Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осми юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 4286 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от „Е.Д. –
гражданин на Р.Т., с адрес ***срещу „Н.Т.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и
адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи:
-сумата от 6329,31 лева, главницата,
представляваща дължимо брутно възнаграждение за извънреден труд, положен в
работни дни за общо 1520 часа, формирано
по месеци, както следва: за месец февруари 2017г. за 158 часа се дължат
489,31лв., за месец март 2017г. за 124 часа се дължат 489,31 лв., за месец април 2017г. за 98 часа се дължат 472,65 лв., за месец май 2017г. за 267 часа се дължат 1158,95 лв., за месец юни 2017г. за 346 часа се дължат 1365,32 лв., за месец юли 2017г. за 240 часа се дължат 992,14лв. , за месец
август 2017г. за 184 часа се дължат 694,50лв. и за месец септември 2017г.
за 103 часа се
дължат 470,62лв., за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г. и сумата в размер на 835,10 лева, представляваща претендираната
лихва върху главницата 6329,31 лв., за периода от 23.09.2017г. до 10.01.2019г. ;
-сумата в размер на 5582,20 лева, главница, представляваща
дължимо брутно възнаграждение за извънреден труд , положен в почивни дни за
общо 1175 часа ,
формирано по месеци, както следва: за месец февруари 2017г. за 107 часа се дължат 526,33лв., за месец
март 2017г. за 180 часа се
дължат 804,96лв., за месец април 2017г. за 144 часа се дължат 787,10лв., за месец
май 2017г. за 140 часа се
дължат 688,66 лв., за
месец юни 2017г. за 164 часа се дължат 733,41лв., за месец юли 2017г. за 217 часа се дължат 1016,65лв., за месец
август 2017г. за 144 часа се дължат 616,03лв., за месец септември 2017г.
за 79 часа се дължат
409,06лв., за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г. и сумата в размер на 736,62 лева, представляваща претендираната
лихва върху главницата от 5582,20лв. за периода от 23.09.2017г. до 10.01.2019г. ;
-сумата в размер на 1239,58 лева, главница, представляваща
дължимо брутно възнаграждение за извънреден труд, положен през официалните празници за общо 205 часа,
формирано по месеци, както следва: за месец март 2017г. за 24 часа се дължат 126,26лв. , за месец
април 2017г. за 96 часа се дължат 617,38лв.,за месец май 2017г. за 96часа се
дължат 416,74лв., за месец септември 2017г. за 13 часа се дължат 79,20 лв., за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г. и сумата в размер на 163,48 лева, представляваща претендираната
лихва върху главницата от 1239,58лв. за периода от 23.09.2017г. до
10.01.2019г. , за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 275/2019г. на ВРС.
Предявява осъдителен
иск с правно основание чл. чл. 262, ал. 1, т. 1 от КТ
вр.с чл.150 от КТ за присъждане на сумата от 196,51 лв. за положен от ищеца извънреден труд за
м.февруари 2017г.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са в
трудови правоотношения въз основа на трудов договор № 237/09.01.2017г., сключен
за шестмесечен изпитателен срок, който след изтичането на срока е станал
постоянен, при уговорено с работодателя трудово възнаграждение в размер на
463,00 лева. Твърди, че във връзка с трудовото правоотношение е полагал
труд на длъжност „шофьор на
автобус”. Посочва, че за периода от
03.01.2017г. до 22.09.2017г. е извършвал автобусни превози извън страната с
автобус рег. № *** по линията Тервел – Добрич – Варна – Бургас – Одрин –
Лозенград – Чорлу - Истанбул и обратно. Излага, че за целия период на договора
е работил без прекъсване, без почивен ден в постоянен график, за което е
положил извънреден труд в работни дни,както и в почивни дни и през официални
празници, като работодателят не му е заплатил труда.
Сочи, че предвид подадено от работодателя възражение
предявява в срок претенцията си по исков ред. Претендира съдебно-деловодни
разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът, редовно уведомен не изразява
становище. В подаденото възражение сочи,
че между страните е образувано гр.д. № 19315/2017г.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа и правна страна и прави
следните правни изводи:
Основното
задължение на работника по трудовия договор е да престира труд, а основното
задължение на работодателя е да му плаща възнаграждение за извършената работа.
В тежест на ищеца е да установи, че е полагал труд извън установеното работно време, а в
тежест на работодателя е да установи, че е заплатил уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа .
Видно от Трудов договор №237/09.01.2017 г. и
Допълнително споразумение №461/02.04.2017 г. към трудов договор –бе установено,
че страните по делото са били в трудово правоотношение при което ищецът е
работил в предприятието на ответника за шестмесечен изпитателен срок, който
след изтичането на срока е станал постоянен. Видно е, че ищецът е изпълнявал
длъжността „шофьор на автобус”, при договорено основно месечно трудово възнаграждение
463,00 лева и допълнително възнаграждение за продължителна работа от 0,60%, със
срок за заплащането му до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на
труд.
Съгласно разпоредбата на чл.
143 от КТ извънреден е трудът, които се полага по разпореждане или със знанието
и без противопоставянето на съответния ръководител, от работника или служителя,
извън уговореното за него работно време.
По ч.гр.д.№2247/19г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК „Н.Т.“ ЕООД
ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес: ***, чрез М. Н. - управител да заплати
на Е.Д. – гражданин на Р.Т., с адрес ****
за следните суми: сумата в размер на
6329,31 лева, главницата, представляваща дължимо брутно възнаграждение
за извънреден труд, положен в работни дни за общо 1520 часа, формирано по месеци, както следва: за месец февруари 2017г. за
158часа се дължат 489,31лв., за месец
март 2017г. за 124 часа се
дължат 489,31 лв., за
месец април 2017г. за 98 часа се дължат 472,65 лв., за месец май 2017г. за 267 часа се дължат 1158,95 лв., за месец юни 2017г. за 346 часа се дължат 1365,32 лв., за месец юли 2017г. за 240 часа се дължат 992,14лв. , за месец
август 2017г. за 184 часа се дължат 694,50лв. и за месец септември 2017г.
за 103 часа се
дължат 470,62лв., за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г., сумата в размер на 835,10 лева, представляваща претендираната
лихва върху главницата 6329,31 лв., за периода от 23.09.2017г. до 10.01.2019г. сумата в размер на 5582,20 лева, главница, представляваща
дължимо брутно възнаграждение за извънреден труд , положен в почивни дни за
общо 1175 часа ,
формирано по месеци, както следва: за месец февруари 2017г. за 107 часа се дължат 526,33лв., за месец
март 2017г. за 180 часа се
дължат 804,96лв., за месец април 2017г. за 144 часа се дължат 787,10лв., за месец
май 2017г. за 140 часа се
дължат 688,66 лв., за
месец юни 2017г. за 164 часа се дължат 733,41лв., за месец юли 2017г. за 217 часа се дължат 1016,65лв., за месец
август 2017г. за 144 часа се дължат 616,03лв., за месец септември 2017г.
за 79 часа се
дължат 409,06лв., за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г.,сумата в размер на 736,62 лева, представляваща претендираната
лихва върху главницата от 5582,20лв. за периода от 23.09.2017г. до 10.01.2019г. сумата в размер на 1239,58 лева, главница, представляваща
дължимо брутно възнаграждение за извънреден труд, положен през официалните
празници за общо 205 часа, формирано по месеци, както следва: за месец март
2017г. за 24 часа се
дължат 126,26лв. , за месец април 2017г. за 96 часа се дължат 617,38лв.,за
месец май 2017г. за 96часа се дължат 416,74лв., за месец септември 2017г. за 13 часа се дължат 79,20 лв., за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г.,сумата в размер на 163,48 лева, представляваща претендираната
лихва върху главницата от 1239,58лв. за периода от 23.09.2017г. до
10.01.2019г. ,сумата от 1300,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, както и дължимата държавна такса за образуване на
настоящото производство в размер на 297,73 лева, в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Предявеният иск е с правно
основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за
изпълнение е твърдението за дължима сума по трудово правоотношение за положен
извънреден труд.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото
дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока,
предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение от длъжника и
има за предмет посочените в заповедта суми.
В случая, през правнорелевантния период от 01.02.2017г. до 23.09.2017г. страните са
били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд при
ответното дружество на длъжност „шофьор автобус“, при пълно работно време, 8 часа
на ден.
От показанията на разпитания по
делото свидетел Осман, работил 17 години при ответника Н. Т., като касиер и отчетник на фирмата в
гр. Тервел, се установява че началната спирка на автобусната линия била там,
която държал г-н Е.Д.. Свидетелят сочи, че познава ищеца от 6 години. Напуснал, защото при тях
натоварването било много голямо. Свидетелят излага, че в 19.30 ч. ищецът тръгва от Тервел и
сутринта пристига някъде към 7,30 ч. в Истанбул. В 9 ч. тогава за Тервел и
пристига в Тервел в 19,30 ч. Когато пътувал през нощта, били 2-ма шофьори.
Пристига в Истанбул. През нощта през 4 часа се сменят. Сутринта пристигат в
Истанбул, единият шофьор остава в Истанбул да почива, а Е. се връща сам обратно
в 9 ч. Пристига в Тервел около 19,30 ч., трябва да остане да почива, но тъй
като автобусът, който трябва да покрие
линията бил аварирал, на мястото на този автобус Е. трябва да се върне сам за Истанбул. Често се е
налагало по този начин да пътува. Свидетелят соби за последния път, когато той
отказал да се качи на волана. Напуснал около септември 2017 г. Ищецът е работил
и в празнични и в почивни дни.
От заключението на приетата от съда
комплексна автотехническа и счетоводна съдебна експертиза се установява, че Е.Д.
е управлявал различни автобуси, като е представена разчетената информация по
дигиталната карта. Дължимата сума за извънреден труд в периода януари
2017-септември 2017г. е 3410,25 лв. Дължимата сума за отработени нощни часове е
233.50 лв., За положен извънреден труд през почивните дни е 1316,87 лв. и за празнични дни 307,66 лв. При
работодателя няма данни за записан положен извънреден труд. Посочено е
дължимото обезщетение за забава върху сумите, общо в размер на 790,57 лв.
В тежест на работника
е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за
което са допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски.
Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не
прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност
сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя хипотезите на
чл.
143, ал. 1 КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на
страните, доводите им и събраните по делото доказателства е установяването или
не на положен извънреден труд. В тежест на работодателя е да докаже заплащането
на извънредния труд, ако такъв в действителност е положен, като са допустими
писмените доказателства и съдебните експертизи.
Когато насрещните страни спорят относно
дължимото и съответно заплатеното трудово възнаграждение поради различия в
твърденията относно продължителността на работното време, неговото
разпределение и възприетия начин за отчитането му, тогава всяка от тях трябва
да докаже пълно и главно фактите и обстоятелства във връзка с конкретните си
твърдения. Например този, който твърди, че отчитането на работното време е било
сумарно, следва да го установи, а този, който поддържа, че изчисляването е било
подневно – на свой ред да го докаже, същото се отнася и при спор относно начина
на разпределение на работното време – дали е било с променливи граници, дали
работният ден е бил разделен и по какъв начин, дали работният ден бил нормиран
или ненормиран и т.н. / в този смисъл – Решение № 103/27.07.2012 г. по гр.д. №
299, по описа за 2011 г. на IV-то г.о. на ВКС/. От събраните по делото
доказателства трудов договор и доп.споразумение към него, като и изложеното в
ССЕ, се установява, че ищецът е полагал труд при пълно работно време на 8 ч.
работен ден.
Съгласно експертното заключение на вещите
лица, прието от съда, обективирано в допуснатата съдебно-счеотоводна
експертиза, изготвено по представена дигитална карта от ищеца, се установява размерът,
броят часове за положен извънреден труд от ищеца и дължимото възнаграждение за
него. Действително, че Е.Д. е полагал
извънреден труд се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел
Осман. Свидетеля излага, че ищецът е
работил и в празнични и в почивни дни и над установеното работно време.
Съответно исковете се явяват основателни в установените по заключението на в.л.
размери, както следва за положен извънреден труд за периода 01.02.2017г. до 23.09.2017г. , като от сумата 3410,25 лв.
се извади сумата от 16,54 лв. за м.януари, които не е предмет на иска и се
получава сумата от 3393,71 лв. Към тази сума следва да се прибави дължимото
възнаграждение за нощен труд, изглючая за м. януари или сумата от 221,25 лв.
Съответно искът се явява основателен за положен извънреден труд за периода 01.02.2017г. до 23.09.2017г. за сумата от 3614,96 лв. като
искът следва да се уважи в този размер и отхвърли за горницата над тази сума до
претендираната от 6329,31 лева .
Предвид дължимото възнаграждение за положен извънреден труд през м.февруари
2017г. в размер на 147,72 лв., то осъдителния иск за сумата от 196,51 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен.
