Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 15.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено двадесет и трети ноември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5806 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД от „П.к.Б.” ЕООД срещу М.К.Ц., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2421.17 лева, представляваща възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №
**********/17.03.2017г.
Твърди се в исковата и уточняващите
молби, че на 17.03.2017г. между ищеца и М.К.Ц. е сключен договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който е предоставило на ответника кредит в
размер на 3000 лева, като сумата е преведена по посочена от последния банкова
сметка ***.03.2017г. От своя страна последният се е задължил да върне
предоставения му кредитен ресурс, заедно с договорно възнаграждение, както и да
заплати възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 3801.96
лева, на 36 месечни вноски, всяка в размер на 252 лева. Твърди се, че
сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е по избор
на потребителя и зависи единствено от неговата воля. Пакетът от допълнителни
услуги предоставя на ответника право да получи услуги, които не се свързани с
дейността на кредитора по кредита, а с необходимостите
на потребителя и неговото житейско положение. Със закупуването на пакета
ответникът си е гарантирал приоритетно разглеждане и отпускане на поискания
кредит; че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да
изпадне в забава, кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, като ще
може да отложи плащането на определен брой вноски; гарантирал си е, че ако
доходът му намалее ще може да намали размера на определен брой вноски, ще може
да промени падежната дата по договора; ако има нужда от допълнителни парични
средства ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и
представя голям брой документи. Излага, че дължимото възнаграждение за
допълнителен пакет услуги представлява не цена на услугата, а се дължи за
наличието им, за възможността длъжникът да поиска промяна в договора.
Предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит, а
са по повод същия. Тъй като Ц. не е изпълнила поетите от нея задължения се
твърди, вземанията по договора да са обявени за предсрочно изискуеми.
Неизпълнено е останало задължението за заплащане на възнаграждението по допълнителен
пакет услуги. С оглед това и сезира съда с искане за осъждане на ответницата да
заплати на дружеството горната сума.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М.К.Ц. не
депозира отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 17.03.2017г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит № ********** (л. 7-8), с размер на
отпуснатата сума – 3000.00 лева, при ГПР от 49.90% и ГЛП от 41.17%. Общо
дължимата сума по кредита, ведно с договорното възнаграждение възлиза в размер
на 5270.04 лева. Уговорено е, че връщането на сумата следва да стане на 36-месечни
вноски от 146.39 лева, платими на 2-ро число на месеца. Заедно със сключването
на договора между страните е сключено и допълнително споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за което изрично е посочено в
договора и в него, че сключването му не е условие за отпускане на кредита или
получаването му при предлаганите условия. Размерът на възнаграждението по това
допълнително споразумение е сумата от 3801.96 лева, плащането на което е
разсрочено на вноски от по 105.61 лева месечно и включено в месечната
погасителна вноска по погасителния план.
Представено по делото е и споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги (л. 9). Съгласно същото, заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при
предоставяне от кредитора на една или
всички от посочените услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Процесният договор за заем има характеристиките
на договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в редакцията му ДВ,
бр. 59 от 29.07.2016 г., действащ към момента на сключване на сделката – 17.03.2017г.
Като договор, сключен с потребител следва да се разглеждана и споразумението за
предоставяне на пакет, поради което и в съответствие с чл. 7, ал. 3 ГПК съдът
служебно дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.
Възможността за
събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът обаче
императивно забранява кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Макар законът да не съдържа легално определение по отношение на понятията
„такса за управление на кредита” и „такса за усвояване на кредита”, съдът намира,
че уговорените услуги попадат именно под обхвата на посочените такси. Затова и
тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен това, с
уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 3801.96 лева, съдът
намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР, респективно клаузата е нищожна по смисъла на чл.
19, ал. 5 ЗПК. На основание чл. 21, ал. З ЗПК всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. Клаузата води и до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла
на чл. 24 ЗПК, вр. с чл. 143, т. 5 ЗЗП доколкото
възнаграждението е отнапред определено при липса на сигурност за осъществяване
на насрещна престация от финансовата институция. С оглед изложеното и предявената претенция за
осъждане на ответника да заплати сумата от 2421.17 лева – възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги, следва да
бъде отхвърлена.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, за осъждане на М.К.Ц., ЕГН **********,***,
да заплати сумата от 2421.17 лева, претендирана като възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, сключено във връзка с договор за потребителски кредит № ********** от
17.03.2017г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: