О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 130/7.4.2023г.
07.04.2023 г.,
гр. Ямбол
Ямболският административен съд, пети състав,
в закрито заседание на седми април две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Ст.ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Кр.Юрукова-Стоянова, разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 87 по описа за 2023 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 АПК по искане на Г.М.Н. ***, със
съдебен адрес *** 14, ***, чрез адв.И.Г. *** да се
спре предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0261-000020/02.04.2023 г. по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на мл.автоконтрольор към ОДМВР-Ямбол, РУ-Елхово,
допуснато по силата на закона.
Искането е допустимо, но
разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0261-000020/02.04.2023 г. по чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП на мл.автоконтрольор към
ОДМВР-Ямбол, РУ-Елхово на Г.М.Н. е наложена
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
По силата на чл.172, ал.5 и
ал.6 ЗДвП обжалването на заповедите по чл.172, ал.1 ЗДвП се извършва по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, като подадената
жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, т.е.
предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на самия закон и
не е необходимо административният орган да издава нарочно разпореждане за това,
което да бъде изрично мотивирано.
Нормата на чл.166, ал.4 АПК
дава възможност на оспорващия, когато не се предвижда изрична забрана за
съдебен контрол, да поиска от съда да бъде спряно допуснатото предварително
изпълнение на административен акт по силата на отделен закон при условията на
чл.166, ал.2 АПК.
В последния е предвидено, че
при всяко положение на делото до влизането в сила на решението съдът може да
спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда.
В настоящия случай
посочените предпоставки не са налице.
На първо място в искането се
излагат доводи, които са по съществото на спора и нямат отношение към
настоящото производство.
На второ място единственото относимо в искането е посочването, че „предварителното
изпълнение на заповедта е от естество да причини на жалбоподателя Н. такива
вреди, които по степен на важност да са от категорията на изброените в чл.166,
ал.2 от АПК и да са противопоставими на защитените от
чл.171, ал.1 от ЗДвП обществени интереси и цели“.
В тази връзка на трето място
липсва каквата и да е конкретизация както за вида,
така и за размера на твърдяната вреда, за да се прецени дали е значителна или
трудно поправима, а от друга страна твърдението не е подкрепено с доказателства, които да установяват
основателността му.
Следва да се отбележи, че за
разлика от цитираната съдебна практика, в настоящия случай твърдените от жалбоподателя вреди не са
посочени по вид и основание, не са конкретизирани по размер, вероятност от
настъпването им, същественост и непоправимост. Вредите не само не са уточнени,
на не са и установени, а още по-малко са скрепени с доказателства.
Поради това не може да се
направи извод, че вредите са значителни и/или трудно поправими, за да обусловят
основанията за спиране изпълнението на заповедта.
Предвид посоченото съдът
счита, че искането за спиране на предварителното изпълнение е неоснователно и
следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на
основание чл.166, ал.4 АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Г.М.Н. ***, със съдебен адрес *** 14, ***,
чрез адв.И.Г. *** да бъде спряно на основание чл.166,
ал.2 АПК допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0261-000020/02.04.2023 г. по
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на мл.автоконтрольор към
ОДМВР-Ямбол, РУ-Елхово.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховният административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
не се чете