Дължимо възнаграждение за извънреден труд , положен в
почивни дни за периода 01.02.2017г. до 23.09.2017г., съобразно заключението по
ССЕ е 1213,52 лв., като искът следва да се уважи в този размер и отхвърли за
горницата над тази сума до претендираната от 5582,20 лева.
Дължимо възнаграждение за извънреден труд , положен в
празнични дни за периода
01.02.2017г. до 23.09.2017г., съобразно заключението по
ССЕ е 307,66 лв., като искът следва да се уважи в този размер и отхвърли за
горницата над тази сума до претендираната от 1239,58 лв.
Трудовото възнаграждение се дължи
ежемесечно съобразно уговореното в представеното по делото Допълнително
споразумение и трудов договор № 237/09.01.2017г. всеки следващ месец до 25-то
число. Ето защо, заявената претенция по чл. 86 от ЗЗД се явява основателна за
претендирания от ищеца период 23.09.17г. до 10.01.2019г., като относно
възнаграждението за м. септември,обезщетението за забава е дължимо считано от
25.10.2017г.
Размера на
законната лихва е нормативно определен с ПМС. Доколкото правнорелевантен за
размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с решения на УС
на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на
размера на лихвата до предявяване на иска не са необходими специални знания,
налагащи назначаване на вещо лице. След извършване на изчисление, чрез
аритметични операции, и при използване на база данни в компютърен продукт Calculator.bg, съобразно
обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи
размера на дължимите обезщетения за забава върху дължимите трудови възнаграждения, както следва:
Върху главницата от 3614,96 лв. (върху дължимото възнаграждение за
м.септември обезщетението е пресметнато от 25.10.2017г.) за периода 23.09.17г. - 10.01.2019г.
(424,51+48,92) общо сумата от 473,43 лв., съответно отхвърли за горницата над
тази сума до претендираните 835,10лв.
Върху главницата от 1213,52 лв. (върху дължимото възнаграждение за
м.септември обезщетението е пресметнато от 25.10.2017г.) за периода 23.09.17г. - 10.01.2019г.
(139,93+18,84) общо сумата от 158,77 лв. съответно отхвърли за горницата над
тази сума до претендираните 736,62 лв.
Върху главницата от 307,66 лв. (върху дължимото възнаграждение за
м.септември обезщетението е пресметнато от 25.10.2017г.) за периода 23.09.17г. - 10.01.2019г.
(35.77+4,50) общо сумата от 40,27 лв. съответно отхвърли за горницата над тази
сума до претендираните 163,48 лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК,
ответникът следва да заплати такса върху уважения размер на всеки един от исковете
244,60 лв. по исковете по чл.422 от ГПК вр. с чл. 143 от КТ от КТ и 150 лв. по чл. 422 от ГПК вр.с чл.86 ЗЗД или общо в исковото производство 197,30лв., както и направените разноски от бюджета на съда съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 244,16 лв.
възнаграждение на вещи лица.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно
извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, които предвид
изхода на спора , съразмерно с уважената част от исковете, следва да се
присъдят – 197,30 лв. д.т. и 507,26 лв.,
заплатено адв. възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част, ищецът следва да
заплати разноски на ответника за адв.възнаграждение, внесено в размер на 300
лв., съразмерно с отхвърлената част за сумата от 182,94 лв. в производството по
чл.410 от ГПК.
На длъжника в заповедното
производство следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част на
претенцията или сумата от 182,94 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78 от ГПК разноски в производството по
чл.422 от ГПК на страните не се присъждат, предвид липсата на доказателства за
извършването на такива.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.415 вр.чл.
422 от ГПК, че „Н.Т.“ ЕООД
с ЕИК 11604730, адрес на управление *** дължи на Е.Д., гражданин на Р.Т. с ЛНЧ **********
с адрес за продължително пребиваване в РБ в ***
сума 3614,96 лв. (три хиляди шестстотин и четиринадесет лева и деветдесет и шест
стотинки) главницата, представляваща дължимо брутно възнаграждение за
извънреден труд по Трудов договор №237/09.01.2017 г. и Допълнително
споразумение №461/02.04.2017 г., положен в работни дни за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г. и сумата в размер на 473,43 лева (четиристотин
седемдесет и три лева и четиридесет и три стотинки), представляваща лихва
върху главницата 3614,96 лв.,
за периода от 23.09.2017г. до 10.01.2019г.,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 275/2019г. на ВРС, като отхвърля иска за главницата за горницата над 3614,96 лв. до
претендираните 6329,31 лв., както и за лихва горницата над 473,43 лв. до
претендираните 835,10 лв.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.415 вр.чл.
422 от ГПК, че „Н.Т.“ ЕООД
с ЕИК ***, адрес на управление *** дължи на Е.Д., гражданин на Р.Т. с ЛНЧ **********
с адрес за продължително пребиваване в РБ в *** сума 1213,52 лв. (хиляда двеста и тринадесет лева и петдесет и две стотинки)
главницата, представляваща дължимо брутно възнаграждение за извънреден труд по
Трудов договор №237/09.01.2017 г. и Допълнително споразумение №461/02.04.2017
г., положен в почивни дни за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г. и сумата в размер на 158,77 лева (сто
петдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки) , представляваща лихва
върху главницата 1213,52 лв.,
за периода от 23.09.2017г. до 10.01.2019г.,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 275/2019г. на ВРС, като отхвърля иска за главница горницата над 1213,52 лв. до
претендираните 5582,20 лв. , както и за лихва за горницата над 158,77 лв. до
претендираните 736,62 лв.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.415 вр.чл.
422 от ГПК, че „Н.Т.“ ЕООД
с ЕИК ***, адрес на управление *** дължи на Е.Д., гражданин на Р.Т. с ЛНЧ **********
с адрес за продължително пребиваване в РБ в *** сума 307,66 лв. (триста и седем
лева и шестдесет и шест стотинки) главницата, представляваща дължимо брутно
възнаграждение за извънреден труд по Трудов договор №237/09.01.2017 г. и
Допълнително споразумение №461/02.04.2017 г., положен в през официалните
празници за периода от 01.02.2017г. до 23.09.2017г. и сумата в размер на 40,27 лева (четиридесет лева и
двадесет и седем стотинки), представляваща лихва върху главницата 1213,52 лв., за периода от 23.09.2017г. до 10.01.2019г.,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 275/2019г. на ВРС, като отхвърля иска за главница за горницата над 307,66 лв. до
претендираните 1239,58 лв., както и за лихва за горницата над 40,27 лв. до
претендираните 163,48 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Д., гражданин на Р.Т.
с ЛНЧ ********** с адрес за продължително пребиваване в РБ в **** срещу „Н.Т.“
ЕООД с ЕИК ***, адрес на управление *** иск за заплащане на основание чл. чл. 262, ал. 1, т. 1 от КТ
вр.с чл.150 от КТ сумата от 196,51 лв. за положен от ищеца
извънреден труд за м.февруари 2017г.
ОСЪЖДА Н.Т.“ ЕООД с
ЕИК ***, адрес на управление *** да
заплати на Е.Д., гражданин на Р.Т. с ЛНЧ ********** с адрес за
продължително пребиваване в РБ в ***, сумата от 507,26 лв лв. (петстотин и седем лева и
двадесет и шест стотинки), представляваща заплатено адв.
възнаграждение в производството по чл. 410 от ГПК по по ч.гр.д. № 275/19 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Е.Д.,
гражданин на Р.Т. с ЛНЧ ********** с адрес за продължително пребиваване в РБ в *** да заплати на Н.Т.“ ЕООД с ЕИК
11604730, адрес на управление ***, сумата от 182,94 лв. (сто осемдесет и два лева и
деветдесет и четири стотинки), представляваща заплатено
адв. възнаграждение в производството по чл. 410 от ГПК по по ч.гр.д. № 275/19 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Н.Т.“ ЕООД с
ЕИК ****, адрес на управление *** да
заплати по сметка на ВРС сумата
от 394,60лв. (триста деветдесет и четири лева и шестдесет стотинки) дължима държавна
такса в производството по чл. 410 от ГПК по по ч.гр.д. № 275/19 г. на ВРС.
ОСЪЖДА „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ***, адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС сумата
от 394,60лв. (триста деветдесет и четири лева и шестдесет стотинки) дължима държавна такса, както и
сумата в размер на 244,16 лв. (двеста четиридесет и четири лева и шестнадесет стотинки), разноски
от бюджета на съда в производството по чл.415 от ГПК на осн.
чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: