Р Е Ш Е Н И Е № 1187/7.8.2020г.
гр. в. , 06.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд
тридесет и втори състав
На двадесет и четвърти юни Година две хиляди и двадесета
В публично съдебно заседание в следния състав:
Секретар Незает Исаева Председател:Албена Славова
Като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1636 по описа на съда за 2020 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „А.Д.П.К.“ ЕООД, ***-4/10.03.2020
г. на Директора на РЗИ – в., с което на основание чл. 211 ал.3 от Закона за
здравето на въззивника
е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000
/две хиляди/ лева.
С
депозираната до съда жалба въззивникът излага
твърдение, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано, издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че
административно-наказателното производство се е развило извън преклузивния срокове, предвиден в нормата на чл. 34 ал.2 от ЗАНН, която предвижда, че такова не се образува в случай, че е изтекла една
година от извършване на нарушението. Твърди се, че процесните
рентгенови уредби в клиниката са разположени в два от кабинетите от началото на
дейността по дентално лечение, от който момент до
датата на образуване на административно-наказателното производство е изтекъл
период нахвърлящ една година. Сочи се, че неправилно е приложен материалния
закон, доколкото процесната амбулатория за
индивидуална практика по дентална медицина е с извършена
регистрация по съответния ред, към който момент в заведението било налично
оборудването за секторна рентгенография, като дори в хипотезата на последващо монтиране на рентгеновите уредби в лечебното заведение, то същите не
представляват нов обект с обществено предназначение, а единствено развитие и
допълване на дейността на вече съществуващ обект. Сочи се, че липсва единство между санкционна
норма и приложим материален закон във връзка със соченото нарушение на нормата
на чл. 64 ал.1 и ал.2 от Закона за здравето. Твърди се, че не са изложени
мотиви по отношение приложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да
бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и на основание чл. 63 ал.3
от ЗАНН да се присъдят в полза на дружеството сторените в производството
разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява, представлява се от адв. С., който в съдебно
заседание поддържа жалбата с наведените в нея доводи. В заседание по същество
пледира НП да бъде отменено въз основа на изложените в жалбата аргументи. В хода на
съдебното производство е представен договор за правна помощ и съдействие.
Въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт Н. , който
оспорва основателността на жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно. Уточнява се, че с НП е ангажирана
отговорността на въззивника за това, че не е
уведомена РЗИ – в. за наличието на обект с източници на йонизиращи лъчения.
Сочи се, че в разпоредбата на §1 т. 9 от ЗЗ изчерпателно
са изброени обектите с обществено предназнабчение,
като лечебните заведения и обектите с йонизиращи лъчения са отделни видове
такива. Сочи се, че процедурата по уведомяване и последващ
контрол от страна на РЗИ не е универсална, а се диференцира спрямо
конкретния тип обект, като по отношение на обектите с йонизиращо лъчение, се
осъществява и контрол от Агенцията за ядрено развитие. Твърди се, че правилно е
приложена санкционната разпоредба на чл. 211 ал. 3 , вр.
с ал.1 от Закона за здравето към установените факти по случая. Иска се НП да
бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
В хода на съдебното производство са
разпитани в качеството на свидетели актосъставителят
– св.В.Б. и свидетеля по акта – Б.М.Х.-Х.. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП, както и заверени за вярност с оригинала копия на:
уведомление за откриване на обект с обществено предназначение с №№
АУ-1552-24/21.01.2020 г. и АУ-1552-26/21.01.2020 г., както и копие на
удостоверение № 2227/07.02.2012 г. за откриване на обект за обществено
предназначение.
Съдът,като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
По
повод подаден сигнал от отдел „Контрол на медицинските дейности“ към
Дирекция“Медицински дейности“ в РЗИ –в. , на 28.10.2019 г. е извършена
инспекция на А.Д.П.К. ЕООД, ***. В хода на проверката е установено, че в
кабинети по дентална медицина, разположени на ет. 2 и
ет. 3 към структурата на А.Д.П.К. ЕООД са монтиранаи
2 бр. рентгенови уредби за секторни дентографии, модел CS
2200, сер.№ EYO024 и модел Kodak 2200, сер WJA79, за което не е уведомена РЗИ-в..
От досиетата на трима пациенти е установено, че А.Д.П.К. ЕООД
извършва дентални рентгенографии. Констатирано е, че не са предприети действия
за осигуряване на защита на пациентите и персонала от въздействието на
йонизиращите лъчения. Установено е, че за обектите липсват: здравно заключение
за съгласуване на избор на площадка, здравно заключение за оценка на
инвестиционен проект, контрол на радиационните параметри на работната среда.
При така установените факти, св. Б. съставила на
юридическото лице АУАН за нарушение на чл. 36 ал.1 и чл. 64 ал.1 и ал.2 от
Закона за здравето, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на
основание чл. 211 ал.3 от Закона за здравето е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното
наказание направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима,подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателното
постановление № РК-4/10.03.2020
г.на Директора на РЗИ – в. е
издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 235 от ЗЗ.
Като разгледа жалбата относно процесулната
законосъобразност на издаденото НП, съдът установи следното:
В хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничили правото на защита на наказаното лице, съотв. ограничаващи възможността на съда да осъществи
контрол по отношение на материалната
законосъобразност и обоснованост на издаденото НП.
Липсва един от задължителните реквизити
на НП, елемент от описанието на обективните признаци на деянието, а именно -
времето на извършването му. В АУАН и НП е визирана единствено датата на
извършване на проверката, която не се твърди, че е идентична с времето, когато
нарушението е извършено, което с оглед обективните признаци на деянието се
отнася към времето на откриване на процесния обект. В
случая неизпълнението на изискването на разпоредбата на чл. 52 ал.4 от ЗАНН да
се изследват спорните факти преди издаване на обжалваното НП е довело и до
непълнота относно обстоятелствата касаещи съставомерни
признаци на административното нарушение. По посочения начин, освен че е
ограничено съществено правото на защита на наказаното лице, което има право да
узнае във всяка фаза на процеса, извършването на какво конкретно деяние се
твърди, че му е вменено, се лишава съдът от възможността да извърши преценка
дали са спазени преклузивните срокове, предвидени в
нормата на чл. 34 от ЗАНН, включително едногодишния срок, считано от датата на
извършване на нарушението.
Видно от приобщените по делото
доказателства, с удостоверение № 2227/07.02.2012 г. е регистрирано като лечебно
заведение „АИППМПДМ – Д-р П.К.“ ЕООД. В случай, че твърдението на въззивника, че рентгеновите апарати са били налични в
посочения момент от датата на регистриране на същия, срокът по чл. 34 ал.2 от ЗАНН се явява изтекъл. Същевременно тежестта на доказване в
административно-наказателното производство ангажира АНО да установи в хода на съдебното
производство спазването на преклузивните срокове,
което не е сторено, включително с оглед твърдението на процесуалния
представител на въззиваемата страна, че в хода на
евентуално извършена проверка, следваща регистрирането на лечебното заведение,
рентгеновите апарати биха били установени. Следва да се отбележи и че в хода на
съдебното производство не се ангажираха и доказателства дали и кога са
извършвани проверки в лечебното заведение и какви са били констатациите от
същите.
Административно-наказателното
производство е опорочено и предвид липсата на ясно описание на нарушението,
което в пълнота да излага факти, касаещи съставомерни
признаци на деянието. От съдържанието, както на АУАН, така и на НП не се
установява безспорно изводът на актосъставителя съотв. на АНО в какво конкретно действие или бездействие се
изразява изпълнителното деяние. Изброени са различни пропуски в дейността на
дружеството – жалбоподател като са цитирани като нарушени две отделни разпоредби на Закона за здравето,
които съдържат различни състави на нарушения. Същевременно отговорността на
дружеството е ангажирана за едно деяние, за което е наложена санкция. Поради
посочените пропуски, липсва и яснота, кое конкретно действие или бездействие се
санкционира с конкретното НП. Същевременно
едва в съдебните прения, с пледоарията на процесуалния представител на
АНО се излагат твърдения, че отговорността на дружеството е ангажирана за това,
че не са предприети действия по регистрация на обект с обществено
предназначение от категорията на визираните в § 1 т. 9 от ДР на ЗЗ видове, а
именно - обекти с източници на йонизиращи лъчения. Квалификацията на конкретния обект по смисъла
на §1 т. 9 от ДР на ЗЗ и неговия подвид е съставомерен
признак на нарушението, доколкото именно характеризирането му като такъв е
основание за ангажиране на административно-наказателното отговорност на
дружеството. Непосочването на факти, касаещи съставомерни
признаци на деянието води до непълнота на съдържанието и липса на адекватно
описание на нарушението, което ограничава правото на защита на наказаното лице.
Съгласно правната теория и съдебната
практика, между фактическото описание на нарушението, посочения като нарушен
материален закон и санкционната норма, представляваща правно основание за
ангажиране на административно-наказателна отговорност на въззивника
е необходимо да съществува единство. Такова в настоящия случай липсва,
доколкото съгласно разпоредбата на чл. 211 ал.3 вр.
ал.1 от ЗЗ се ангажира администратвно-наказателната
отговорност за дейност в обект с обществено предназначение, без да е изпълнено
задължението си за уведомяване на регионалната здравна инспекция, докато в
словесното описание на нарушението подобно деяние не е описано. Същевременно се
сочи като нарушена материалната норма на чл. 64 ал.1 и
ал.2 от Закона за здравето , които предвиждат задължения и мерки за защитата на
лицата от въздействието на йонизиращи лъчения и които по съдържание не кореспондират с правното основание за
ангажиране на административно-наказателна отговорност на
дружеството-жалбоподател.
С оглед на така установените
процесуални пороци, съдът намира, че НП следва да бъде отменено на формално
основание.
Независимо
от констатираната процесуална незаконосъобразност на издаденото НП, съдът с
оглед служебното начало разгледа делото и по същество, като установи от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 36 ал.1
от Закона за здравето всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми
за това съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта
не по-късно от деня на започване на дейността, като посочва адреса на обекта,
видовете дейности, които се извършват в него, както и името и постоянния адрес
на лицето, което упражнява дейността, а ако е търговец - посочва ЕИК. Нормата
на § 1 т. 9 от Закона за здравето предвижда категориите обекти с обществено
предназначение, към които букви п/ и с/ от посочената норма отнасят лечебните и здравни заведения, здравни кабинети и
обектите, в които се прилагат неконвенционални методи за благоприятно въздействие
върху индивидуалното здраве, както и обектите с източници на йонизиращи лъчения. Според
нормата на чл. 36 ал.4 от Закона за здравето, предвиденото в чл. 34 ал.1 от
Закона за здравето задължение не се отнася
за лечебни заведения, предприятия за производство и търговия на едро с
лекарства, аптеки, дрогерии, предприятия за производство, съхраняване и
търговия с храни и за обекти за обществено хранене.
Анализът на цитираната нормативната уредба сочи, че дружеството-жалбоподател осъществява
дейност в обект, който спада към категорията на обектите с обществено
предназначение, дефинирани в § 1 т. 9 от ДР на Закона за здравето, и по конкретно към посочените в §1 т.9 б.п и б.с подвидове до същото,
доколкото се отнася до лечебно заведение , в което има източници на йонизиращо лъчение.
Именно с оглед характеристиките на процесния обекти и
с оглед разпоредбата на чл. 36 ал. 4 от
ЗЗ обаче, предписанието на ал.1 от ЗЗ не
ангажира дружеството-жалбоподател със съответното дължимо поведение . Това е
така, доколкото лечебните заведения подлежат на регистрация, съгласно
процедура, предполагаща уведомяването на РЗИ в един предхождащ извършването на
дейността обект.
Съдът не споделя и становището на процесуалния представител на АНО, че
рентгеновите уредби представляват самостоятелен обект с обществено
предназначение. Анализът на цитираните в §1 т.9 от ДР на ЗЗ предложения сочи,
че законодателят визира в дефиницията на
обекти с обществено предназначения, отделни структури, стопанисвани от
конкретни юридически лица, а не оборудването и материалната база, чрез която се
осъществява конкретната дейност.
Поради
изложеното до тук съдът намира,
че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
С оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззивника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и искането на въззивника за присъждане на сторените по делото разноски за
адвкатско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143
ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с
ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско
възнаграждение, в размера посочен в приобщеното по делото договор за правна
помощ, а именно – в размер на 300/ триста/ лева.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № РК-4/10.03.2020 г. на Директора на РЗИ – в., с което на „А.Д.П.К.“
ЕООД основание чл. 211 ал.3 от Закона за здравето на въззивника е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция - в. с адрес гр. в., ул. „Б.“ № * да заплати на
„А.Д.П.К.“ ЕООД сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски
по делото за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: