Решение по дело №224/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1395 от 05.06.2024 г., подадена от „Еко Титан Груп“ АД, [населено място], ЕИК: *********, против Решение № 34 от 16.04.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 481 от 2023 година на РС – Севлиево /РСС/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено НП № 17 от 09.11.2023 г., издадено от директора на РИОСВ – Велико Търново, с което на касатора е наложена имуществена санкция на основание чл. 157, ал. 4, във вр. с чл. 157, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ в размер на 5 000.00 лв. за нарушение на чл. 156, ал. 1, във вр. с чл. 120 от същия нормативен акт.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

Н. 25.07.2023 г. дружеството е в неизпълнение на дадено му задължително предписание № П-21 от 03.04.2023 г., в нарушение на нормата на чл. 156, ал. 1, във вр. с чл. 120 от ЗУО. Нарушението е извършено при следната фактическа обстановка: на 31.03.2023 г. служители на РИОСВ са извършили проверка на фирмата, стопанисваща площадка за сепариране на смесени битови отпадъци в [населено място], при която е установено, че се сепарират битови отпадъци от системите за сметосъбиране на общините Севлиево, Дряново и Сухиндол. Образуваните след сепарирането отпадъци, които са негодни за рециклиране, се извозват до регионалното депо за отпадъци, стопанисвано от друго търговско дружество, като транспортирането се извършва с транспортно средство на „Еко – Титан Груп“ АД. Използваните за целта камиони са без брезенти и/или мрежи, при което се допуска разпиляване на отпадъци по пътя до депото. Оградната мрежа от източната страна, част от северната и южната страна на площадката, е надградена, но се оказва недостатъчна да спира леките отпадъци от опаковки при вятър. Част от пилоните, придържащи оградната надстроена мрежа от източната част на площадката са огънати от вятъра. Така оградната мрежа се явява неефективна за спиране на леките отпадъци, които се разпиляват при товаро-разтоварната дейност. Така при проверката е установено замърсяване на близките земеделски земи и на част от горския фонд с отпадъци от опаковки. Обстоятелствата от проверката са отразени в КП № УО-ФЕ-16 от 31.03.2023 г. и на дружеството са дадени задължителни предписания със срок за отстраняване на проблема $ П-21/03.04.2023 г., като с тях същото се задължава да възстанови частта от оградната мрежа на сепариращата площадка, същата да се надгради и да се фиксира към сградата с цел недопускане разпиляването на леки отпадъци от опаковки извън територията й, както и да се извърши почистване на замърсените земеделски и горски територии. Срокът за изпълнение е 14 дни от получаване на предписанието, като същите са връчени на адресата си на 06.04.2023 г. Предписанията са обжалвани, но в последствие жалбата е била оттеглена, поради което същите са влезли в сила. В последствие е направена проверка на изпълнението им, за резултатите от която е съставен КП от 25.07.2023 г., като се установява, че е налице частично изпълнение само на второто предписание – само по отношение на земеделските земи и частично за горските територии. Изпълнение не е налице и към датата на издаване на процесното НП. Изложени са мотиви за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН и са изтъкнати доводи в тази насока. Санкцията е наложена в минимален размер.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се твърди допускане на съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон: изтъкват се твърдения за нищожност на предписанието, алтернативно – незаконосъобразност на същото. Освен това дружеството само оперира със сепариращата площадка, неин собственик е Община Севлиево, поради което то не може да извършва строителни дейности в този имот. Не всички камиони, които се движат по пътя от и до този имот са собственост на жалбоподателя, вероятен източник на замърсяване може да е съседното депо за ТБО. Също така преди проверката имало ураганни ветрове на мястото, като по такава обективна причина е било невъзможно да се спре разпиляването на отпадъци в съседните имоти. Не става ясно в какво се състои точно нарушението, НП е и правно немотивирано, като фактическите твърдения, съдържащи се в него, не са подведени под хипотезата на конкретна правна норма.

За да постанови съдебния си акт, РСС е приел, че е налице нарушение от съответния вид, което правилно е подведено под хипотезата на съответните правни норми, като се позовава на събраните по делото доказателства. Намира, че доводите на жалбоподателя за нищожност и незаконосъобразност на заповедта, с която са дадени задължителни указания, са неотносими към настоящото административно-наказателно производство, т.к. в него такива въпроси не се разглеждат, а се прави само преценка, дали са налице такива указания, влязъл ли е в сила актът, с който са дадени те и дали същите са изпълнени в срок. Неизпълнението на предписанията съставлява нарушение на посочената норма на чл. 156 от ЗУО и законодателят го свързва с пораждане на административнонаказателна отговорност. Съдът е отразили това, че експлоатацията и стопанисването на сепариращата инсталация са дейности, възложени на жалбоподателя на основание чл. 112 от ЗОП и по силата на цитиран договор с [възраст] срок на изпълнение, по силата на който дружеството отговаря за транспортирането на нерециклируемите отпадъци до РДО – Севлиево, за поддържането на сградите, конструкциите, инсталациите, съоръженията, елементите на техническата инфраструктура и мобилното експлоатационно оборудване, поради което правилно е адресат на въпросните предписания. Свидетелските показания са в насока установяване източника на замърсяване на съседните имоти и това е отново дружеството.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и потвърденото с него НП, аналогични на съдържащите се в първоначалната жалба.

