№ 137
гр. Ловеч, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ТАТЯНА МИТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244300500196 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 63/ 14.02.2024 година на Ловешкия районен
съд по гражданско дело № 1443/ 2023 година по описа на същия съд, с което
на основание чл. 393, ал. 2 ЗСВ, вр. чл. 234, ал. 5 ЗМВР Главна дирекция
„Охрана“, с адрес: гр. С., ул. „****“ № 2, представлявано от главен комисар Г.
Ж., е осъдена да заплати на И. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ул.
„****“ № 1а, офис 5 сумата от 600 лева - левова равностойност на еднократно
допълнително вещево имущество при прекратяване на служебното
правоотношение с държавен служител след прослужени 10 и повече години,
ведно със законната лихва от 02.10.2023 г. до изплащане на вземането.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 2410/28.02.2024 г. от Главна
дирекция „Охрана“, с адрес: гр. С., ул. „****“ № 2, представлявано от главен
комисар Г. Ж., срещу решение № 63/14.02.2024 г. по гр.д. № 1443/2023 г. на РС
– Ловеч. Счита, че първоинстанционният съд е направил погрешни
фактически констатации и необосновани правни изводи, поради това, че не е
обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства и доводи на
страните, всестранно и в тяхната съвкупност. Твърди, че част от
доказателствата са преиначени, а други са обсъдени едностранно и
избирателно, както и че съдът се позовава на нормативна уредба, която е
неприложима за конкретния случай. Излага, че ищецът е получил
обезщетение по чл. 234, ал. 5 от ЗМВР при прекратяване на служебното му
1
правоотношение с Министерство на отбраната през 2005 г., което е видно от
заповед № 101/01.03.2005 г., издадена от началника на под. 24480 - гр. Ловеч.
Изтъва, че неправилно съдът тълкува правната норма на чл. 234, ал. 5 от
ЗМВР, че на всеки прослужени 10 години трябва да получава допълнително
вещево имущество или на левовата му равностойност, тъй като това е в
противоречие със закона, където изрично е посочено, че това обезщетение се
дължи еднократно. Определя като правен абсурд позоваването на нормативна
уредба, която е неприложима за настоящия казус от страна на
първоинстанционния съд. Сочи, че цитираната от съда Наредба № 8121з-
1175/29.09.2015 г. е относима за служителите на МВР, докато за служителите
на Главна дирекция „Охрана“ към министъра на правосъдието се прилагат
„Правила за определяне категориите служители, осъществяващи
правомощията си в униформено облекло, неговия вид, модел, реда за
предоставянето му и носенето му, както и други принадлежности, свързани с
изпълнение на служебните задължения на служителите, върху които са
поставени символи и отличителни знаци на Главна дирекция „Охрана“
утвърдени със заповед № ЛС-04-189/02.06.2020 г. на министъра на
правосъдието. Моли съда да отмени изцяло решение № 63/14.02.2024 г. по гр.
дело № 1443/2023 г. на Районен съд - Ловеч и да постанови ново, с което да
отхвърли изцяло иска на И. С. М., заедно с произтичащите от това законни
последици.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява.
Въззиваемият се явява лично и с адв. Г. Г.ев, оспорва въззивната жалба и
моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като бъде
присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело
№ 1443/ 2023 г. по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на
страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност
съдът приема за установено следното:
На 01.06.2023 г. с вх. № 994 И. С. М. е подал заявление до
министъра на правосъдието, че желае да се прекрати служебното му
правоотношение по собствено желание на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР,
както и да му се изплатят обезщетения за прослужени години по чл. 234, ал.1,
вр. ал.4 от ЗМВР; на основание чл. 234, ал.5 от ЗМР левова равностойност на
допълнително вещево имущество, както и на основание чл. 234, ал.8 и ал.9 от
ЗМВР обезщетение за неизползван отпуск.
Със заповед от 16.06.2023 г., издадена от министъра на правосъдието,
служебното правоотношение на държавния служител инспектор И. С. М. –
инспектор I степен – охрана на сгради в Областно звено „Охрана – Ловеч“,
при Главна дирекция „Охрана“ към министъра на правосъдието е прекратено,
по собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта. Съгласно
заповедта на М. да се изплатят следните обезщетения: еднократно
2
обезщетение за прослужени 15 години, 9 месеца и 28 дни в размер на осем
брутни месечни възнаграждения в размер на 23 553.60 лева; обезщетение за 36
дни неизползван отпуск за 2022 г. – 5 127.78 лева и обезщетение за 20 дни
неизползван отпуск за 2023 г. – 2 848.77 лева. Заповедта е връчена на
30.06.2023 г.
Съгласно т.5 от Заповед от 26.03.2020 г. на министъра на правосъдието,
при прекратяване на служебното правоотношение след прослужени десет и
повече години, с изключение на случаите по чл. 234, т. 7 ЗМВР, държавните
служители следва да получат еднократно допълнително вещево имущество
или левова равностойност в размер на 600 лева.
Със заповед № 101/ 01.3.2005 г. на началника на поделение 24480 от
списъчния състав, считано от 07.03.2005 г., е отчислен старши лейтенант И. С.
М.. Съгласно заповедта на М. е определено да бъдат изплатени полагащите му
се обезщетения за прослужени 12 години, 6 месеца и 26 дни еднократно - 12
брутни месечни възнаграждения; за неизползван отпуск за 2004 и за 2005
година, както и еднократно допълнително вещево имущество на основание на
чл. 237, ал.5 от Закона за отбраната и въоръжението сили на Република
България. Не се оспорва от ищеца-въззиваем заплащането на така
определените суми.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с осъдителен иск
с правно основание чл. 393, ал. 2 ЗСВ, вр. чл. 234, ал. 5 ЗМВР за заплащане на
600 лева, представляващи левова равностойност на еднократно допълнително
вещево имущество при прекратяване на служебното правоотношение с
държавен служител след прослужени 10 и повече години.
Съгласно разпоредбата на чл. 393 от ЗСВ по отношение на личния
състав на Главна дирекция "Охрана" се прилагат разпоредбите на част трета,
глави седма до дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните
работи.
В чл. 234 от ЗМВР глава единадесета са предвидени обезщетенията,
които се заплащат при прекратяване на служебното правоотношение на
държавните служители, едно от които и по ал. 5. - при прекратяване на
служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години
държавните служители имат право на еднократно допълнително вещево
имущество или на левовата му равностойност в размер, определян ежегодно
със заповед на министъра на вътрешните работи.
В случая няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че
ищецът – въззиваем в настоящото производство, е бил в служебно
правоотношение с Главна дирекция "Охрана", Министерство на правосъдието
до 30.06.2023 година повече от 15 години. При това положение, с оглед
3
разпоредбата на чл. 234, ал.5 от ЗМВР, има право на левовата равностойност
на допълнително вещево имущество, дължимо в тримесечен срок от датата на
прекратяването на служебното правоотношение - чл. 234, ал. 10 от ЗМВР.
Неоснователно е възражението, че следва да бъде съобразено, че М. е
получил обезщетение съгласно приложената заповед № 101/ 01.3.2005 г. на
началника на поделение 24480, съгласно която ищецът е получил левовата
равностойност на еднократно допълнително вещево имущество на основание
на чл. 237, ал.5 от Закона за отбраната и въоръжението сили на Република
България. Действително законът предвижда еднократно заплащане на
обезщетението по чл. 234, ал. 5 ЗМВР, като разпоредбата следва да бъде
тълкувана в смисъл, че се отнася за съответното правоотношение. Заплатеното
обезщетение по закона за отбраната е ирелевантно към конкретния казус. Ако
законодателят е предвиждал такава еднократност по смисъла на чл. 234, ал.4,
вр. чл. 235, ал.1 от ЗМВР, той е следвало да включи това обезщетение в
разпоредбата, която се отнася единствено до обезщетенията по чл. 234, ал.1 –
ал. 3 от ЗМВР.
От приетата по делото заповед се установява, че стойността на
допълнително вещево имущество е 600 лева, която няма спор, че не е
заплатена. Съгласно чл. 234, ал. 10 ЗМВР падежът на обезщетението по чл.
234, ал. 5 ГПК е настъпил на 30.09.2023 г., но претенцията е от 02.10.2023
година – датата на предявяване на иска.
Предвид изложените мотиви атакуваното решение № 63/ 14.02.2024
година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 1443/ 2023 година по
описа на същия съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Г.Г.ев по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, съгласно чл.7, ал.2, т. от НМАдвВ.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63/ 14.02.2024 година на Ловешкия
районен съд по гражданско дело № 1443/ 2023 година по описа на същия съд,
като правилно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАдв Главна
дирекция „Охрана“, с адрес: гр. С., ул. „****“ № 2, да заплати на адв. Г. В.
Г.ев, АК – Ловеч, адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин)
4
лева, съгласно чл.7, ал.2, т. от НМАдвВ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5