№ 204
гр. Севлиево, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20254230100089 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, искова молба срещу А. А. М., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно
основание чл. 240 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), във вр. чл. 9
от Закона за потребителския кредит (ЗПК), чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, във вр. с
чл. 99 от ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сумите, както следва: сумата от 1936,65 лева – платена главница на
„Кредисимо” ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 2586686;
сумата от 430,88 лева – възнаградителна лихва за периода 30.09.2022 г. до
30.11.2023 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 2586686;
сумата от 550 лева - обезщетение за забава за периода от 01.10.2022 г. до
28.11.2024 г., ведно със законната лихва от 28.11.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 926 от 28.11.2024 г. по ч. гр.д. № 1531/2024 г. по описа на
Районен съд – Севлиево.
Твърди се в исковата молба, че на 11.06.2022 г. между „Кредисимо”
ЕАД /Кредитодател/ и А. А. М. /Кредитополучател/ бил сключен договор за
1
потребителски кредит с № 2586686, съгласно който Кредитодателят се
задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който
Кредитополучателят се задължил, при условията и сроковете на договора, да
усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване
на кредита.
Ищецът сочи, че между ,Ай Тръст” ЕООД и А. А. М. бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство във връзка с възникналото
облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.
На същата дата между „Ай Тръст” ЕООД и „Кредисимо” ЕАД бил сключен
договор за поръчителство, по силата на който Поръчителят се съгласил да
отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит
№ 2586686. В исковата молба се твърди, че поради неизпълнение на
задължението си по договора за потребителски кредит от страна на
ответницата, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Ай
Тръст” ЕООД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 12.05.2023 г. било
подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.02.2022 г., сключен между „Ай Тръст” ЕООД и
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, по силата на което
вземането на „Ай Тръст” ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на
поръчителство от 11.06.2022 г. било прехвърлено в собственост на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Твърди се, че длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършената продажба на вземането от името на „Ай Тръст” ЕООД.
Заемополучателят /ответницата/ не възстановила платената сума по
договора за заем на своя поръчител, поради което за „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД възникнал правен интерес от предявяване
на претенциите си по съдебен ред.
Ищецът моли съда, ако приеме, че уведомяването на длъжника
ответник не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с исковата молба.
Иска се от съда да приеме за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество следните суми: сумата от 1936,65 лева – платена
главница на „Кредисимо” ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит
№ 2586686; сумата от 430,88 лева – възнаградителна лихва за периода
30.09.2022 г. до 30.11.2023 г., във връзка с договор за потребителски кредит №
2586686; сумата от 550 лева - обезщетение за забава за периода от 01.10.2022 г.
до 28.11.2024 г., ведно със законната лихва от 28.11.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 926 от 28.11.2024 г. по ч. гр.д. № 1531/2024 г. по описа на
Районен съд – Севлиево. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е депозирала отговор на
2
исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното:
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. с чл. 99 ЗЗД е да установи следните
обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между
„КРЕДИСИМО” ЕАД и ответницата по договор за кредит с твърдяното от
ищеца съдържание; че ответницата е усвоила кредита в размера, посочен в
исковата молба; размера на непогасената главница и възнаградителна лихва;
настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита;
договор за предоставяне на поръчителство по сключения договор за заем
между „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, че вземанията по договора за кредит са
прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, за което прехвърляне
ответницата е надлежно уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответницата
в забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на горните
факти е да докаже погасяване на дълга.
По делото е представен на хартиен носител Договор за потребителски
кредит № 2586686 на 11.06.2022 г., неподписан от ответницата.
По делото е представен и неподписан Договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД.
Съгласно текста на договора, негов предмет е задължение на дружеството-
поръчител да сключи договор с кредитодателя „Кредисимо” ЕАД и да
отговаря пред него солидарно с ответницата за всички задължения по
договора за кредит.
Видно от представените по делото документи е сключен рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г.,
сключен между „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД, от една страна като
продавачи, и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, от друга
страна – като купувач.
Относно наличието на валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, сключен по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, съдът намира следното:
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в ЗПК – чл.
9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
3
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е
писмена – чл. 10, ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и
разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора
/дефиниция на понятието „траен носител” се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК
– това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява
адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е
предназначена информацията, и който позволява непромененото
възпроизвеждане на съхранената информация/.
ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да
бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9,
кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски
формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за
предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на
потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по
смисъла на ЗПФУР, което не позволява предоставяне на преддоговорната
информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10
/при използването на телефон като средство за комуникация или друго
средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно
кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством
формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски
кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са
регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието
„финансова услуга” се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка
услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а
на „средство за комуникация от разстояние” – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и
това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на
доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да докаже,
че е: 1/ изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя; 2/ спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; и 3/ получил
съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за
4
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления /както се
твърди в частност/ се прилага Законът за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, като изявленията,
направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна
и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи
се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да
бъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3,
ал. 1 ЗЕДЕУУ. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от
закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване
на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само
на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ/. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл.
18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен
носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК,
той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен
от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание /решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV Г0/.
В Общите условия на „КРЕДИСИМО” ЕАД е описан редът за
предоставяне на кредити – попълване от кредитополучателя на заявление за
кредит, като се посочват лични данни, телефон, имейл и др., изпращане на
СЕФ до кредитополучателя /на негов имейл/, предоставяне на преддоговорна
информация. В ОУ изрично е посочено, че ако кредитополучателят е съгласен
да бъде обвързан от Договора за Кредит и ОУ (включително когато е
информиран за услoвията на Договора за кредит по телефона), заявлението се
подава, както следва: a) ако кредитополучателят кандидатства за кредит на
сайта или чрез Профила - с маркиране на чекбокса с текст „С натискането на
бутона „Вземи парите сега!” декларирам, че съм се запознал
със СЕФ, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора” и
натискане на бутона „Вземи парите сега!” на указаното за това място на Сайта/
в профила на кредитополучателя; б) ако кредитополучателят кандидатства за
кредит по телефона – с потвърждаването от кредитополучателя на
предоставените му по телефона условия на Договора за кредит, пред служител
на „КРЕДИСИМО” ЕАД по телефона. В ОУ се сочи още, че с извършване на
5
горепосочените действия заявлението се счита подадено от
кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит - приети и подписани от
същия. След подаване на заявлението „КРЕДИСИМО” ЕАД предоставя на
кредитополучателя на посочения в Заявлението e-mail актуалните ОУ и
Договора за Кредит на български език.
С оглед описания начин на сключване на процесния потребителски
кредит се налага извод, че с предоставянето на лични данни с маркиране на
чекбокса с текст „С натискането на бутона „Вземи парите сега!” декларирам,
че съм се запознал със СЕФ, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и
Договора” и натискане на бутона „Вземи парите сега!” на указаното за това
място на сайта/в профила на кредитополучателя, съответно с потвърждение
по телефона, следва да се приеме, че клиентът-кредитополучател изявява
своята воля за сключването на договора и приема общите условия. За тези
обстоятелства обаче по делото не са ангажирани доказателства от страна на
ищеца. По делото е представен само договор на хартиен носител, който не
носи подписа на ответницата. Липсват каквито и да било доказателства
изявления на ответницата, че е запозната с условията по договора, с общите
условия и че ги приема, не е предоставено и доказателство за подаване на
заявка за кредит и потвърждаване получаването на стандартния европейски
формуляр и неговото съдържание, а доказателствената тежест за тези е на
кредитора, съответно на ищеца-цесионер съгласно изричната норма на чл. 18,
ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПФУР. Знанието на кредитора за лични данни на ответника
само по себе си не може да обоснове извод, че страните са постигнали
съгласие за сключване на договора.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото не е доказано
наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на
потребителски кредит, а при липсата на първата и основна материалноправна
предпоставка за уважаване на исковете, разглеждането на останалите е
безпредметно.
С оглед гореизложените обстоятелства, предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената по реда на чл. 422 от
ГПК искова претенция, с която се претендира да бъде прието за установено,
че А. А. М., с ЕГН ********** и с адрес: ***************************,
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин”, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, следните
суми: сумата от 1936,65 лева – платена главница на „Кредисимо” ЕАД, във
6
връзка с договор за потребителски кредит № 2586686; сумата от 430,88 лева
– възнаградителна лихва за периода 30.09.2022 г. до 30.11.2023 г., във връзка с
договор за потребителски кредит № 2586686; сумата от 550 лева -
обезщетение за забава за периода от 01.10.2022 г. до 28.11.2024 г., ведно със
законната лихва от 28.11.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК № 926 от 28.11.2024 г. по ч. гр.д. № 1531/2024 г. по описа на Районен съд
– Севлиево.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7