По делото е депозиран и отговор от административнонаказващия орган, с който жалбата се оспорва.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт Л.-П., която оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС настоящата съдебна инстанция намира следното:

НП е издадено от директор РИОСВ, а АУАН – от главен експерт в отдел “Контролна дейност“ при същата администрация. С оглед нормата на чл. 157, ал. 3, във вр. с ал. 1 и 2 , във вр. с чл. 156, ал. 1 от З. А. и НП са издадени от компетентни органи в изпълнение на предоставените им по закон правомощия.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички мотиви по депозираната пред него жалба и всички основания за отмяна на НП, като мотивирано и правилно е достигнал до извода за липса на съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Процесното предписание е влязло в законна сила и касаторът не оспорва това обстоятелство, нито прилага доказателства, които да разколебаят този извод. В рамките на производството по оспорване на НП обсъждането на действителността и законосъобразността на ИАА, с който са направени предписанията, е недопустимо. За оспорването и установяването на такива обстоятелства има ред и срокове, като съответните изводи се правят в друго производство. За съда е от значение, че са налице такива предписания, влезли са в сила и не са изпълнени в законния срок, поради което за касатора се поражда административнонаказателна отговорност поради нарушение по чл. 156, ал. 1 от ЗУО.

Предписанието е изпратено на касатора с писмо изх. № И-79от 03.04.2023 г. Видно от известието за доставка то е получено от адресата си на 06.04.2023 г. Обжалвано е на 13.04.2023 г., но на 21.04.2023 г. жалбата е оттеглена с изрична молба, поради което същото е влязло в сила на 21.04.2023 г. – след изтичането на 14 дни от връчването.

Направена е проверка за изпълнение на предписанията, за резултатите от която е издаден КП от 25.07.2023 г., в който е отразено, че предписание № 1 не е изпълнено, а предписание № 2 е изпълнено частично. КП съставлява официален свидетелстващ документ, като тежестта за оспорването на съдържащите се в него констатации е на жалбоподателя. В случая той не е доказал наличието на друга фактическа обстановка, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице неизпълнение на дадените задължителни предписания и дружеството следва да носи отговорност за това.

Деянието не е маловажно, самият АНО е изложил подробни мотиви по какви причини счита, че това е така, като мотивите се споделят от настоящия съдебен състав. Н. дееца е наложена минимална по размер санкция, която при наличие на установено неправомерно деяние и деец не може да бъде редуцирана.

Доводите, свързани с законосъобразността на самите предписания са ирелевантни в настоящото административно-наказателно производство, което има за цел да установи наличието на други факти, а именно – на нарушение, състоящо се в неизпълнение на влязъл в сила ИАА, с който са създадени задължения за адресата и извършител на същото. В рамките на това производство съдът не може да обсъжда мотиви, свързани със законосъобразността на друг административен акт, т.к. това се прави в отделно самостоятелно производство и по друг ред.

Като е потвърдил процесното НП първоинстанционният съд се е произнесъл с едно мотивирано и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на спора своевременно и основателно се явява искането на ответника по касационната жалба за присъждане на деловодни разноски, направено с подаване на писменото становище по нея. Такива се дължат за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3, във вр. с чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП на стойност 100.00 лв.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, А. съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Съдебно решение № 34 от 16.04.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 481 от 2023 г. по описа на Районен съд Севлиево, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17 от 09.11.2023 г., издадено от директора на РИОСВ – Велико Търново, с което на касатора „Еко Титан Груп“ АД, Смолян, ЕИК: *********, е наложена имуществена санкция на основание чл. 157, ал. 4, във вр. с чл. 157, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ в размер на 5 000.00 лв. за нарушение на чл. 156, ал. 1, във вр. с чл. 120 от същия нормативен акт.

ОСЪЖДА „Еко Титан Груп“ АД, Смолян, ЕИК: ********* да заплати на Министерство по околната среда и водите деловодни разноски за настояща съдебна инстанция – юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00 /сто/ лв.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.