Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
06.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №2514 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Н.З.Т., с която е предявен срещу ЗК О.Л.иск с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 25200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от произшествие,
осъществено на 30.05.2013 г. Претендира законната лихва от деликта, както и
направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 30.05.2013 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди:
Установява се
от представените писмени доказателства, изготвени от контролните органи към
СДВР и авто-техническата експертиза, че на 30.05.2013 г. е настъпило пътнотранспортно
произшествие в гр. Пазарджик на кръстовището на ул. А.С.и ул. Цар Освободител,
което се е осъществило при следния механизъм: В.И.Е.с лек автомобил „Опел“,
рег. №** ******се е движил по ул. Цар Освободител със скорост от около 40 км/ч,
приближавайки към кръстовището с ул. А.С.навлязъл в него без да намали
скоростта си и ударил движещия се по ул. Александър Стамболийски, която е път с
предимство, лек автомобил „ВАЗ“ с рег. № *******, в който на предната дясна
седалка като пътник стоял ищцецът. Причината за произшествието са действията на
водача на автомобила „Опел“, който в нарушение на чл.50, ал.1 ЗДвП на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, не
пропуснал пътното превозно средство, което се движи по пътя с предимство.
Установява
се от съдебно-медицинската експертиза, че травматичните увреждания на ищеца
съответстват на механизма на произшествието и са в причинна връзка с процесното
ПТП. Ищецът е получил: контузия на главата, мозъчно сътресение със загуба на
съзнание, оток и кръвонасядане на носа, оток и кръвонасядане на лявата
слепоочна област на главата, разкъсно-контузна рана на лявата вежда,
разкъсно-контузна рана на дясната скула, охлузване на дясното коляно, охлузване
на долната част на лявата подбедрица, кръвонасядане на външната част на десния
глезен. Проведено му е 4 дни болнично, а след това и домашно лечение. Раните са
зараснали за срок 10-12 дни, а симптомите на мозъчното сътресение (главоболие,
световътреж) – за срок до 2 месеца. Общо лечебният и възстановителен период на ищеца
е продължил 2 месеца. Болките му са били интензивни в първите 30 дни и намаляващи
до изтичане на възстановителния период. Към момента ищецът е в стабилизирано
състояние, няма последици за здравето му от произшествието.
От
показанията на свидетеля Заприн Т. се установява, че ищецът се оплаквал от
интензивни болки, за продължителен период от време е бил препятстван да
упражнява професията си на водопроводчик, развил е страх да пътува с автомобил.
Не е спорно,
че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и
собственика на лек автомобил „Опел“, рег. № *******, валидна към 30.05.2013 г.
Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика
на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие
причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.50, ал.1 ЗДвП, в резултат на което е причинил телесни увреждания на ищцата. Причинната
връзка между произшествието и уврежданията на ищцата се установява безпротиворечиво
както от писмените доказателства, така и от медицинската експертиза.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му вреди, представляващи физически
болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, наличието на множество увреждания, сред които едно
по-тежко (мозъчно сътресение) и многобройни по-леки (контузии на носа, лявото
слепоочие, лявата вежда, дясната скула, дясното коляно, лявата подбедрица и
десния глезен), период на възстановяване и обстоятелството, че е налице пълно
възстановяване. Съдът не кредитира свидетелските показания относно трайни
последици за здравето на ищеца като продължаваща отпадналост, бърза уморимост,
трайно намалена работоспособност – същите не се кореспондират със събраните
документи, представляващи медицински доказателства и приетата експертиза. Като
съобрази тези обстоятелства, както и начина на настъпване на произшествието,
естеството на увреждането и битови неудобства по време на възстановяването, съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 12000 лв.
Основателно е възражението
на ответника за съпричиняване. По делото се установи от авто-техническата и от
медицинската експертиза, че при настъпване на произшествието ищецът е пътувал
като пътник в паркиран или спрял за престой автомобил. Двете експертизи са
категорични и че ищецът не е била с поставен предпазен колан по време на удара.
Има разминаване относно това дали биха били ограничени уврежданията при
правилно поставен колан, като по мнение на медицинската експертиза, част от
травмите и особено тези по главата не биха настъпили. Съдът кредитира в тази
част именно медицинската експертиза, чиито предмет е задълбочено изследване на
уврежданията на ищеца и съобразява начина на настъпване и тежестта на всяко
едно от тях. Поради това съдът намира, че са налице предпоставките определеното
обезщетение да бъде намалено поради съпричиняване. При преценка в каква степен
понесените от ищеца вредни последици са настъпили от липсата на поставен колан,
съответни – с колко да бъде намалено обезщетението, съдът отчита
обстоятелството, че при поставен предпазен колан травматични увреждания на
главата не биха възникнали или биха били в по-малък обем, поради което
застрахователното обезщетение следва да се намали с 1/4 на основание чл.51,
ал.2 ЗЗД – до сумата от 9000 лв.
По
разноските:
На процесуалния представител на
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА – за
сумата от 459,29 лв.
На ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – в
размер на 353,57 лв., включваща разходите за
експертизи и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда съобразно чл.78, ал.8 ГПК
(300 лв.).
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса – в размер на 360 лв. и
разноски за експертизи в размер на 400 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК О.Л.– Р.К., Н.,
действащ чрез ЗК О. – КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ, ЕИК:*******, с адрес: гр. София, район
Т., ул. **********, да заплати на Н.З.Т., ЕГН:**********, на основание
чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 9000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 30.05.2013 г., заедно със законната лихва от 30.05.2013 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 25200 лв.
ОСЪЖДА ЗК О.Л.– Р.К., Н., действащ чрез ЗК О. – КЛОН
БЪЛГАРИЯ КЧТ, ЕИК:*******, с адрес: гр. София, район Т., ул. **********, да заплати на на Адвокатско дружество
„Г.И П.“, БУЛСТАТ*******, с адрес: гр.София, ул.*******, офис 2А, на основание
чл.38, ал.2 ЗА сумата от 459,29 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Н.З.Т., ЕГН:**********, да заплати на ЗК О.Л.– Р.К., Н., действащ чрез ЗК О.
– КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ, ЕИК:*******, с адрес: гр. София, район Т., ул. **********,
на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 353,57 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗК О.Л.– Р.К., Н., действащ чрез ЗК О. – КЛОН
БЪЛГАРИЯ КЧТ, ЕИК:*******, с адрес: гр. София, район Т., ул. **********, да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата
от в размер на 360 лв., представляваща
дължима държавна такса и сумата от 400
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: