Определение по дело №1226/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3328
Дата: 21 септември 2018 г.
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20183101001226
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 8 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../…….09.2017г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

търговско дело №1226 по описа за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П.Ц.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ  чрез адв.Костадин Димитров, със съдебен адрес:***, против Решение №1183/20.3.2018г. по гр.д.№9737/2017г. на PC Варна, с което е уважен предявения от “Макси Консулт“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, к.к.“Св.Св. Константин и Елена“, ул.“57-ма“ №3, комплекс “Макси“, офис 1, представлявано от Виктор Недялков Христов, действащ чрез адвокат Татяна Патаринска, съдебен адрес:***, офис 2, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено, че въззиваемия дължи на въззивника сумата от 720.40лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за поддръжка на общи части от 08.12.2014г., за периода от м.07.2015г. до м.09.2015г., по фактура 270/30.09. 2015г. и сумата от 480.26лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за поддръжка на общи части от 08.12.2014г. за периода от м.10.2015г. до м.12.2015г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението до окончателното им плащане, за които суми е издадена Заповед №2703/18.04.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5000/2017г. по описа на РС Варна.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, тъй първоинстанционния съд е извършил непълен и неправилен анализ на събраните по делото доказателства, респективно е достигнал до грешен извод за изпълнение от страна на изпълнителя на задълженията по договор за поддръжка на общи части от 08.12.2014г. в уговорените срокове и обем. Не се оспорва наличието на облигационни отношения между страните относно поддръжката на комплекс “Макси“, находящ се в гр.Варна, к.к.“Свети Свети Константин и Елена“, но се поддържа, че изпълнителят-ищец, не е изпълнил основната си престация, а именно да осъществена поддръжка в обема, количеството и качеството договорено между страните, като са развити подробни съображения. Поддържа се, че с оглед неизпълнение на договорните задължения, на изпълнителя не се дължи възнаграждение. Оспорва се доказателствената стойност на ангажираните от ищеца доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявеният иск, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с която се оспорват доводите и оплакванията на жалбоподателя. Поддържа се, че атакуваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно, като са развити подробни съображения в подкрепа на изложеното становище. Моли се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски. 

По доказателствените искания:

Исканията на жалбоподателя за изслушване по реда на чл.176 от ГПК на управителя на ищцовото дружество, за задължаване на дружеството да представи касовата книга за приходите и разходите на сградата, както и всички суми, който са заплатени на “Енерго Про Продажби“ АД и “ВИК“ ООД за общите части на сградата, и за издаване на съдебно удостоверение, които са били предмет на доказателствени искания и пред районният съд, следва да се оставят без уважение. Действително първоинстанционния съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е изложил мотиви защо отхвърля доказателствените искания на ответника, но по същество решението му е правилно. Формулираните от ответника-жалбоподател, както в първоинстанционното производство, така и във въззивната жалба, въпроси по чл.176 от ГПК не е отговарят на изискванията на процесуалния закон, тъй като не предполагат даването на еднозначен отговор, респективно липсата на такъв не би позволила  формирането от съда на изводи при условията на чл.176, ал.3 от ГПК. Изложеното важи отношение на исканото съдебно удостоверение, което и понастоящем е с неуточнено съдържание, тъй като не е посочен неговия адресат. Искането за задължаване на насрещната страна да представи касовата книга и доказателства за погасяване на консумативни разходи за общите части на сградата, е неотносимо, тъй като претенцията има за предмет заплащане на договорно възнаграждение, а не покриване на режийни разноски, направени за поддръжка на общи части на сграда.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивната жалба на П.Ц.П., против Решение №1183/20.3.2018г. по гр.д.№9737/2017г. на PC Варна, с което е уважен предявения от “Макси Консулт“ ЕООД, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено, че въззиваемия дължи на въззивника сумата от 720.40лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за поддръжка на общи части от 08.12.2014г., за периода от м.07.2015г. до м.09.2015г., по фактура 270/30.09. 2015г. и сумата от 480.26лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за поддръжка на общи части от 08.12.2014г. за периода от м.10.2015г. до м.12.2015г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението до окончателното им плащане, за които суми е издадена Заповед №2703/18.04.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5000/2017г. по описа на РС Варна.

ОСТАВЯ без уважение исканията на жалбоподателя за изслушване по реда на чл.176 от ГПК на управителя на ищцовото дружество, за задължаване на дружеството да представи касовата книга за приходите и разходите на сградата, както и всички суми, който са заплатени на “Енерго Про Продажби“ АД и “ВИК“ ООД за общите части на сградата, и за издаване на съдебно удостоверение.

НАСРОЧВА производството по в.т.д.№1226/2018г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 31.10.2018г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

         

                             

     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

              

     2.