О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
2021 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД,
Дванадесети състав, в закрито заседание
на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1698/2021г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от П.Д.Г. ***, против писмо с
рег. № 365р-30849/2 от 07.06.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Варна с искане
за връщане на преписката на Директора на ОД на МВР- Варна за издаване на
заповед за създаване на практика и ред по прилагане на Наредба №
8131з-1353/15.12.2020 г.
В жалбата и уточняваща по делото молба се твърди, че писмо с рег. №
365р-30849/2 от 07.06.2021 г. съставлява по същество отказ на Директора на ОД
на МВР-Варна да издаде заповед, поради липса на правно основание като ръководен
и компетентен орган да съблюдава, контролира и издава заповеди по изпълнение и
прилагане на подзаконовия нормативен акт
Наредба № 8131з-1353/15.12.2020г., във връзка с утвърдения от него
график за работа на смени с рег.№819р-27390/28.11.2019г. и
рег.№819р-49887/30.12.2019г.
Съдът, намира направеното оспорване за процесуално
недопустимо по следните съображения:
Предмет на оспорване е писмо с рег. № 365р-30849/2 от 07.06.2021 г.
на Директора на ОД на МВР Варна. От същото
се установява, че на 25.05.2021г. в ОД МВР - Варна постъпила Докладна записка №
819р-15243/25.05.2021г. на началник сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна, с приложена
към нея Докладна записка № 819р-15009/20.05.2021г. от жалбоподателя Г.
адресирана чрез началник сектор „Пътна полиция“, до директора на ОД МВР - Варна
и до министър на вътрешните работи. Към последната, било представено копие на
Определение на ВРС, ХХІІ състав, постановено по НАХД № 203/2021г., с което
съдебният състав отказал да изплати възнаграждение на Г. в качеството на
свидетел, явил се на разпит по АНД № 203/2021 г. по описа на ВРС в почивните си
дни. Г. изразил становище, че компетентен да компенсира положеният извънреден
труд - при явяване в качеството на свидетел или актосъставител по АНД в почивни
дни, в извън утвърдения месечен график е работодателя. Изложени били и твърдения,
че по предходна докладна записка с peг. № 819р-3231/03.02.2020г., подписана и
от други служители била укрита при юрисконсултите при ОД МВР - Варна и не било
взето отношение. Отправено било искане да бъде извършена проверка и да се
получи писмен отговор.
Извършена
била проверка и с писмена резолюция от 10.02.2020г. на гл. ю.к Б.Й. било
предоставено за становище Докладна записка № 819р-3231/10.02.2020г. на началник
сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна, с приложена към нея Докладна записка № 819р-
3231/03.02.2020г. на мл.инспектор П.Г., която била подписана от още 12
служители и адресирана до началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна.
Пред началник сектор „ПП“ бил поставен въпроса, относно явяване на служители на
длъжност „мл. автоконтрольор“ пред ВРС и Административен съд - Варна в
качеството им на свидетели или актосъставители. Служителите изразявали своето
недоволство от почти ежедневното ангажиране в съда, като доста често следва да
се явяват в съда по време на почивки след нощна смяна, правено било искане, със
заповед на директора на ОД МВР - Варна да се създаде ред, как да се компенсират
служители за явяване в съдебни заседания, когато са в почивка.
С
оспореното писмо жалбоподателят Г. бил уведомен за изготвено на 25.02.2020г. от
гл. юрисконсулт становище, а именно, че
времето за явяване пред съдебните органи, не попада в определеното от
министъра на вътрешните работи „отработено време“ (чл. 23 от Наредба №
8121з-36/2020г.), поради което не е възможно да се счита за такова и да се
компенсира, както финансово, така и с допълнителен отпуск, съгласно реда
предвиден в ЗМВР и Наредба № 8121з-36/2020г. В заключение било посочено, че няма правно основание за
издаване на заповед, с която да се регламентира компенсиране на времето за
явяване в качеството на свидетели пред съдебни органи на държавни служители на
ОД МВР - Варна.
Отделно
от горното било посочено, че производствата по АНД се разглеждат по реда на
НПК, а административните дела при обжалване на заповеди за налагане на ПАМ се
разглеждат по реда на АПК, а за неуредени въпроси ГПК. В чл.122 от НПК, е
предвидено, че свидетелят има право „да получи възнаграждение за загубения
работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил“, като
размерът на възнаграждението се определя от съда (чл.188 от НПК). Посочено
било, че е идентична уредбата и за свидетели по АПК и ГПК и за да се иска
възнаграждение от съда, следва свидетелят да ползва отпуск и да отправи искане
до края на съдебното заседание, съдът да му присъди възнаграждение за явяване в
съдебно заседание. Свидетелят представя на съда като доказателство - заявление
за отпуск и служебна бележка за среднодневна ставка издадена от сектор „ФО“.
