Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

23.12.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

28.11.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

306

по описа за

2019

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Д.Д.Д. от *** против Решение № 2153-08-110/29.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Излага съображения, че в обжалвания акт и разпореждането на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите били изложени бланкетни мотиви, които не кореспондирали със законов или подзаконов нормативен акт, както и не било посочено, на какво основание се отказвало изплащането на парично обезщетение, респ. коя правна норма е била нарушена, с което било нарушено правото на защита на жалбоподателката.

Твърди, че по отношение на Д.Д.Д. били налице кумулативните предпоставки за изплащане на парично обезщетение за общо заболяване и майчинство, предвидени в разпоредбата на чл. 48а от КСО. Обстоятелството, че жалбоподателката пътувала извън границите на РБългария, само по себе си не обосновавало извода, че не е изпълнявала дейността си като регистриран земеделски производител. Нямало никакви доказателства, че лицето не е изпълнявало дейността си като земеделски производител, поради което и с оглед факта, че нямало прекъсване на регистрацията и дължимите осигурителни вноски били заплатени, то Д.Д. се явявала осигурено лице, съгласно КСО и по отношения на нея били налице предпоставките за получаване на обезщетение за бременност и раждане по реда на чл. 50, ал. 1 от КСО.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-110/29.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали.

В съдебно заседание не се явява. Представлява се от пълномощника адв.Р.Х., който изцяло поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Ответникът по жалбата се представлява от юрк. Д. Я., който оспорва изцяло подадената жалба. Твърди, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.06.2019 г. в ТП на НОИ – Кърджали е представено Удостоверение -  приложение № 11 към НПОПДОО/вх. № *** – л. 21/, съдържащо данни относно правото на Д.Д.Д. от ***, на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 от КСО, считано от 02.05.2019 г. Посоченото парично обезщетение е поискано за роденото на *** г. в *** дете К. Д.

В представените удостоверения изрично е отразено, че към датата, за която се иска изплащането на обезщетението Д.Д. няма изискуемия осигурителен стаж като осигурено лице за общо заболяване и майчинство, който ще придобие на 26.08.2019 г.;

Видно от съдържащата се в административната преписка Справка с рег. № ***/*** г./л. 17/, издадена от ОДМВР – Кърджали, за Д.Д.Д., с ЕГН ********** са регистрирани задгранични пътувания за периода от 01.01.2018 г. до 09.06.2019 г. през ГКПП „***“, както следва: влизане в РБългария на 02.06.2019 г. и излизане на 07.06.2019 г.;

С Разпореждане № ***/*** г./л. 12/, издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на парично обезщетение/помощ за майчинство на Д.Д.Д., с ЕГН ********** от ***. В административния акт са изложени мотиви, че лицето няма право на парично обезщетение за периода на бременност и раждане за разликата от 135 до 410 календарни дни, тъй като не упражнявала трудово дейност, респ. дейност като земеделски стопанин, поради обстоятелството, че не била на територията на РБългария и не е осигурено лице по смисъла на КСО. Посочено е, че лицето е влязло в РБългария на 02.06.2019 г. и излязло от територията на страната на 07.06.2019 г., въз основа на което е изведен изводът, че регистрацията и като самоосигуряващо се лице е извършена единствено с цел придобиване на осигурителни права и получаване на парични обезщетения, в подкрепа на което е и фактът, че детето е родено в ***;

Д.Д.Д. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, вследствие на което с Решение № 2153-08-110/29.07.2019 г./л. 7 – л. 8/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред административния орган доказателства се установявало, че Д.Д. не е упражнявала трудовата дейност, за която се е регистрирала, тъй като това било невъзможно с оглед на това, че лицето се е намирало извън територията на Република България. Посочено е, че жалбоподателката е влязла в страната на 02.06.2019 г. и е напуснала територията на Република България на 07.06.2019 г., което обосновавало извода, че не е осъществявала трудова дейност като земеделски стопанин. Релевантното за процесния случай било обстоятелството, къде се е намирала Д.Д. за процесния период, а от писмените доказателства ставало ясно, че лицето е било в чужбина. След като не било налице реално упражняване на трудова дейност от страна на жалбоподателката, то за нея не е възникнало осигуряване и същата не е осигурено лице по смисъла на КСО, поради което към момента на настъпване на осигурителното събитие не отговаряла на материалноправните условия на чл. 48а от КСО за получаване на парично обезщетение за бременност и раждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Съгласно чл. 48а от КСО/в редакцията на нормата с ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г./, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, следва по отношение на съответното лице да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. лицето да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове.

При настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената за общо заболяване и майчинство майка възниква право на парично обезщетение за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО, а именно 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Съдът намира за установено, че Д.Д.Д. не е упражнявала трудова дейност като земеделски производител и не е пребивавала на територията на РБългария в периода от 27.08.2018 г. до 02.06.2019 г. Внасянето на осигурителни вноски за този период без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение.

Видно от представената Справка с рег. № ***/*** г./л. 17/, издадена от ОДМВР – Кърджали, за Д.Д.Д., с ЕГН ********** са регистрирани задгранични пътувания за периода от 01.01.2018 г. до 09.06.2019 г. през ГКПП „***“, както следва: влизане в РБългария на 02.06.2019 г. и излизане на 07.06.2019 г. Така приетото по делото доказателство представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда до оборването й от страната, за която същият е неблагоприятен. В процеса не е въведено надлежно възражение от страна на жалбоподателката относно удостоверените в цитираната справка факти, респ. документът не е оспорен по надлежния ред и установява отсъствието на Д.Д. от страната, което от своя страна обосновава липсата на упражнявана дейност от лицето като земеделски производител. Като е приел, че по отношение на жалбоподателката не са налице предпоставките за получаване на обезщетение за временна нетрудоспособност за бременност и раждане по смисъла на чл. 48а от КСО и чл. 50 от КСО, административният орган е постановил законосъобразен и обоснован акт.

Аргумент в подкрепа на изложеното е и представеното в съдебно заседание копие от задграничен паспорт на Д.Д., от който е видно, че лицето е влязло в *** от РБългария на 27.08.2019 г., съответно излязло в *** и влязло в РБългария на 02.06.2019 г. и отново излязло от РБългария на 07.06.2019 г. 

Във връзка с изложеното следва да с отбележи, че в производството не са ангажирани доказателства, които да установяват упражняването от страна на жалбоподателката на заявената дейност като земеделски производител за периода от 27.08.2019 г. до 02.06.2019 г. С оглед обсъдената по-горе справка и копие от паспорт, настоящият състав намира за доказано в процеса, че за посочения период Д.Д.Д. се е намирала извън пределите на РБългария, поради което и обективно е било невъзможно да упражнява трудова дейност като земеделски производител. Нещо повече, в конкретния случай не са налице данни дали въобще жалбоподателката е започнала да осъществява дейността за която е регистрирана. В този смисъл регистрацията й като земеделски производител е на 27.08.2018 г. и още същия ден Д. е излязла извън страната и влязла в ***, където е пребивавала до следващото и влизане в РБългария на 02.06.2019 г., т.е. след 8 месеца. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че очевидно детето К. Д. е родено в *** на *** г. Без значение е обстоятелството, че за посочения период за Д.Д. са внасяни осигурителните вноски, след като декларираната дейност като земеделски производител не е осъществявана. В тази връзка е налице трайна и непротиворечива практика, като на Административен съд – Кърджали, така и на ВАС – Решение № 101/25.10.2013 г. на КАС по а.д. № 115/2013 г., Решение № 3 982/24.03.2014 г. на ВАС по а.д. № 16 733/2013 г. VI о, Решение № 11 111/25.07.2013 г. на ВАС по а.д. № 5 474/2013 г. VI о; Решение № 6 975/26.05.2014 г. на ВАС по а.д. № 3 623/2014 г. VI о.

На следващо място за прецизност следва да се отбележи, че от намиращото се в преписката Удостоверение -  приложение № 11 към НПОПДОО/вх. № *** – л. 21/, съдържащо данни относно правото на Д.Д.Д. от ***, на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 от КСО, считано от 02.05.2019 г. се установява, че към датата, за която се иска изплащането на обезщетението Д.Д. няма изискуемия осигурителен стаж като осигурено лице за общо заболяване и майчинство, който стаж ще придобие на 26.08.2019 г., т.е. жалбоподателката няма изискуемия съгласно нормата на  чл. 48а от КСО 12 месечен осигурителен стаж. В приложената справка за самоосигуряващо се лице Д.Д.Д. липсват данни за наличието на осигурителен стаж пред 27.08.2018 г., поради което към датата на раждането на детето, респ. настъпването на осигурителното събитие, осигурителният стаж е само 5 месеца. Следва да се отбележи, че и в случаите по  чл. 48а от КСО наличието на 12 месечен осигурителен стаж не е обвързано с изискване стажът да е натрупан непосредствено преди началния за плащането на обезщетението момент, респ. стажът може да е натрупан и преди това, респ. стажът може да не е натрупан непосредствено преди началния за плащането на обезщетението момент, но е задължително да е натрупан до настъпването на този момент. По делото липсват данни за друг осигурителен стаж извън установения с продължителност от 5 месеца преди настъпване на осигурителното събитие. Дали след този момент лицето/жалбоподателката е продължила да се осигурява за общо заболяване и майчинство, е правно неотносим за предмета на делото.

В заключение съдът намира, че в процеса жалбоподателят не проведе главно и пълно доказване на твърденията си за незаконосъобразност на оспореният акт, поради което и с оглед гореизложените изводи за липса на наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК по отношение на  Решение № 2153-08-110/29.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, то депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.Д.Д. от ***, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: ***, срещу Решение № 2153-08-110/29.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали.

ОСЪЖДА Д.Д.Д. от ***, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: ***, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване/ чл. 119 от КСО, изм. ДВ, бр. 94 от 2019 г./.

 

                                                                              Председател: