Р
Е Ш Е
Н И Е №300
гр.Кюстендил, 25.11.2019г.
Кюстендилският окръжен съд в открито съдебно
заседание на дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росица Савова
Членове:Татяна Костадинова
Симона Навущанова
при участие на секретаря Росица Стоицова, като разгледа докладваното от
съдия Р.Савова в.гр.д.№383 по описа на КнОС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид:
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ"
при МВР, седалище и адрес на управление-град С., бул. "* № *, със съдебен
адрес:***, чрез процесуалния й
представител главен юрисконсулт Д. И. М., обжалваРешение № 210/ 15.03.2019
година, постановено по гр. дело 526/2018г. по описа на Кюстендилския районен
съд , в частите, в които ответникът е осъден да заплати на ищеца В.К.В.
***, неплатеното възнаграждение за неотчетено като отработено времето за
пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани
полицейски операции за м.02.2015г.; м.03 – м.04.2015г., м.08.-м.09.2015г. и
м.11.2015г., съответно са присъдени следните суми **лв.,*;**лв. и **лв.- общо **
лева, ведно с лихва за забава.
Решението на РС - Кюстендил се обжалва и в
частта, с която ответникът на осн. чл. 86 от ЗЗД е осъден да заплати на ищеца и
лихви за забава - сбор от законните
лихви за забава върху дължащите се възнаграждения за неотчетено като отработено
времето за пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в
специализирани полицейски операции за процесния период, в общ размер на 100,31лв. (съответно – в обжалваното
решение са посочени сумите **лв.;**лв.,**лв. и *** лв.).
Във въззивната жалба се твърди, че решението
на Кюстендилския районен съд в обжалваните части е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Конкретните твърдения са следните:
Кюстендилският
районен съд неправилно се е позовал в своето решение на чл. 2 от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., тъй като
същата не е транспонирана и няма пряко приложение на територията на Р България.
Поддържа
се, че в обжалваното решение КнРС не е посочил действащи за процесния период
законови разпоредби, с които Директивата е транспонирана.Същевременно РС е
посочил, че нормата на чл.19,ал.1,т.10от подзаконовите нормативни актове,
уреждащи отчитането на работното време, е в противоречие с понятието за работно
време по см.на чл.2 от Директивата,и приема, че при пътуването си служителите
са на разположение на
работодателя и в готовност при нужда да престират труд.Въззивникът счита,
че този извод противоречи на действащите общи и специални нормативни
актове, които регламентират работата на служителите, работещи на сменен
режим на работа и реда за неговото отчитане, като първоинстанционният съд
смесва понятията „време на разположение"( с легална дефиниция в §1,т.5 от
ДР на Наредба №8121з-407/11.08.2014г.за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР -
със специфична регламентация в чл.12,ал.1 и ал.2.; съответно визира се и
легална дефиниция на това понятие, съдържаща се в §1,т.4 от ДР на Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. - със специфична регламентация в чл.ч10,ал.1 и
ал.2; както и в Наредба №81213-776/2016г.(в §1,т.4 от ДР, съответно
чл.10,ал.1 и ал.2) - от една страна , и „време на пътуване при
командировка".
Въззивникът
счита за несъстоятелно да се твърди, че когато служителят е на път до мястото
на командироване е на разположение на работодателя, доколкото при времето на
разположение същият се намира в близост до работното си място и е в готовност
за изпълнение на служебни задължения, като дефиниция за „работно място" е
дадена в §1,т4 от ДР на КТ.
Освен
това се поддържа, че решението на КнРС е немотивирано, доколкото съдът не е
обсъдил подробно доводите, релевирани в т.3 от писмената защита , респ.не са
взети предвид показанията на свидетелите за продължителността на времето за
пътуване в командировки за участие в СПО, а също и изложеното в ССчЕ от вещото
лице относно продължителността на времето за пътуване, отразено в пътните
книжки на служебните автомобили, с които е пътувал ищецът.Ето защо, се
поддържа, че не става ясно защо е възприет вариант 2, вместо вариант 1 на
заключението, въпреки констатацията, че времето за пътуване до всяко едно
направление е било с различна продължителност между 6 и 8 ч, задължително
включващо и време за почивки по време на движение.Сочи се, че разстоянието до
ГПУ в Е., Б. и С. е 7ч, а до ГПК – М. ,
Р. и З. – 8ч.
Иска
се отмяна на решението и отхвърляне на претенциите в указаните части, или
алтернативно, ако се приеме за приложима Директива 2003/88/ЕО, то общият сбор
от сумите за извънреден труд да бъде намален с 12,62лв.- предвид продължителността
на пътуването до ГПУ Б. през м.2.2015г.(отиване и връщане), която се поддържа,
че е 7ч, а не 8ч в една посока (т.е.общо 2 часа)., във връзка с което да се
намали и размерът на претендираните лихви за забава с 3,78лв.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил е отговор на
въззивната жалба от насрещната страна, в който жалбата се оспорва изцяло.Твърди
се, че постановеното първоинстанционното решение е правилно, обосновано и
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, че КнРС правилно
е възприел установената по делото фактическа обстановка и въз основа на нея,
след задълбочен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, е достигнал до извод за основателност и доказаност на
предявените претенции.
Искането
е за потвърждаване на постановения първоинстанционен съдебен акт в обжалваните
части.
При
съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира,че жалбата
на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
"ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ" при МВР.е подадена в
законния срок и
срещу подлежащ на
обжалване акт на първоинстанционния съд, от страна, имаща
правен интерес от обжалване.
Въззивният
съд счита решението на КнРС по посочените искови претенции за правилно и
законосъобразно .По наведените доводи във въззивната жалба за неправилност на
обжалвания съдебен акт. настоящият състав намира следното:
Предмет
на въззивна проверка е решението на КнРС в частта, с която въззивната дирекция
е осъдена да заплати на В.К.В. сума в
размер на общо *лв.- като представляваща
сбора на неплатеното възнаграждение за неотчетено като отработено времето за
пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани
полицейски операции през м.02.2015г.; м.03 – м.04.2015г., м.08.-м.09.2015г. и
м.11.2015г.,както и лихви за забава -
сбор от законните лихви за забава върху дължащите се възнаграждения за
неотчетено като отработено времето за пътуване със служебен транспорт при
командироване за участие в специализирани полицейски операции , които са
присъдени в размер **лв. общо.
Ищецът
е заемал длъжността „* в „Мобилна гранична полицейска група“ при РДГП – К. и е
бил командирован за участие в специализирани полицейски операции - за една командировка до ГПУ Б. и три - до ГПУ М.
Спорът между страните се съсредоточава върху
обстоятелството дали намира приложение в настоящия случай разпоредбата на чл. 2
от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г.,
и съответно дали времето за пътуване със служебен транспорт при командироване
за участие в специализирани операции представлява работно време, т. е. дали и
за този период от време, в който ищецът не е престирал ефективно работна сила,
се дължи заплащане на трудово възнаграждение.
КнОС споделя изцяло изводите на КнРС за
основателност на предявения иск с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и
приема, че времето, през което служителите са на разположение на прекия си
ръководител, пътувайки до място на командироване, без да престират ефективно и
в пълен обем работна сила, не е почивка, а част от работното време, през което
ищецът, макар и не в пълен обем, е изпълнявал служебните си задължения.
Съгласно цитираната разпоредба: "На държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение".
По
делото не се спори че страните са обвързани от служебно правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал горепосочената
длъжност в Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр. К. (РДГП) при
Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР (ГДГП) и съгласно Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е със статут „държавен служител“.
От събрания доказателствен материал е
безспорно установено, че ищецът е бил командирован за участие в специализирани
полицейски операции, извън мястото на
обичайната му работа, в други населени места, които се намират извън
териториалния обхват на структурата, в която работи. Доказан по безспорен начин
е и фактът, че ищецът е извършвал тази дейност по заповеди на Директора на ГДГП
(приети по делото). За да изпълни заповедите, ищецът е пътувал със служебен
автомобил до мястото на командироване, в дни, когато съгласно изготвените
графици е бил на работа, като е безспорно, че по време на пътуванията в двете
посоки не е изпълнявал ефективно служебните си задължения, както и че времето
за пътуване не е зачетено като част от работното време и съответно не му е
заплатено.
КнОС приема, че дори и служителят
непосредствено да не изпълнява своите служебни задължения в тази хипотеза, той
престира своята трудова сила (предоставя я на разположение на ответната
дирекция), като при необходимост той не може законосъобразно да откаже да
изпълни нареждане от своя ръководител да изпълни своите служебни задължения по
време на определения период за пътуване. Именно поради това обстоятелство същото
време на пътуване представлява т. нар. несъщинско работно време по смисъла на
определителната правна норма, уредена в чл. 2, т. 1 от Директива на ЕП и на
Съвета 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време,
поради което и служителите, които са на разположение на работодателите или
органите по назначение - на територията на предприятието, имат право на
възнаграждение за предоставената на разположение трудова сила. В този смисъл е
и националната правна уредба - арг. чл. 10 НСОРЗ, който предписва, че за времето, през което
работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън
територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в
посочените в наредбата размери. Следователно, per argumentum a contrario , когато
служителят е на разположение през цялото време, през което е на смяна, то се
счита за работно време, т. е. - период, през който е престирал (поставил на
разположение) своята трудова сила. В този смисъл за това време възниква право
на уговореното възнаграждение като насрещна престация за предоставената трудова
сила.
