№ 7144
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110162039 по
описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2021г.- м. април 2023г. е
доставил на ответницата топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент,
намиращ се в г************ жилище на първи етаж, с абонатен № 310697, като купувачът
не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през
процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на
потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от
10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си
да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните
собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили
договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо
услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
1
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди В. Р. Ж. да плати сумата 2845,44 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в г************ за периода м. май 2021г.- м. април
2023г., сумата 586,92 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена
на топлинна енергия за периода 15.09.2021г- 03.10.2024г.; сумата 22,61лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.09.2021г.- 30.04.2023г., сумата 6,23
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.09.2022г.- 03.10.2024г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който е
изразено становище, че между страните е скл. споразумение за разсрочено изпълнение на
задължението.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От представените писмени доказателства- протокол от съдебно заседание от 12.07.1980г.
по гр. дело № 1923/ 1990г. по описа на Първи районен съд- София, процесният недвижим
имот- жилище на първи етаж, с адрес: ************* е възложен в дял на Е. В. Ж. и Р. Б.
Ж..
Установява се, че Р. Б. Ж. е починал на 13.05.2011г. и е оставил наследници по закон
съпругата си Е. Василев Ж., починала на 10.10.2019г. и низходящата от първа степен В. Р.
Ж..
На 18.10.2005г. е сключен договор между "Б.Б." ООД и етажните собственици в
сграда- етажна собственост, с адрес: ************* по силата на който етажните
собственици са възложили извършването на дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата на "Б.Б." ООД. Договорът е сключен въз основа на решение на общото събрание на
етажните собственици от 16.10.2005г.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2022г. за отчетен
период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 1640,24 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2023г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 1363,60 лева.
На 09.01.2025г. е сключено споразумение между страните, по силата на което те са
приели за установено съществуването на вземането на ищеца за цена на топлинна енергия,
доставена в имот, с адрес: ге. **************, жилище на първи етаж, за периода
01.05.2021г.- 30.04.2023г. за сумата 2868,05 лева; за обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 31.08.2-22г.- 03.10.2024г. за сумата 593,05 лева; за разноски в
размер на сумата 143,44 лева. Съите са постигнали съгласие за разсрочено плащане на
2
задължението е общ размер на сумата 3692,49 лева, като сумата е платима на седем вноски,
от които сумата 1107,75 лева, платима в деня на подписване на споразумението и шест
вноски в размер на сумата 430,79 лева, с падежи в периода 09.02.2025г.- 09.07.2025г
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с
правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата- че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава- че главното
парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост (забавата на
ответника), както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според разпоредбата на § 1, т.
42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е това физическо
лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а. (нова- ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012
г.) ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач по сключения договор
за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона, без да е
необходимо негово изрично волеизявление в този смисъл. Възникването на облигационно
отношение, съответно качеството на клиент на топлинна енергия е обусловено единствено
от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху
съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата- етажна
собственост (в която се намира този имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Установено е, че ответникът е титуляр на правото на собственост върху процесния имот за
исковия период. Този факт се установява от представения и неоспорен нотариален акт за
3
покупко-продажба на недвижим имот № 85 от 08.05.2008г., том I, рг. № 2343, дело № 76/
2008г.. Следователно ответникът е имал качеството "потребител на топлинна енергия за
битови нужди" по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (изм.- ДВ, бр. 74 от 2006г.), респ. на битов
клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 54 от 2012г., в
сила от 17.07.2012г.). Не се твърди и не се установява процесния топлоснабден недвижим
имот да е бил придобит от трето за спора лице в рамките на исковия период.
В контекста на изложеното настоящият състав приема, че като собственик на процесния
имот ответникът е потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца
за исковия период, без да е необходимо сключването на договор в писмена форма (чл. 153,
ал. 1 ЗЕ). Следователно той е задължено лице за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия за битови нужди.
Допълнителен източник на отношенията между главните страни са публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на "Т.С." ЕАД, действали
през исковия период (чл. 150 ЗЕ). Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. Тези общи условия се публикуват най- малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая е несъмнено, че Общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по делото са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. В този
смисъл доказано е основанието (източникът) на вземанията, предмет на предявения иск за
цена на топлинна енергия.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139- чл. 148 ЗЕ и в
действащата към процесния период Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването). Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ),
като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото – справки за разход на
топлинна енергия, документи за главен отчет, подписани от абоната, извлечение от сметка,
4
че делът на ответника за отопление на имота и за сградна инсталация, е бил изчислен в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба и за процесния период в имота
на ответника ищецът е доставил топлинна енергия в количество, съответстващо на
претендираната цена. Установява се също, че топломерът в абонатната станция е
сертифицирано и годно търговско измервателно устройство, отговарящо на изискванията на
закона и минало редовни периодични прегледи за годност. Ето защо съдът счита, че по
делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника
топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период.
За задълженията за главници за исковия период, ответника дължи обезщетение за
забавено изпълнение на паричните задължения в размер на законната лихва на основание чл.
86 ЗЗД. При действието на тези от 2016г., забавата настъпва от изтичане на 45 дни от
издаването на фактурата, касаеща изравнителната сметка. Следователно задължението за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Ето
защо, изпадането в забава е обусловено от изтичане на посочения срок.
Между страните не е спорно, а и се потвърждава от изявлението на ищеца в съдебно
заседание на 21.03.2025г., че ответницата е платила сумата 1969,38 лева, с които е погасила
първоначалната вноска, съгласно сключеното споразумение, в размер на сумата 1107,75 лева
и две поредни вноски, с падежи 09.02.2025г. и 09.03.2025г., в размер на по сумата 430,79
лева. При зачитане на направеното плащане, дължима остава сумата 1723,16 лева, до който
размер предявеният иск е основателен.
По отношение на разноските по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска. В случая
задължението е погасено чрез плащане на 12.03.2024г., т.е. след предявяване на исковете, с
което ответниците са дали повод за образуване на делото, поради което ищецът има право на
направените разноски в настоящото производство.
В исковото производство ищецът е направил разноски замюрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 50 лева.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Р. Ж., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***********,
сумата 1723,16 лева, представляваща цена на топлинна енергия. доставена в обект, намиращ
се в г************ за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., ведно във законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 21.10.2024г., до окончателното плащане на
сумата, на основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***********, против В. Р. Ж., с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове за цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в г************ за периода м. май 2021г.- м. април
2023г. над сумата 1723,16 лева до сумата 2845,44 лева, с правно основание чл. 153 вр. чл.
149 ЗЕ вр. 79 ЗЗД, за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2021г- 03.10.2024г. за сумата сумата 586,92 лева, с правно основание чл. 86
ЗЗД, за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.09.2021г.- 30.04.2023г. за
сумата 22,61лева, с правно основание чл. 79 ЗЗД, за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода
01.09.2022г.- 03.10.2024г. за сумата 6,23 лева, с правно основание чл. 86 ЗЗД, като
неоснователни.
ОСЪЖДА В. Р. Ж., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***********,
сумата 50 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство, на
основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "Далсия" ООД като трето лице помагач
на страната на "Т.С." ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6