№ 803
гр. П. , 04.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на четвърти декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500695 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против
Определение от 20.08.2020 г. по ч.гр. д. № 2589/2020 г. на РС- П., с което е оставена без
уважение молба на жалбоподателя за допълване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу В. М. и М. Х. относно претендираната със заявлението законна лихва от датата на
предсрочната изискуемост на вземането – 31.07.2019г. до датата на подаване на заявлението
в съда – 10.06.2020г.
В жалбата по подробни доводи се иска отмяната на определението и издаване заповед
за изпълнение за претендираната със заявлението по чл. 410 ГПК законна лихва от датата на
предсрочната изискуемост на вземането до входиране на заявлението в съда. Сочи, че
претендира законна лихва от 31.07.2019г. – датата на предсрочна изискуемост до
окончателното изплащане на вземането, като заявителят няма законово задължение да
конкретизира законната лихва по период и размер в случай като настоящия – когато
окончателният размер и период на същите е неопределяем към момента, доколкото
законната лихва се претендират до окончателното изплащане на вземането. Също така няма
законово основание, на което да се дължи държавна такса за претендираната законна лихва.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Пернишкият окръжен съд при въззивна проверка на обжалваното определение и след
като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно
всички правно релевантни факти, приема следното:
1
Съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен когато:
искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението, а съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК
заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от
ГПК. В съответствие с т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС и т. 5 от ТР № 1 от 9.12.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, настоящият състав на съда, при извършената по
реда на чл. 129 ГПК служебна проверка на заявлението по чл. 410 ГПК, установява, че
същото не е съобразено с изискванията за редовност по чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 и чл.
128, т. 2 ГПК.
Само при предявена претенция по чл. 86, ал. 1, вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД -задължение
за компенсаторни лихви от непозволено увреждане, тези лихви не се определят по размер от
съда, а се изчисляват в изпълнителния процес за целия период от момента на увреждането
до момента на плащането- затова кредиторът/ищецът не е длъжен да сочи размер на
търсената лихва. Във всички останали случаи, когато кредиторът/ищецът претендира лихви
по чл. 86 ЗЗД за период до предявяване на иска за главницата, той е длъжен да посочи
неговия размер и началото и края на периода, за който претендира законна лихва, ограничен
от настъпилите вреди от неизпълнението на главното задължение. В случая със заявлението
по чл. 410 ГПК се търси и законна лихва за период от 31.07.2019г. – датата на предсрочна
изискуемост, т.е. от преди подаване на заявлението, като самостоятелна претенция за
мораторна лихва, а не се търси единствено законната лихва от датата на подаване на
заявлението, като законна последица от уважаване на заявлението, само което искане за
такава лихва /от заявлението до изплащането/ не представлява самостоятелна претенция,
каквато е тази за мораторна лихва.
Наличието на индивидуализация и конкретизация на вземанията за законна лихва от
31.07.2019г. – датата на предсрочна изискуемост до датата на подаване на заявлението в
съда – 10.06.2020г. е било необходимо, както с оглед изисквания за редовност по чл. 127, ал.
1 т.4 и 5 от ГПК, вр. с чл. 410, ал. 2 от ГПК, така и с оглед преценката дали искането в тази
му част е основателно. Посочената неяснота препятства не само правомощието на съда да не
излиза извън рамките на търсената правна защита и да не присъжда нещо повече от
исканото, но и възможността ответникът/длъжникът да организира своята защита,
включително и тази по размера на иска. В съответствие с чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК
районният съд е следвало да остави заявлението без движение и даде указания до заявителя
за уточняване на обстоятелствената част и петитума му и едва след постъпване на
уточненията да извърши преценка за основателността на заявлението. Тези съображения
налагат въззивният съд да остави без движение заявлението, като укаже на заявителя да
конкретизира размера на законната лихва от 31.07.2019г. – датата на предсрочна
изискуемост до датата на подаване на заявлението– 10.06.2020г., както и да внесе
съответната държавна такса.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ заявление вх. № 11774/10.06.2020 г. от „Профи Кредит
България“ ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В. М. и М. Х..
УКАЗВА на заявителя в тридневен срок от съобщението да конкретизира размера на
законна лихва от 31.07.2019г. – датата на предсрочна изискуемост, до датата на подаване на
заявлението в съда – 10.06.2020г., както и да внесе съответната държавна такса от 2 на сто
върху интереса, но не по-малко от 25 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на заявителя -жалбоподател.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3