Предложено
било Докладна записка № 819р- 3231/03.02.2020г. на мл.инспектор П.Г. да се
предостави за разглеждане от комисията по социален диалог към ОД МВР – Варна.
На 26.02.2020г. било проведено заседание
на Комисията за социален диалог при ОД МВР - Варна, в хода на което било взето
единодушно решение за изпращане на Докладна записка № 3231/03.02.2020г. на
мл.инспектор П.Г. на Съвета за социално партньорство в МВР за вземане на
решение или становище.
С
Писмо peг. № 365р-14901/06.03.2020г. била изпратена Докладна записка
№819р-3231/03.02.2020г., ведно с приложенията към нея на Съвета за социално
партньорство в МВР. На 07.05.2020г. в ОД МВР - Варна било получено Писмо peг. №
8121р-7259/2020г. на директора на Дирекция ПНД - МВР, в което било изложено, че
поддържат становището на главния юрисконсулт на ОД МВР - Варна и че
компенсирането на свидетели в производства водени по реда на ЗАНН и НПК се
извършва съгласно чл.122 от НПК с възнаграждение за изгубения работен ден.
Отново с оспореното в настоящото производство писмо жалбоподателят бил
уведомен, че по отношение на Докладна записка № 819р-15009/20.05.2021г., в сила
е нова Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл.22 от същата, регламентира, че времето на явяването на
служители в качеството им на свидетели и актосъставители по административни
дела и административно-наказателни дела, не е включено като отработено време,
поради и което не може да се зачита за извънреден труд. Заплащането на
възнаграждение на свидетел се осъществява от съответния съдия и при наличие на
предвидените за това предпоставки и липсва норма, която да предоставя
възможност на директорите на ОД МВР - Варна, да зачитат времето на явяване пред
съдебен състав в качеството на свидетели, като извънреден труд.
Въз основа на тази фактическа обстановка,
съдът намира, направеното оспорване за процесуално недопустимо поради липсата
на годен предмет за оспорване.
На обжалване подлежат само индивидуалните
административни актове по аргумент на чл. 145 от АПК, общите актове по чл. 179
от АПК и подзаконовите нормативни актове по чл. 185, ал. 1 от АПК, както и тези
за спиране по реда на чл. 54, ал. 5 от АПК или прекратяване по реда на чл. 56,
ал. 4 АПК, съответно по реда на чл. 197 и чл. 202 от АПК.
Съдът намира, че оспореното писмо не носи
белезите на индивидуален административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или
изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган
или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават
права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни
интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде
такъв акт. Следователно основният белег за това дадено волеизявление да бъде
определено като административен акт, който да подлежи на оспорване, е чрез него
да се засягат права или да се създават задължения.
В конкретния случай с оспореното писмо с рег. №
365р-30849/2 от 07.06.2021 г. на Директора на ОД на МВР Варна, жалбоподателят е уведомен подробно за предприети
действия по негови докладни записки, както и са цитирани приложимите текстове
от Наредба №
8121з-1353 от 15 декември 2020 г., както и са посочени нормите от процесуални закони
досежно изискванията свързани със заплащането на възнаграждение на свидетел по АНД, и
адм.дела. С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореното писмо не представлява
индивидуален административен акт съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от АПК,
тъй като не съдържа волеизявление на административен орган, с което се създават
права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни
интереси, който би подлежал на съдебен контрол. То има уведомителен и
разяснителен характер и е издадено по повод на сигнали и докладни записки от
жалбоподателя. Едно от условията за допустимост на жалбата е обжалваният акт да
притежава белезите на административен акт - индивидуален, общ или нормативен
акт. Липсва ли този белег, жалбата е недопустима. В случая обжалваното писмо
има уведомителен характер и не притежава белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което подадената жалба
е процесуално недопустима.
Не
е налице и бездействие, чиято защита е уредена от чл.256 и 257 от АПК, тъй като
за органа не е съществувало задължение за фактическо действие, произтичащо
пряко от правната норма, като не е формиран и мълчалив отказ по чл.58 ал.1 АПК
подлежащ на контрол за законосъобразност.
Водим
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на П.Д.Г. ***, против писмо с рег. №
365р-30849/2 от 07.06.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Варна с искане за
връщане на преписката на Директора на ОД на МВР- Варна за издаване на заповед
за създаване на практика и ред по прилагане на Наредба № 8131з-1353/15.12.2020г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №1698 по описа на
Административен съд – Варна за 2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
7/седем/ дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: