Решение по дело №479/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 714
Дата: 15 юни 2020 г.
Съдия: Светлана Кирилова Цанкова
Дело: 20203100500479
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./……………………. година,

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 09.06. 2020 година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

     ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА ЦАНКОВА                                                

                           ИВАН СТОЙНОВ  мл.с.                                           

 

при участието на секретаря Галина Стефанова

разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова

въззивно гражданско дело № 479 по описа за 2020 год. и 

за да се произнесе, съобрази следното:

 

       Производството е по реда на  чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от ЕНЕРГО –ПРО ПРОДАЖБИ „ АД, ЕИК ********* против решение №252/11.12.2019г. постановено по  гр.дело № 998 по описа за 2019г., на Девненски районен съд, с което се  :  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК  в отношенията между страните по делото, че С.П.Б., ЕГН **********, съдебен адрес ***,  НЕ ДЪЛЖИ НА ЕНЕРГО –ПРО ПРОДАЖБИ „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС –Г , бул. „ Вл. Варненчик „ №258, сумата в размер на 1053,90 лева / хиляда петдесет и три лева и 90 стотинки/, начислена  като корекция на сметка, за обект на потребление в  с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна, за периода от 21.06.2017г. до 20.06.2018г. по фактура №********** от 28.06.2019г., за кл.№ ********** и аб.№********** и се ОСЪЖДА ЕНЕРГО –ПРО ПРОДАЖБИ „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС –Г , бул. „ Вл. Варненчик „ №258, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА С.П.Б., ЕГН **********, съдебен адрес ***,  сумата от общо 400 лева /четиристотин лева /, представляващи сбор от сторени по делото разноски за заплатено адв.възнаграждение и за заплатена държавна такса, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.  

Въззивникът счита решението за неправилно и необосновано, като с подробни доводи и съображения претендира неговата отмяна и постановяване на ново от въззивния съд, с което иска да се отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски за двете инстанции.

С писмен отговор въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на оспорваното решение. Претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид следното: 

 

Производството по делото е образувано по предявен  иск от С.П.Б., ЕГН **********, срещу ЕНЕРГО –ПРО ПРОДАЖБИ „ АД, ЕИК *********,  с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 1053,90 лв, начислена по фактура от 28.06.2019 г. в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за периода 21.06.2017 г. – 20.06.2018 г. за аб. № ********** и кл. № **********, за обект на потребление, находящ се в с. Николаевка, общ. Суворово,

Твърди се, че ищецът не е ползвал енергията, която му е начислена.  Твърди се, че СТИ не е било годно да измерва  консумираната ел.енергия в обекта, за което потребителят няма вина и не следва да носи отговорност, обективирана като едностранна корекция на сметката му за изминал период. Оспорва процедурата и констатациите, за които ответното дружество приема, че са основание за начисляване на спорната сума.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира  за установено  от фактическа  страна следното:

- ищецът е потребител на ел. енергия и клиент на дружеството ответник за описания в исковата молба обект на потребление, находящ се на адрес: с. Николаевка, аб. № ********** и кл. № **********.

- при контролна проверка на измервателните системи на обекта на потребление на ищеца с аб. № ********** и кл. № **********, в присъствието на абоната, СТИ е подменено с ново и предоставено за експертиза на БИМ,

- От Констативен протокол № 1170/20.06.2019г. на ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО – Русе,  се установява, че при софтуерно четене е констатирана външна намеса в тарифната схема на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4, която не е визуализирана на дисплея. Посочено е, че СТИ съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на енергията, СТИ не съответства на технически характеристики.

-Издадена е фактура № **********/28.06.2019г., с издател „Енерго- Про Продажби” АД и получател С.П.Б. на стойност 1053,90 лева, представляваща отчетена ел. енергия за кл. № **********, за периода от 21.06.2017г. до 20.06.2018г.

Пред първоинстанционния съд е приета СТЕ ,която установява, че електромерът е преминал първоначална метрологична проверка през 2016г., като метрологичната му годност е 4 години; СТИ  е параметризиран да отчита консумираната ел. енергия в обекта  по две тарифи  -нощна и дневна; п; регистър 1.8.4  е нерегламентиран, в РБ не се ползва четвърта тарифа, не е определена часова зона за четири тарифно отчитане на ковсумираната ел.енергия и няма определена цена за такава зона;  една от основните команди, която е записана в софтуерната програма в процесора на СТИ  е, когато през измервателната му система премине определено количество ел.енергия, то тя да се записва в определен регистър и в същото време да се визуализира на екрана на дисплея на СТИ, за да се види в коя часова зона е потребена тази ел.енергия и да може да се калкулира по съотв. тарифа; тази функция на процесора е нарушена, което означава, че е имало вмешателство в програмата за тарифиране на СТИ; .

Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав приема следните правни изводи:

Към момента на проверката  – 20.06.2018г.,   с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени.Впоследствие с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 -51 от ПИКЕЕ., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.. След отмяната на ПИКЕЕ / отм. / в частта, регламентираща условията и редът за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период, липсва и нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество ел. енергия и сметките за минал период, същият не може да обосновава това право с действащата по време на проверката норма на чл.50 ПИКЕЕ / отм. /, на която се позовава ответника.  Липсват правила кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, липсват и правила кой е компетентният орган да извърши проверката, в какъв акт следва да я обективира. При липса на такива правила доказване наличието на предпоставки за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. 

По изложените съображения съдът приема, че сумата по горепосочената фактура е  недължима от абоната. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен, поради което същият следва да бъде уважен,а решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

При този изход на делото на въззиваемата страна  се дължат сторените от нея разноски   в размер на 300  лв на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №252/11.12.2019г. постановено по гр.дело № 998 по описа за 2019г., на Девненски районен съд

 

ОСЪЖДА ЕНЕРГО –ПРО ПРОДАЖБИ „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС –Г , бул. „ Вл. Варненчик „ №258, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА С.П.Б., ЕГН **********,   сумата от 300  лева , представляващи сторени по делото разноски за въззивната инстанция, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС,на осн.чл.280 ГПК

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:....................

 

ЧЛЕНОВЕ: