване на горните обстоятелства съдът счита, че
обвиняемата И. П. Д., следва да бъде призната за невинна и на основание
чл.378, ал.4, т.2 от НПК, вр. чл.78а вр. чл.9, ал.2 от НК я оправдава по така
повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.227б, ал.2, във вр. с ал.1 от
НК.
При този изход на процеса и на основание чл.190, ал.1 от НПК
направените съдебно-деловодни разноските по делото в размер на 894.60 лв.
следва да останат за сметка на държавата.
С оглед изложеното съдът постанови решението си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:









4