Дори при липса на уредба в действащото законодателство на Р България, която изрично да разпорежда
правата и задълженията на страните досежно времето за пътуване в хипотези, при
които се осъществяват дежурства в период на командироване в отдалечени обекти,
въпросът дали при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят
е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото
време, трябва да се считат изцяло за работно време, тъй като е решен със задължителната за националните
юрисдикции практика на СЕС, с решения, постановени по преюдициални запитвания -
напр. Решение от 03.10.2000 г. по дело С-303/98 Sindicato de Mеdicos de Asistencia
Publica (Simap) срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de la Generalidad
Valenciana; Решение от 09.09.2003 г. по дело С-151/02 Landeshauptstadt Kiel
срещу Norbert Jaeger; решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel срещу
Nemocnice Cesky Krumlov, решение от 10.09.2015г. по C-266/14/Federación
de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras срещу Tyco Integrated
Security SL.
Въззивният съд споделя доводите на КнРС,
изложени в мотивите на обжалваното
решение, че периодът на придвижване също
е част от работното време, макар и фактически действия по служба да не са
извършвани. По тази причина той следва да бъде включен при сумираното
изчисляване на работното време и да се взема предвид при отчитането на положен
извънреден труд, който следва да бъде заплатен.
Следователно, съобразно задължителните
указания на СЕС по тълкуването и прилагането на общностното законодателство,
когато по време на дежурството/смяната работникът или служителят е длъжен да
бъде на разположение на място, определено от работодателя, т. е. когато
работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено
от работодателя, цялото дежурство/смяна се счита за работно време, а когато
изпълнява задълженията си на повикване, работното време е само времето, през
което действително е положен труд - дело Simap. Неактивната част от дежурствата
(време за спане, почивка, храна и пр.)също представлява работно време, ако
работникът или служителят присъства физически на място, определено от
работодателя - дело Jaeger.
Както бе изяснено, преюдициалните заключения
на СЕС са правнообвързващи за всички национални юрисдикции, дори и те да не са
отправили преюдициалното запитване, тъй като те обвързват по еднакъв начин
всички субекти на правото на ЕС и намират приложение и към настоящия казус.
Директивата е приложима и за процесното
правоотношение, като извън нормативната воля, изразена в нея, е изложеното
разбиране на процесуалния представител на въззивника, че тя не се прилага при
организация на работното време на служителите при сменен режим. Съгласно чл. 1,
т. 2 от Директивата, същата се прилага за някои аспекти на нощния труд,
работата на смени и режима на работа. С оглед гореизложеното, КнОС намира за
изцяло неоснователно възражението на въззивамаета страна за неприложимост на
общностния нормативен акт.
Присъдените суми са определени съобразно
събраните по делото гласни доказателства
и заключение на в.л.М. В. /л.180-л.183 от делото на КнРС/.
Алтернативното искане за намаление със
сумата от *лв . за два часа в по-малко , предвид обстоятелството, че ищецът В.
е командирован един път- през м.02.2015г. до ГПУ Б., до където пътят е
по-кратък , съдът намира за несъстоятелно.Именно отчитайки това обстоятелство,
районният съд е присъдил суми **лв.,**лв.; **лв. и **лв.- общо сумата **лв.по заключение
№22680/01.10.2018г. на в.л.В. – т.е.за 62 часа, докато при 64 часа-т.е.ако се
приеме 8-часово пътуване при всички
командировки, съгласно това заключение сумата възлиза на общо *лв.
По изложените съображения съдът приема, че
предявения иск е основателен до размерите, установени от ССчЕ, а предвид
основателността на главния иск, правилно е уважен и акцесорният иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане лихва за забава на посочените парични
вземания съобразно визираните периоди.
Ето защо, в обжалваните части решението
следва да бъде потвърдено.
В останалата си част същото решение е влязло
в сила, в т.ч. и по отношение присъдената държавна такса.В тази си част
решението има характер на определение по разноските, при което такова
произнасяне /досежно изменението му/ се дължи от първоинстанционния съд.След
връщане за произнасяне на РС-Кюстендил , същият е постановил определение от
20.05.2019г., съобщение за което е връчено на ответника по исковете ГД Гранична
полиция на 28.05.2019г. При разглеждане на молбата по чл. 248 ГПК
не е разгледано твърдението за неправилно изчислен размер на дължимата от
ответника в първоинстанционното производство държавна такса. Това определение
обаче не е обжалвано, не е поискано в срока по чл.250 от ГПК и допълването му
по отношение претендираното изменение на определената от РС – Кюстендил
държавна такса , поради което е влязло в сила и
в тази част не може да е предмет
на въззивна проверка. Въззивната инстанция е компетентна да се произнесе само
по частна жалба срещу определението на РС по молбата на осн. чл. 248 ГПК.
Само за пълнота следва да се отбележи, че
липсват възражения при обективиране на доклада на първоинстанционния съд,
когато всяка от търсените суми е посочена като представляваща отделна
претенция, доколкото е индивидуализирана чрез размер и период, през който е
възникнала в патримониума на ищеца; респ.на всеки от исковете цена е определена
съгласно чл. 69, ал. 1, т.
1 ГПК от размера на търсената сума / в такава насока – определение
№645/11.07.2018 г. по гр.д.N 2524/2018г.на 11.07.2018 IV ГО на ВКС/,респ.
въпрос за цената на иска не е повдигнат
от ответника в първото заседание за
разглеждане на делото съгл.чл.70,ал.1 ГПК.
Воден
от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 210/ 15.03.2019
година, постановено по гр. дело № 526/2018г. по описа на Кюстендилския районен
съд , в следните части:
в частта, в която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР,
седалище и адрес на управление - град С., бул. “* № * е осъдена да заплати на В.К.В., с ЕГН ********** ***, сумата от *(* лева, представляваща стойността на неплатено основно
месечно трудово възнаграждение за времето на пътуване /отиване и връщане/ в
периода от 05.02.2015 год.до 19.02.2015 год. от
ГПУ“Г. до ГПУ-Б.;
в частта, в която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ е осъдена да заплати на В.К.В., с /с
посочени данни/ сумата от *(* лева, представляваща законна
лихва за забава върху неизплатеното основно месечно трудово възнаграждение за
времето на пътуване /отиване и връщане/ в периода от 05.02.2015 год.до
19.02.2015 год. от ГПУ“Г. до ГПУ-Б.,за периода от 01.04.2015 год.до 11.03.2018
год.включително;
В частта, в която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ е осъдена да заплати на В.К.В.,
/ с посочени данни/, сумата от ** (* лева , представляваща стойността на неплатено
основно месечно трудово възнаграждение за времето на пътуване /отиване и
връщане/ в периода от 29.04.2015 год.до 15.05.2015 год. от ГПУ“Г. до ГПУ-М.;
в частта, в която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ е осъдена да заплати на В.К.В., /с
посочени данни/,
сумата от *(* лева, представляваща законна лихва за забава върху
неизплатеното основно месечно трудово възнаграждение за времето на пътуване
/отиване и връщане/ в периода от 29.04.2015 год.до 15.05.2015 год. от ГПУ“Г. до
ГПУ-М.,обезщетение за забава за периода от 01.06.2015 год.до 11.03.2018 год.включително;
в
частта, в която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ е осъдена да заплати на В.К.В.,
/с посочени данни/, сумата от ** (*) лева , представляваща стойността на неплатено
основно месечно трудово възнаграждение за времето на пътуване /отиване и
връщане/ в периода от 27.08..2015 год.до 10.09.2015 год. от ГПУ“Г. до ГПУ-М.;
в частта, в която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ е осъдена да заплати на В.К.В., / с
посочени данни/
сумата от *(* лева, представляваща законна лихва за забава върху
неизплатеното основно месечно трудово възнаграждение за времето на пътуване
/отиване и връщане/ в периода от 27.08.2015 год.до 10.09.2015 год. от ГПУ“Г. до
ГПУ-М.,обезщетение за забава за периода от 01.10.2015 год.до 11.03.2018 год.включително;
в частта, в която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ е осъдена да заплати на В.К.В., /
с посочени данни/ сумата от *(*)
лева , представляваща
стойността на неплатено основно месечно трудово възнаграждение за времето на
пътуване /отиване и връщане/ в периода от 05.11.2015 год.до 20.11.2015 год. от
ГПУ“Г. до ГПУ-М.;
в частта, в която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ е осъдена да заплати
на В.К.В., / с посочени
данни/
сумата от *(* лева, представляваща
законна лихва за забава върху неизплатеното основно месечно трудово
възнаграждение за времето на пътуване /отиване и връщане/ в периода от
05.11.2015 год.до 20.11.2015 год. от ГПУ“Г. до ГПУ-М.,обезщетение за забава за
периода от 01.01.2016 год.до 11.03.2018 год. включително.
В останалата част решението по гр.дело № 526/2018г.
по описа на Кюстендилския районен съд е влязло в сила като необжалвано.
Настоящото решение на ОС – Кюстендил не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.